№ 3730
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря М. Т. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100504453 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗК „Л.И.“ АД, срещу решение от
09.02.2023 г., постановено по гр.д. № 65584/2020 г. по описа на СРС, ГО, 47-ми състав,
в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. Ц. Д. сумата от 2 882.00 лева
за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за
детегледачка за периода от 27.07.2017 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2017 г. до момента на плащане, причинени в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2017 г.
В жалбата се навеждат подробни съображения за неправилността и
необосноваността на първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Твърди
се, че ищцата не е успяла при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
сторила разход за заплащане на услугата болногледач в посочения период и размер. Не
са релевирани доказателствени искания. Моли се въззивният съд да отмени в цялост
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявената
искова претенция в цялост, ведно с всички законови последици от това. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
депозираната въззивна жалба от М. Ц. Д..
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу съдебно решение, подлежащо
на инстанционен съдебен контрол по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. н.
"ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230/10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189/9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени
правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният
съд установява следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Ц. Д. с ЕГН:
********** срещу ЗК „Л.И.“ АД, с което се иска осъждането на ответника за сумата
от 4 230 лева, ведно със законнната лихва върху сумата, считано от 08.09.2017 г. до
окончателното изплащане. Твърди се, че на 22.07.2017 г. ищцата е претърпяла ПТП,
като механизма и получените травми са констатирани в решение № 12057/06.10.2020 г.
по гр.д. № 1609/2020 г. на САС, ГО, 1-ви състав. Сочи ,че за период от 14 дена
изпитвала затруднени и болезнени движения на шията и ръката, както и неудобство от
носенето на шийна яка, обострено от травмата на съществуващите дегенеративни
промени в шийната област, изживения стрес с прояви на хиперсензитивност и
раздразнителност, приемането на медикаменти, като общият възстановителен процес
протекъл за период от 40 дни. След произшествието ищцата изпитвала затруднения да
изпълнява задълженията си като майка на 3 малолетни деца, което наложило
ангажирането на детегледачка при целодневен режим. Твърди, че всички получени
травми се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. С уточнителни молби от
18.02.2021 г. и от 30.11.2021 г. ищцата конкретизира, че имуществените вреди се
изразяват в социалната услуга чужда помощ поради затруднено придвижване, силно
главоболие и неразположение пред следболничния възстановителен период и сумата се
2
претендира за периода от 24.07.2017 г. до 08.09.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ЗК „Л.И.“ АД,
с който претенцията е оспорена по основание и размер. Оспорва ищцата да е
използвала чужда помощ за отглеждането на трите си малолетни деца. Моли се съдът
да отхвърли исковете и се претендират разноски.
В производството пред СРС е представена епикриза по неврохирургия, издадена
от Военномедицинска академия на ищцата, от която се установява, че на същата е
поставена диагноза: контузия на главата, мозъчна контузия 1 ст. Дисторзио в шийната
област.
Приложени са и два броя разписки от 19.08.2017 г. и от 08.09.2017 г., от които се
установява, за получени суми в размер от 2 880 лева за периода от 24.07.2017 г. –
19.08.2017 г. и за сума в размер от 1 350.00 лева за периода от 21.08.2017 г. до
08.09.2017 г. за изпълнение на задължението като целодневна детегледачка на 3 деца
(5 лева на дете/ 8ч. на ден/ 6 дни в седмицата).
Представени по делото са решение № 12057/06.10.2020 г. по в.гр.д. № 1609/2020
г. на САС, ГО, 1ви състав, както и молба с вх. № 14999/18.11.2020 г., изпратена от
ищцата до ответното дружество за доброволно изплащане на претендираното
обезщетение за имуществени вреди, ведно с отговор, с който ответното дружество не е
намерило основание за изплащане на претенцията.
Ангажирани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.В.П., които
настоящият състав кредитира като обосновани, логични и правдиви, която твърди, че
помогнала на ищцата след катастрофата чрез отглеждане на трите деца срещу
заплащане, като тя подписала документ за плащанията за предоставената услуга.
Първоначално се уговорили заплащането да се извършва всяка седмица, като
свидетелката работела шест дена в седмицата, а на седмия почивала, като това
продължило за около месец. През това време споделя, че ищцата лежала, правела
гимнастика, защото била с шина на врата, която от време на време сваляла, за да може
да се маже, тъй като изпитвала силни болки. Също така приемала и медикаменти. През
повечето време била на легло, като помагала включително и на нея да се храни, тъй
като не можела много да си върти главата. Няколко дни след като болката се
успокоила, ищцата започнала да се включва в някои работи, но през повечето време
свидетеля П. твърди, че тя поемала грижите за децата. Работното време било от 4 до
6 часа в зависимост от това до колко часа работел съпругът на ищцата, защото тя
помагала основно докато мъжът бил на работа. Сочи, че ищцата има три деца –
момиче на 4 години, момче на две години и бебе на 7-8 месеца, което тепърва
прохождало. Свидетелства, че приготвяла храната на децата, като те горе-долу се
хранели сами. Споделя, че помагала по време на лятната ваканция, тъй като била
3
ученичка по това време. Основните задължения включвали да приготвя храна за
закуска на децата и да ги гледа, като това продължило за период от около половин
месец.
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по "ГО на автомобилистите" на
виновния водач. За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира застрахователното обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази
претенция по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред
застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от
КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от
предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно
уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за
т А. - изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с
определения размер/.
Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна
връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди
се, че от деянието са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в разход за
детегледачка.
Прието е за безспорно между страните, че между процесните страни е проведено
и приключило исково производство, а именно гр.д. № 4977/2019 г. по описа на СГС,
ГО, 1-28 с-в и в.гр.д. № 1609/2020 г. по описа на САС, ГО, 1-ви състав, по силата на
което ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата претърпените от нея
неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното ПТП. Съобразявайки
формиралата се сила на пресъдено нещо, следва да бъдат отчетени като безспорни
обстоятелствата досежно настъпването на процесното ПТП, наличието на изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на лицето, причинило деликта.
Налице е деликт при съответното авторство, противоправност и вина на ответника.
Спорният пред въззивната инстанция въпрос е настъпването на твърдените
имуществени вреди и наличието на причинно-следтсвена връзка между тях и
4
процесното ПТП.
Настоящата инстанция се солидализира изцяло с крайния извод на
първоинстанционния съд. От приложения по делото доказателствен материал се
доказва реалното извършване на уговорената услуга между ищцата и свидетеля П.В.П.
и полаганите от нея грижи за трите малолетни деца. От свидетелските показания на
П. се установява, че същата се е грижила за децата на ищцата в определени часове от
деня – между 4 и 6 часа, докато съпругът на ищцата бил на работа, като основната
дейност се изразявала в това да ги гледа и да им приготвя храна за закуска, като е
извършвала тази дейност срещу уговорено заплащане. В показанията си свидетелката
твърди, че ищцата почти през цялото време е била на легло, вследствие на процесното
ПТП, имала затруднения при движението на шията си, тъй като била с шина, като
имало моменти,в които помагала и на ищцата,за да може да се нахрани. В подкрепа на
изложеното са представената по делото епикриза и данните за носенето от ищцата на
шийна яка, както и за претърпените болки при движение, които безпротиворечиво
могат да възпрепятстват оказването на съответна и адекватна родителска грижа спрямо
три деца и то на възраст всички под 5 години към процесния период. В резултат на
претърпяното ПТП и невъзможността на ищцата да полага грижи едновременно за три
деца и да се възстановява напълно се е наложило ангажирането на детегледачка,
поради което и настоящият съдебен състав подкрепя извода на СРС, че сторените от
М. Ц. Д. разходи за предоставената от свидетеля П. услуга се намират в причинна
връзка с реализираното ПТП, като възраженията на въззивника в обратна насока се
явяват неоснователни.
Досежно размера на претендираните вреди следва да се отчете обстоятелството,
че по делото са представени два броя разписки от 19.08.2017 г. и от 08.09.2017 г.,
съгласно които в качеството си на детегледачка П. П. е получила от ищцата за периода
от 27.07.2017 г. до 18.08.2017 г. сумата от 2 882.00 лева и сумата от 1 350.00 лева за
периода от 21.08.2017 г. до 08.09.2017 г., като в показанията си свидетелката сочи, че е
подписвала такива разписки и че сумите са получени от нея, т.е. заплащането също се
явява доказано. Претенцията е уважена за размера от 2 882.00 лева, като в останалата
част е отхвърлена като недоказана. От представения по делото доказателствен
материал претенцията за имуществени вреди се явява доказана както по основание,
така и по размер, поради което и настоящият състав не намира причина за редуциране
на същата, поради което и доводи на въззивника в тази насока се явяват
неоснователни.
Решението на СРС не е атакувано в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 2 882.00
лева до пълния предявен размер от 4 230.00 лева за периода от 21.08.2017 г. до
08.09.2017 г., поради което и в тази част решението е влязло в сила и не може да бъде
предмет на въззивен контрол.
5
Предвид съвпадане крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение в
обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба – да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възникват за въззиваемата страна, но
тъй като същата не е претендирала такива, то разноски не ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.02.2023 г., постановено по гр.д. № 65584/2020
г. по описа на СРС, ГО, 47-ми състав в частта, с която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
ответникът ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК: ******* е осъдено да заплати на М. Ц. Д. с ЕГН:
********** сума в размер от 2 882.00 лева – обезщетение за имуществени вреди –
заплатено възнаграждение за детегледачка за периода от 27.07.2017 г. до 18.08.2017 г.,
причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 22.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума за периода от 29.12.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Решението, в необжалваните от ответника части, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6