Определение по дело №2012/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2442
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050702012
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………. /30.09.2021 г., гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета и първа година в състав :

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

 

след като разгледа докладваното от съдията адм. дело 2012 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. §2 ДР на ДОПК вр. чл. 41, ал. 3 от ДОПК.

Постъпила е молба със с.д. № 13544/ 15.09.2021 г. от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез нейния процесуален представител гл. юрисконсулт Х.А.за изменение на Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на дружеството „Изток инвест 3000“  ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер до 300 лева. ТД на НАП – гр. Варна обосновава своето искане, с твърдение, че съдебното производство не се отличава с висока правна и фактическа сложност, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения, която регламентира хипотезата на изготвяне на жалба без осъществено процесуално представителство.

Дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД се е възползвало чрез своя процесуален представител адв. М.Т. *** от възможността да депозира писмен отговор на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, в която мотивирано обосновава позицията си, че самата молба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, доколкото е преклудирана възможността на приходната администрация да оспори размера на присъденото адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност, дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД посочва, че самата молба е неоснователна, доколкото приложима разпоредба в случая е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения и именно въз основа на нея следва да се изчисли адвокатския хонорар в конкретната хипотеза.

 

Във връзка с постъпилата молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът намира следното:

С Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, съдът е отменил действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048447/ 10.08.2021 г., потвърдени с Решение № 192 от 25.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол, с номер № 0561740 на МПС с марка Iveco с рег. № В 4764 ВА и ремарке с рег. № РВ 7463 ЕВ, с които в контейнер с №TRHU79129981 са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи mdf профили, с място на разтоварване гр. Николаево, ул. „Освобождение“ № 2.

Със същото това определение, съдът е осъдил ТД на НАП – гр. Варна да заплати на дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД парична сума в размер на 550 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в производството, в която е включена и сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Съгласно самата разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер на възнаграждението, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Тъй като в производството по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК не се предвижда провеждане на открито съдебно заседание (приключването на което е най – късния момент, в което може да се направи възражението за прекомерност), съдът приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо да се направи по реда на чл. 248 от ГПК, доколкото в конкретния случай съдът не е длъжен предвид разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК да указва на страната, че има право да депозира писмен отговор, а и в случая приходната администрация не е подавала такъв.

Разгледано по същество искането се явява неоснователно, доколкото според съда изплатеното от дружеството и присъдено от съда адвокатско възнаграждение е определено в предвидения по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения минимален размер.

Съдът не може да сподели становището на приходната администрация, че в случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за изготвяне на жалба без процесуално представителство.

Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са регламентирани в ал. 2 на същата разпоредба. Тъй като производствата по чл. 41, ал. 3 от ДОПК не са сред изрично посочените в чл. 8, ал. 2, точки 1 -7, според съда е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е в размер на 500 лева.

Отделно от това, дори да се приеме, че хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК не се обхваща от правилото, предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на Наредбата, приложима би била нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, според която за охранителни производства и производства за обезпечаване на доказателства, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева.

Поради гореизложените съображения молбата за изменение на Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна в частта за разноските, следва да се отхвърли като неоснователна.

Поради гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба със с.д. № 13544/ 15.09.2021 г. от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез нейния процесуален представител гл. юрисконсулт Х.А.за изменение на Определение № 2262/ 13.09.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 2012 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна в частта за разноските.

Определението е окончателно, предвид разпоредбите на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 41, ал. 3 от ДОПК.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: