№ 1435
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214052 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Л. П., с ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление №22-4332-019648/05.10.2022 г., издадено от началник Сектор към
Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на : 1/чл.37, ал.1 ЗДвП и на
осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в
размер на 200.00 лева и 2/чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 14.10.2022 г., като жалбата е
подадена на 24.10.2022 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН/ и е допустима.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Счита се за
неправил извода, че жалбоподателката е извършила нарушенията, за които е
ангажирана отговорността й. Оспорва се фактическата обстановка, описана в
обжалваното НП, като се поддържа, че не е налице реализиране на ПТП, тъй като
липсвало съприкосновение между автомобила на жалбоподателката и електрическото
превозно средство. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
В първото съдебно заседание по делото, жалбоподателката се явява и поддържа
жалбата. Същата се представлява и от а. Н., която моли за отмяна на обжалваното НП,
като неправилно и незаконосъобразно, считайки, че от събраните доказателства не се
1
установява да е имало удар между автомобила на доверителката й и пострадалото
лице.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява.
В представена по делото писмена защита, адв. Н. поддържа, че АУАН и
обжалваното НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – липса на основни реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, неясно
описание на нарушенията, непосочване на ЕГН на свидетелите в акта, неописване на
материалните щети в протокола за ПТП. Оспорва се достоверността на показанията на
св. С., като се претендира наличие на противоречия между неговите показания и
показанията на свСТ.. Сочи се, че жалбоподателката е описала фактическата
обстановка в попълнена от нея декларация, която се счита, че не е била взета предвид
от наказващия орган. Счита се, че не са налице доказателства за напускане на
местопроизшествието без да се уведомят органите на МВР, като се твърди, че не е
имало произшествие. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно се поддържа, че са налице основания
за приложение на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие са приобщени показанията на св. Д. Н. С. /другия
участник в ПТП, свидетел-очевидец/, св. Р.СТ.СТ /очевидец/ и на св. З. Х. – служител
на ОПП-СДВР, който се явил на местопроизшествието по подаден сигнал от св.С. и
съставил протокол за ПТП №1865892 от 11.08.2022 г.
По делото са приобщени и следните писмени доказателства: сведение,
попълнено от Д. Н. С. /водач на електрическата тротинетка - другото ППС, което е
участвало в ПТП/, декларация от жалб. С. П. от 16.09.2022 г., Протокол за ПТП
№1865892 от 11.08.2022 г. и скица към него, докладна записка от 11.08.2022 г.,
справка-картон на жалб. С. П.; Заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало на 16.09.2022 г. със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение бл.
№201624/16.09.2022г., съставен от ЦВ.Х.ЦВ на длъжност „мл.автоконтрольор” при
О“ПП“- СДВР, в присъствието на СТ.Д. – служител на ОПП-СДВР. Като свидетел
очевидец в акта е посочен Д. Н. С., като е уточнено, че той е дал сведението по което е
образувана преписката.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че е съставен срещу С. Л. П., за
това, че на 11.08.2022 г., около 19.30 часа в гр. София, по ул. „Илия Гергов“, с посока
на движение ул. „107-ма“ управлява собствения си лек автомобил
*********************** и на кръстовището с ******* при извършване на маневра
ляв завой не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се
2
К214/тротинетка/скутер с № на РАМА: ******************, след което при
възникналите разногласия напуска местопроизшествието, като не уведомява
компетентните органи на МВР.
АУАН е съставен на осн. чл.40, ал.3 от ЗАНН въз основа на материалите,
съдържащи се в преписка №С-300/22 г. и по докладна записка.
Констатираните деяния са квалифицирани като нарушения на чл.37, ал.1 ЗДвП
и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и препис от него й е връчен. В
графата възражения, С. П. е вписала, че е дала подробна декларация по случая.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление №22-4332-019648/05.10.2022 г. от началник Сектор към Отдел „Пътна
полиция” при СДВР. Изложените в него фактически обстоятелства по извършване на
нарушенията са идентични на описаните в АУАН, както и дадената им правна
квалификация.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна
фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП по
отношение на факта на реализиране на ПТП, причините за същото и факта на
напускане на местопроизшествието от страна на жалб. П.. Същата се установява по
един категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. С., Р.СТ. и З. Х.,
както ни от приобщените писмени доказателства.
Св. С., като участник в реализиралата се пътна ситуация изяснява времето,
мястото и начина на реализиране на същата. Той категорично заявява, че автомобилът
управляван от жалбоподателката го „бутнал“ от лявата страна, при което той паднал на
пътното платно, заедно с електрическата тротинетка. Посочва посоката на движение на
автомобила на жалбодателката и предприетата маневра за завиване на ляво. Заявява, че
в този момент автомобилът на жалбоподателката го ударил с левия фар. Тези негови
показания, в частта досежно съприкосновението се потвърждават от показанията на
св.СТ., който случайно е възприел случката и заявява, че автомобилът „леко го
закачи“, в резултат на което човекът с тротинетката е загубил равновесие и паднал.
Съдът намира, че не е налице поддържаното от защитата противоречие между
показанията на двамата свидетели /С. иСТ./, доколкото св.СТ. заяви пред съда, че
автомобилът на жалбоподателката е бил в движение, тъй като когато той го възприел,
същият очевидно е бил в движение, а това, че преди това е бил спрял на пътя не е било
възприето и забелязано от свидетеля, особено при заявеното от него обстоятелство, че
той е бил застанал с гръб към посоката, от която е идвал лекият автомобил. С оглед на
това, не се касае за съществено противоречие в релевантните факти, които се
3
поддържат от двамата свидетели, като съществено значение има това, че и двамата
твърдят, че е имало леко съприкосновение между лекия автомобил, управляван от
жалб. П. и св. С. /или електрическото превозно средство - тротинетка, което той
управлявал/, в резултат на което съприкосновение св. С. загубил равновесие и паднал
на пътното платно, заедно с електрическата тротинетка. При това на електрическата
тротинетка са били причинени материалните щети, описани от св. С. и от св. З. Х..
Действително в протокола за ПТП не са описани конкретните щети, които св. Х. е
констатирал, а са описани местата по електрическата тротинетка, на които същите са
разположени, но след интерпретация на описанието, св. З. Х. уточни същите в съдебно
заседание, като те в общи линии съвпадат с описаните щети от св. С.. Следва да се
посочи и това, че в настоящето производство не е необходимо несъмненото
установяване на материалните щети по вид и стойност, а е достатъчно да се направи
само констатация, че такива са настъпили в резултат на реализирано пътно-
транспортно произшествие.
От показанията на св. С. се установява и това, че между него и жалб. П. е имало
разногласия относно това дали е реализирано ПТП и кой е виновен за същото, но
въпреки неуреждането на тези разногласия, жалб. П. е напуснала мястото на
инцидента, без да уведоми органите на МВР. Уведомяването е станало от страна на св.
С., който съгласно указанията, които е получил при подаване на сигнал на тел. 112, е
записал и предал на пристигналите служители на ОПП-СДВР телефонните номера на
свидетелите-очевидци на случката, като по този начин е установен св. Р.СТ., призован
в качеството на свидетел и разпитан по дело в това качество.
Принципно, в хода на производството пред АНО, жалбоподателката П. не е
оспорвала, че е участвала в пътна ситуация, при която с претенция за реализирано
ПТП и причинени имуществени щети на управляваната от него електрическа
тротинетка, св. С. й предложил уреждане на имуществените отношения чрез
заплащане от нейна страна на стойността на щетата, оценена от св. С. с конкретен
паричен еквивалент. Това се установява от писмената декларация, попълнена от жалб.
П..
Същата обаче твърди, както и в жалбата си, че не е реализирано
съприкосновение между управлявания от нея лек автомобил и св. С. или управляваната
от него тротинетка, с което оспорва реализирането на пътнотранспортно
произшествие. В хода на съдебното следствие, жалб. П. не е давала обяснения, които
да бъдат анализирани наред с останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на показанията на св. С., дадени пред настоящия съдебен състав,
които са последователни, хронологични, убедителни, непротиворечиви и подкрепени
от показанията на св.СТ. и св. Х., както и от писмените доказателства – докладна
записка и протокол за ПТП, съдът прие, че на посочените в АУАН и НП дата и място е
4
било реализирано съприкосновение между лекия автомобил, управляван от жалб. П. и
електрическото превозно средство /тротинетка-скутер с № на РАМА:
******************/, управлявано от св. С.. Въпросното съприкосновение е било
реализирано именно при условията, описани в АУАН и НП – при извършване на
маневра ляв завой, жалб. П. не пропуснала насрещно движещото се електрическо
превозно средство и леко го закачила, в резултата на което св. С. паднал на пътното
платно, заедно с тротинетката, при което на последната са причинени материалните
щети, описани от св. С. и св. Х., разположени на местата, посочени в съставения от св.
Х. протокол за ПТП.
Следователно е било реализирано леко ПТП, съгл. дефиницията дадена в
разпоредбата на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП: "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
От така описаната и безспорно установена фактическа обстановка несъмнено се
налага извод, че С. П. е действала като водач на МПС – управлявала л.а.
*********************** в гр. София и е била участник в ПТП на посоченото в
АУАН и НП място и по посоченото време. В пряка причинно-следствена връзка с
нестъпилото ПТП е било поведението на жалб. П., изразило се в непропускане на
насрещно движещо се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път, в нарушение
на изискването на чл.37, ал.1 от ЗДвП. При това леко закачила електрическата
тротинетка, управлявана от св. С., при което последният паднал заедно с тротинетката
и на пътното превозно средство са причинени материални щети. Причинно-
следствената връзка е непрекъсната, поради което се налага логичният правен извод, че
материалните щети по електрическото превозно средство са реализирани в резултат на
съприкосновението на лекия автомобил с електрическото превозно средство.
Следователно, налице е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало материални щети на друго пътно превозно средство
– електрическа тротинетка, т.е. от обективна страна е било налице реализирано ПТП по
смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Отричането от страна на жалбоподателката на факта, че е налице реализирано
ПТП и обстоятелствата, при които е възникнало събитието и отговорното лице, не е
основание за невъзникване на задълженията, предвидени в разпоредбите на чл.123, ал.1
от ЗДвП. Именно наличието на спор между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него, поражда за нея задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.
„а“ и „в“ от ЗДвП, съгласно които в качеството на водач „на пътно превозно средство,
5
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.“
С оглед на изложеното, жалб. П. несъмнено е извършила и нарушение на
разпоредбата на 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, тъй като въпреки липсата на съгласие от
страна на св. С. с твърдението на жалб. П. за липса на ПТП и въпреки изразеното
желание от св. С. да подадат сигнал до органите на МВР или жалбоподателката да му
заплати щетите по тротинетката, П. е напуснала местопроизшествието, без да изпълни
задължението си да уведоми компетентната служба на Министерство на вътрешните
работи за настъпилото ПТП и да изпълни дадените указания.
Деянието, извършено чрез бездействие – неуведомяване на компетентната
служба на МВР, е извършено умишлено, доколкото жалбоподателката е била наясно
със задълженията си на водач на МПС – участник в ПТП и въпреки това не ги е
изпълнила.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.1 от НК, правилно и
законосъобразно въз основа на санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на жалб. П.,
като й е наложено административно наказание глоба във фиксирания размер от самия
законодател – 200 лева. С оглед на това, в тази част обжалваното НП следва да бъде
потвърдено. Неоснователно се явява възражението на защитата за неяснота относно
това за нарушаване на кои правила е ангажирана отговорността на жалбоподателката
/правилата за предимство или за разминаване/, доколкото с използване на
словосъчетанието „не пропуска“ в обстоятелствената част на АУАН и НП, с
квалификацията на нарушението по чл.37, ал.1 от ЗДвП и с приложението на
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, с препращането
именно към пр.4 на т.5 на ал.1 е пределно ясно, че отговорността е ангажирана за
нарушено правило за предимство.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП,
правилно и законосъобразно въз основа на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на жалб. П., но й е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева /при граници от 50 до
200 лева/, без да са изложени от АНО никакви мотиви за обосноваване на този
конкретен размер на наложената глоба, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и
6
ал.3 ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН. С оглед на това, както наказаното лице,
така и съдът е поставен в невъзможност да разбере мотивите на административния
орган за определяне на административното наказание „глоба“ в този му размер, което
пък лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на тези
мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не
обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но води до
необходимост от ревизиране на размера на наложеното административно наказание
глоба в неговия минимум – 50 лева, като в тази част /по ПУНКТ 2/ обжалваното НП
следва да се измени, като се намали размерът на наложеното административно
наказание глоба от 100 лева на 50 лева. Кумулативното наказание – лишаване от
право да управлява МПС, е определено за минимално предвидения срок – 1 месец,
поради което по отношение на това наказание, обжалваното НП не следва да се
коригира.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самите деяния не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид, а са характеризират с типичната обществена опасност за
нарушения от същия вид.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че обжалваното НП,
както и АУАН въз основа на който е издадено, са съставени от компетентни
длъжностни лица, в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове и при спазване на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН.
По възраженията на жалбоподателя:
Съдът намира за неоснователно възражението за липса на реквизити на АУАН и
НП, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, което да води до неяснота на обвиненията и
невъзможност за упражняване на правото на защита. Ясно са посочени нарушенията,
вменени в отговорност на жалбоподателката, правилно са квалифицирани правно и
санкцията за тях е наложена въз основа на правилно определени санкционни
разпоредби, напълно съответстващи на нарушените материално-правни такива.
Липсата на посочване на ЕГН на свидетелите, вписани в АУАН, макар и да е
нарушение на процесуалните правила, съгласно съдебната практика не е съществено,
доколкото не води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
Същите последици има и неспазването на т.9 от чл.42 ЗАНН, тъй като в конкретния
случай непосочването на имената и точните адреси на лицето, което е претърпяло
имуществени вреди от нарушението и неговия единен граждански номер, по никакъв
начин не възпрепятства установяването на тези факти в хода на съдебното следствие, в
лицето на св. Д. Н. С.. Несъмнено беше установен и факта, че в резултат на деянието
по т.1 от обжалваното НП, са причинени материални щети на пътно превозно средство
7
– електрическа тротинетка, въпреки, че същите не бяха описани прецизно в съставения
протокол за ПТП от св. Х..
С оглед на изложените фактически и правни съображения, обжалваното НП
следва да бъде потвърдено по ПУНКТ 1, като правилно и законосъобразно, а по
ПУНКТ 2 – следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното
административно наказание глоба от 100 лева на 50 лева и оставено в сила в
останалата част – по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
С оглед на това, че като краен резултата обжалваното НП не подлежи на отмяна,
липсва основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-4332-019648/05.10.2022 г.,
издадено от началника на Сектор към Отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА, с която на
С. Л. П., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2,
вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200.00
/двеста/ лева, като законосъобразно и правилно /по ПУНКТ 1/.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №22-4332-019648/05.10.2022 г., издадено
от началника на Сектор към Отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА, с която на С. Л. П., с
ЕГН: ********** , за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на „ГЛОБАТА“ от 100,00 лева на 50,00 лева и го оставя в сила по
отношение на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец /по ПУНКТ 2/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8