РЕШЕНИЕ
№ 850
гр. Благоевград, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210100373 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Со
представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Бдействащи чрез
пълномощник - адв. Г. С. Я., против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. Со
представлявано от инж. ДоИска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 478.49 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, във връзка със щета
44010122102710, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.02.2021 г., около 4:00 часа, при движение по пътя -
гр. Г/път № 19/, след с. Градево, водач на л.а. марка „Хю, преминал през предмет на пътя
/паднали камъни/, вследствие на което на МПС-то били нанесени материални щети.
Сочи се, че Р, е застраховано в ищцовото дружество на основание застрахователна
полица „КАг., с валидност от 29.10.2020 г. до 28.10.2021 г., за застрахователна сума от 11
400 лв.
Навежда се, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС, са описани в
Уведомление по щета 44010122102710, описи на претенция и опис-заключение по щета,
като са били увредени: предна дясна гума и джанта, преден десен амортисьор и др.
Твърди се, че щетите са определени на база цени и методика, прилагани от
застрахователя, като въз основа на калкулация по щета № 44010122102710 и подадена
претенция за обезщетение, е определена сума в размер на 463.49 лв.
Посочва се, че с Ликвидационен акт от 08.02.2021 г. ищцовото дружество е одобрило да
се изплати на собственика на увредения автомобил сума в размер на 463.49 лв., която сума е
изплатена с платежно нареждане за масов превод от 08.02.2021 г.
Излага се, че с изплащането на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от
Кодекса за застраховането, ищцовото дружество встъпва в правата на застрахования
1
собственик на увреденото имущество срещу причинителя на вредата - Агенция „Пътна
инфраструктура“, на която е възложено поддържането на пътя.
Твърди се, че на основание чл. 412 от Кодекса за застраховането, ищецът е предявил
претенцията си срещу ответника за изплатеното обезщетение в размер на 463.49 лв. и
ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв. /общо 478.49 лв./, като до ответното дружество
била изпратена регресна покана с изх. № ., за доброволно плащане на дължимата сума, но до
настоящия момент вземането не било погасено.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер,
като твърди, че претендираната сума е прекомерна. Сочи, че липсват данни, че
застрахователният договор е породил валидно действие, като не се установява дали същият
е бил валиден към момента на ПТП.
Излага, че не са представени доказателства за извършен оглед и заснемане на
автомобила, което било задължително условие за влизане в сила на застрахователния
договор.
Релевират се доводи, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е
виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представляват груба
небрежност и са основание за непокриване на настъпилите щети. Твърди се, че
изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.
Направено е и възражение, че е налице прекомерност на претендираните вреди и при
евентуално уважаване на исковата претенция, размерът на исковата сума следва да бъде
намален.
Оспорва се представената с исковата молба Застрахователна полица №
440120151040417.
Оспорва се описаният механизъм на ПТП и твърдените в исковата молба щети на
автомобила. Оспорва се, че посочените щети представляват покрит от застрахователната
полица риск. Сочи се, че в случая, ако е платено застрахователното обезщетение от
застрахователя на собственика на застрахования автомобил, то е платено по непокрит от
застрахователния договор риск - т. е., при отсъствие на основание за плащане.
Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение за наличието на камъни на пътното
платно, които да са причина за процесното ПТП, тъй като не е представен протокол за ПТП,
издаден от органите на МВР.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и попадането на
автомобила в дупка на пътното платно, като основната причина за настъпване на твърдените
вреди се твърди, че е единствено виновното поведение на водача на автомобила.
Оспорва се обстоятелството, че на процесните дата и място е имало паднали камъни на
пътното платно, тъй като през посочения период е била извършена поддръжка на пътя.
Твърди се, че в исковата молба не е посочено точно на кой километър от пътя е реализирано
ПТП, липсва протокол за ПТП, съставен от служители на МВР за реализирано
пътнотранспортно произшествие, което води до невъзможността да се установи точното
местонахождение на евентуално настъпилото ПТП и че от попадането на автомобила в
камъни на пътя са причинени щети.
Сочи се, че падането на камъни върху пътното платно по време на движение на
автомобила, представлява непреодолима сила, която е основание за отпадане на
отговорността на АПИ. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на
водача на автомобила, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В проведено на 06.11.2023 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител, като с депозирана по делото молба поддържа предявения иск по
2
съображенията, изложени в исковата молба.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Паргов, който оспорва иска по доводите,
релевирани в отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и е назначена
съдебно автотехническа експертиза, заключението от която е приобщено към
доказателствения материал по делото.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази
становищата и доводите на страните, съдебният състав прие за установено следното от
фактическа страна:
МПС марка „Хе застраховано в ищцовото дружество, по силата на сключен на
21.10.2020 г. договор за автомобилна застраховка „, видно от застрахователна полица №
Застраховката е със срок на действие 12 месеца - от 00:00 часа на 29.10.2020 г. до 23:59 часа
на 28.10.2021 г. Договорът е сключен при ОУ Каско на МПС.
В уведомление за щета 44010122102710 по полица 440120151040417 „Каско+“,
изготвено от Й. Г. К., адресирано до ДЗИ Общо Застраховане, е посочено, че е увреден
собствения му лек автомобил марка „Хюндай“, модел „С“ с ДК № РВ 6373 ХР, като
уврежданията са: предна дясна гума, джанта и амортисьор, а събитието е станало на
01.02.2021 г., в 04:00 ч., по път от гр. Г Дд, на около 2 км. от с. Г, като водачът се е ударил в
паднали от ската камъни на пътя.
От ДЗИ е изготвено опис-заключение по щета 44010122102710 от 01.02.2021 г., в
което са описани увредените детайли, а именно - предна дясна гума и джанта и амортисьор.
С ликвидационен акт по преписка № 44010122102710/01.02.2021 г., е разпоредено да
се изплати на собственика на застрахования автомобил, сума в размер на 463.49 лв. Сумата е
изплатена, видно от платежно нареждане от 08.02.2021 г.
Във връзка с изплатената щета е изпратена регресна покана до Областно пътно
управление – Благоевград, за изплащане на щета 44010122102710, получена от ОПУ на
15.06.2021 г., видно от приложена по делото обратна разписка.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К. и
Иванов.
В показанията си свид. К. посочи, че на процесната дата – 01.02.2021 г., рано сутринта,
при движение по пътя от гр. Гуправлявайки описания по-горе лек автомобил, след село Г,
пред него се образувало „срутище“. Свидетелят спрял и маневрирал, като дясната му гума
попаднала под един голям камък. Извикал Пътна помощ, тъй като не могъл да се оправи
сам. Падналите камъни били много, като се разпилели на пътното платно изведнъж. На
мястото не е имало сигнализация или обозначение, че в участъка има паднали камъни.
Имало мъгла, пътните условия били зимни.
Свид. Иванов заяви в показанията си, че процесният участък след с. Ге с планински
релеф, със стръмни скатове. Пътят е целият в завои, като в опасните участъци има
поставени предупредителни знаци А 17. АПИ има сключен договор с фирма за зимно
поддържане, която поддържа пътя проходим през зимата, като извършва обходи. При тези
обходи, ако се констатира наличие на паднали камъни, фирмата ги почиства и отстранява.
Съдът цени с доверие показанията на свидетелите – същите са обективни,
последователни и лишени от вътрешни противоречия.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно автотехническа експертиза
вещото лице е достигнало до следните изводи:
-Най-вероятният механизъм за възникване и протичане на ПТП при удар на л.а. „Санта
Фе“ след преминаване през скални късове /камъни/ върху настилката от платното за
движение, е описан накратко от свидетеля К. в съдебно заседание и в искането за
3
обезщетение по щета № 440120151040417. Така описаният механизъм в исковата молба,
кореспондира с установените за настъпили увреждания по автомобила. Нанесените
увреждания, настъпили по л.а. „Хюндай“ „Санта Фе“ с рег. № РВ 6373 ХР, за които ищецът
твърди, че са настъпили на 01.02.2021 г., са технически възможни и съответстват на
описания механизъм по начин на получаване. Този механизъм на увреждания по
автомобила съответства и на констатираните при огледа увреждания и на отразеното от
застрахователя в описа към щетата.
-Стойността на щетите, изготвена по калкулация за ремонт според степента за
увреждане на части, технологичен труд и материали, по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие, е била кръгло 510 лв.
В откритото съдебно заседание при изслушването си, вещото лице Н. посочи, че
скоростта, с която се е движел процесният л.а., не е била висока, като такъв вид увреждане е
характерен за преминаване през камъни.
Съдът цени с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е процесуално допустим, а
разгледан по същество – основателен.
Аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
В тази връзка, разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента,
встъпвайки в правата на увредения - фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличие на валидно към датата на
увреждането имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и
увредения; настъпване на застрахователното събитие - увреждане на осигуреното
имущество и възстановяване на вредите от застрахователя, посредством заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Наред с това,
следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно
нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, в областта на гражданската отговорност за вреди, вината се
предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има
срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя само, ако са
осъществени елементите от фактическия състав на деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата, като за ищеца са налице
предпоставките на чл. 410, ал. 1 от КЗ, тъй като с изплащане на застрахователното
обезщетение, той встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Безспорно по делото се доказа механизмът на настъпилия инцидент, което се
потвърждава и от гласните доказателства на свидетеля К., и от изготвената съдебна
автотехническа експертиза. От същите се установи, че на 01.02.2021 г., по пътя - гр. Гоце
Делчев – гр. Благоевград, след с. Градево, е реализирано пътнотранспортно произшествие,
при което на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с ДК № РВ 6373 ХР,
4
управляван от Й. Г. К., са причинени щети – увредени са предна дясна гума, джанта и
амортисьор, в резултат на преминаване през паднали камъни на пътя.
В тази връзка, следва да се отбележи, че възражението на ответната страна, че липсата
на съставен Протокол за ПТП е основание за отхвърляне на исковата претенция, е
неоснователно. Действително в показанията си свид. К. посочи, че е повикал Пътна помощ,
тъй като не е могъл „да се оправи сам“. От това следва изводът, че свидетелят, на основание
125 т. 8 от ЗДвП, е следвало да уведоми МВР, с цел служители да посетят
местопроизшествието и да съставят Протокол за ПТП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
Независимо от това, не може да се приеме, че поради липса на такъв съставен
протокол от служители при МВР, не се установява по делото механизмът на ПТП-то и
причинната му връзка с вредите, за които е изплатено претендираното с иска обезщетение.
Действително, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ГПК, за установяване на
обстоятелства, за които законът изисква писмен акт, не се допускат свидетелски показания.
С отговора на исковата молба, а и след това обаче, пълномощникът на ответника не е
възразил по отношение на искането на ищеца за разпит на свид. К., като по този начин
ответникът е изразил съгласие, по смисъла на чл. 164, ал. 2 ГПК. В тази хипотеза ищецът
може и със свидетели да доказва механизма на процесното ПТП и причинната му връзка с
настъпилите вреди. Не следва да се пренебрегва и фактът, че както бе отбелязано по-горе,
показанията на свидетеля се подкрепят и от експертното заключение, изготвено от вещото
лице Н..
От приетото по делото експертно заключение се потвърди, че нанесените щети на
МПС-то възлизат на стойност по-висока, от заплатената от ищцовото дружество на
свидетеля К. за извършения ремонт – 510 лв. С оглед изяснения механизъм на настъпилия
инцидент, съдът приема, че вредите са пряка и непосредствена последица от преминаването
на МПС-то през паднали камъни на пътя.
Установи се по делото и че разходите по щетата са заплатени на свид. К.. Вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а противното по настоящото
дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена. Установи се
причинната връзка между инцидента и вредите върху процесното МПС, в това число и
посредством заключението на вещото лице по изготвената автотехническа и оценителна
експертиза.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба за наличие на
непреодолима сила. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността
да изпълни се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Разпоредбата на
чл. 306 ТЗ регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение,
непреодолимата сила. Тя е дефинирана като непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след облигационното задължение. В гражданското право
като обстоятелство, изключващо отговорността на длъжника, се възприема и случайното
събитие. То също се дефинира като непредвидимо, непредотвратимо, непреодолимо събитие
или действие, при което липсва виновно поведение на длъжника. Като част от фактическия
състав и на двете, е наличието на причинна връзка между събитието /непреодолимата сила/
и невъзможността за изпълнение. В тежест на този, който се позовава на такова
обстоятелство, е да го докаже, тъй като той черпи за себе си благоприятни правни последици
от него. Друг елемент от фактическия състав на непреодолимата сила/ случайното събитие, е
установяването, че длъжникът няма вина за настъпването им, както и осъществяването им.
Събраните доказателства сочат, че застрахователното събитие е настъпило в резултат на
падане на камъни на пътното платно. От страна на ответника не са ангажирани
5
доказателства, че падането на камъните на пътното платно се дължи на причина,
изключваща отговорността му. Задължение на ответника е да осигури безопасността на
пътното платно.
Неоснователни са и възраженията относно плащане от страна на застрахователя по
непокрит риск. Изрично в клаузи от общите условия на сключения застрахователен договор
е уговорен като покрит риск в Раздел II, т. 2 Покрити рискове – вреди, вследствие на
свличане или срутване на земни пластове. Установеният механизъм на настъпване на ПТП
сочи, че се е осъществило увреждащо събитие, което е именно от категорията покритите
застрахователни рискове.
Ето защо и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят има право чрез
регресен иск - да потърси връщане на изплатеното от Агенция пътна инфраструктура
отговарящ за процесния пътен участък. Установи се, че пътя, на който е реализирано
произшествието, представлява републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/ и като такъв, е изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 от ЗП/, като
титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата, а ремонтът
и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”, в
качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 от ЗП/.
Съгласно параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП, поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Наличието на каквито и да е препятствия на пътното платно за движение,
представлява неизпълнение /чрез бездействие/ на посочените и възложени в нормативен акт
задължения.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за съпричиняване остана
недоказано. Не се установи виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, което да е допринесло за настъпване на ПТП, съответно на вредите От
заключението на вещото лице се установи, че водачът на автомобила не го е управлявал с
висока скорост.
С оглед гореизложеното, искът за присъждане на сумата от 478.49 лв. се явява доказан
както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба пред Софийски
районен съд - 21.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски в настоящото производство, каквито е сторил за държавна такса – в размер на 50
лв., за възнаграждение за вещо лице – в размер на 300 лв., за адвокатско възнаграждение в
размер на 168 лв. и за депозит за свидетел – в размер на 20 лв. В този смисъл,
неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от ответната страна, доколкото поисканото такова е под минимума, установен с
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство
в общ размер на 538 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на
управление гр. С представлявано от инж. До ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ъс седалище и адрес на управление: град С директор и Б -
изпълнителен директор, действащи чрез пълномощник - адв. Г. С. Я., сумата от 478.49 лева
/четиристотин седемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, по застраховка
„Каско+“, във връзка със щета застрахователна полица № , във връзка с настъпило на
01.02.2021 г. ПТП, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред Софийски
районен съд - 21.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на
управление гр. С бул. „М представлявано от инж. Д ДА ЗАПЛАТИ на „Д със седалище и
адрес на управление: град С представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен
директор и Б - изпълнителен директор, действащи чрез пълномощник - адв. Г. С. Я., сумата
от 538 лв. /петстотин тридесет и осем лева/, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
БАНКОВА СМЕТКА, ПО КОЯТО ОТВЕТНИКЪТ МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ
СУМИ НА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД:
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7