Р Е Ш
Е Н И Е
№ 526
гр.Бургас,03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1312 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Д.Г.Ш. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 200/25.01.2019г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет
на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че ул. „Митрополит
Симеон“ е еднопосочна, поради което жалбоподателят е имал право да паркира от
лявата страна по посока на движението, без да пречи на същото. Акцентира, че е
заплатил такса за паркиране в „Синя зона“, поради което и счита, че не е
допуснал нарушение.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не
оспорва факта на паркиране на лекия автомобил на процесното място, но поддържа
тезата си за това, че улицата е била еднопосочна и поради това не е имало
пречка за паркирането от лявата й страна по посока на движението. Пледира за
отмяна на НП.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано. Моли за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 5) НП е връчено на жалбоподателя на 19.02.2019г., а жалбата е подадена
на 21.02.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.01.2019г., около
14.10 часа св. Р.М. ***, извършвал обход в гр. Бургас, ул. „Митрополит Симеон”.
Пред № 1 същият забелязал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на „***”
ООД, който е бил паркиран в ляво по посока на движението, като част от него е
била върху тротоара, а останалата върху пътното платно. Свидетелят преценил, че
по начина, по който е паркиран автомобилът представлява пречка за останалите
участници в движението, а отделно от това е и в зоната на действие на забранителен
знак „В27”. Свидетелят направил снимки на паркираното МПС, след което го
репатрирал със специализиран автомобил - т.нар. „паяк” до „наказателния
паркинг” на Община Бургас. За констатациите и действията си, свидетелят
съставил констативен протокол (л.8), придружен със снимки (л.9-10 и л.23-25).
Малко по-късно на паркинга дошъл жалбоподателят – Д.Ш., който заявил на
служителя – св. С.Н., че той е управлявал МПС-то и поискал да си го вземе. На
база констативния протокол и на база заявеното от жалбоподателя Ш. свидетелката
Н. съставила АУАН с № 0091709, в който описала фактите по случая и квалифицирала
деянието като нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В
графата за възражения същият написал собственоръчно, че на мястото не е имало
знак, че спирането е забранено, както и че си е заплатил „Синя зона“. В
законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не били депозирани.
Въз основа на АУАН
на 25.01.2019г. (един ден след изтичане на тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН) било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от
актосъставителя правна квалификация, като на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183,
ал.2, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно накзание „Глоба” в
размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно
лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП, видно от приобщеното към
материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г. и Заповед №
416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.
Съгласно чл. 40, ал.4
от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи,
актът може да се състави дори и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай,
АУАН, с който е установено нарушението, е издаден именно въз основа на
съставения протокол (официален документ) от главен специалист към общината,
като това е посочено изрично и в акта. В този ред на мисли, въобще не е било
нужно при съставянето му да се посочва свидетел, като вписването на такъв не
може да се третира като съществено нарушение.
По съществото на спора
съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл. 98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.
Няма
спор, че на 21.01.2019г. автомобил „***” с рег. № *** е бил установен от общинските
служители върху тротоара на ул. „Митрополи Симеон”, в ляво по посока на
движението.
Легалните определения за "престой" и
"паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява,
че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице
„престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на
място при него („в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че
жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от
органите на Община Бургас, като е ирелевантна причината или времетраенето на
отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.
Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган
законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било
„паркирано”, по смисъла на закона, а
не „спряно”, както застъпва жалбоподателят във възражението си по акта.
Точното
място, на което е бил паркиран автомобилът, видно от приложените снимки, а и от
направеното от св. М. отбелязване върху изисканата от Община Бургас скица е в
началото на ул. „Митрополит Симеон“, срещу № 1. Видно
от застъпеното от св. М., а и от приложените по делото веществени доказателства
(фотоснимки) начинът, по който е бил паркиран автомобилът неминуемо е
представлявал пречка за движението на останалите участници в движението. Това е
така, доколкото автомобилът е заел част от лентата за движение, като видно от приложените
снимките – две от гумите му и по-голямата част от самия него са изцяло върху
пътното платно. По мнение на настоящия състав по този начин автомобилът реално
е заемал част от лентата за движение, което неминуемо е създавало пречки за
останалите водачи, още повече имайки предвид и обстоятелството, че както
заявява и св. М. през това място минават специализирани автомобили с по-големи
габарити („инкасо“ автомобили). Не следва да се пренебрегва и това, че точно по
това време се е извършвал и ремонт на съседната улица „Гео Милев“ – изрично на
снимката, разположена на л.10 долу в дясно се вижда част от тежка строителна
техника – валяк. Всичко това води до извода, че по това време през ул.
„Митрополит Симеон“, освен леки автомобили са преминавали и такива с по-големи
габарити, включително и строителна техника, поради което и паркираният по този
начин автомобил неминуемо е съставлявал потенциална пречка за движението. Следва да се има предвид, че законът не
изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно,
а само да е създадена така обстановка, която да затруднява другите водачи.
Видно от заявеното от св. М. – без съмнение начинът на паркиране на автомобила
следва да се тълкува като „пречка” пред нормалното движение по улицата за
останалите участници в движението, която не би съществувала, ако автомобилът не
е паркиран по описания начин.
Тук е мястото да
се посочи, че за съставомерността на извършеното е без значение дали към датата
на нарушението улицата е била еднопосочна или не. Действително, съгласно чл.
94, ал.4 ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.), на която се позовава
жалбоподателя в сезиращата съда жалба - на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата
страна по посока на движението, ако това не
пречи на движението на пътните превозни средства. В конкретния случай,
както стана дума – автомобилът не е бил в „престой“ по смисъла на закона, а е
бил „паркиран“, поради което и към
него изначално няма как да се приложи разпоредбата на чл. 94, ал.4 ЗДвП.
Отделно от това въпросната разпоредба е неприложима и щом се касае за престой
по начин, създаващ пречки за движението, както е в случая. С оглед прецизност
следва да се посочи, че от събраните гласни доказателства – показанията на св. М.
и писмени такива – приложена скица от Община Бургас не се установява улицата да
е била еднопосочна. Напротив – към онзи момент същата е била двупосочна, което
между другото е лесно обяснимо с факта, че ул. „Гео Милев“ е била в ремонт и
реално единственият изход за паркираните на паркинга на хотел „България“
автомобили е бил именно през ул. „Митрополит Симеон“. В допълнение – на снимка
№ 2, л. 23 ясно се вижда, че непосредствено преди лекия автомобил на
жалбоподателя има поставен знак „В27“, който би бил безсмислен, ако
действително улицата е еднопосочна. От показанията на св. М. се установява, че
действително след приключване на ремонтите дейности е извършена и реорганизация
на трафика и към настоящия момент ул. „Митрополит Симеон“ в процесния участък е
еднопосочна, но това не е било така към датата на нарушението.
Пак с оглед
направените от жалбоподателя възражения следва да се посочи, че това, че същият
е заплатил „Синя зона“ е ирелевантно. Заплащането на въпросната такса не
позволява на водачите да паркират в нарушение на закона, а само да ползват
парко-местата в обхвата на зоната за определен период от време.
Действително при описание на нарушението
освен обстоятелството, че превозното средство там, където е било паркирано, е
създало пречка за движението на останалите участници, е посочено, че то е
паркирано и след пътен знак „В27”, забраняващ престоят и паркирането. Дали
действително на точното място е съществувала такава забрана и дали знакът е бил
възприет от жалбоподателя е ирелевантно, доколкото за съставомерността на
деянието по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП е достатъчно да се докаже само, че
автомобилът е създавал пречки за останалите участници в движението. Следва да
се посочи и че практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2292/2016 г. е последователна в схващането си, че
уточнението, че наред със създаването на пречки автомобилът е и паркиран след
пътен знак „В27” не води до объркване и неяснота за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, доколкото наличието на такъв знак има по-голямо
отношение към наложената принудителна административна мярка на основание чл.
171, ал.1, т.5, б. „Б“ от ЗДвП, която обаче не е предмет на настоящия спор.
По отношение на авторството на деянието
- няма спор, че лекият автомобил е собственост на юридическо лице – „***” ООД с
ЕИК: *********, нито има спор (а и е видно от публичния и общодостъпен търговския
регистър), че един от управителите и представляващи същото е именно
жалбоподателят Ш..
Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС (законният представител на ЮЛ), която може да бъде оборена
от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, е предвидено, че представителя на юридическото лице може да посочи
лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство и по
този начин да се освободи от административнонаказателна отговорност.
В случая видно от показанията на
актосъставителката – лично пред нея жалбоподателят е заявил, че той е
управлявал автомобила. Този факт не се оспорва и от самия жалбоподател, поради
което и съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния
случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
200/25.01.2019г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с
което за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на Д.Г.Ш. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.