№ 84
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260299 от 15 октомври 2021г. по гр. д. № 480/2020г.
Окръжен съд – София, ТО, IV състав, е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да плати на Л. В. П. следните суми: сумата от 35 000 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
21.01.2020г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното
плащане; сумата от 77.59 лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
21.01.2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане. отхвърлил
предявените от Л. В. П. искове за плащане на сумата от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
21.01.2020г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното
плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 35 000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на тази разлика за периода от 06.07.2020 г. до
окончателното плащане; отхвърлил предявените от Л. В. П. искове за
плащане на сумата от 670.84 лв. /шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
21.01.2020г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното
плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 77.59 лв.
/седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ до пълния му предявен
размер от 670.84 лв. /шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и четири
стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика за периода от 06.07.2020г. до окончателното плащане;
осъдил ответника да плати на адв. Я. Д. Д. с личен № ********** сумата от 1
419.23 лв. /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата по делото; осъдил ищцата да плати на ответника
сумата от 110.79 лв. /сто и десет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица и на призовани свидетели съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както и сумата от 138.48 лв. /сто тридесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете; осъдил ответника да плати по сметка на СОС
сумата от 1 403.10 лв. /хиляда четиристотин и три лева и десет стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата от 207.69 лв. /двеста и седем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/
съразмерно с уважената част от исковете.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. №
480/2020г. на СОС в негови осъдителни части. С доводи за неправилност на
решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 и
2
чл. 51, ал. 2 ЗЗД - при определяне размера на търсеното обезщетение и на
приноса на пострадалата към вредоносния резултат, иска отмяна на
решението в обжалваните части и вместо това отхвърляне на исковете над
размера от 10 000 лв. и 55, 42 лв.
Л. В. П. е оспорила жалбата на ответника и е подала насрещна
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която
искът, предявен от нея, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
е отхвърлен за разликата до 50 000 лв. С доводи за неправилност на
решението в обжалваната част също поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разликата до
пълния предявен размер на обезщетението.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна
жалба, подадена от ищцата.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на
35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие вида и
характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта
на ищцата към датата на ПТП, настъпилите усложнения. Посоченото
обезщетение е определено след редуцирането му с 30 % на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД от определения справедлив размер на обезщетението от 50 000 лв.
СОС е счел за доказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в неполагане на необходимата грижа за
възстановяване на здравето поради непровеждане на контролни прегледи и
рехабилитации. СОС е счел обаче възражението за съпричиняване,
изразяващо се в това, че ищцата се е намирала на пътното платно в
нарушение на правилата за движение, предприела е пресичане или ходене по
пътното платно, а не на пешеходна пътека, като се е намирала и между
паркирали автомобили и не се е огледала, за неоснователно, доколкото
водачът е следвало да се съобрази с пешеходката, но не го е сторил.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
3
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
правилно в обжалваните части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В разглеждания случай, с оглед обстоятелството, че решението на
първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано
изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от
положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 21.01.2020г., от
което са й причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът
е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил
процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл.
477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, съобразно оплакванията във
въззивната жалба на ответника, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято
легитимация като пострадало лице от ПТП е призната от съда, но чийто
изводи относно дължимия размер на обезщетението, се оспорват по същество
като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение
на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като жалбоподателят- ответник намира
определеното от съда обезщетение за завишено. Спорен е и въпросът за
4
размера на съпричиняването на вредоносния резултат. В срока за отговор на
исковата молба ответникът е релевирал възражения за съпричиняване,
основани на поведението на пострадалата, която се е намирала според него на
пътното платно в нарушение на правилата за движение, предприела е
пресичане или ходене по пътното платно, но не на пешеходна пътека, като се
е намирала между паркирали автомобили и не се е огледала, както и в това, че
не е оказала необходимата грижа за възстановяване на здравето си като не е
провеждала последващи контролни прегледи и рехабилитация.
Жалбоподателят – ответник счита определеното от съда съпричиняване от 30
% за занижено, а жалбоподателката – ищца счита, че не е съпричинила
вредоносния резултат, тъй като е извършвала рехабилитация в домашни
условия и при наложени противоепидемични мерки не е можела да получи
специализирана услуга по рехабилитация.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П. – син на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, е установено по делото и това не
е оспорено на етапа на въззивното производство, че на 21.01.2020г. сутринта
около 7ч. той чул викове откъм улицата в пространството около блока, извън
пътното платно, и когато слязъл, видял майка си в безпомощно състояние, с
изместен глезен, лежаща в калта. Била бутната от автомобил, който дал на
заден ход, той бил със затъмнени и замърсени стъкла. След ПТП свидетелят
закарал майка си в болница „Исул” с линейка. Там била гипсирана, след което
я прибрал вкъщи. Кракът бил един месец в гипс, като през това време не
можела да се обслужва физиологично и хигиенно, била на памперси, това
продължавало и към м.03.2021г., когато е проведен разпитът. Тя все още не
можела да стъпва на крака, не можела да се изправя, имала деформации на
целия ляв крак. Не можела да се обслужва, затова се налагало за нея да се
грижи жена, а свидетелят се грижел за осигуряването на храна, памперси,
облекло. Рехабилитацията също я извършвал той, тъй като бил изучавал
рехабилитация, а изтъква и, че заради епидемиологичната обстановка в
страната не можел да изпрати майка си никъде. Преди инцидента била дейна,
разхождала кучето и гледала детето на починалия му брат, чиято смърт й се
отразила зле на психиката.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено
по делото и това също не е спорно на настоящия етап като факти, че в
резултат на процесното ПТП от 21.01.2020г. ищцата е получила следните
увреждания: двуглезенно счупване на лявата глезенна става, съчетано с
травматичен оток и хематом; охлузване на кожата в областта на лявото
5
коляно и болезненост в областта на дясното коляно. По повод травмата е била
извършена закрита репозиция на фрактурата и е поставена гипсова
имобилизация, назначена е антикоагулантна терапия за 30 дни и
обезболяващи. В първите 35 - 50 дни след травмата са били налице силни, но
намаляващи по интензитет с времето болки и страдания, като след
приключване на възстановителния процес, който при този вид травми, ако
няма усложнения, протича за срок от около 4 - 5 месеца, болките следва да са
изчезнали. Началото на костно срастване при такива травми се наблюдава
към 25-30-ия ден от фрактурата. С оглед данните от проведения от вещото
лице преглед в случая е налице усложнение, изразяващо се в анкилоза на
лявата глезенна става и силна атрофия на мускулатурата на подбедриците,
като всеки опит за движение е съпроводен с болки. Към м.05.2021г. ищцата е
с невъзможност за самостоятелно придвижване и самообслужване /в
инвалидна количка/, със силно ограничени движения в лявата глезенна става.
По делото няма данни как е протекъл периодът на възстановяване /тъй като не
са представени документи от проведени контролни прегледи и консултации и
документация, проследяваща състоянието на ищцата след травмата до
момента, както и документи за проведена рехабилитация/, няма и данни за
дегенеративни и/или хронични заболявания, които да са могли да повлияят на
възстановяването . В конкретния случай предвид реализираните усложнения
на травмата болезненост при опит за натоварване на крайника ще има
доживотно според експерта. Вещото лице е уточнило, че получените
усложнения са в резултат на неправилно проведена рехабилитация и курс за
възстановяване от травмата, тъй като няма обективни, морфологични данни
за залежаване на пострадалата поради травмата до такава степен, че да
настъпи анкилоза на ставите и ако беше провеждана рехабилитация, дори и
да не е зараснало правилно счупването, тя щеше да може да се движи вместо
да е в инвалидна количка, каквото е фактическото положение. Ето защо,
вещото лице счита, че усложненията се дължат на психиатричен, а не на
органичен проблем. Установено е още от заключението на СМЕ, че всички
разходи, направени от ищцата, за които по делото са представени платежни
документи, са свързани с лечението и последващото възстановяване, поради
което са били необходими, а предвид невъзможността за самостоятелно
придвижване, дори с помощни средства, единственият начин за придвижване
на ищцата е специализиран медицински транспорт с чужда помощ. Във
6
въззивното производство спорът относно имуществените вреди е пренесен
само относно размера на съпричиняването, като ответникът иска редуциране
на признатите за необходими разходи до размера на ½.
Свидетелят К. – водачът на автомобила, причинил ПТП, е разказал, че
ПТП се случило пред блока, в който живее, било рано сутринта към седем,
било тъмно. Автомобилът бил паркиран пред блока с лице към него,
перпендикулярно на пътното платно, в пространството, което се ползвало от
живущите за паркинг, като там нямало обособен тротоар. Свидетелят
потеглил на заден ход, като не видял жените зад автомобила, тъй като било
тъмно и те били в тъмно облекло, като според него те вървяли по пътя
попътно на автомобилите. Показанията на свидетеля като причинител на
ПТП, свидетелстващ за собственото си противоправно поведение, и
изразяващ и защитна теза, също подлежат на критична преценка по реда на
чл. 172 ГПК, и само въз основа на тях съдът не може да изгради изводите си
относно механизма на ПТП, в т.ч. относно мястото на настъпването му.
От заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза, изготвено въз основа на съставените протоколи по повод на ПТП
(констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествието,
удостоверяващи пътната обстановка към момента съставянето им, - чл. 179,
ал. 1 ГПК) и въз основа на показанията на сина на пострадалата, възприето от
първоинстанционния съд, чийто фактически констатации въз основа на него
не са оспорени, което и въззивният съд възприема за решаващата си дейност,
- е установено, че на 21.01.2020г. около 07.15 ч., тъмната част от
денонощието, при наличие на улично осветление, студено сухо време, л. а.
„Крайслер“ с рег. № *** бил паркиран на улица „Първа“ в предблоковото
пространство на бл. 3 в с. Драговищица с челната си част, насочена към
сградата на жилищния блок. Зад паркирания автомобил се е намирало
платното за движение по улица „Първа“, което било двупосочно, с обща
широчина 8.20 м, без наличие на хоризонтална маркировка. В автомобила се
намирал водачът Е. К.. В даден момент водачът предприел маневра за
движение на заден ход, а в този момент непосредствено зад задната част на
автомобила преминавала пешеходката Л. П.. Придвижвайки се назад,
автомобилът със задната си лява част ударил пешеходката, тя била изведена
от равновесие и паднала на терена, без данни за прегазване. Липсват данни,
въз основа на които да може да се определи точното място на удара и
7
скоростите на движение на автомобила и пешеходката, но изводимо от
определения механизъм на ПТП автомобилът е потеглил от място на заден
ход и до мястото на удара е изминал разстояние около 1.5 м, при което
скоростта му на движение към момента на удара може да се изчисли и тя е 7.6
км/ч, като автомобилът се е придвижил от мястото на потегляне до мястото
на удара за около 1.41 сек. А пешеходката съобразно годините и механизма
на ПТП при бавен ход изминава за 1.41 сек. разстояние от 0.93 м, при
спокоен ход - 1.24 м, при бърз ход - 1.59 м, при спокойно бягане – 2.15 м, при
бързо бягане – 2.88 м. При така определените скорости и механизъм на
възникване на ПТП и предвид широчината на лекия автомобил и
обстоятелството, че пешеходката не е прегазена, а само изведена от
равновесие, същата би навлязла в зоната на безопасната странична дистанция
на автомобила, когато се намира на около 3.00 м преди мястото на удара.
Вещото лице е направило и извод, че към момента на потегляне на
автомобила от място, независимо как се е движила пешеходката, тя вече е
представлявала опасност за движението на лекия автомобил. От техническа
гледна точка причините за настъпване на ПТП, посочени в заключението, са
субективните действия на водача на лекия автомобил, който преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в
движението /какъвто в конкретния случай е била ищцата/, за да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, освен това по време на движението си назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, ако преди да започне маневрата
за движение назад се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в
движението. За пешеходката ПТП е било непредотвратимо тъй като тя е
преминавала в зоната на предблоковото пространство зад паркирания
автомобил. Според данните по делото в зоната на ПТП и в близост до него не
е имало пешеходни пътеки. Вещото лице е уточнило и, че пътното платно
(където е описано, че е станало ПТП в констативния протокол за ПТП и
където свидетелства делинквентът, че е станало ПТП), съобразно ЗДвП,
обхваща както платното за движение (пътните ленти), така и прилежащи
площи, в т.ч. тротоар, затревени площи.
8
При така приетото по-горе и с оглед спорния предмет на делото,
въззивният съд изхожда от положението, че с поведението си водачът на
лекия автомобил, застрахован при ответника, противоправно и виновно е
причинил на ищцата вреди (чл. 45 ЗЗД), като е нарушил нормите на чл. 40,
ал. 1 и 2 ЗДвП при движение си назад, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП: “Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 ЗДвП: „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности ”.
С причиняването на непозволеното увреждане е реализиран и
застрахователният риск, срещу който ответникът обезпечава застрахователна
закрила. С оглед приетото за установено в производството от обсъденото по-
горе заключение на СМЕ относно вредоносния резултат от непозволеното
увреждане, въззивният съд намира, че дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, срещу чийто присъден от първата инстанция размер са
направени оплаквания от жалбоподателя относно преценката на тежестта на
увреждането и на другите релевантни за определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за нарушение на
чл. 52 ЗЗД, възлиза на 50 000 лв. В приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за
установено относно характера и тежестта на увреждането на здравето на
пострадалата, която на 72 години е получила травматични увреждания –
двуглезенно счупване на лявата глезенна става, съчетани с травматичен оток
и хематом; охлузване на кожата в областта на лявото коляно и болезненост в
областта на дясното коляно, както и при съобразяване на претърпените от нея
болки, присъщи на уврежданията, вкл. проява на интензивни болки; на
характера и продължителността на лечението (закрита репозиция на
фрактурата с поставена гипсова имобилизация и антикоагулнтна терапия и
обезболяващи), с общ възстановителен принципен период от около 5 месеца,
но в случая без да е настъпило възстановяване и при налични трайни
последици за функциите на глезенната става; при съобразяване и на
обстоятелствата, при които е причинено телесното увреждане с дефинитивно
отражение и върху психоемоционалното състояние на пострадалата;
ограниченията в битов и социален план, които тя е търпяла поради най-
9
тежкото си увреждане, като от самостоятелен човек тя е станала изцяло
зависима от чужда помощ, както и при съобразяване на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия,
въззивният съд също счете, че обезщетение в размер от 50 000 лв. в
разглеждания конкретен случай отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до обогатяване на увреденото лице.
Неимуществените вреди не подлежат на оценка в пари, но подлежат на
компенсиране с обезщетение, което съдът определя по справедливост при
съобразяване на изброените конкретни обстоятелства. Така в разглеждания
случай въззивният съд счете, че доводите на жалбоподателя - ответник,
разгледани като оплаквания за необоснованост на констатациите на СГС
относно тежестта на получените увреждания и отражението им върху
телесното здраве на ищцата, на основание извършената от него самостойна
оценка на доказателствата и приетото за установено от тях, са неоснователни,
поради което и като резултат намира,че не е нарушен чл. 52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Спорен по делото, както се посочи, е и въпросът налице ли е принос
на пострадалата към вредоносния резултат.
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на
пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна
формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен, както се подчерта, е
доказаният фактически принос, а не предполагаем такъв, поради което съдът
следва да формира единствен и категоричен извод в конкретната хипотеза за
поведението на пострадалата, което да е във връзка с настъпването на
10
вредите.
Съдът намира, че в случая поведението на пострадалата като
пешеходка не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Събраните
доказателства – възприетото заключение на вещото лице, извело механизъм
на ПТП от наличните данни за ПТП, сочат, че пешеходката е била видима за
водача на лекия автомобил, предприел маневра на заден ход при вече
съществуваща опасност за движението, а в случай, че същият беше изпълнил
задълженията си по чл. 40 ЗДвП ПТП е било изцяло предотвратимо.
Следователно ПТП нямаше да настъпи, при положение че водачът не беше
предприел посочената маневра в конкретния момент. Отделно от това, не е
доказано при условията на пълно доказване (както се посочи показанията на
делинквента следва да се съпоставят с други данни по делото), че ПТП е
настъпило на пътя - на платното за движение, и, че пешеходката е нарушила
чл. 108, ал. 2 ЗДвП.
Спорен е и въпросът, с оглед оплакванията във въззивните жалби,
дали поведението на пострадалата, изразяващо се в непровеждане на
контролни прегледи и непровеждане на рехабилитация, е довело до
настъпилото усложнение на здравословното й състояние. Причинната връзка
е предпоставка за деликтната отговорност и критерий за определяне обема на
отговорността (чл. 45, ал. 1; чл. 51 ЗЗД), съответно тя определя и обема на
отговорността на застраховалия гражданската отговорност на делинквента. В
тази връзка, за да се ангажира отговорността на ответника за всички търпени
от ищцата вреди е необходимо да бъде установено, че те в конкретната
фактическа обстановка са закономерен резултат само от ПТП. В случая
съобразно, възприетото заключение на СМЕ, от полученото двуглезенно
счупване, при положение че е била проведена рехабилитация, нямаше да се
получи усложнение като установеното от вещото лице, довело до
неподвижност на лявата глезенна става и атрофия на мускулатурата на
подбедриците. Обективно, съгласно заключението, усложнението е настъпило
по тези причини. Независимо дали за ищцата е имало пречки за извършване
на рехабилитация поради обявеното извънредно положение в страната с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., каквито не са доказани (не е
установен отказ да се извърши рехабилитация), неизвършването й е довело до
констатираното от вещото лице състояние на пострадалата, при непроведено
доказване и, че синът й е с призната правоспособност за рехабилитатор и, че
11
реално е провеждал рехабилитация на пострадалата (показанията му
подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК и не могат да се свържат за тези
твърдения с други данни по делото, като противоречат и на приетото от
вещото лице, че рехабилитация не е извършвана щом е налице
констатираното фактическо положение). При съпричиняването на
вредоносния резултат с участието на самия увреден виновно действалото
лице (съответно обезпечилият отговорността му) следва да отговаря само за
онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за
последиците от поведението на увредения, чиято вина е ирелевантна,
доколкото от значение за определянето на обезщетението за вреди е вината на
причинителя на вредите другиму. Ето защо, доколкото при определянето на
размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо
установяването на вината на самия увреден (ТР № 88 от 12.09.1962г., ОСГК
на ВС), в конкретния случай е без значение дали пострадалата по свое
желание не е провеждала рехабилитация или в резултат от ограничителни
мерки в съответните създадени за това заведения/центрове, доколкото
отговорността на ответника може да бъде ангажирана само за онези вреди,
причинени от застрахования при него делинквент. При извод за наличие на
поведение у пострадалата, причинило допълнителни вреди за нея, и
въззивният съд намира, че с непровеждането на рехабилитация тя е
допринесла не в малка степен за наличния вредоносен резултат. При
принципно завишените изисквания на закона към водачите на МПС спрямо
тези към пешеходците, и въпреки че пострадалата е допринесла за
усложнението от настъпването на вредите от травматичното си увреждане
(факт, който също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – ТР № 1 от
23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г., ОСТК на ВКС), приносът й в случая, не е
тъждествен, както поддържа жалбоподателят – ответник, с този на водача на
автомобила, причинил ПТП и травматични увреждания от него,
предприемайки маневра на заден ход при опасност за движението, а се
равнява и според въззивния съд на 30 %. Гореизложеното налага извода, че
доводите за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, релевирани от жалбоподателите,
също са неоснователни, поради което и в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
определеното и от въззивния съд обезщетение следва да се намали до размера
от 35 000 лв., присъден и от първоинстанционния съд в приложение на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
12
По всички развити по-горе съображения предявеният иск за
заплащане на обезщетение за доказаните в производството неимуществени
вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на
което отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, е основателен
до размера от 35 000 лв., а искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди до размера от 77, 59 лв., ведно със законната лихва върху
сумите от момента на забавата, посочен в първоинстанцинното решение, по
който не е повдигнат спор във въззивното производство. Поради съвпадане на
правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд относно
основателността на предявените искове до посочените размери, решението,
предмет на инстанционен контрол, следва да се потвърди като правилно в
обжалваните части. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
2 ЗА, при този изход на спора, в полза на представителя по пълномощие на
ищцата – ответник по въззивната жалба на противната страна, съразмерно на
материалния интерес по жалбата на ответника, се присъжда възнаграждение
за безплатна правна помощ в размер на 1 082, 03 лв. На основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника – ответник по насрещната въззивна
жалба на ищцата, съразмерно на материалния интерес по насрещната
въззивна жалба, се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в размер на
37, 48 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260299 от 15 октомври 2021г. по гр. д. №
480/2020г. на Окръжен съд - София, ТО, IV състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, да
заплати на адв. Я. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 1 082, 03 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. В. П., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
сумата 37, 48 лв. – възнаграждение за юрисконсулт за защитата, осъществена
във въззивното производство.
13
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14