Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 17.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова............... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00435 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, срещу А.К.Й.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** № 82, за установено по отношение на ищеца,
че ответникът му дължи по заповед № 598 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 14.03.2018г., издадена по ч.гр.дело №
00988/2018г. по описа на ДРС, сумите: 2 523,71 лева, представляваща неиздължена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 14.06.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2018г. до окончателното
плащане; 626,38 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 15.08.2017г. до 16.10.2017г.; 125,44 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.08.2017г. до 13.02.2018г. При условия на евентуалност
се иска осъждане на А.К.Й., ЕГН ********** в качеството на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № ********** от 14.06.2017г., да заплати
сумите: 2 523,71 лева, представляваща неиздължена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 14.06.2017г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.02.2019г. до окончателното плащане; 626,38 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.08.2017г. до 15.02.2019г.
Претендират се разноските в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по договор от 14.06.2017г.
между страните е предоставен кредит в размер на 2 000 лева, договорна
лихва и застраховки, с погасителен план за 19 месечни вноски по 165,79 лева
всяка. Обявена е предсрочна изискуемост на адрес на ответника, посочен в
договора, както и на постоянен и настоящ адрес. Издадената заповед за незабавно
изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, подаден е установителен иск.
В законоустановения срок не е
подаден отговор на исковата молба.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 598 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2018г. по ч.гр.дело № 00988/2018г.
по описа на ДРС длъжникът А.К.Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е
осъден да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, ищец в настоящото производство, следните суми: 2 523,71
лева, представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 14.06.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.02.2018г. до окончателното плащане; 626,38 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2017г. до 16.10.2017г.; 125,44 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2017г. до 13.02.2018г.;
65,61 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
а с искова молба с вх.№ 2537 от 06.02.2019г., по която е образувано гр.дело № 00435/2019г.
по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си, а
при условия на евентуалност – осъдителен иск срещу длъжника.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит № **********
от 14.06.2017г. с приложени
Погасителен план и ГПР; Искане-декларация за потребителски кредит от 14.06.2017г.; Искане за
откриване на банкова сметка ***.06.2017г.; Декларация за запознаване с ОУ от
14.06.2017г.; Рамков договор за платежни услуги от 14.06.2017г.;
Застрахователно удостоверение № 7000279522017; Уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост с разписка за доставяне, връчена на 22.01.2018г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит между страните по делото, като не се оспорва от ответника основанието и размера на претендираното, заявено изрично в съдебно заседание, което е възприето като признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК и отразено в доклада по делото.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно главно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, общия размер на застрахователната премия. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
С т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че предсрочната изискуемост на вземане,
произтичащо от банков кредит, представлява изменение на договора, което, за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. В случая е представено уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост, с което ищцовата банка уведомява длъжника, че поради неплащане на
три поредни вноски с падеж 15.08.2017г., 15.09.2017г. и 15.10.2017г. на
основание чл.16, т.2 от договора цялото непогасено задължение е станало
предсрочно изискуемо, считано от 16.10.2017г., като е посочена банкова сметка, ***.
Уведомлението е връчено лично на длъжника на 22.01.2018г. на един от двата
посочени в договора адреси – в с.***, съобразно уговореното в т.25.8 от
договора.
Предвид изложеното съдът намира,
че поради липсата на оспорване от страна на ответника на претендираната
главница като размер, главният иск по отношение на вземането, представляващо
незаплатеният остатък от усвоения кредит, е доказан по основание и размер, за
която сума от 2 000 лева същият следва да се уважи. С оглед уважаване на
главния иск, следва да се уважи и акцесорният за законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление по реда на чл.417 ГПК пред БРС –
28.02.2018г., до окончателното изплащане.
С подаване на искане-декларация
за потребителски кредит от 14.06.2017г. ответникът се е съгласил да бъде
сключена застраховка „Живот” по специалните условия на Групова полица № 81005ТВІ
2011 на ЗК”Уника живот”АД, както и застраховка за трайна пълна
неработоспособност и временна пълна неработоспособност, за което е издадено
застрахователно удостоверение № 7000279522017 по групова застрахователна полица
№ 8100ІNLB2011 и групова застрахователна полица
№ 1300586А001, по които застраховки застрахователните премии в размер на 124,40
лева и 127,91 лева или общо 252,31 лева са изплатени от ищеца и са включени във
вноските по погасителния план. Същите са
дължими едновременно с непогасената главница, поради което изложеното по-горе за
нея важи и за тях. Съдът намира, че искането за тяхното изплащане следва да се
уважи, включително и акцесорното за заплащане на законната лихва върху
главницата 252,31 лева от датата на подаване на заявление по реда на чл.417 ГПК
пред БРС – 28.02.2018г., до окончателното изплащане.
Заплащането на възнаградителна
лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично
задължение, тъй като е цена на ползвания финансов ресурс. При настъпване на
предсрочна изискуемост длъжникът се лишава от правото да погасява задължението
по договора за потребителски кредит чрез разсрочено плащане, като цялото
вземане на кредитора може да се удовлетвори по принудителен ред. По своето
правно естество предсрочната изискуемост има последиците на разваляне на
облигационната връзка съобразно уговореното от страните, като тези последици са
занапред. От това следва, че ползването на финансовия ресурс след настъпване на
предсрочна изискуемост е без правно основание, т.е. изключено е формиране на
договорна лихва с възнаградителен характер, но не се изключва пораждане на
задължение от кредитополучателя да заплати законната мораторна лихва,
респективно неустойка, при наличие на такава уговорка, както върху главното
парично задължение, така и върху изтеклата до този момент възнаградителна
лихва, което не би било анатоцизъм. В противен случай кумулирането на две
обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същи период, би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо по действащия към
настоящия момент правов ред, от една страна. От друга, чл.33, ал.1 ЗПК
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал.2 изрично
посочва, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
От изложеното следва, че при
доказано уведомяване на длъжника от кредитора за предсрочната изискуемост на
дължимото по процесния договор за кредит, искането за възнаградителна лихва е
доказано по основание, но не и по размер. Това е така, тъй като посоченият от ищеца
период обхваща такъв преди обявяване на предсрочната изискуемост на 22.01.2018г.,
но е посочен размер, който е дължим за целия период на действие на договора,
което е недопустимо. Следва да се начисли възнаградителна лихва в размер за трите
поискани месечни вноски, т.е. 98,90 лева, като за горницата от уваженото до
претендираните 626,38 лева се отхвърли като неоснователно.
Ищецът претендира сумата от
125,44 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница
за периода 15.08.2017г. до 13.02.2018г. Следва да се уточни, че претендираната
забава е дължима само по отношение на падежиралите шест вноски, а не на цялата
главница от 2 000 лева. При служебно изчисляване с помощта на „Calculator.bg” се установи, че лихвата за
забава е в общ размер 29,43 лева /за отделните вноски по периоди съответно 8,43
лева, 7,00 лева, 5,62 лева, 4,19 лева, 2,81 лева и 1,38 лева/. Именно до този
размер искът следва да се уважи, като за горницата до претендираните 125,44
лева се отхвърли като неоснователен.
По отношение на сумата 270,40 лева,
представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на
процесния договор, съдът намира, следното: Уговорката за такса за оценка на
риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл.7.1 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка
не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като е неясна - не става
ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно
се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по
аргумент на чл.21, ал.1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на риска
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 ЗПК, която предвижда императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка
на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената
нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за такса за оценка
на риска в размер на 270,40 лева подлежи на отхвърляне.
Предвид разглеждане и частично
уважаване на главния иск, съдът намира, че не следва да се разглежда евентуален
осъдителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца са дължими разноските
съобразно уважената част от иска в размер на общо 182,65 лева във връзка с
представения списък по чл.80 ГПК /151,31 лева държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение вр. чл.25 НЗПП/. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника са дължими разноските съобразно отхвърлената част от иска, но с оглед
липсата на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР №
4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в
заповедното производство в размер на 120,29 лева.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че А.К.Й., ЕГН ********** ***,
настоящ в с.***, общ.***, ул.„***” № 82, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Николай Г. Спасов,
по заповед № 598 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
14.03.2018г., издадена по ч.гр.дело № 00988/2018г. по описа на ДРС, сумите:
-2 000 лева /две хиляди/, представляваща
неиздължена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
14.06.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2018г., до
окончателното плащане;
-98,90 лева /деветдесет и осем лева и
деветдесет стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до 16.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 98,90 лева до
претендираните 626,38 лева;
-252,31 лева /двеста петдесет и два лева и
тридесет и една стотинки/,
представляваща дължими
застрахователни премии, съответно за застраховка „Живот” на ЗК”Уника живот”АД в
размер на 124,40 лева и застраховка „Безработица” на ЗК”Уника живот”АД за
трайна пълна неработоспособност и временна пълна неработоспособност в размер на
127,91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2018г., до
окончателното плащане;
-29,43 лева
/двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху просрочената част от главницата /падежирали вноски/ за периода
15.08.2017г. до 13.02.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените
29,43 лева до претендираните 125,44 лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането за признаване за установено между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че А.К.Й., ЕГН ********** ***,
настоящ в с.***, общ.***, ул.„***” № 82, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявано от Александър
Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, дължи по заповед № 598 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 14.03.2018г., издадена по ч.гр.дело № 00988/2018г.
по описа на ДРС, сумата от 270,40 лева /двеста и седмдесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща дължима такса „оценка на риска”.
ОСЪЖДА А.К.Й., ЕГН ********** ***, настоящ в с.***, общ.***,
ул.„***” № 82, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, сумата от 182,65 лева /сто осемдесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноските по гр.дело № 00435/2019г.
по описа на ДРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.К.Й., ЕГН ********** ***, настоящ в с.***, общ.***,
ул.„***” № 82, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, сумата от 120,29 лева /сто и двадесет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща разноските по ч.гр.дело № 00988/2018г.
по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :