О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………. /30.09.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
и първа година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 2012 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. §2
ДР на ДОПК вр. чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Постъпила е молба със с.д. № 13544/ 15.09.2021 г.
от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез нейния процесуален представител гл.
юрисконсулт Х.А.за изменение на Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено
в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на
Административен съд Варна, в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените
в полза на дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в
размер до 300 лева. ТД на НАП – гр. Варна обосновава своето искане, с твърдение,
че съдебното производство не се отличава с висока правна и фактическа сложност,
поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения,
която регламентира хипотезата на изготвяне на жалба без осъществено процесуално
представителство.
Дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД се е
възползвало чрез своя процесуален представител адв. М.Т. *** от възможността да
депозира писмен отговор на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, в която
мотивирано обосновава позицията си, че самата молба следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, доколкото е преклудирана възможността
на приходната администрация да оспори размера на присъденото адвокатско
възнаграждение. В условията на евентуалност, дружеството „Изток инвест 3000“
ЕООД посочва, че самата молба е неоснователна, доколкото приложима разпоредба в
случая е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
възнаграждения на адвокатските възнаграждения и именно въз основа на нея следва
да се изчисли адвокатския хонорар в конкретната хипотеза.
Във връзка с постъпилата молба с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът намира следното:
С Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено
в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на
Административен съд Варна, съдът е отменил действия
на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по
обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048447/ 10.08.2021 г., потвърдени с
Решение № 192 от 25.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна,
изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол, с номер № 0561740
на МПС с марка Iveco с рег. № В 4764 ВА и ремарке с рег. № РВ 7463 ЕВ, с които
в контейнер с №TRHU79129981 са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест
3000“ ЕООД, представляващи mdf профили, с място на разтоварване гр. Николаево,
ул. „Освобождение“ № 2.
Със същото това определение, съдът е осъдил ТД на
НАП – гр. Варна да заплати на дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД парична сума
в размер на 550 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
производството, в която е включена и сумата от 500 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Съгласно самата разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по -нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко
от минимално определения размер на възнаграждението, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Тъй като в производството по реда на чл. 41, ал. 3
от ДОПК не се предвижда провеждане на открито съдебно заседание (приключването
на което е най – късния момент, в което може да се направи възражението за прекомерност),
съдът приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
допустимо да се направи по реда на чл. 248 от ГПК, доколкото в конкретния
случай съдът не е длъжен предвид разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК да указва
на страната, че има право да депозира писмен отговор, а и в случая приходната
администрация не е подавала такъв.
Разгледано по същество искането се явява
неоснователно, доколкото според съда изплатеното от дружеството и присъдено от
съда адвокатско възнаграждение е определено в предвидения по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните възнаграждения на
адвокатските възнаграждения минимален размер.
Съдът не може да сподели становището на
приходната администрация, че в случая размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се определи по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за изготвяне на жалба без процесуално
представителство.
Възнагражденията за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела са предвидени в разпоредбата на чл.
8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са регламентирани в
ал. 2 на същата разпоредба. Тъй като производствата по чл. 41, ал. 3 от ДОПК не
са сред изрично посочените в чл. 8, ал. 2, точки 1 -7, според съда е приложима
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е в размер на 500
лева.
Отделно от това, дори да се приеме, че хипотезата
на чл. 41, ал. 3 от ДОПК не се обхваща от правилото, предвидено в разпоредбата
на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на Наредбата, приложима би
била нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, според която за охранителни
производства и производства за обезпечаване на доказателства, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева.
Поради гореизложените съображения молбата за
изменение на Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено в производството по
адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна в
частта за разноските, следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба със с.д. № 13544/ 15.09.2021 г. от ТД на
НАП – гр. Варна, депозирана чрез нейния процесуален представител гл.
юрисконсулт Х.А.за изменение на Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено
в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на
Административен съд Варна в частта за разноските.
Определението е окончателно, предвид разпоредбите
на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: