Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 612/16.10.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 588 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл.
227, ал. 1 и ал.
2, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение № 197 от 15.05.2023 г. по АНД № 20231320200305 на
Районен съд – Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 594/12.09.2022 г.
издадено от директора
на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Берковица упълномощен със Заповед №РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните. С наказателното
постановление на А.Т. *** е наложено административно наказание – глоба в размер
на 300.00 лв. /триста лв./ на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите
/ЗГ/, за извършено административно нарушение на чл. 257, ал.1,т.2 от ЗГ във вр. чл.9а от Наредба №1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ във вр.
с т.11.7.2 от Заповед №ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите.
Касационният жалбоподател А.Т. ***, редовно призован
по реда на чл. 137 и сл. от АПК, не се явява, представлява се от надлежно упълномощения
адвокат К.А.И. ***, който поддържа касационната жалба. Навежда доводи за
неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че след
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда отново не са
изложени мотиви по наведените в жалбата доводи против НП, въпреки дадените
указания от АС – Видин. Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
е посочен законов текст, които е задължително да бъде нарушен за да се
реализира административно наказателната отговорност. Липсва посочено конкретно
място на нарушението, как и по какъв начин първично издадените билети като
местоположение и крайна доставка се отнасят към установената фактическа
обстановка, при положение, че те не са описани и отразени като връзка с
обстоятелствената част нито на АУАН, нито в НП. Твърди се, че въвеждането на
данни за превозен билет в единната система – електронна на ИАГ и по същество
регистрацията на този билет в системата се потвърждава, и че наличието на
предходен билет блокира и прави невъзможна регистрацията на превозен билет,
което не е обсъдено от въззивния съд. Моли за отмяна на въззивното решение,
ведно с атакуваното наказателно постановление. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Ответника директора на Регионална дирекция по горите
/РДГ/ – Берковица, не изразява становище по касационната жалба. Редовно
призован за о.с.з., чрез пълномощника си юрисконсулт М*** И. Д*** оспорва
касационната жалба, като излага доводи за нейната неоснователност. Твърди се спазване
на процесуалните правила и материалния закон при издаване на НП, поради което
правилно е потвърдено от въззивния съд. Моли решението на РС – Видин да бъде
потвърдено.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.
С Определение № 8612/18.09.2023 г. по адм. дело №
8312/2023 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е
изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.
С Решение № 47 от 22.02.2023 г. по КАНД № 19/2023 г.
на АдмС – Видин е отменено Решение № 381 от 30.11.2022 г. по АНД № 1011/2022 г.
на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД №
20231320200305 на Районен съд – Видин предмет на касационното производство.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 227,
ал. 2 АПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно
решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира следното:
Безспорно установено по делото е, че А.Т. *** е лесовъд на частна
практика. В това си качество е издал последващ превозен билет /ПБ/ №12424/00024 от
06.05.2022г. за 4,95 пл. куб.м. дърва за огрев, въз основа на превозен билет
№7555/00051 от 19.01.2022г. за 2,75 пл. куб. м. дърва за огрев, който вече е
преиздаван за транспортиране на дървесина по превозен билет №7555/00060 от
20.01.2022г.
Горното било установено при проверка по документи, която свидетелите Р*** Г*** и
Б*** Ж*** - горски инспектори в РДГ Берковица, при което същите проверили
превозните билети, издадени от касатора. Съставен бил констативен протокол
серия А00 с № 0110676 от 15.06.2022 г. и АУАН серия А00 № 0110676 от 15.06.2022
г. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя настоящ касатор, който вписал
в него, че „превозния билет който е преиздал е от друго лице, без да знае и
няма вина“. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.
9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или
подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за
тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение,
определени със заповедите за определяне на съответните образци. Такъв документ
представляват и посочените в АУАН и НП превозни билети, издадени от А.Т. ***.
В Заповед № 1019/17.11.2021 г. за
определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина на Изпълнителен
директор на ИАГ София, в т. 11.7.1 от същата е посочено, че се забранява
издаването на последващ превозен билет за количество дървесина, което надвишава
количествата дървесина по предходни превозни билети, въз основа на които се
издава.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява безспорно и по категоричен начин осъществяването на
вмененото във вина административно нарушение от касатора.
Правилно въззивния съд е приел, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН, както и, че нарушението е
доказано по несъмнен начин. Неоснователно е възражението на касатора, че
изложеното в АУАН не отговаря на истината, като неправилно е приложен
материалния закон, както и, че от негова страна не е извършено нарушение на
цитираните правни норми. С представените пред въззивната инстанция
доказателства, авторството и вината на нарушителя са безспорно доказани, както
и причинно-следствената връзка между деянието и общественоопасния резултат, за
което е наложена административната санкция в допустим от закона размер,
съобразно тежестта на деянието.
Касационната инстанция намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при описание на нарушението, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
АУАН е съставен в деня и часа на установяване на нарушението от компетентни лица,
като е посочено и мястото в гр.Д*** , обл.Видин, връчен е надлежно на
нарушител. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Не е било накърнено правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво конкретно нарушение срещу него е било повдигнато обвинение със
съставения му АУАН и впоследствие е била ангажирана неговата отговорност с
издаденото НП, като нарушителят е могъл да упражни адекватно и в пълен обем
правото си на защита.
Към констатираното нарушение правилно са приложени
относимите материалноправни разпоредби и санкционна норма, в съответствие с
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е
пълно съответствие и единство между словесното описание на нарушението,
дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.
По същество извършването на нарушението е правилно
установено. В разпоредбата на чл.
9а от Наредба№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, е вменено в задължение на лицата, издаващи или попълващи
документи по Закона за горите
или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното
получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци.
В тази насока, с разпоредбата на § 37, ал. 1 от ПЗР
на ЗГ е определено, че Изпълнителният директор на Изпълнителната
агенция по горите утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с
нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се публикуват на интернет
страницата на Изпълнителната агенция по горите. Съответно, посредством
правилото на § 37, ал. 2 от ПЗР
на ЗГ е установено, че със заповедта по ал. 1 се определят и условията
и редът за предоставяне и отчитане на документите, както и документите, които
могат да бъдат подавани в електронен вид. Такава за случая се явява Заповеди №
ЗАП-1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.
Настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на въззивния съд като счита, че подадената касационна жалба е
неоснователна. Постановеният съдебен акт е мотивиран, като се обсъдени
възраженията на страните и събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно приема, че осъщественото нарушение от
наказаното лице е правилно квалифицирано по нормата на чл. 257, ал. 1, т.
2 от ЗГ във вр. с чл.
9а от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
и Заповеди № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ. Действително нормата на чл. 257, ал. 1 от
ЗГ е бланкетна както е приел и въззивния съд, но АНО е посочил и
нарушените норми на чл. 9а от Наредба № 1, според която лицата, издаващи и
попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да
спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване,
отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци. Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г., която има характер за касатора на
вътрешноведомствен акт, задължителен за изпълнение. Поради това не се споделят
възраженията в касационната жалба, че решението е немотивирано. Обсъдени са
всички доказателства по делото, вината и приложимото право и АС Монтана не е
необходимо да ги приповтаря.
Съдът счита, че административното
наказание, наложено на касатора, е правилно и законосъобразно определено по вид
и размер. При определянето му АНО се е съобразил с правилата на чл. 12
и чл. 27 от ЗАНН.
Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен в закона и
отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените
обществени отношения. Директорът на РДГ Берковица правилно е отчел, че
нарушението е извършено по повод и във връзка с пряката дейност на нарушителя
като лицензиран лесовъд, който вместо стриктно да се съобразява със ЗГ,
подзаконовите актове по прилагането му и решенията и предписанията, вкл. и под
формата на заповеди, основани на тях, и изпълнявайки гражданския си дълг да
следи за спазването им и от околните, сам върши нарушение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че А.Т. С*** е
осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.
Предвид изложеното касационната инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива не бяха установени и
при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197 от 15.05.2023 г. по АНД №
20231320200305 на Районен съд – Видин, с което е потвърдено наказателно
постановление № 594/12.09.2022
г. издадено от директора
на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Берковица.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: