Р Е Ш Е Н И Е

 

Град МОНТАНА, 08.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД –. МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в следния състав:            

                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ

 

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Колев гр.дело № 70162 по описа за 2010 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.143,ал.1 от СК.

Производството се провежда по реда на глава 25, чл.310 и сл. от ГПК –. Бързо производство.

         Делото е образувано по искова молба, предявена от А.Й.С. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. С. С. срещу С.Г.С. xxx с претенция ответникът да бъде осъден да й заплаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на завеждане на делото в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до настъпването на други обстоятелства, които биха изменили или прекратили издръжката, както и присъждане на направените по водене на делото разноски. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържа иска изцяло и моли същия да бъде уважен в пълен размер.

         В срока за подаване на писмен отговор ответникът С.Г.С. xxx заявява, че признава иска по основание, но не и по размер. Моли за определяне на издръжка в минимален размер, поради факта, че е болен и не може да намери работа, от която да осигурява средства за изплащане на издръжката. В съдебно заседание чрез своя пълномощник заявява, че не признава иска по размер.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени и гласни: Като посмени доказателства са приети представените с исковата молба документи: Удоставерение за раждане на детето с № 34 от 29.09.1997 година, Удостоверение № 13 от 08.03.2010 година на “К. –. Б.” , Удостоверение № 1138 от 17.03.2010 година на “Б. Б.” ЕООД, Удостеверие от чътвърто СОУ град Монтана № 128 от 26.02.2010 година, както и писмените документи, представени с отговора на ответника: Удостоверение № 36 от 26.05.2010 година на Кметство село Копиловци, Епикриза и протокол на медицинска комисия.

         СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

         По делото се установява, че страните са законни съпрузи и от брака си имат две деца –. Йордан С. С., който към датата на депозиране на исковата молба в съда е вече пълнолетен и Н. С. С., който е малолетен.

         Установено е също, че от година страните живеят разделени, като малолетното дете Н. живее при майка си, а ответника отделно от тях и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети основно от майката. По тези факти между страните няма спор и същите се установяват от събраните по делото доказателства. По делото не възникна спор дори и по два основни за характера на настоящият иск въпроса: Полагал ли е грижа ответника за детето за период от година, предхождаща датата на предявяване на исковата молба в съда и то в какъв размер и какъв размер издръжка следва да заплаща на малолетният си син  ответникът и кой е началният момент за това. Ищцата е предявила претенция за заплащане на ежемесечна издръжка единствено за период, начеващ от подаване на исковата молба в съда. Единственият спор между страните възникна по отношение размера на исковата претенция, като ответникът ангажира доказателства, установяващи наличието на негово влошено здравословно състояние.

По делото се установи, че ищцата е работи по трудово правоотношение, като за периода от м. март 2009 година до м. февруари 2010 година е реализирала средно месечен доход от 500 лева. Установява се, че ищцата няма допълнителни доходи, няма декларирана недвижима собственост или движима такава, от която би могла да получава доходи, живее в град Монтана.

За доходите на ответника липсват данни, но има медицинска документация, която сочи, че той е с влошено здравословно състояние..

И за двамата родители няма данни да имат задължения за издръжка към други лица от същия ред, както и да са във временна или продължителна нетрудоспособност.

 Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С тази разпоредба законодателят е приел, че това задължение е безусловно. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Законодателят с разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК определя, че минималният размер на издръжката на едно дете е ¼ от минималната работна заплата за страната. Към настоящият момент размера на минималната работна заплата за страната е 240 лева, от което следва, че минималният размер на издръжката се равнява на 60 лева, който пък размер съвпада с исковата сума. С оглед обективните данни по делото съдът намира, че в процесния случай не са налице условията за определяне на дължимата издръжка под минималния, както и над максималния  законоустановен размер.

Към настоящият момент детето Н. С. С. е с навършени 13 години, посещава основно училище и му предстои постъпване в средно учебно заведение. С оглед на възрастта си несъмнено детето има нужда от храна, облекло, обувки, учебници и учебни помагала, които се заплащат допълнително от родителите.  

Като съобрази горните обстоятелства, взе предвид нуждите на детето и с оглед установените възможности на родителите да дават издръжка, съдът намира, че за задоволяване на най-необходимите потребности, без луксозните такива, към настоящия момент ще са необходими по 200  лева на месец, от които суми ответника би могъл да участвува с исковата сума от 60 лева месечно в рамките на общо дължимата от тях издръжка, която сума е минималната утвърдена със закон за страната. Останалата сума ще бъде осигурявана от майката, която реално ще полага и непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето.

Върху уваженият размер на иска от 60 лева ежемесечна издръжка, следва да бъде присъдена законна лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане и то до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд –. Монтана държавна такса в размер на 50 лева върху размера на присъдената издръжка, както и сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата разноските по делото съобразно уважената част.

Воден от гореизложените мотиви настоящият състав на Районен съд Монтана

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА С.Г.С.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на А.Й.С. xxx А, ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. С. С., роден на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx по 60,00 лева месечна издръжка, считано от 31.03.2010 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА С.Г.С.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–.МОНТАНА  държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 50 лева, както и сумата от 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–.МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: