№ 1890
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110101757 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗЕАД
„Б******* ******“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗ*******Е“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1319,38 лв., която се претендира като
регресно вземане за изплатено от ищеца в качеството му на застраховател
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на
1294,38 лв. по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети на влекач
„Волво ФХ“, с рег. № ******, причинени при пътно-транспортно
произшествие от 25.06.2021 в гр. София от застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на влекач с рег. № СВ ***** РС с
прикаченото към същия ремарке „Шмитц“ с рег. № СВ ******, заедно с
направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на
25 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 13.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
От страна на ответника се оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба – счита, че от приложените двустранен констативен протокол
и документи не става ясно каква е причината за ПТП; твърди, че вината за
настъпване на ПТП е на водача на влекача „Волво ФХ“, рег. № WL 4***** - К.
Г.; при евентуалност - възражение за съпричиняване; оспорва пряката
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното
ПТП оспорва предявения иск по размер – твърди, че заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение не отговаря на действителните стойности на
единица труд към датата на настъпване на събитието, че са записани завишени
количества на вложените труд и материали.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
1
от фактическа и правна страна следното:
Обявено е по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване: ПТП
от дата 25.06.2021 г. в гр. София, на автомивка на ул. „Неделчо Бончев“ № 5А
между влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4*****, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско”, и влекач с ремарке Шмитц, с рег. № СВ ******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” ;
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандард“ за влекач „Волво ФХ“, с рег. №
WL4***** към датата на ПТП; наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и водача на влекач, ведно с
ремарке Шмитц, с рег. № СВ ****** към датата на ПТП; че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1294,38 лв.
Съдът намира за достатъчно пълно установено, че произшествието,
съответно вредите са причинени по вина на застрахования при ответника
водач на влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№
СВ*****.
Според съставения от двамата водачи протокол, произшествието се е
случило, като на 25.06.2021 г., около 14:00 часа, влекач с прикачено към него
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****, се движи по ул. „Неделчо Бончев“, и
в района на №5А, на територията на автомивка, водачът предприема маневра
за завой надясно, при която със средната част на полуремаркето реализира
ПТП с паркирания от дясната му страна влекач „Волво ФХ”, с рег.№
WL4*****.
Вярно е, че според протокола на двамата водачи, застрахованият при
ответника водач на влекач с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег.
№ СВ***** се е движил напред по ул. „Неделчо Бончев“, когато се е случил
ударът – за разлика от показанията на разпитания по почин на ищеца свидетел
К. Г. /водачът на увреденото МПС - влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4*****/,
според чиито показания точното движение на застрахования при ответника
водач е било назад, а не напред, на излизане от автомивка, който е на паркинг.
Същественото за определяне на отговорността в тежест на застрахования при
ответника водач е обстоятелството, че и според схемата в протокола, и според
словесно отбелязаните в двустранни протокол причини за произшествието,
съприкосновението между двете превозни следства е настъпило поради
движение на застрахования при ответника водач, докато застрахованият при
ищеца е бил в спряло паркирано състояние, в която ситуация само във
възможностите на движещото се МПС /а това е водачът на влекач с прикачено
към него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****/ е било възможно да
съобрази отстоянието и безопасността на разминаване с паркираното МПС.
Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща доказателствена сила против
застрахования при ответника водач в частта конкретно, че произшествието е
настъпило само при неговото движение / влекач с прикачено към него
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ*****/. Не се твърди и не се установява от
ответника застрахованият при ищеца водач на влекач „Волво ФХ“, с рег. №
2
WL4***** да е бил паркиран неправилно, за да е възможен извод за
съпричиняване от застрахования при ищеца.
Отделно от това съдът кредитира като достоверни събраните по почин
на ищеца гласни доказателства /свидетел К. Г., водачът на увреденото МПС -
влекач „Волво ФХ“, с рег. № WL4*****/, според които точното движение на
застрахования при ответника водач на влекач с прикачено към него
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ СВ***** е било назад, без да има осигурено
лице, което да направлява движението назад – в нарушение на чл. 40, ал. 2
ЗДвП, /По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности/.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че щетите
са в причинна връзка с посочения от ищеца механизъм на произшествието.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се изяснява, че платената от ищеца сума в размер на
1294,38 лв. по договора за застраховка „Каско” е в рамките на следващата се
стойност на ремонта по цени на официалния сервиз „Волво груп…” ЕООД
/1553,26 лв./ Към датата на ПТП увреденото МПС е в 3-годишния
гаранционен период на експлоатация, считано от първоначалната
регистрация. В отговор на поставения от ответника въпрос, заключението
установява, че средната пазарна стойност на разходите за отремонтиране на
увредения автомобил при съобразяване на алтернативни части и труд възлиза
на 1054,52 лв. Съдът намира, че когато са причинени вреди на един
автомобил в гаранция, възстановяването му не следва да анулира тази
гаранция, тъй като в този случай не би се възстановило състоянието от преди
увреждането – преди увреждането увреденият ще е имал автомобил с
гаранция, а след това този автомобил би бил възстановен в работещо
състояние, но без гаранция. Поради това и отговорността на делинквента е за
възстановяване на вреди по автомобил в гаранционен срок единствено в
официален сервиз на съответната марка. В същия смисъл е установеното
практика на ВКС, която изрично сочи, че при ремонт на нови автомобили се
вземат предвид цените в оторизиран сервиз – Решение № 167/07.02.2017 г. по
т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.,
II ТО. Поради това съдът приема, че в настоящия случай следващата се за
обезщетяване на вредите сума е в размер на 1294,38 лв., колкото е заплатил
ищеца по застраховка „Каско“ към официалния сервиз „Волво груп…” ЕООД
/което е обяснимо да бъде в по-нисък размер от точния следващ се размер,
предвид евентуално ползвани отстъпки към застрахователите/. Поради това се
приема, че изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено, увреденият е имал право
на обезщетение в размер на 1294,38 лв., в който размер е и правото на ищеца
на регрес. Заедно с 15 лв. ликвидационни разноски пълния неизплатен размер
3
регресно вземане възлиза на 1319,38 лв., в който размер е и претенцията на
ищеца.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за съдебни разноски е основателна в пълен размер – за 868,78 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О****** АД с ЕИК *******а заплати на ЗАД
„Б******* ******” с ЕИК 0****** на основание чл. 411 КЗ сумата 1319,38 лв.
- регресно вземане за изплатено от ЗАД „Б******* ******” в качеството му на
застраховател застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в
размер на 1294,38 лв. по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети на
влекач „Волво ФХ“, с рег. № ******, причинени при пътно-транспортно
произшествие от 25.06.2021 в гр. София от застрахования при ЗАД „О******
АД по застраховка „Гражданска отговорност” водач на влекач с рег. № СВ
***** РС с прикаченото към същия ремарке „Шмитц“ с рег. № СВ ******,
заедно с направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху сумата 1319,38 лв. от
датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата 868,78 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4