Решение по дело №314/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20192230200314
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 173

 

Гр. С., 19.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.т районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №314 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на А.А.И. против НП №18- 0804- 004150/28.01.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон и на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ШЕСТ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2018г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит ” с рег., собственост на Т К К. с ЕГН ********** от гр. С. З. Движел се в с. Ч по ул. „Добри Чинтулов” и бил спрян за проверка до дом №42 от свидетелите А.А. и Н.З.. Двамата служители на реда при проверката установили, че липсват табелите с регистрационния номер на автомобила. Освен това констатирали, че водачът не е заплатил в законовия срок глоба в размер на 80 лева. Св. А. съставил на жалбоподателя И. акт за установяване на административно нарушение като приел, че той е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Колегата му, св. З. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел също, че жалбоподателят А.И. е извършил тези две нарушения като записал в обстоятелствената част на наказателното постановление, че „водача управлява товарен автомобил „Форд Транзит” с рама №УОДВХХGBVLTB34843. При направена справка по рама се установи, че автомобила е регистриран в РБългария с рег. №СТ 9864 АТ. Водача не е заплатил в законовия срок наложено му наказание глоба в размер на 80 лева”.  

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. Съдът счита, че неправилно е описано в наказателното постановление нарушението, което е извършено от страна на жалбоподателя. В обстоятелствената част е записано, че той е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит” с номер на рама УОДВХХGBVLTB34843 и че при направена справка по рама се установило, че автомобила е регистриран в РБългария. Видно е, че така както е описано в обстоятелствената част няма данни за извършено нарушение. Налице е противоречие със съставения акт за установяване на административно нарушение, в който актосъставителят ясно и точно е записал, че жалбоподателят управлява товарен автомобил „Форд Транзит” без табели с регистрационен номер и е описана номер на рама, която не съвпада с описаната в наказателното постановление. Съдът счита, че описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление не представлява нарушение, поради което жалбоподателят не следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Ето защо в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Относно другото нарушение и актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят има неплатена глоба в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита, че неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците за неспазване на срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП има друг характер и се изразява в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП. По делото е приложена справка за нарушител, от която е видно, че има издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а и копие от тази заповед е приложена също по делото, а именно заповед с №18- 0804- 001495/30.10.2018г., с която жалбоподателят е бил санкциониран по чл.171, т.1, б.„д” от ЗДвП като неговото свидетелство за управление на МПС е било временно отнето до заплащане на дължимата глоба. Ето защо наказателното постановление в тази част е издадено в нарушение на материалния закон. В случая вмененото противоправно поведение на жалбоподателя А.И. не съставлява административно нарушение. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН- административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран защото не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми. В нея не се предвижда наказание налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици- невъзможност да си възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление” на основание чл.171, т.1, б. „д” на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата глоба. Въз основа на така изложеното съдът намира, че неплащането на наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача. Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това същото противоречи и с целта на закона заложена в чл.1, ал.2 от ЗДвП- Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Ето защо съдът счете, че жалбоподателят не е извършил и това нарушение,  описано в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление, поради което и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ НП №18- 0804- 004150/28.01.2019г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на А.А.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ШЕСТ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: