О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно гражданско дело № 1448/2018 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по молба вх. № 69800/25.10.2018 г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б.,
с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1739/24.10.2018 г. по настоящото дело.
В
молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е
присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното
разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско
възнаграждение, поради което счита, че в полза на насрещната страна следва да
бъде присъдено единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с настоящата редакция на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва
и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС,
като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Оспорват се и
присъдените с първоинстанционното решение разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като се излагат съображения, че размерът им следва да се
определи съобразно актуалната редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се
оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в
производството. Посочва, че страната е упражнила правото си след ангажиране на
адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея. Излага се, че по
отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му
за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само
не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл.
303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. По
отношение на присъдените разноски в първоинстанционното производство
подчертава, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК действа занапред и поради
това са дължими в този размер.
За да се произнесе по молбата,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е
необжалваем - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай
постановеното по делото решение № 1739/24.10.2018 г., което изменение се иска в
частта за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е
подадена на 25.10.2018 г., т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е
образувано след постановяване на Решение № 133 от 19.06.2018 г. по т.д. №
269/2018 г. на ВКС, ТК, II
отделение, е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила
определение от 20.05.2015 г. по в.гр.д. № 985 по описа на ВОС за 2015 г., като
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на подадената от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, е срещу решение № 530 от 03.02.2015
г. по гр. д. № 9921/2014 г. по описа на ВРС, с коeто
по предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Енерго-про
Продажби“ АД е осъдено да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД сумата от 1872,32 лв.,
платена от праводателя - M=M=O=
по договор за цесия от 30.04.2014 г., при първоначална липса на основание
стойност на начислена за периода от 06.09.2009 г. до 04.03.2010 г.
електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Д., ул. ****с абонатен № ********** и
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2014 г., до окончателното
изплащане на задължението.
С
решение 1739/24.10.2018 г. на ВОС е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да
заплати на насрещната страна сума в общ размер на сумата от 397,45 лв.– разноски в настоящото въззивно
производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В
настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е защитавана от адвокат и
е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на
възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от
юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима
е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни
са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки
относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК
отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила
съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна. В тази връзка,
ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на
производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от
лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден
контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл.
78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на
въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната
страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално
поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо
основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски. Направеното в условие на
евентуалност възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в
производството пред ВКС е коментирано в съдебното решение и няма основание за
достигане до различен извод от изложения в него.
Искането
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е неоснователно.
Съдът
съобразява размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение към датата на произнасянето
на атакуваното решение, а именно в редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към
06.04.2015 г. Това е така, защото приложими в темпорално отношение са тези
норми, които са в сила към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство, тъй като на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови),
регулиращи материята за юрисконсултско
възнаграждение, изрично не е придадено обратно действие.
По
изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 69800/25.10.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1739/24.10.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1448/2018 г. по описа
на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на
обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр.
чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.