НЧХД № 236/2019г.
МОТИВИ:
Обвинението е от
частен характер.
Частният тъжител М.И.К.
***, ЕГН ********** обвинява подс. Г.А.У. ***, ЕГН ********** в извършване на
престъпления, както следва:
- по чл.148 ал.1,
т.1 и т.2, пр. 2-ро, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно затова, че на
30.12.2018 год., в гр.Пазарджик, посредством писмен коментар в социалната
интернет платформа „Фейсбук” – форум „Пазарджик и новините”, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на М.И.К., ЕГН **********, в негово
присъствие – заявявайки, че напада и бие жени и деца, както и че мястото му
било в затвора, като обидата е нанесена публично и е разпространена по друг
начин – чрез горепосочения коментар;
- по чл.148 ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр. 2-ро, във вр. с чл.147 ал.1 от НК, а именно
затова, че на 30.12.2018 год., в гр.Пазарджик, посредством писмен коментар в
социалната интернет платформа „Фейсбук” – форум „Пазарджик и новините”, е
разгласил позорящо обстоятелство и е приписал престъпление на М.И.К., ЕГН ********** – заявявайки, че
напада и бие жени и деца, както и че мястото му било в затвора, като клеветата
е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез горепосочения коментар.
В съдебно заседание частният тъжител се представлява от повереник, който
поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения и пледира за постановяването
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански
иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в
съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по повдигнатите обвинения,
дава обяснения и иска да бъде оправдан. Защитникът
на подсъдимия пледира за постановяването на оправдателна присъда.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата тъжителят
М.К. живеел със семейството си в гр.Пазарджик, на ****, етаж четвърти.
На същият адрес, но в апартамент
на етаж втори, живеели подсъдимият Г.У.,
заедно със съпругата си – св. П.С..
Отношенията между семействата на
тъжителя и това подсъдимия били изключително влошени, т.к. те често влизали в
словесни разпри по повод битови и междусъседски неуредици, за които взаимно
подавали жалби и оплаквания едни срещу други до органите на МВР. Подавали едни
е срещу други и частни тъжби до РС-Пазарджик за извършени престъпления от
частен характер.
С Присъда № 23 от 13.02.2019г. по
НЧХД № 1037/2018г. на ПзРС тъжителят М.К. бил осъден от първоинстанционния съд
за извършено на 19.06.2018г. в гр.Пазарджик престъпление по чл.130 ал.2 от НК –
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, спрямо
съпругата на подсъдимия по настоящото дело – св.П.С.. По същото дело К. бил
осъден и за нанесена обида над П. Кръстева. Било му наложено едно общо
най-тежко наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.6
от НК, към което било присъединено и наказание глоба в размер на 1500 лева.
Тази присъда била обжалвана от К. пред ПзОС, където делото понастоящем е висящо,
макар и обявено за решаване.
С Присъда № 10 от 21.01.2019г. по
НЧХД № 1008/2018г. на ПзРС, влязла в сила на 06.02.2019г., св.П.С. пък била
призната за невиновна и оправдана за извършено на 19.06.2018г. в гр.Пазарджик, спрямо
тъжителя по настоящото дело М.К., престъпление от частен характер – лека
телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК и за извършено на същата дата спрямо
съпругата на тъжителя престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
С Присъда от 30.10.2018г. по НОХД
№ 596/2018г. на ПзРС, влязла в сила на 01.02.2019г., тъжителят по настоящото дело М.К., бил осъден
за извършено на 27.07.2017г., в гр.Пазарджик, престъпление – закана с убийство
по смисъла на чл.144 ал.3 от НК, реализирана чрез изваждане и опиране на нож
към тялото, извършено спрямо
непълнолетният тогава Г. ***. Било му наложена наказание от три месеца лишаване
от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съпругата на К. била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.325 ал.1 от НК по същото време и на същото място, като
хулиганските действия бил насочени към същото непълнолетно лице.
На 30.12.2018 година, посредством
мобилния си телефон, подс.Г.У. влязъл в социалната интернет платформа „Фейсбук”
и по-специално във форума „Пазарджик и новините”. В този момент протичала
дискусия относно недобрите битови условия в Затвора в гр.Пазарджик, като
различни посетители във въпросният форум изразявали мнението си. Такова мнение
бил изразил и св.И.С.. Подс.Г.У. видял профилната снимка на коментиращия И.С.,
на която освен него бил заснет и М.К., заедно с две от техните деца. Св.С. бил
избрал тази снимка за своя профил в интернет пространството, т.к. бил в близки
приятелски отношения с тъжителя К., на когото бил дори и кум на сватбата.
След като разпознал лицето на М.К.,
подс.У. разбрал, че двамата със С. са познати, поради което написал няколко
коментара към коментарите на св.С.. В тези коментари подс.У. написал на св.С. в
учтива форма, че неговият познат М.К. напада жени и деца. Уточнил, че бил
нападнал неговата съпруга, като качил и снимка на нейното тяло, без главата, в
ляв профил и изправено състояние, на която личало кръвонасядане в областта на
лявата ръка. След това задал риторичен въпрос към посетителите във форума, с
което изразил мнението си в смисъл - човек, който напада жени и деца, не е ли
за затвора.
Св.С. направил екранна снимка на
написаните от У. коментари, след което ги изпратил на мобилния телефон на
тъжителя К..
По повод на всичко това на 06.02.2019г. тъжителят М.К. *** против подс. Г.У., с което било отпочнато
настоящото наказателно производство.
С тъжбата частният тъжител
инкриминирал едновременно като обидни и като клеветнически изрази, с
твърдението, че те били написани от подс.У. по посочения по-горе начин, време и
място. Инкриминираните изрази са следните: „Напада и бие жени и деца, мястото
ми било в затвора”.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло обясненията на подсъдимия и от показанията
на свидетелите И.С. и П.С., а също и от относимите и приети по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира
изцяло обясненията на подсъдимия, т.к. намери същите за обективни, хронологично
точни и кореспондиращи на събраните по делото свидетелски показания и писмени
доказателства. Както от обясненията на подсъдимия, така и от останалите гласни
и писмени доказателства, категорично стана ясно, че именно У. е бил автор на
коментарите, написани на 30.12.2018г. в социалната интернет платформа „Фейсбук”
и по-специално във форума „Пазарджик и новините”. Не е спорно и това, че в тези
коментари У. е посочил по адрес на тъжителя, че напада жени и деца, по повод на
което, с риторичен въпрос, изразил мнение, че мястото на последния било в
затвора. Поради непротиворечивостта на събраните по делото доказателства не се
налага техният подробен анализ.
От тук насетне, от
значение за изхода на делото е да се направи на първо място извод дали инкриминираните изрази
са обидни. На следващо място
следва да се прецени и дали те, ако не са обидни, не са пък клеветнически, т.е.
дали се тях се разгласяват позорящи обстоятелства или се приписва престъпление,
а ако бъде даден положителен отговор, то веднага след това трябва да се посочи -
дали са неверни и деецът е съзнавал тяхната неистинност.
По мнението на този
съдебен състав инкриминираните изрази не са обидни, респ. с тяхното написване
по посочения по-горе начин подс.У. не е извършил едното от вменените му с
тъжбата престъпления - публична обида, разгласена по друг начин по смисъла на
чл.148 ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро във вр.
с чл.146 ал.1 от НК. Разликата между обидата и клеветата се състои в това, че в
първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, определения, сравнения и т.н., които са
цинични, неморални и въобще общестевнонеприемливи и с които се засяга
самооценката, която личността на обидения има за себе си. В конкретния казус не
само че инкриминираните изрази не съставляват епитети, сравнения, определения и
т.н., но и не са обидни.
Тук веднага следва
да се каже и това, че дори инкриминираните изрази да бяха обидни, то
поведението на У. отново не би било съставомерно по престъпния състав на
обидата. Това е така, защото тази обида би се явила неприсъствена, което ще направи
деянието несъставомерно от обективна страна. Известно е в теорията и
практиката, че съставът на обидата изисква от обективна страна тя да се отправи
в присъствие на обидения. Има разбира се изключение, какъвто е случая на т. нар.
задочна обида, който институт е познат в правната теория и практика. При тази
обида пострадалото лице може да не присъства на мястото, където е изречена
обидата, но е необходимо да е чуло, респ. възприело обидните реплики, които се
отправят лично от дееца било то по телефон, радио, телевизия и др. под. или пък
да е възприело обидните реплики от лице, натоварено специално със задача от
дееца да предаде обидата на пострадалия. В настоящия казус това също не би
могло да е налице, но най-същественото е това, че инкриминираните изрази не са обидни,
т.е. засягащи честта и достойнството по смисъла на чл.146 ал.1 от НК.
Според настоящия
съдебен състав, част от инкриминирания израз би могъл да се квалифицира като
клевета по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, доколкото се явява позорящ, но не и
приписващ престъпление.
Веднага на първо
място следва да се каже, че не се доказа подс.У. да е бил автор на целия
инкриминиран израз в смисъл, че напада и бие жени и деца. Напротив, установи се
категорично от неговите обяснения, показанията на св.С., но най-вече от абсолютно достоверните
писмени доказателства - заверено копие на хартиен носител на извлечение от интернет комуникация
в социалната платформа „Фейсбук” от л. 14 до л.21, че У. не е казвал никога по
адрес на К., че „бие” жени и деца. Написал е само, че „напада” жени и деца.
Само това е достатъчно подсъдимият да бъде оправдан за това, че е оклеветил К.,
заявявайки, че „бие” жени и деца.
У. обаче следва да
бъде оправдан не частично, а изцяло за вмененото му престъпление клевета. Това
е така, защото той действително е заявил по подробно описания по-горе начин, че
тъжителят напада жени и деца, като е изразил и мнението си, че мястото му било
в затвора.
Що се отнася до
изразеното мнение, то с него не би могло да се извърши престъплението клевета,
защото няма спор в съдебната теория и практика, че съставът на престъплението клевета
може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние -
разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено
от него престъпление, за което от субективна страна деецът знае, че не е
извършено. Както в съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет
на престъплението по чл.147 от НК
могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно,
укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. В този смисъл е съдебната практика,
обективирана в решение № 272/28.08.2015г. по н.д. № 596/2015г. на ІІІ н.о. на
ВКС. Все по повод изразеното мнение от страна на подсъдимия върховната съдебна
инстанция в България е константна в своята практика, че начинът на мислене не
може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не
подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна
отговорност за негови субективни и обективно непроверими оценки, мнения,
отношения и т.н. В този смисъл е решение № 80/09.03.1998 г. по н. д. №
766/1997 г., II н. о.
С останалата част
от инкриминираният израз, че тъжителят нападал жени и деца, също не може да се
приеме, че с него е извършено престъплението клевета и то под формата на
приписване на престъпление. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.147 ал.1
от НК може да бъде осъществено в две форми - разгласяване на позорно
неистинско обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което лицето
не е извършило. И в двата случая се засягат честта и достойнството на адресата,
защото приписването на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно
обстоятелство, неотговарящо на действителността. Безспорно, отговорността за клевета чрез
приписване на престъпление възниква, когато твърдяното престъпление е
конкретизирано в достатъчна степен - когато фактите, които излага дееца
навеждат на конкретно престъпление и носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място и начин на извършване, защото само тогава
характеризират отрицателно личността на извършителя.
За да се приеме, че
е извършена клевета чрез приписване на престъпление, както се твърди в тъжбата,
е необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по време, място и
обективни признаци на извършването му, т.е. необходимо е в клеветата да са
посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението, т.е. в
контекста на настоящото дело следва да е посочено, кога и къде е било извършено
нападението над жени и деца, по какъв начин е извършено, кои жени и деца са
били нападнати и т.н. Такова разбиране е застъпено в решение № 159/19.06.2015г.
по н.д. № 300/2015г. на І н.о. на ВКС. Подобна конкретика в написаното от У.
обаче не се открива, следователно той не е приписал престъпление на К..
Изразът напада и
бие жени и деца би могъл да се разглежда само и единствено като позорящ. Това обаче автоматично не
означава, че подс.Салих е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на
клевета било то по основния състав на чл.147 ал.1 от НК или по
квалифицирания по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро от НК.
Основен признак на обективната страна на престъплението
клевета е неговото изпълнително деяние, състоящо се в разгласяване на позорни
обстоятелства за другиго или приписване на престъпление. По аргумент от чл.147 ал.2 от НК следва
да се приеме, че елемент от състава на това престъпление се явява „неистинността”
на разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление, без
наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако
разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то
извършеното деяние ще бъде несъставомерно по този текст и деецът няма да бъде
наказан.
Установи се
безспорно по делото, че на 19.06.2018г. тъжителят К. е причинил на съпругата на
подс.У. лека телесна повреда, за което е бил осъден на първа инстанция с
присъда по горецитираното НЧХД № 1037/2018г., които обстоятелства са били
напълно съзнавани от У.. Пак така
категорично се установи и това, че тъжителят К. е бил осъждан по цитираното
по-горе НОХД № 596/2018г. на ПзРС за закана с убийство по смисъла на чл.144
ал.3 от НК, реализирана чрез изваждане и опиране на нож към тялото,
извършено спрямо непълнолетният тогава Г.
***. Този факт също е бил известен на подс.У.. С оглед на всичко това
твърдението на У., че тъжителят е нападал жени /имайки предвид собствената си съпруга/
и деца /какъвто се явява непълнолетният пострадал по НОХД № 596/18г./, то
следва да се заключи, че процесното твърдение не е неистинско, а напротив.
Глаголът „напада” смислово сочи, че е била проявена някакъв вид агресия и в
случая покрива поведението на К. свързано с причиняване на лека телесна повреда
на св.С., както и на непълнолетното лице, цитирано поименно по-горе.
С оглед на всичко
казано до тук съдът призна подс.У. за невиновен и го оправда по обвинението за
извършено престъпление по чл.148 ал.1, т.1 и т.2, пр. 2-ро, във вр. с чл.146
ал.1 от НК, а именно затова на 30.12.2018 год., в гр.Пазарджик, посредством
писмен коментар в социалната интернет платформа „Фейсбук” – форум „Пазарджик и
новините”, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.И.К., ЕГН **********,
в негово присъствие – заявявайки, че напада и бие жени и деца, както и че
мястото му било в затвора, като обидата да е нанесена публично и да е
разпространена по друг начин – чрез горепосочения коментар;
Призна го за
невиновен и го оправда и за повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2, във вр. с
ал.1, т.1 и т.2, пр. 2-ро, във вр. с чл.147 ал.1 от НК, а именно затова на
30.12.2018 год., в гр.Пазарджик, посредством писмен коментар в социалната интернет
платформа „Фейсбук” – форум „Пазарджик и новините”, да е разгласил позорящо
обстоятелство и да е приписал престъпление на
М.И.К., ЕГН ********** – заявявайки, че напада и бие жени и деца, както
и че мястото му било в затвора, като клеветата да е нанесена публично и да е
разпространена по друг начин – чрез горепосочения коментар.
При този изход от
делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК
съдът осъди частния тъжител М.К. да заплати на Г.У. сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв. – платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения
Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: