№ 13646
гр. С., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110138494 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица:
О. А. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9;
Й. Й. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. с.“, кв. „Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 2,
ап. 4,
по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в
условията на разделност при квоти по ½ следните вземания за имот, находящ се в гр.
С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, абон. № *****:
сумата от 1 253,92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 258,11 лв. за периода 15.09.2019 г. - 15.06.2022 г.;
сумата от 17,82 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,12 лв. за периода 01.07.2019 г. - 15.06.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството на собственици на процесния имот
са потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради
което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач.
В срока за отговор Й. П. признава иска, като твърди, че сключил споразумение с
ищеца относно изплащане на неговия дълг.
В срока за отговор О. Б. чрез особения представител адв. Н. оспорва иска, като
иска поставяне на допълнителна задача на вещото лице по поисканата от ищеца
1
съдебно-техническа експертиза във връзка с твърдението му, че ищецът следва да
докаже действително потребена топлинна енергия от ответН.ия наследодател и
ответника на стойност и в размери съгласно издадени общи фактури. Оспорва
изпадане в забава във връзка с претенциите за мораторни лихви.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед отговора на искова молба на Й. П., че признава иска, като сочи, че е
сключил споразумение за разсрочено изплащане на процесните задължения, което
представя, молба от същия ответник с представени доказателства за извършени
плащания, както и молба от 02.06.2023 г. на ищеца, с която признава, че ответникът П.
е изплатил своя дълг с изключение на дължимите разноски, с протоколно определение
от 05.06.2023 г. е отделено за безспорно, че по отношение на ответника Й. П. е
доставена топлинна енергия и е извършено дялово разпределение в процесния имот за
процесния период в претендираното количество и стойност, както и че същият е
изпаднал в забава, като е заплатил дължимите от него суми съобразно претендираната
от него квота от ½ за главници и лихви, като остава да дължи единствено разноски по
делото. Съгласно неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза ответникът П. е заплатил претендираната от него сума от 794,60 лв.,
включваща и сумата от 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
Не се спори между страните и се установява от Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 01.08.1978 г., че процесният имот е придобит от Р. Б.,
починала на 31.10.2018 г. и наследена от своите синове - ответниците О. Б. и Й. П. при
равни квоти видно от удостоверение за наследници от 11.09.2022 г., поради което
същите лица носят разделна отговорност при равни квоти относно процесните
задължения като страни по продажбено правоотношение на топлинна енергия с ищеца
при липса на други доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху
имота на други лица през процесния период.
По делото са приети основно и повторно заключение на съдебно-техническа
експертиза и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът цени като
компетентни и обективно изготвени (СТЕ/ССЕ).
Според основното заключение на СТЕ сградата, в която се намира процесният
имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, през който ищецът
ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер от търговски тип в абонатната
станция, преминавал периодично метрологичен контрол съгласно приложимата
нормативна уредба, като за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за
абонатната станция в размер съгласно приложимата методика. Вещото лице е
2
посочило, че извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури,
дялово разпределение, извършено от ищеца за процесния период, остойностяване на
потребена топлинна енергия е в съответствие с изискванията на действащата Наредба
за топлоснабдяване и актуалните цени на топлинна енергия за процесния период,
които цени са посочени за съответни периоди в т. 4 от констативната част на
заключението. Вещото лице е посочило, че в процесния имот няма отоплителни тела с
монтирани топлинни разпределители, единствено за щранг-лирата е разпределена
топлинна енергия по изчисление на мощност, а в имота няма монтиран водомер за
топла вода, изчислената топлинна енергия е на база 1 брой потребител по 140 л дневно
за период 05.2018-04.2020 г., като изчисленото количество топла вода е съобразено
(коригирано) с отчета на общ водомер в абонатната станция съгласно показаното в
таблица № 2 от констативната част на СТЕ. Според същото заключение прогнозно
начислените суми за топлинна енергия по фактури на ищеца, които не включват
просрочени суми от периоди преди процесния период, са 1186,44 лв., от които 442,40
лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 744,04 лв. за битово горещо
водоснабдяване, като изравнителната сметка за целия процесен период е сума за
доплащане от 322,36лв. Така стойността на реално доставената топлинна енергия в
имота на ответника през исковия период възлиза на 1508,80 лв., до каквито крайни
резултати е достигнало и повторното заключение на СТЕ. Искът за топлинна енергия е
основателен по отношение на О. Б. до предявения размер от 1253,92 лв. с оглед
диспозитивното начало.
В устните изложения при приемането на техните заключения и двете вещи лица
по СТЕ заявяват, че този краен резултат не търпи промяна с оглед възражението на
ответН.ия представител, че са работили по отменена разпоредба относно методиката за
изчисляване на топлинна енергия в Наредба 16/334. В открито съдебно заседание на
10.07.2023 г. вещото лице инж. К. сочи, че зависимостта за изчисляване на суми за
сградни инсталации не е променена, а енергията за битово горещо водоснабдяване се
изчислява по същия начин преди изменението на чл. 69 от горната наредба през 2020 г.
В открито съдебно заседание на 24.07.2023 г. вещото лице инж. Й. сочи, че при
изготвянето на повторното заключение на СТЕ, неоспорено от същия ответН.
представител, е взела предвид и методиката по новата наредба от 2020 г., еднаква с
методиката по отменената наредба.
В устното изложение на 24.07.2023 г. вещото лице С., изготвил заключението на
ССЕ, сочи, че в общата фактура от 2019 г. са отразени на 14.08.2019 г. плащания чрез
прихващане на суми, които са били дължими за процесния период.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което
същото се присъжда върху признатата за основателна главнична претенция. Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. С. от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
3
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1). Според ал. 4 от общите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по
размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може потребителите на
топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие
по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай
потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях
сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се
приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за
реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е
издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на
изтичане на 45-дневния срок считано от издаването на фактурата, а не от изтичането на
отоплителния период.
Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2019 г. за
периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г. е 14.09.2020 г., поради което считано от следващия
ден - 15.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура. С
оглед заключението на ССЕ искът е основателен по отношение на О. Б. до
претендирания размер от 258,11 лв., посочен в т. 4 от същото заключение.
По исковете по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за цена на извършена услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
4
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един
уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
се обявява по подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С
договора, сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за
дялово разпределение да е реално извършена.
Съгласно двете заключения на СТЕ и представените от третото лице-помагач
документи – индивидуални справки за отопление и топла вода и годишни отчети
дялово разпределение за процесния имот е извършено през процесния период от
третото лице-помагач в съответствие с методиката, приложимата нормативна уредба,
наличната документация и данни от уреди за сградата и имота на стойност 17,82 лв.
съгласно заключението на ССЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. По делото липсват
доказателства за отправена покана от кредитора до длъжника за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция се явява
неоснователна.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете срещу О. Б. съобразно
неговия дял в дълга за топлинна енергия, мораторна лихва, дялово разпределение и
отхвърляне на иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, и
отхвърляне на исковете срещу Й. П. съобразно неговия дял в дълга поради извършено
в хода на процеса плащане, взето предвид на основание чл. 235 ал. 3 ГПК.
По разноските
Неоснователен е доводът на ответника П., че не дължал разноски на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК. Признанието на иска и погасяването на дълга след образуването на
5
делото не освобождава ответника от отговорност за разноски. Видно от приложените
от П. платежни документи същият е извършил плащания на процесните суми след
подаването на исковата молба, тоест не е налице втората кумулативна предпоставка от
фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си същия е дал повод
за завеждане на делото. Ответникът П. не дължи разноски на ищеца за депозити за
експертизи за особен представител, тъй като не е дал повод за извършване на тези
разходи по делото от страна на ищеца, а само разноски съобразно своя дял в дълга
относно сумата от 250 лв., от които 200 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв., който размер съдът определи при липса на фактическата и
правна сложност на делото, като в така формираната обща сума ½ се дължи от
ответника Б.. Ответникът П. е заплатил сумата от 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на Р. Б. видно от
посоченото в заключението на ССЕ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът О. Б.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1200 лв., от които 900 лв. –
депозити за две СТЕ и една ССЕ и 300 лв. – депозит особен представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД О. А. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, в условията на разделност при квота ½ следните вземания за имот,
находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, абон. № *****:
сумата от 1 253,92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 258,11 лв. за периода 15.09.2019 г. - 15.06.2022 г.;
сумата от 17,82 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу О. А. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, за осъждане на ответника да заплати на ищеца да
заплати в условията на разделност при квота ½ сумата от 4,12 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 15.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Й. Й. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „К. с.“, кв. „Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 2, ап. 4, по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати в условията на разделност при квота ½ следните
вземания за имот, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, абон. № *****:
сумата от 1 253,92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 258,11 лв. за периода 15.09.2019 г. - 15.06.2022 г.;
сумата от 17,82 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
6
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,12 лв. за периода 01.07.2019 г. - 15.06.2022 г., поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. А. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, и Й. Й. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К.
с.“, кв. „Б.“, бл. 14, вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, по ½ от сумата от
250 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. А. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 34, вх. А, ет. 3, ап. 9, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 1200 лв. –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7