Решение по дело №290/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. В. М., [ЕГН] чрез адв. И. М., АК – Перник срещу Решение № 25/29.03.2024г., постановено по а. н. дело № 11/2024 г. по описа на Районен съд – Б.*, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0249-000154 от 23.01.2024 г. на Н. РУ на МВР Б.*, с което на Д. В. М. от [населено място], общ. Б.*, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.

Касаторът излага съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Счита се, че фактическата обстановка в АУАН и НП не е установена по достатъчно категоричен начин, а нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва да се тълкува стеснително, като за да е съставомерно деянието следва да са налице кумулативно две условия: 1. Лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство или тест и 2. След това лицето да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В този смисъл се твърди, че деянието му е несъставомерно. Иска от касационния съд да отмени решението на районния съд и да постанови съдебен акт, с който да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, за представител изпраща адв. И. М. от АК – П.*. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П./* дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 23.12.2023 г., около 10.20 ч. по [улица]в [населено място], жалбоподателят управлява лек автомобил „**“, модел „Пасат“, с рег. № [рег. номер]. При проверката отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 с инв. № ARМС-0091. Издаден е талон за медицинско изследване № 106159 от 23.12.2023 г. съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с който е разпоредено лицето да се яви във ФСМП – Брезник в срок до 45 мин. от връчването на талона. Талонът бил връчен в 11:15 часа на 23.12.2023г. Жалбоподателят удостоверил с подписа си вписаните в талона за изследване обстоятелства, както и получаването на екземпляр от него. В определения срок, а и след него, не се явил в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за изследване. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП 23-0249-000154 от 23.01.2024 г. на Н. РУ на МВР Б.*, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 2000, 00 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 15 контролни точки.

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, във връзка с поддържаните пред него възражения, районния съд е приел, че лицето е извършило нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като е осъществил и двете от предвидените в разпоредбата противоправни деяния, а именно отказал е да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Тези изводи са правилни и законосъобразни. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които са заявени и като касационни доводи, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят от настоящата инстанция.

Правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно - отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Ето защо, който и да е от двата отказа – било да се извърши проверка с техническо средство, било да се изпълни предписание за медицинско изследване ще е съставомерен по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно задължителното тълкуване дадено в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия: "Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството "водач", някои от които свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Съгласно цитираното тълкувателно решение нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП "отказ на водача на МПС да му бъде за извършена на проверка за наличие на наркотици", включва в съставомерните си признаци, както отказът на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, така и не изпълнението на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая водачът е отказал да се подложи на полеви тест, а издаденото предписание – талон за медицинско изследване, не е изпълнено. Безспорно установеният по делото извършен отказ от страна на касатора, в качеството му на водач на МПС да се подложи на тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и неявяването му в ФСМП – Брезник за медицинско изследване – химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, покрива от обективна и субективна страна именно приложения с НП административнонаказателен състав и в двете форми на изпълнителното деяние, наказуем в кумулация с две административни наказания – "глоба" и "лишаване от право" на управление на МПС, с фиксирани от законодателя размер, съответно срок – 2 000 лв. и 24 месеца.

Изложеното обосновава извод, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответника по касация има право на разноски. Такива не са поискани, поради което не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на А. съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 25/29.03.2024г., постановено по а. н. дело № 11/2024 г. по описа на Районен съд – Брезник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.