№ 42133
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110110006 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл. 314, вх. А, ет. 9, ап. 23 против К. М. А. с ЕГН
********** с адрес, гр. София „Младост 3“, бл. 336, вх. 2, ет. 1, ап. 34 за
прекратяване на сключения между страните граждански брак на основание
чл. 49, ал. 1 СК и поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
предоставяне за ползване на семейното жилище на ищеца на основание чл.
56, ал. 1 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който
оспорва исковата молба. Депозирана е и насрещна искова молба с предявени
искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника по НИ, на брака, възстановяване на
основание чл. 53 СК на пребрачното й фамилно име и на основание чл. 145,
ал. 1 СК за осъждане на ответника по НИ да заплаща месечна издръжка в
размер на 300 лв.
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства с необходими, относими и допустими.
Искането на страните за допускане на събиране на гласни доказателства
чрез разпит на 2-ма свидетели при режим на довеждане на ищеца е
необходимо, относимо и допустимо. Искането на ответницата и ищца по НИ
1
за разпит на трети свидетел е неоснователно. Такъв може да бъде допуснат
при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по НИМ да конкретизира петитума по иска по чл.
145, ал. 1 СК, като посочи период от време , за който претендира ответника
по НИ Н. И. Атанасов да бъде осъден да заплаща издръжка.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на всяка страна при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата и ищец по НИ за
допускане на събирането на гласни доказателства чрез разпит на трети
свидетел.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели до първото съдебно заседание на основание чл. 158, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетелите в
определения срок ще счита събирането на гласните доказателства за
съмнително.
УКАЗВА на ищеца и ищеца по НИ, че явяването му в първото
заседание по делото е задължително, като при неявяването без уважителна
причина производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321,
ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за 13.03.2024 г. от 09.30 часа , за когато да се
призоват страните, на ищеца по НИМ да се връчи препис от отговора на
НИМ, а на ответника по НИМ от молба-уточнение с вх. № 317979/2023 г.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл. 140,
ал. 3 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК и чл. 56, ал. 1 СК, а с насрещната искова молба
искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК, чл. 53 СК и чл. 145, ал. 1
СК.
2
По иска по чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страна на ищеца, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо
разстроен чрез установяване на всички положителни факти, които са довели
до това положение.
В тежест на ищеца по НИ по чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК освен горните
обстоятелства е и да докаже твърденията си, че ответникът по НИ е виновен
за състоянието на брачната връзка, като има предвид, че в брачния процес чл.
45, ал. 2 от ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага.
В брачния процес ищецът следва да изчерпи всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска по чл. 56, ал. 1 СК:
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на жилищна нужда, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му - здравословното състояние и наличието на други
обстоятелства, предполагащи жилището да бъде възложено на поискалия го
съпруг.
По иска по чл. 53 СК:
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищеца, че при сключване на брака е променил своето фамилно име при
сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното
фамилно име.
По иска по чл. 145, ал. 1 СК:
В тежест на ищеца е да докаже вината на другия съпруг за прекратяване
на брака, както и нужда от издръжка в претендирания размер.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца по НИ с правно
основание чл. 145, ал. 1 СК, че не сочи доказателства за твърденията си за
нужда от издръжка в претендирания размер.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
3
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помИ.ие
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
4
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние
да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните
за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат
да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
5
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Препис от определението, а на ищеца и от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6