Присъда по дело №88/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №11 от 22.06.2021г., постановенa по НОХД №88/2021г. по
описа на РС - Л..

В Районен съд – Л. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – П. срещу
А. М. М. от гр.Л. за това, че за времето от 15.10.2020 г. до средата на месец ноември
2020г. в гр.Л., при условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими
вещи – парична сума в общ размер на 3000 лв., както следва:
- на 15.10.2020 г. в гр.Л. отнела чужди движими – парична сума в размер на
1400 лв. от владението на собственика К. С. И. от гр.Л., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
- на неустановен ден в средата на месец ноември 2020г. в гр.Л. отнела чужди
движими вещи – парична сума в размер на 1600 лв. от владението на собственика К. С.
И. от гр.Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК.
В проведеното по делото публично съдебно заседание прокурор при Районна
прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения,
че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства. По отношение индивидуализацията на наказанието посочва като
смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от подсъдимата самопризнание
и чистото й съдебно минало. Счита, че за постигане целите на наказанието следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде
отложено на основание чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок, като съдът
приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитникът адв. М.С. – ПлАК не оспорва, че деянието е доказано по безспорен
и несъмнен начин. Посочва, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва
да бъдат взети предвид още обстоятелството, че подсъдимата е пенсионер по болест,
многодетна майка, което била причината да не е възстановила причинените от
престъплението щети. Пледира съдът да наложи наказание при условията на чл.55 от
НК, алтернативно, в случай, че съдът не уважи искането, да наложи наказание
лишаване от свобода за срок около 9 месеца, което да бъде редуцирано с 1/3,
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 години.
Подсъдимата А. М. М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Поддържа изложеното от защитника. При упражняване на
предоставеното й от съда право на последна дума заявява, че иска наказание
„пробация“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата А.М. М. е родена на ****** в гр.Л., с постоянен адрес гр.Л.,
ул.”***** и настоящ адрес гр.Л., обл.П., ул.”*****, българка, с българско гражданство,
с основно образование, пенсионер, разведена, неосъждана, с ЕГН:**********.
Свидетелят М.Н.А. е син на подсъдимата А.М., като двамата живеят в едно
домакинство в гр.Л.. От месец септември 2020г. А. се грижел за К. С. И. от с.гр. -
инвалид със 100% нетрудоспособност и с право на чужда помощ. А. я водил на
лекарски прегледи, теглел пенсията й от дебитна карта, плащал сметките и й помагал в
ежедневието. И. държала спестените си пари в размер на 4040лв. в чекмедже на скрин
1

в една от стаите на дома си, поставени в два плетени терлика. Свидетелят А. знаел, че
И. държи там парична сума, като често пъти с даден му от нея ключ, отключвал
чекмеджето на скрина и взимал пари, за да й пазарува. Ключът стоял на прозорец до
телевизора в тази стая.
На 15.10.2020г. подсъдимата А.М. отишла на гости на К.И.. Последната я
помолила да отиде в другата стая, да й донесе портмонето от чекмедже на скрина.
Подсъдимата отишла в стаята и отворила чекмеджето на скрина с ключа, където
видяла спестените от И. пари. Взела сумата от 1400лв. от единия от терлиците и ги
скрила в пазвата. Постояла още малко при И., след което си тръгнала. В продължение
на няколко дни М. давала парични суми на сина си, който я попитал откъде разполага с
пари. Подсъдимата отговорила, че ги е откраднала от дома на И..
В средата на месец ноември 2020г. подсъдимата отново отишла в дома на И..
Последната я помолила да отиде до съседната стая и да вземе бонбони да се почерпят.
Подсъдимата А.М. отново отключила чекмеджето на скрина и взела от там сумата от
1600лв., които отново скрила в пазвата си.
Така отнетата парична сума, подсъдимата похарчила за лични нужди, като
продължила да дава пари и на сина си.
На 01.01.2021г. И. решила да преброи спестяванията си и установили липсата на
3000лв. Същата сезирала органите на РУ-Л. и по случая било образувано и проведено
настоящото досъдебно производство.
На 04.01.2021г. подсъдимата, заедно със сина си и снаха си отишли в дома на И.,
където М. признала за извършената кражба и обещала да връща по 100лв. месечно,
докато възстанови цялата сума от 3000лв. на пострадалата. Впоследствие не изпълнила
обещаното.
По доказателствата:
В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК съдът разясни на
подсъдимата правото й да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както и разясни, че в този случай направеното от нея
самопризнание ще бъде ползвано при постановяване на присъдата без да се събират
доказателства за тези факти.
Подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, а именно - гласни доказателствени средства: показанията
на свидетелите Я.В.М., М.Н.А., К. С. И., дадените от подсъдимата А. М. М. обяснения
при привличането й като обвиняем; характеристична справка, справка за съдимост.
Събраният по делото доказателствен материал не съдържа каквито и да било
противоречия относно включените в предмета на доказване обстоятелства.
Изброените по-горе кредитирани доказателства са достоверни,
непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията и
напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимата.
От правна страна:
Съдът намира съобразно установената по делото фактическа обстановка, че
подсъдимата А. М. М. е осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
От обективна страна, на 15.10.2020г., в гр. Л., подсъдимата отнела чужди
движими – парична сума в размер на 1400 лв. от владението на собственика К. С. И. от
2

гр.Л..
От обективна страна, на неустановен ден в средата на месец ноември 2020г., в
гр.Л., подсъдимата отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 1600 лв.
от владението на собственика К. С. И. от гр.Л..
Фактическата власт върху посочените вещи свидетелката К.И. упражнявала,
като била поставила същите в терлик, поставен в чекмедже на скрин, намиращ се в
дома й. Подсъдимата прекъснала фактическата власт върху вещите, като извадила
паричната сума от терлика и я скрила в пазвата си. Същата установила трайна
фактическа власт върху парите напускайки дома на свидетелката И., заедно с тях.
За вземането на вещите подсъдимата не е имала съгласието на пострадалата,
която след установяване на липсата им сезирала органите на РУ-Л..
Подсъдимата отнела вещите с намерение противозаконно да ги присвои, като
част от парите дала на сина си, а останалата похарчила.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че взима чужди вещи, които не й се следват и прави това без
съгласието на собственика им. Разбирала е, че като ги открадне, ще лиши пострадалата
от възможността да ги използват за нуждите си, но ги е отнела, искайки да установи
собствена фактическа власт и да присвои парите, като се разпореди с тях.
Процесните деяния са извършени от подсъдимата М. при идентична обстановка,
в непродължителен период от време и при еднородност на вината. Поотделно всяко от
тях осъществява състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Поради изложените
съображения, съдът прие, че второто деяние се явява продължение на предшестващото
го. С оглед на това цялостната престъпна дейност на подсъдимата бе квалифицира като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за което подсъдимата бе призната за
виновна, се предвижда наказание Лишаване от свобода до осем години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни за подсъдимата, възрастта и
здравословното й състояние – същата е пенсионер по болест, както и направеното от
подсъдимата самопризнание и дадените от нея подробни обяснения в хода на
досъдебното производство, което обективно е допринесло за разкриване на
обективната истина по делото, предвид липсата на свидетели - очевидци при
осъществяване на процесните деяния. Съгласно т.7 от ТР №1 от 2009г. на ОСНК на
ВКС, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал. 2 НПК,
признанието по чл.371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало
за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че щетите от
престъплението не са възстановени.
Съдът намери, че в процесния случай са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, предвид на които и данните за личността на подсъдимата
и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което намери, че следва да бъде наложено такова, при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК, като замени наказанието лишаване от свобода с пробация и наложи на
подсъдимата пробация, включваща следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от
НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при
периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител –
3

два пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. Съдът прие, че така наложеното по вид
и размер наказание е от естество да постигне целите на чл.36 от НК.
По делото не са направени разноски и не са приобщавани веществени
доказателства.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	11
Дата:	22 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200088
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2021 г.

Присъда по дело №88/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите