РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Кърджали, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500178 по описа за 2022 година
С решение № 122/01.06.2022 г., постановено по гр. дело № 26/2020 г.,
Момчилградският районен съд е обявил за относително недействителен
спрямо М. Р. А. от гр. М., Договор за продажба на дружествени дялове с рег.
№ 4076 от 02.12.2019 г. за заверка на подписите и с рег. № 4077 от 02.12.2019
г., том 1, акт № 180 за заверка на съдържанието, по описа на нотариус Григор
Григоров, сключен между Н. А. А. от гр. Д. и Х. Н. А. от с. гр. С решението си
съдът е осъдил Н. А. А. и Х. Н. А. солидарно да заплатят на М. Р. А.
направените по делото разноски в общ размер на 1 180.00 лв.
Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от Х. Н. А. и Н. А.
А., чрез представител по пълномощие адв. В. Я., против посоченото решение
№ 122/01.06.2022 г., което се обжалва като неправилно и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се то да бъде
отменено, вместо което да се постанови друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Жалбата е редовна, подадена е в срок от страна, имаща интерес от
обжалването, поради което е допустима.
1
Депозиран е отговор по реда на чл. 263 от ГПК от въззиваемия М. Р. А.,
чрез представител по пълномощие адв. И. Т.. В отговора се сочи, че
атакуваното решение е правилно и обосновано, а въззивната жалба е
неоснователна. Излагат се съображения. Иска се въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Страните претендират деловодни разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват, представляват се от
процесуалните си представители.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
По същество като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от М. Р. А. от гр. М.
против Н. А. А. и Х. Н. А., и двамата от гр. Д., с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД и цена на иска 4 500 лева.
Ищецът твърди, че като кредитор на първия ответник - Н. А. А., му
отпуснал два парични заема, както следва:
1. Със сключен договор за паричен заем от 05.03.2008 г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № 1235 от 05.03.2008 г. по описа на нотариус
Григор Григоров, вписан с № 459 в регистъра на НК, изменен с Анекс към
договор за заем от 18.01.2019 г., с нотариална заверка на подписите с per. №
789 от 18.01.2019 г. по описа на нотариус Даниела Георгиева, вписана с №
251 на НК, ищецът предоставил на Е. Р. А. в заем парична сума в размер на
100 000 лева, която последният се задължил да върне в срок най-късно до
15.01.2020 г. Видно от Анекса към договора за заем от 18.01.2019 г., сумата
била предоставена изцяло на заемателя към датата на подписване на Договора
за заем. С Договор за заместване в дълг от 18.01.2019 г., с нотариална заверка
на подписите с рег. № 791 от 18.01.2019 г. по описа на нотариус Даниела
Георгиева, вписана с № 251 на НК, първият ответник Н. А. А. заместил
първоначалния заемател Е. Р. А. в дълга му към кредитора М. Р. А..
2
2. Със сключен Договор за паричен заем от 05.03.2008 г., с нотариална
заверка на подписите с per. № 1234 от 05.03.2008 г. по описа на нотариус
Григор Григоров, вписан под. № 459 в регистъра на НК, изменен с Анекс към
договор за заем от 18.01.2019 г., с нотариална заверка на подписите с per. №
788 от 18.01.2019 г. по описа на нотариус Даниела Георгиева, вписана под №
251 на НК, ищецът М. Р. А. предоставил на първия ответник Н. А. А. в заем
парична сума в размер на 100 000 лева, която последният се задължил да
върне в срок най-късно до 15.01.2020 г. Съгласно Анекса към договора за
заем от 18.01.2019 г., сумата била предоставена изцяло на заемателя към
датата на подписване на Договора за заем.
В исковата си молба ищецът твърди, че видно от справка в Търговския
регистър на „Д.-*“ О., с ЕИК *********, ответникът Н. А. А. бил съдружник в
посоченото дружество до 02.12.2019 г., с дял от капитала в размер на 4 500
лв., като общият размер на капитала на дружеството бил в размер на 5 000 лв.
На 02.12.2019 г., с процесния Договор за продажба на дружествени дялове с
peг. № 4076/ 02.12.2019г. за заверка на подписите и с peг. № 4077/ 02.12.2019
г., т. 1, Акт № 180, за заверка на съдържанието, първият ответник продал дела
си в размер на 4 500 лв. от капитала на „Д.-*“ О. на сина си Х. Н. А. - вторият
ответник в производство, за цена в размер на 4 500 лв. Твърди се, че от
последния обявен в Търговския регистър годишен финансов отчет на „Д.-*“
О. (за 2018г.), дружеството разполагало с активи в размер на 4 933 000 лева.
Отделно, „Д.- *“ О. притежавало 95% от капитала на друго дружество „М.- Д“
О., което обявило активи за 1 956 000 лева в годишния си финансов отчет за
2018 г. и на което управител бил първият ответник Н. А. А.. Твърди се, че с
това симулативно прехвърляне на дялове на „Д.-*“ О. за цена, хиляди пъти
по-ниска от реалната им стойност, се целяло увреждане на кредиторите. С
прикритата продажба на дяловете на „Д.-*“ О. ищецът бил лишен от
възможността да се удовлетвори от дяловото участие на първия ответник в
дружество с активи в размер на няколко милиона лева. Налице било вземане
на ищеца срещу първия ответник Н. А. А. в размер на общо на 200 000 лв.,
произтичащо от цитираните по-горе договори за паричен заем от 05.03.2008
г., ведно с всички анекси и споразумения към тях.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на влезлите в законна сила Решение № 20185 от 24.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 66/2020г. по описа на КОС и Решение № 20183 от
23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 67/2020г. по описа на КОС, с които е
признато за установено по отношение на Н. А. А., че съществува вземането на
М. Р. А. за сумата общо в размер на 200 000лв. по посочените в исковата
молба договори за заем.
Безспорно по делото е прехвърлянето на 02.12.2010г. от Н. А. А. на Х. Н.
А. на притежаваните от него 450 дружествени дяла от капитала на „Д. *“ О.
Безспорно е и, че Х. Н. А. е син на Н. А. А..
При така изяснената фактическа обстановка и след преценка на
събраните по делото доказателства, следва да се направи извод за
3
основателност на предявеният иск по следните съображения:
Разпоредбата на чл.135 ЗЗД дава право на кредитора да иска обявяването
за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му, които го
увреждат. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
включва наличието на четири предпоставки, а именно: ищецът да има
качеството на кредитор спрямо първия ответник, покупко-продажбата да го
уврежда, първият ответник да е знаел за това увреждане и вторият ответник
също да е знаел за това увреждане. Кредиторът е увреден, когато длъжникът с
действията си е създал или увеличил неплатежоспособността си. Това следва
от целта на иска по чл. 135 ЗЗД - да възпрепятства недобросъвестния длъжник
да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора.
Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е „знание за
увреждането“ у ответника.
В казуса ищецът М. Р. А. притежава качеството на кредитор спрямо
ответника Н. А. А.; длъжникът Н. А. А. се е разпоредил с 450 дружествени
дялове в полза на сина си Х. Н. А., като по този начин е увеличил своята
неплатежоспособност, с което пък съответно е намалил възможностите за
удовлетворяване на кредитора. Знанието за увреждащата сделка у втория
ответник се предполага, без да е доказано противното, доколкото той е
низходящ на длъжника, по аргумент от чл.135, ал.2 ЗЗД.
Или, в обобщение, в конкретния случай са налице предпоставките за
уважаване на иска, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Поради това въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Тук следва да се добави, че напълно ирелевантно за спора е
установяването на стойността на прехвърлените дружествени дялове, поради
което наведените във въззивната жалба възражения на жалбодателите за
преклузия на искането за назначаване на съдебно-оценителна експертиза е
неоснователно.
При този изход на спора в полза на въззиваемия се следват деловодни
разноски съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК в
размер на 1 000лв., които следва да бъдат възложени в тежест на двамата
въззивници.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/01.06.2022 г., постановено по гр. дело
4
№ 26/2020 г. по описа на Момчилградския районен съд.
ОСЪЖДА Н. А. А. от гр.Д., кв.П. № *, с ЕГН ********** и Х. Н. А. от
гр.Д., кв.П. № *, с ЕГН **********, да заплатят на М. Р. А. от гр.М., ул. „Г.“
№ *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на
1 000лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5