№ 309
гр. Пловдив , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200708 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Г. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4219493 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен. Посочва, че издаване на същия не е е спазена императивната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото съгласно същата нарушението
следва да се установено в отсъствието на контролен орган и на нарушител, в
случая е използвано мобилно автоматизирано техническо средство, което
изключва отсъствието на контролните органи от мястото, които в случая са
присъствали и е необходимо да включат устройството в работен режим. Още
посочва, че е спорено дали уредът, с който е отчетено нарушението е от
одобрен тип и е вписан в регистъра за одобрените за използване типове
срестава за измерване на скоростта. Предлага същият електронен фиш да бъде
1
отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата на изложените основания, като още сочи, че нито в
обстоятелствената част на електронния фиш, нито в протокола за използване
на автоматизираното техническо средство е посочено точното място на
нарушението, като липсва посочен конкретен номер на бул.„Цариградско
шосе“, както и конкретно описание на разположението на самото техническо
средство. Още посочва, че е известно, че пътен възел „Скобелева майка“ е
един от изходите на гр.Пловдив, на този надлез е поставен и пътния знак за
край на населеното място, поради което възниква съмнение дали засечената
скорост при режим отдалечаване на МПС не е фиксирана след табелата за
край на населеното място. Също предлага наказателното постановление да
бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са
спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която норма е
специална спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното
постановление. Още посочва, че в електронния фиш правилно е посочено, че
е извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е пределен размерът на
глобата. Взема становище, че техническото средство, с което е установено
нарушението е от одобрен тип, представен е и протокол за премината
последваща проверка, отчетена е максимално допустимата грешка. Посочва,
че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива
технически средства или системи. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
2
средство е връчено на жалбоподателя на 16.12.2020г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
21.12.2020г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 02.11.2020г., в 14:49 часа, в
град Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ - пътен възел „Скобелева майка“ -
северно платно на надлеза в посока „Запад“, с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на лек
автомобил марка „БМВ 318И“ с регистрационен номер „***“ с измерена
скорост от 88 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50
км./ч., като превишението било в размер на 38 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 91 км./ч. – превишение с 41 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 02.11.2020г. и час - 14:49:57ч., като място
3
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Р. Г. Д..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив, на
бул.„Цариградско шосе“ - пътен възел „Скобелева майка“ - северно платно на
надлеза в посока „Запад“, като съгласно същата разпоредба е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
4
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в размер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 02.11.2020г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от изток на запад.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „БМВ 318И“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Р. Г. Д..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „БМВ 318И“ с регистрационен номер
„***“ към момента на нарушението – 02.11.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението в жалбата, че при
издаване на електронния фиш не е е спазена императивната разпоредба на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото съгласно същата нарушението следва да се
5
установено в отсъствието на контролен орган и на нарушител, в случая е
използвано мобилно автоматизирано техническо средство, което изключва
отсъствието на контролните органи от мястото, които в случая са присъствали
и е необходимо да включат устройството в работен режим. Последното
становище не може да бъде споделено, доколкото съгласно § 6, т.65, бук.„б“
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, мобилни автоматизирани
технически средства са – „прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Ето
защо с мобилни автоматизирани технически средства нарушенията се
установяват „в отсъствието на контролен орган“ по смисъла на чл.189, ал.4
от ЗДвП, доколкото същият контролен орган не борави с мобилното
автоматизирано техническо средство в хода работата на последното, а
единствено поставя начало и край на работния процес. В този смисъл не
съществува изискване контролният орган физически да отсъства от мястото
на разполагане техническото средство, да отстои на някакво определено
разстояние от последното и други подобни, за да бъде процесът на
установяване на нарушението определен като „неприсъствен“.
Също неоснователно е и възражението, че е спорено дали уредът, с
който е отчетено нарушението е от одобрен тип и е вписан в регистъра за
одобрените за използване типове срестава за измерване на скоростта,
доколкото както бе посочено - съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 –
33913/09.07.2018г. директора на Дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства с съоръжения“ при Български институт по метрология,
същото техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че нито в
обстоятелствената част на електронния фиш, нито в протокола за използване
на автоматизираното техническо средство е посочено точното място на
нарушението, като липсва посочен конкретен номер на бул.„Цариградско
шосе“, както и конкретно описание на разположението на самото техническо
средство. В този смисъл преди всичко следва да се посочи, че движението на
МПС се осъществява върху пътното платно, докато същевременно т.нар
6
„административни адреси“ са такива на обекти, които се намират в близост до
съответния път. При това, липсва всякаква причина да бъде изключена
възможността определен път, включително в рамките на населеното място, в
определена своя точка да е достатъчно отдалечен от който и да е
„административен адрес“, позволяващ неговото непротиворечивно
„привързване“ с последния. Още повече неясно е защо едно посочване
мястото на нарушението, както е изпълнено в настоящия случай, а именно -
„на бул.„Цариградско шосе“ - пътен възел „Скобелева майка“ - северно
платно на надлеза““ следа да се счете за „по-неточно“ от посочване на
мястото чрез приблизителното му свързване с някакъв обект край пътя.
Също за неоснователно следва да се приеме и възражението, че е
известно, че пътен възел „Скобелева майка“ е един от изходите на
гр.Пловдив, на този надлез е поставен и пътния знак за край на населеното
място, поради което възниква съмнение дали засечената скорост при режим
отдалечаване на МПС не е фиксирана след табелата за край на населеното
място. Последното възражение се явява недоказано. В този смисъл от вече
коментирания протокол от Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 02.11.2020г. се
установява, че мястото на нарушението е в рамките на населеното място.
Доказателствената сила на последния протокол не може да бъде оборена
посредством аргумент, който изхожда от довод за „общоизвестен факт“. Още
повече следва да се добави, че дори да би могло да се разсъждава на
плоскостта на „общоизвестното“ (което поначало е недопустимо в рамките на
настоящото производство), то съвсем не е известно, че на надлез „Скобелева
майка“ е поставен и пътния знак за край на населеното място.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
7
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4219493 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р. Г. Д. ЕГН:**********, с адрес – *** на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Р. Г. Д. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8