Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260131
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 667 по описа за 2020 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба, подадена на 19.10.2020
год. от „Аква 2007“ ЕООД против Община Садово. Предявен е осъдителен иск за
присъждане на сумата 58 560 лв., дължима на договорно основание.
Исковата претенция се основава на
следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 30.08.2016 год. между
Община Садово, в качеството на възложител и „Аква 2007“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, по реда на ЗОП е сключен договор с предмет – изработване на проект
с работно заглавие „Рехабилитация на вътрешни водопроводни мрежи за
питейно-битово водоснабдяване в селата Чешнигирово, Поповица, Богданица, Селци
и Кочово на община Садово“, с който Община Садово ще кандидатства по програма
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год., мярка 7, подмярка
7.2. Задължението на изпълнителя, касаещо изработването на техническия проект,
било конкретизирано в разпоредбите на чл. 2 от договора. Договореното за
изпълнението на възложената работа възнаграждение било 83 680 лв. без ДДС, от
които 68 800 лв. без ДДС се дължат за изработването на проект с работно
заглавие „Рехабилитация на вътрешни водопроводни мрежи за питейно-битово
водоснабдяване в селата Чешнигирово, Поповица, Богданица, Селци и Кочово на
община Садово“, а останалите 14 880 лв. без ДДС представляват
възнаграждение за упражняване на авторски надзор. Според клаузите на договора възложителят
извършва окончателно плащане на цената по договора в 20-дневен срок от:
подписването на двустранен констативен протокол по чл. 4, ал. 6 за приемането
на проекта; представяне на фактура от изпълнителя и сключване на договор за
финансиране на проекта.
Изложено е твърдение, че изработеният от
ищеца проект е предаден в уговорения срок на общината. От своя страна общината
е представила проекта на консултант по см. на чл. 166, ал. 2 ЗУТ /“Хеброс
консулт“ ЕООД/ за извършване на оценка на съответствието на проекта с основните
изисквания към строежите, а консултантът е изготвил доклад от 16.09.2016 год.,
в който са взети предвид положителните
становища на различните лица и институции, които са го съгласували и в него не
се съдържали никакви забележки, като било посочено, че за проекта може да се
издаде разрешение за строеж от Главния архитект на община Садово. За
предаването на проекта бил съставен протокол за приемане на извършена работа
съгласно договор за проучване и проектиране от 16.09.2016 год. Общината издала
разрешение за строеж № 54/16.09.2016 год. въз основа на одобрения инвестиционен
проект.
От този момент и до подаването на
исковата молба ответната община била канена многократно да заплати
възнаграждението за изготвения проект в размер на 68 800 лв. без ДДС.
Позовавайки се на неосигурено от ДФ „Земеделие“ финансиране на проекта,
общината извършила единствено частично плащане на сумата 20 000 лв. без
ДДС или 24 000 лв. с ДДС, датиращо от 04.07.2019 год. И до момента на
подаването на исковата молба не бил заплатен остатъка от 48 800 лв. без ДДС или
58 560 с ДДС.
Ищецът излага подробна правна
аргументация, че клаузата от договора, която поставя заплащането на
възнаграждението за изготвянето на техническия проект в зависимост от
сключването на договор за финансиране на проекта между Община Садово и ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция /чл. 7, ал. 1/, както и клаузите,
ограничаващи възнаграждението до размера на
одобрената сума от ДФ „Земеделие“ /чл. 5, ал. 4, изр. 2 и чл. 7, изр.
2/, са нищожни, като противоречащи на закона и в частност на
чл. 114, чл. 120 ЗОП /2016 год./, като противоречащи
на добрите нрави и добрата търговска практика, и поради заобикаляне на закона – възражения с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът изпратил писмена покана за
доброволно заплащане на сумата, получена от Общината на 03.06.2020 год. и
последваща покана с вх. номер от 02.10.2020 год., но плащане не било престирано
до момента на сезирането на съда.
Предвид описаното и след излагане на
подробна правна аргументация за съществуването и изискуемостта на вземането,
независимо от наличието или липсата на финансиране на проекта, ищцовото
дружество предявява срещу Община Садово осъдителен
иск за присъждане на сумата 58 560
лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от задължение за заплащане на
възнаграждение за предаден и приет без възражения проект, съгласно чл. 5, ал.
1, б. а от Договор, сключен на 30.08.2016 год. за обществена поръчка, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД. Същият е процесуално допустим.
За прецизност и яснота /с оглед
позоваването на ищеца на чл. 86 ЗЗД и оспорванията на подобен иск от ответника/
следва да се посочи, че отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забавено плащане, дължимо за период преди датата на
подаването на исковата молба, не е предявен и не е предмет на настоящото
производство.
