№ 1320
гр. В., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110107660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. А. П., ЕГН
**********, с адрес: *****, срещу Е. П. З., ЕГН **********, с адрес: ******,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *********.1237 по КККР
на гр. В., с административен адрес: гр. В., р-н П., кв. „В.“, м-ст „П.“, с трайно
предназначение на територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, с площ 874 кв. м., предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 5121237, при съседи: *********.1238,
*********.362, *********.364, *********.1236 и *********.9520.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът П. А. П.
твърди, че на 16.05.2007 г. е придобил от Д.В.М. недвижим имот, а именно ПИ
№ 1237 в кад. район 512, по ПНИ на местност „П.“, землище на кв. В., гр. В.,
целият с площ 874 кв. м., при съответни граници. Покупко-продажбата била
обективирана в нотариален акт № 56/16.05.2007 г., вписан в АВп. Поддържа,
че оттогава до настоящия момент владее имота лично и необезпокоявано, като
през годините извършил в него различни подобрения. В същата година, от
същия продавач закупил и друг имот в съседство. На 13.06.2024 г., докато
работил в имота си и си прибирал инструментите, един господин започнал да
прави снимки, след което му споделил, че е продал през 2023 г. имота като
брокер. След това при справка в кадастъра установил, че през 2023 г. друго
лице е вписано като собственик на имота – ответницата Е. П. З., която е
закупила имота от наследниците на Д.В.М. – В. Д. Б. и С. Д. В.. Счита, че
последните не са били собственици на имота по наследство. Ето защо и
доколкото не може да се впише като собственик в кадастъра, посочва, че има
правен интерес да води настоящия иск. По изложените съображения моли
1
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответницата Е. П. З., редовно уведомена, е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й
представител – адв. Н. Т.. Поддържа становище за допустимост и
основателност на предявеният иск. Излага, че в началото на 2023 г. имала
желание и предприела действия за закупуването на имот в гр. В.. Неин много
близък приятел – Т.М. работел в сферата на недвижимите имоти и поради това
му се доверила да й помогне в избора и покупката на имота. За целта го
снабдила със съответно пълномощно. За първи път лично се срещнала с
продавачите на процесния имот – В. Д. Б. и С. Д. В. в деня на сключване на
нотариалния акт. По време на сделката нотариусът извършил служебна
проверка по отношение на притежаваната от тях собственост и установил, че
няма пречки по сключване на сделката. След получаване на настоящата
искова молба извършила незабавно справка по партидата на имота и на
лицето Д.М. в имотния регистър и действително установила, че това лице
/наследодател на нейните праводатели/ се е разпоредил с процесния имот
приживе на 16.05.2007 г. Доколкото тази сделка е била вписана, то
наследниците на Д.М. – В. Д. Б. и С. Д. В. не са били собственици на имота
към 03.02.2023 г., на която дата е сключен нотариалният акт с нейно участие.
Посочва, че доколкото продажбата на чужда вещ не поражда вещно-
транслативно действие, то и тя, в качеството си на купувач, не е придобила
собствеността върху имота, поради което и предявеният от ищеца иск се явява
основателен и доказан. Счита, че не е дала повод за завеждане на делото,
доколкото и самият ищец признава в исковата си молба, че не е бил вписан в
имотния регистър по партида на имота като собственик на процесния имот,
тоест, при извършена справка в публичния регистър няма как да бъде
установено за извършената през 2007 г. сделка. Ето защо моли да не бъде
осъждана да заплати претендираните от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Моли като трети лица помагачи на нейна страна да бъдат привлечени
продавачите по сделката – В. Д. Б. и С. Д. В., като предявява срещу тях
следните субективно и обективно кумулативно съединени искове: 1. иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на
сключения между В. Д. Б., ЕГН **********, и С. Д. В., ЕГН **********, в
качеството им на продавачи, и Е. П. З., ЕГН **********, в качеството й на
купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 120/03.02.2023 г., том I, рег. № 920, дело 110/2023 г., вписан
с вх. рег. № 2830/03.02.2023 г., акт № 161, том VII, дело 1540/23 на АВп; 2. иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
В. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 8000
евро, представляваща половината от действително платената цена за имота по
разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер на
16000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 3. иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Д. В.,
ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 8000 евро,
представляваща половината от действително платената цена за имота по
разваления договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер на
16000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 4. иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Д. Б.,
ЕГН **********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 770.62 лв.,
2
представляваща половината от направените при продажбата разноски в общ
размер на 1541.25 лв. /за заплатена нотариална такса и за заплатен местен
данък/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане; 5. иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Д. В., ЕГН
**********, да заплати на Е. П. З., ЕГН **********, сумата 770.62 лв.,
представляваща половината от направените при продажбата разноски в общ
размер на 1541.25 лв. /за заплатена нотариална такса и за заплатен местен
данък/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата Е. П. З. поддържа, че продавачите отговарят, когато трето
лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на
купувача, какъвто именно е и настоящият случай. Счита, че за нея е налице
фактическото и правно основание да развали продажбата, в който случай
продавачите следва да й върнат платената продажна цена, както и разноските
по договора, в това число заплатена нотариална такса – 602.22 лв. с ДДС и
заплатен местен данък към Община В. – 938.80 лв. По изложените
съображения моли предявените обратни искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
С определение № 10358/16.09.2024 г. В. Д. Б. и С. Д. В. са
конституирани като трети лица помагачи на страната на ответницата в
производството Е. П. З..
В срока по чл. 131 ГПК същите са депозирали писмен отговор по
предявените срещу тях обратни искове, чрез процесуалния им представител –
адв. К. Д.. Поддържат становище за допустимост на предявения иск за
разваляне на договора за покупко-продажба. Не оспорват обстоятелството, че
е извършена продажба на процесния имот, принадлежащ на трето лице,
поради което в качеството си на продавачи не са имали право да извършат
втора разпоредителна сделка. Ето защо считат така предявения иск за
основателен. Изразяват готовност за връщане на продажната цена в общ
размер на 16000 евро в деня на сключване на спогодба по делото с Е. П. З., в
която връзка са предприети и съответни действия. Не оспорват, че сумата от
301.22 лв., представляваща ½ от заплатената нотариална такса, подлежи на
връщане от всяка една от тях. Разликата до 770.62 лв. за всяка една от тях се
явява заплатен местен данък към Община В., поради което поддържат, че
сумата подлежи на връщане от общината в полза на ищцата след влизане в
законна сила на решението за разваляне на договора. В този смисъл оспорват
всяка една от претенциите за разликата над 301.62 лв. до претендираните
770.62 лв. Считат, че не са станали причина за образуване на делото и не
дължат разноски в това производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от адв. В. С., която заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от процесуалния си представител –
адв. Н. Т., която поддържа становище за основателност на исковата претенция
и моли същата да бъде уважена. Счита, че не е станала причина за завеждане
на делото, поради което моли да не бъдат присъждани разноски в нейна
тежест.
Третите лица помагачи се представляват от адв. К. Д., който моли да
бъде постановено решение, съобразно целия доказателствен материал, като
3
бъде зачетено направеното възражение за прекомерност и поведението им
след инициирането на настоящото производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи
наличието на свое защитимо материално право.
Ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита с
твърдението, че притежава самостоятелни права върху процесния недвижим
имот, доколкото го е придобил по силата на сключен с продавача Д.В.М.
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 56/16.05.2007
г., поради което и предявеният от него иск е процесуално допустим, по
аргумент и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г., постановено по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС,
ОСГТК.
По делото не е спорно, че конституираните в производството като трети
лица помагачи В. и С. Д. са наследници по закон на Д.В.М., като същите през
м. февруари 2023 г. са прехвърлили на ответницата собствеността върху
същия поземлен имот, видно от представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 120/03.02.2023 г.
Не е спорно, а и от представената административна преписка се
установява, че и при двете сделки са представени едни и същи документи, в
това число заповед № 1380/06.10.2004 г. на кмета на Община В., издадена на
основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на Д.В.М. върху поземлен имот, представляващ ид. № 1237 по плана
на новообразуваните имоти на м. „П.“, землище „В.“, с площ 874 кв. м., както
и протокол № 35/20.04.2005 г. за въвод във владение.
Тоест, между всички страни в производството не е спорно, че
ответницата Е. П. З. е придобила собствеността върху процесния имот от
несобственици /продавачите не са собственици на вещта, доколкото същата
вече е била отчуждена от праводателя им/, поради което няма как да се
легитимира като негов собственик /сключената през 2023 г. сделка няма
вещно-прехвърлителен ефект/.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск за собственост е основателен, поради което същият следва
да бъде уважен.
Основателен в този смисъл е и предявеният обратен иск за разваляне на
сключения договор за покупко-продажба на имота. Още повече, че същият е и
изрично признат за такъв от страна на ответниците В. и С. Д..
Последните са представили доказателства – две платежни нареждания
от 24.12.2024 г., установяващи, че в хода на процеса са върнали на Е. П. З.
сумата в общ размер от 16000 евро /по 8000 евро от всяка една от двете/,
каквато всъщност е и продажната цена на имота. В този смисъл, отчитайки и
4
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, съдът намира, че следва да отхвърли така предявените искове
за връщане на платената цена, предвид извършеното вече плащане на същата.
Доколкото обаче предмет на претенцията е и заплащането на законна
лихва върху всяка от сумите 8000 евро, то всяка една от ответниците по
обратните искове следва да бъде осъдена да заплати на Е. З. сумата 381.64
евро, представляваща дължимата законна лихва върху сумата 8000 евро,
считано от предявяване на иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане
– 24.12.2024 г., чийто размер съдът изчисли с помощта на програмния продукт
Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва по валутни задължения в
EUR/USD“ /конкретните изчисления са приложени към корицата на делото/.
От представеното удостоверение от нотариус Павлина Симеонова /л. 245
от делото/ се установява, че Е. П. З. е заплатила още сумите: 602.20 лв. –
нотариална такса за изповядване на сделката и 938.80 лв. – данък в приход на
Община В. за възмездно придобиване на недвижимо имущество по ЗМДТ,
тоест сумата в общ размер от 1541 лв. В този смисъл и с оглед разпоредбата на
чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която продавачът е длъжен да върне на
купувача освен платената цена, но и да му заплати разноските по договора, то
съдът приема така предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за основателни, като всяка една от ответниците
следва да заплати на ищцата по обратните искове сумата 770.50 лв.,
представляваща половината от направените при продажбата разноски в общ
размер на 1541 лв. Основателна е и претенцията за присъждане на законна
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 21.08.2024 г.
до окончателното й изплащане. За разликата над 770.50 лв. до претендираните
770.62 лв. исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възражението, че заплатеният местен данък подлежи на
връщане от страна на Община В. след влизане в сила на решението за
разваляне на договора. Платеният данък се явява именно разноска по договора
и подлежи на връщане от страна на продавача несобственик по сделката.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
По главно заявената искова претенция право на разноски има ищецът.
Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършени такива в общ размер от 2439.62 лв., в това число платена държавна
такса, такси за издаване на СУ, такси за снабдяване с преписи от документи,
такса за вписване на исковата молба, както и платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че в нейна
тежест не следва да бъдат възлагани разноски. Действително, с отговора на
исковата молба същата е признала иска, но в случая съдът счита, че не е
изпълнена втората от кумулативно изискуемите две предпоставки на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно, че с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото. Самото обстоятелство, че се легитимира като
собственик на процесния имот по силата на сключен от нея договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 120/03.02.2023 г., е
достатъчно основание да се приеме, че ищецът има правен интерес от
воденето на иска. Очевидно, едва след запознаването с твърденията в исковата
5
молба ответницата е направила по-задълбочено проучване и е установила, че е
придобила имота от несобственик. В тази връзка няма как да се приеме, че не
е дала повод за завеждане на иска, въпреки признанието на същия от нейна
страна. По общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да бъдат
възложени в нейна тежест, като бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
2439.62 лв.
Във връзка с предявените обратни искове и тяхната основателност,
право на разноски има ищцата по тях /ответницата по главно заявената искова
претенция/. Същата представя списък на разноските и доказателства за
извършени такива в общ размер от 5450.34 лв., в това число платена държавна
такса, такса за издаване на съдебни удостоверения, такса за преписи и платено
по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 04.09.2024 г. /плащането е извършено на две
вноски – 1. сумата 1500 лв., платена на 05.09.2024 г., и 2. сумата 2400 лв.,
платена на 26.03.2025 г./. От страна на процесуалния представител на
ответниците по тези искове /третите лица помагачи в производството/ е
направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
приема същото за частично основателно, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото, размера на предявените искове, обстоятелството,
че предоставената защита по всички искове е идентична, признанието на по-
голямата част от предявените искове, плащането на част от дължимата за
връщане сума в хода на процеса, проведеното по делото едно открито съдебно
заседание, както и ангажираните по делото писмени доказателства, съответно
проявената процесуална активност от страна на адв. Н. Т.. С оглед посоченото
съдът намира, че справедливото възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие се съизмерява със сумата 2500 лв., отчитайки и практиката на
Съда на Европейския съюз в тази връзка. Ето защо в полза на страната са
дължими разноски в общ размер от 4050.34 лв. /такси в общ размер от 1550.34
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв./, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. А. П.,
ЕГН **********, с адрес: *****, от една страна, и Е. П. З., ЕГН **********, с
адрес: ******, от друга страна, че ответницата Е. П. З. не е собственик на
следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *********.1237 по
КККР на гр. В., с административен адрес: гр. В., р-н П., кв. „В.“, м-ст „П.“, с
трайно предназначение на територия: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 874 кв. м., предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 5121237, при съседи:
*********.1238, *********.362, *********.364, *********.1236 и
*********.9520, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
РАЗВАЛЯ сключения между В. Д. Б., ЕГН **********, и С. Д. В., ЕГН
**********, в качеството им на продавачи, и Е. П. З., ЕГН **********, в
качеството й на купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 120/03.02.2023 г., том I, рег. № 920, дело
110/2023 г., вписан с вх. рег. № 2830/03.02.2023 г., акт № 161, том VII, дело
1540/23 на АВп, касаещ покупко-продажбата на следния имот: поземлен имот
6
с идентификатор *********.1237 по КККР на гр. В., с административен адрес:
гр. В., р-н П., кв. „В.“, м-ст „П.“, с трайно предназначение на територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ
874 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
5121237, при съседи: *********.1238, *********.362, *********.364,
*********.1236 и *********.9520, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 189,
ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Е.
П. З., ЕГН **********, сумата 8000 евро, представляваща половината от
действително платената цена за имота по разваления договор за покупко-
продажба на недвижим имот в общ размер на 16000 евро, поради плащане на
дължимата сума в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на Е.
П. З., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 381.64 евро /триста
осемдесет и един евро и шестдесет и четири евро цента/, представляваща
дължимата законна лихва върху сумата 8000 евро, считано от предявяване на
иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане – 24.12.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Д. В., ЕГН **********, да заплати на
Е. П. З., ЕГН **********, сумата 8000 евро, представляваща половината от
действително платената цена за имота по разваления договор за покупко-
продажба на недвижим имот в общ размер на 16000 евро, поради плащане на
дължимата сума в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на Е.
П. З., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 381.64 евро /триста
осемдесет и един евро и шестдесет и четири евро цента/, представляваща
дължимата законна лихва върху сумата 8000 евро, считано от предявяване на
иска – 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане – 24.12.2024 г.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на Е.
П. З., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 770.50 лв. /седемстотин и
седемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от
направените при продажбата разноски в общ размер на 1541 лв. /за заплатена
нотариална такса – 602.20 лв. и за заплатен местен данък – 938.80 лв./, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска –
21.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 770.50 лв.
до пълния предявен размер от 770.62 лв.
ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на Е.
П. З., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 770.50 лв. /седемстотин и
седемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от
направените при продажбата разноски в общ размер на 1541 лв. /за заплатена
нотариална такса – 602.20 лв. и за заплатен местен данък – 938.80 лв./, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска –
21.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 770.50 лв.
до пълния предявен размер от 770.62 лв.
ОСЪЖДА Е. П. З., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на П.
А. П., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата 2439.62 лв. /две хиляди
7
четиристотин тридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, и С. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: *******, да заплатят на Е. П. З., ЕГН **********, с
адрес: ******, сумата 4050.34 лв. /четири хиляди и петдесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8