Ответникът Община Садово е подал
писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че счита искът за допустим,
но по същество за неоснователен.
Признава се твърдението за наличие на
правоотношение между страните, породено от договор, сключен на 30.08.2016 год.
Не се спори относно факта на изготвянето от ищеца и предаването на възложения
технически проект, който е приет от възложителя и ползван за кандидатстване
пред ДФ „Земеделие“.
Ответникът акцентира, че спорът по
делото не е фактически, а е концентриран около въпроса за настъпването на падежа на задължението на Общината за заплащане на
приетата работа. Позовава се на чл. 7 от договора и счита, че според
действителната воля на страните плащането е отложено до подписването на договор
между Общината и „ДФ „Земеделие“ за финансиране на проекта и получаването на
парични средства. Едва след настъпването на тези юридически факти започвал да
тече срокът за изпълнение на задължението на Общината за плащане. Изискуемостта
на договореното възнаграждение настъпвала на 21-вия ден от датата на авансовото
получаване на средства по проекта от ДФ
„Земеделие“. В случая падежът не бил настъпил, тъй като финансиране на проекта
не било одобрено и по проекта не са постъпвали средства. Поради изложеното
Общината счита, че искът е преждевременно заведен.
Акцентира се върху обстоятелството, че
договорът е подписан след провеждане на процедура по ЗОП /отм./, вр. пар. 18 от
сега действащия ЗОП. Ищецът е попълнил декларация, с която е приел всички
условия на проекта за договор, в т.ч. с предложения начин на плащане, при
посочените условия и указаните срокове, без възражения за действителността на
клаузите на договора. Отлагателното условие за плащане било постигнато при
добросъвестно поведение от страна на Общината; тя направила всичко възможно да
подаде в срок и качествено заявление за подпомагане, като са описани
предприетите стъпки, но със заповед от 16.10.2018 год. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ финансирането било отказано поради липса на
средства. Поради това отлагателното условие за плащане не било настъпило. С
действията си Община Садово не само че не е попречила да се сбъдне условието,
но направила всичко възможно проектът да се финансира - възражения и доводи по
чл. 25 ЗЗД.
Изразява се несъгласие с доводите и възраженията
на ищеца срещу действителността на клаузите от договора, отлагащи плащането до
подписването на договор за финансиране и поставянето на размера на
възнаграждението в зависимост от размера на одобреното финансиране, като за
аргументите си Общината се позовава на съдебна практика.
В допълнителната
искова молба „Аква 2007“ ЕООД се поддържат аргументите за нищожност на
оспорените клаузи от договора. С позоваване на пар. 23 от ПЗР на сега
действащия ЗОП се обосновава приложимостта на разпоредбите на новия ЗОП към
правоотношенията между страните. Ищецът счита, че падежът на задължението за
заплащане на възнаграждението по договора е настъпил от момента на предаване и
приемане без възражения на изработения от ищеца технически проект. При
условията на евентуалност се позовава се на съдебна практика, за да аргументира
становището си, че най-късният момент, в който е настъпил падежът на
задължението на Общината за плащане, е датата на влизането в сила на решението
на ДФ „Земеделие“ за отказване на упоменатото в процесния договор финансиране -
06.11.2018 год. Изразява се несъгласие с доводите на ответника, че ако клаузата
на чл. 7 от договора бъде преценена за нищожна или подложена на тълкуването,
предложено от дружеството, би се стигнало до недопустима промяна в условията на обществената поръчка.
Счита, че след като възложителят на обществената поръчка е допуснал изготвянето
на проект за договор с нищожни или подлежащи на тълкуване клаузи, отговорността е изцяло негова и няма
право да извлича изгодни за себе си последици от собственото си недобросъвестно
поведение.
Във връзка с възраженията на ответника
срещу искането за законна лихва, се акцентира върху обстоятелството, че такава
се търси от датата на исковата молба, а не от по-ранен момент „като знак на добра
воля“, кизраз на която е и факта, че ищецът не претендира предвидената в чл.
18, ал. 4 неустойка.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът възразява срещу интерпретацията
на текста на пар. 23 от сега действащия ЗОП, като счита, че нормата е приложима
единствено към изменението и прекратяването на договора по ЗОП. Поддържа всички
изложени в първоначалния отговор доводи и възражения.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на становищата на страните
с доклада по делото като безспорни са
очертани следните факти и обстоятелства: сключването между страните по делото
на договор за обществена поръчка на 30.08.2016 год. с описания в исковата молба
предмет и условия; изпълнението на задълженията на „Аква 2007“ ЕООД по договора
– предаването, респ. приемането от страна на Общината на изработения проект
през 2016 год., за което е съставен приемо-предавателен протокол;
съответствието на проекта с нормативните изисквания и изготвянето на
положителен доклад от консултант по чл. 166, ал. 2 ЗУТ без забележки;
постановяването на заповед от 16.10.2018 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
за отказ по заявлението на Общината за финансиране на проекта и влизането в
сила на тази заповед през м. 11.2018 год.; заплащането от общината в полза на
ищцовото дружество на сумата 20 000 лв. без ДДС, респ. 24 000 лв. с
ДДС, като част от договореното възнаграждение; липсата на плащане на разликата
над платените 24 000 лв. до пълния размер на договореното възнаграждение;
отправянето на писмени покани от ищеца до Общината за заплащане на остатъка от
дължимото възнаграждение.
Спорът по делото действително е
концентриран около правните въпроси
дали клаузите от договора, поставящи плащането на възнаграждението и размера на
плащането в зависимост от осигуряване на финансирането, са валидни или
недействителни; дали е настъпил падежът на паричното задължение на ответника.
В тази връзка съдът отчете следното:
Предмет на процесния договор е
изработването на проект за Община Садово с работно заглавие „Рехабилитация на
вътрешни водопроводни мрежи за питейно-битово водоснабдяване в селата Чешнигирово,
Поповица, Богданица, Селци и Кочово на община Садово“, с който Община Садово ще
кандидатства по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020
год., мярка 7, подмярка 7.2. Срокът за изпълнение на проектирането е 20 дни.
Общата цена на договора е 83 680 лв. без ДДС, от които 68 800 лв. без ДДС / 82
560 лв. с ДДС/ за изработването на проекта.
Според чл. 5, ал. 4, изр. 2 възложителят
дължи плащане на изпълнителя за извършените от него услуги по договора до
размера на одобрената сума от страна на ДФЗ – РА по програма за развитие на
селските райони 2014-2020 год. за съответното плащане.
Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
договора възложителят извършва окончателно плащане на цената по чл. 5, ал. 1,
б. „а“ /68 800 лв. без ДДС или 82 560 лв. с ДДС/ за изработването на проекта в
двадесет дневен срок след подписването на констативен протокол по чл. 4, ал. 6
за окончателно приемане на проекта след одобряването му, представяне на фактура
и сключване на договор за финансиране на
проекта между Община Садово и ДФЗ – РА и получаване на авансово плащане от
ДФЗ – РА по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Спори се между страните
относно валидността на описаните клаузи от договора, предвиждащи плащане от
страна на възложителя в зависимост от сключването на договор за финансирането
на проекта между възложителя и трето за спора лице – ДФЗ-РА.
Съгласно установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на
договарянето страните могат да поставят сключения от тях договор под условие по
смисъла на чл. 25 ЗЗД, предвиждайки
потенциалните изменения на облигационната връзка досежно целия комплекс от
права и задължения или отделни негови елементи. С чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД законодателят е въвел
фикция, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от
несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи, като преценката относно
фингираното сбъдване на условието следва да се осъществи при съпоставка между
поведението на страната и закономерния ход на събитията при отчитане интересите
на страните и предметната рамка на сключения договор.
За страните по договор за
изработка, сключен по реда на ЗОП, съществува принципна възможност да обвържат
окончателното плащане на дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение със
сбъдването на отнапред уговорено условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Но уговореното
отлагателно условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите
страни и с възмездния характер на договора за изработка, като несбъдването му
не трябва да води до освобождаване на изпълнителя от типичната за договора
престация.
Според трайната съдебна
практика, в т.ч. решение № 15/22.12.2016 г. по т. д. № 2402/2014 г. на ВКС, І т. о., решение № 161/19.07.2018 г. по т. д. №
1561/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 48 / 09.07.2020 год. по т.д. № 1072
/ 2019 год. на ВКС, в рамките на признатата от чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне
страните по договор за изработка могат да уговорят клауза, поставяща
изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя
възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 ЗЗД) в зависимост от
изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице.
Клауза с посоченото съдържание съставлява отсрочка за изпълнение задължението
на едната от договарящите страни - възложителят, спрямо визираните в закона
предпоставки за настъпване на изискуемостта му и доколкото волята на насрещната
страна - изпълнителят, не би могла да бъде уговаряне на плащането като
хипотетично и възможно неизпълнимо задължение. Отсрочването предполага
договаряне и на конкретните предпоставки, при които ще настъпи изискуемостта на
задължението. Когато страните не са посочили изрично тези предпоставки,
договореното помежду им следва да бъде приложено по начин, който най-пълно и
логично съответства на волята им и на добрите търговски практики и не
представлява злоупотреба с правата на кредитора. За да не се стигне до
злоупотреба с правата на кредитора, уговорката, че възложителят ще плати,
когато на него му заплатят, следва да се прилага чрез тълкуване на
предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това - с оглед
грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, следва да се счита
времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя
спрямо третото лице, без значение дали възложителят е изпълнил точно и в срок
спрямо това лице и дали изпълнението му е прието.
При сключване на договора
от 30.08.2016 г. страните са постигнали съгласие да се отклонят от правилото на
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, според което
възнаграждението за извършената и приета работа по договор за изработка се
заплаща от възложителя на изпълнителя при приемане на работата.
Произнасянето по основателността
на иска предполага тълкуване на предпоставките, с които страните са обвързали
изпълнението на задължението на възложителя Община Садово за окончателно
разплащане с изпълнителя "Аква 2007" ЕООД.
Ответникът поддържа теза,
че с клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора е уговорено отлагателно условие по
смисъла на чл. 25 ЗЗД, което не се е сбъднало
по независещи от него причини и по аргумент от чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД той не дължи
претендираното от ищеца възнаграждение.
Преценена в аспекта на
целия договор и на преследвания с него резултат, обсъжданата клауза не може да се квалифицира като уговорка за
отлагателно условие по смисъла на чл.
25 ЗЗД, тъй като тя не обвързва пораждането на действието на договора,
респ. на правата и задълженията на възложителя и изпълнителя, от настъпването
на бъдещо несигурно събитие. Поставянето на задължението на възложителя за
плащане на възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от
настъпването на бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо само при съблюдаване
на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. В
конкретния случай принципът за равнопоставеност би бил спазен, ако и
задължението на изпълнителя, срещу което се дължи възнаграждението, е
обусловено от настъпването на бъдещо несигурно събитие.
При сключване на договора
от 30.08.2016 г. страните не са уговорили подобно условие по отношение
задължението на изпълнителя и с оглед изискването за равнопоставеност
уговорката в чл. 7 не може да се приравни на уговорка за отлагателно условие,
чието несбъдване има за последица освобождаване на възложителя от изпълнение на
основното му договорно задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД - да заплати
възнаграждение за извършената и приета работа.
Като се има предвид, че
договорът е сключен в рамките на процедура по ЗОП, единствената цел на клаузата на чл. 7 е да
се отсрочи във времето изпълнението на задължението на възложителя за плащане
на възнаграждението до момента на осъществяване на определени обстоятелства,
специфични за правоотношенията между възложител и изпълнител по договор за
изработка, финансиран от фондовете на Европейския съюз. Отсрочването е
продиктувано от намерението на ответника да реализира изработения от ищеца
проект със средства, предоставени му от бюджета на програмата за развитие на
селските райони 2014 г. - 2020 г. Обстоятелствата са уговорени изрично още при
сключване на договора и по причина на неговия възмезден характер е логично да
се приеме, че към момента на възникване на договорното правоотношение ищецът -
изпълнител не е имал съмнение относно сигурното им настъпване в бъдеще.
Аргумент за този извод се съдържа и в мотивите към решението по т. д. № 2402/2014 г. на
ВКС, І т. о., в които е обосновано становище, че в хипотеза, аналогична
на разглежданата, волята на изпълнителя да бъде отсрочена изискуемостта на
задължението на възложителя за плащане на възнаграждение в никакъв случай не
може да се тълкува като воля за уговаряне на задължението като възможно
неизпълнимо или на плащането като хипотетично. Изразеното от ищеца съгласие да
получи възнаграждение след осигуряване на очакваното от ответника финансиране
по ПРСР не е равнозначно на съгласие за безвъзмездно престиране на дължимия по
договора резултат в случай, че уговорените в клаузата на чл. 7 обстоятелства не
настъпят. Подобно тълкуване на уговорката относно момента на плащане на
възнаграждението противоречи на постигнатото при сключване на договора съгласие
възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа в
размер на 68800 лв. без ДДС и е несъвместимо с възмездния характер на договора
за изработка, който не предвижда право за възложителя да не плати дължимото
възнаграждение в случай на несбъдване на визираните в чл. 7 обстоятелства.
По изложените съображения
и в съответствие с посочената практика на ВКС настоящият състав приема, че
обективираната в клаузата на чл. 7 обща воля на страните следва да се тълкува
като съгласие плащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение да бъде
отсрочено с оглед на обичайния или на максимално допустимия краен срок, в който
възложителят е следвало да получи отговор на заявлението за предоставяне на
средства за реализиране на проекта и да сключи договор по ПРСР, последван от
отпускане на аванс за започване на изпълнението.
От така възприетото
разрешение следва извод за неоснователност на доводите на ответника, че ищецът
няма право на възнаграждение за извършената и приета работа, тъй като
предварително се е съгласил да не получи възнаграждението в случай на
несбъдване на визираните в чл. 7 обстоятелства, респ. че несбъдването на
обстоятелствата освобождава възложителя Община Садово от изпълнение на
основното му договорно задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
От доказателствата по
делото се установява, че Община Садово е подала заявление за подпомагане по
ПРСР, подмярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаб инфраструктура" от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“.
Със заповед № 03-РД/4245
от 16.10.2018 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие" е отказано да
бъде предоставено поисканото финансиране с мотив недостиг на средства по
определения за конкретната подмярка бюджет.
Заповедта е връчена на
заявителя на 22.10.2018 г., видно от входящия й номер /л. 124/. Не се спори, че
не е обжалвана в указания 14-дневен срок и с изтичането му е влязла в сила – на
07.11.2018 год. С влизане в сила на заповедта е приключено участието на Община
Садово в процедурата за финансиране по ПРСР 2014 г. - 2020 г. и общината е
узнала, че няма да й бъдат предоставени средства за реализиране на проекта,
изготвен в изпълнение на договора от 30.08.2016 г.
В качеството на публичен
възложител ответникът несъмнено е имал яснота относно реда за подпомагане със
средства по ПРСР и е бил в състояние към момента на сключване на договора да
предвиди евентуалния неблагоприятен изход от участието си в процедурата,
свеждащ се до отказ за финансиране на изработения от ищеца проект.
Породеното от договора
правоотношение е между равнопоставени стопански субекти и е подчинено на
принципа за добросъвестност при упражняване на правата и изпълнение на
задълженията на договарящите страни. Добросъвестността предполага, че
възложителят ще заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за
своевременно извършената и приета без възражения работа, а това включва и
осигуряване на средства за изплащане в разумен срок на цялото дължимо
възнаграждение в случай, че предвидените в чл. 7 на договора обстоятелства не
настъпят.
Изхождайки от това
разбиране, съставът на ОС - Пловдив приема, че изискуемостта на вземането на
ищеца за сумата 58 560 лв. с ДДС, е настъпила най-късно в момента на влизане в
сила на заповедта за отказ, когато е внесена сигурност в отношенията между
страните, че обстоятелствата по чл. 7 от договора няма да се осъществят, т. е.
че няма да бъдат получени очакваните средства от бюджета на ПРСР, поради което
общината - възложител следва да плати възнаграждението със средства от друг
източник.
По аргумент от чл. 81 ЗЗД липсата на налични
парични средства за реализиране на плащането е ирелевантна за настъпването на
изискуемостта и доводът на ответника, че не дължи претендираното с иска
възнаграждение по причина на неосигурено финансиране от ПРСР, не предпоставя
отхвърляне на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо в полза на ищеца ще се
присъди сумата 58 560 лв. с ДДС, съставляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор, сключен на 30.08.2016 год.
Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.10.2020
год. до окончателното плащане като законна последица от уважаването на иска.
По въпроса за разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски. За разноските си
ищцовата страна е представила списък. Разноските се констатираха в размер на 2
342,40 лв. държавна такса и 2 300 лв. договорено и изплатено по банков път
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд –
Пловдив
Р Е Ш И :
О
С Ъ Ж Д А ОБЩИНА
САДОВО, ЕИК *********, с адрес гр. Садово 4122, обл. Пловдив, ул. „Иван Вазов“
№ 2, да заплати на „АКВА 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „София“ № 42, ет. 3, ап. 5, представлявано от
управителя З.П.Т.сумата 58 560 лв. с
ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение за предаден и приет без
възражения проект, съгласно чл. 5, ал. 1, б. а от Договор, сключен на
30.08.2016 год. за обществена поръчка, с предмет: изработването на проект за
Община Садово с работно заглавие „Рехабилитация на вътрешни водопроводни мрежи
за питейно-битово водоснабдяване в селата Чешнигирово, Поповица, Богданица,
Селци и Кочово на община Садово“, с който Община Садово ще кандидатства по
програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год., мярка 7,
подмярка 7.2., ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата
на подаването на исковата молба – 19.10.2020 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА
САДОВО, ЕИК *********, с адрес гр. Садово, 4122, обл. Пловдив, ул. „Иван Вазов“
№ 2 да заплати на „АКВА 2007” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „София“ № 42, ет. 3, ап. 5, представлявано от
управителя З.П.Т., сумата 4 642,40 лева разноски
по делото за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………