Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11507 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №123824 от 25.05.2019г.,
постановено по гр.дело №22227/2016г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, са
отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от З."Л.И.“АД с ЕИК********
против З."Е."АД с ЕИК******** обективно съединени искове с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 2581,58лв.- регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение и обичайни разноски за неговото определяне по щета
№0000-1361-11-252291, за повреди, настъпили на 19.05.2011г., в гр.София, върху
автомобил с ДК№********, от паднала върху предното стъкло на автомобила дъска
по време на извършвани на покрив на сграда на ул.„Цар *******строителни
дейности от „П.Г.“ООД, професионалната отговорност на което е била застрахована
от праводателя на ответника „И.Б.“ЗЕАД по договор за застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“ №00063713/00 от
04.06.2010г. със срок на валидност от 00:00 ч. на 01.07.2010г. до 24:00 ч. на
30.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2016г. до
окончателното изплащане, и сумата от 511,13лв.-
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 09.05.2014г. до 20.04.2016г., като ищецът е осъден да заплати на ответника 100 лева разноски по производството.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца З."Л.И.“АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е заплатено застрахователно обезщетение по непокрит
риск, тъй като злоумишлените действия са покрит риск. Ответникът не бил
направил и възражение в този смисъл с отговора на исковата молба, а и по делото
въобще. Не били обсъдени заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ. Претендира
отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете, както и присъждане на
разноски.
Въззиваемият
ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения относно
правилността му. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Предявени
са искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че в периода на действие на сключен от него в качеството на
застраховател и представен по делото договор за имуществена застраховка “Каско”
по полица №930010049375, на 19.05.2011г. в гр.София, ул.„*********, по време на
извършвани на покрива на сграда строителни дейности паднала дъска, която
причинила повреди на застрахованото имущество- паркиран на улицата лек
автомобил „БМВ“ с ДК№*******. По образуваната преписка по щета
№0000-1361-11-252291 заплатил застрахователно обезщетение в размер на
2561,58лв. Строителните работи се извършвали от „П.Г.“ООД, което било
застраховано от праводателя на ответника по застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането на строителството“. Със заплащането
на обезщетението ищецът се суброгирал в правата на увредения срещу
застрахователя на причинителя на вредите за платеното застрахователно
обезщетение и 20 лева обичайни ликвидационни разноски. Твърди, че предявил пред
ответника претенцията си, но не получил плащане. Претендира заплатеното застрахователно обезщетение
и обичайните ликвидационни разноски ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на подаване на исковата молба 22.04.2016г. до
окончателното изплащане и мораторна лихва от 511,13лв. за периода от
09.05.2014г. до 20.04.2016г.
Ответникът оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице,
настъпването на застрахователното събитие, както и твърди, че същото не
представлява покрит риск по договора за застраховка. Евентуално оспорва
размерът на вредите. Твърди, че по отношение на договора за застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“
било уговорено самоучастие за всяка щета до 10% от застрахователното
обезщетение, но не по-малко от 2000 лева и претендира намаляване на
обезщетението с 2000 лева. Твърди също така, че срокът на договора за
застраховка, по който праводателят на ответника е страна, изтекъл на 30.06.2011г.-
преди датата на предявяване на претенцията на ищеца.
От уведомлението за настъпило застрахователно
събитие и свидетелските показания се установява, че на 19.05.2011г. свидетелят
Стоев е паркирал управлявания от него автомобил (собственост на трето за делото
лице), застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, в гр.София, на ъгъла на ул.„Хан
Аспарух“ и ул.“Цар Самуил“, където се извършвали строителни дейности по сграда с
административен адрес ул.„*********. След паркирането на автомобила от
жилищната сграда паднала малка дъска върху предното стъкло на автомобила.
От представените по делото
застрахователна полица и Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства и по-конкретно съдържанието на
Клауза 1, т.1.3. във връзка с Глава ХІІІ „Определения“ (л.11 от делото) се
установява, че тази клауза покрива риск „Пътно-транспортни
произшествия по време на движение и/или
паркирано положение“, а видно от определението в Глава ХІІІ, ПТП по време
на движение и/или в паркирано положение включва внезапно сблъскване на МПС с друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти по време на движение и в паркирано положение.
От представената по делото
застрахователна полица за застраховка „Професионална отговорност на участниците
в проектирането и строителството“ се установява, че отговорността на извършващата
строителни дейности „П.Г.“ООД е застрахована от праводателя на ответника.
Договорено е самоучастие в размер на 10%от размера на всяка щета, но не
по-малко то 2000 лева.
От представената преписка по
горепосочената щета, фактура от 27.05.2011г. и РКО от 27.06.2011г., както и от
заключението на ССЕ се установява, че е определено и заплатено от ищеца на
застрахования по имуществената застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение
в размер на 2561,58 лева.
С
представеното по делото уведомително писмо от 09.05.2014г. ответникът е
уведомил ищеца, че по претенцията му е заведена щета №41990 53681 и е изискал
посочени в писмото документи.
От
неоспореното заключение на изслушаната СТЕ се установява, че всички увреждания
на лекия автомобил „БМВ Х5“, отразени в описа на застрахователя се намират в
пряка причинно- следствена връзка с процесното събитие, а стойността на вредата
е 2526,58 лева.
При така установената от събраните
по делото доказателства фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.213,
ал.1 от КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите
физическо лице (делинквент), е необходимо да са налице следните предпоставки:
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и
ищеца-застраховател; възникнало в полза на увреденото лице вземане на
извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата;
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; към момента на настъпване
на вредата (в случая настъпването на процесното ПТП) между делинквента и
ответника-застраховател да съществува действително застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
В случая от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав на горепосочената законова разпоредба. Към датата на
настъпване на процесното събитие (в случая меродавен е именно този момент, а не
датата на предявяване на претенцията срещу ответника) въззиваемият ответник е
бил страна по застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“ относно извършваните от „П.Г.“ООД строителни
дейности. Безспорно между страните е и наличието на валидно сключена
имуществена застраховка "Каско" между собственика на лекия автомобил
и ищцовото дружество, както и изплащането от страна на последното на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка за причинените от
процесния инцидент вреди. Противно на изводите на първоинстанционния съд,
процесното събитие представлява покрит риск по имуществената застраховка
„Каско“, доколкото се касае за ПТП- „внезапно сблъскване на МПС с ….други
подвижни …. обекти …… в паркирано положение“ (Клауза 1, т.1.3. във връзка с
Глава ХІІІ „Определения“ от представените по делото Общи условия на ищеца). Видно от заключението на изслушаната СТЕ и
показанията на разпитаните свидетели, вредите са в причинно- следствена връзка
с процесното събитие, а въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция
относно вината на деликвента в случая не е оборена.
Възражението на ответника относно
самоучастието на застрахования по застраховката „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“ не може да бъде уважено, тъй като
същото касае отношенията между страните по тази застраховка и не може да бъде
противопоставено на ищеца.
Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. В случая застрахователното плащане е в размер на
2561,58 лева, а съгласно заключението на СТЕ действителните вреди са в размер
на 2526,58 лева. Претендираните обичайни разноски за определяне на застрахователното
обезщетение са в размер на сумата от 20 лева. Ето защо искът с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ(отм.) се явява основателен и доказан до сумата от 2546,58 лева и в този размер следва да
бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер от 2581,58 лева-
отхвърлен като неоснователен.
От представеното по делото
уведомително писмо се установява, че ответникът е бил поканен да заплати
задължението си не по-късно от 09.05.2014г., от когато същото е станало
изискуемо и ответникът е изпаднал в забава. За периода от 09.05.2014г. до 20.04.2016г.
ответникът на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца законна лихва за
забава върху главницата от 2546,58 лева, в размер на 505,19 лева, определен по реда на чл.162 от ГПК с електронен лихвен
калкулатор. До този размер искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да
бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер от 511,13лв.- отхвърлен
като неоснователен.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде отменено частично като неправилно и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковете се уважават като основателни и
доказани до горепосочените размери. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора ищецът- жалбоподател
има право на разноски съобразно уважената част от исковете, а ответникът-
съразмерно на отхвърлената част. Ищецът е направил разноски за двете инстанции
в общ размер на 545,11 лева, а предвид фактическата и правна сложност на спора
следва да бъде определено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
по 100 лева за всяка от инстанциите, или общо 745,11 лева, от които има право
на 735,24 лева съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът не е
направил разноски в производството, а възнаграждение за защита от юрисконсулт следва
да бъде определено в размер на по 100 лева за всяка от инстанциите, или общо 200
лева, от които има право на 2,64 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 732,60 лева за разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №123824 от
25.05.2019г., постановено по гр.дело №22227/2016г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в,
В ЧАСТТА С КОЯТО са отхвърлени като
неоснователни предявените от З."Л.И.“АД с ЕИК******** против З."Е."АД
с ЕИК******** обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата до
2546,58 лева- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайни разноски за неговото определяне по щета №0000-1361-11-252291, за
повреди, настъпили на 19.05.2011г., в гр.София, върху автомобил с ДК№********,
от паднала върху предното стъкло на автомобила дъска по време на извършвани на
покрив на сграда на ул.„Цар *******строителни дейности от „П.Г.“ООД,
професионалната отговорност на което е била застрахована от праводателя на
ответника „И.Б.“ЗЕАД по договор за застраховка „Професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството“ №00063713/00 от 04.06.2010г. със
срок на валидност от 00:00 ч. на 01.07.2010г. до 24:00 ч. на 30.06.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2016г. до окончателното
изплащане, и сумата до 505,19 лв.-
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 09.05.2014г. до 20.04.2016г., както и
изцяло в частта за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З."Е."АД с
ЕИК******** да заплати на З."Л.И.“АД с ЕИК******** следните суми: на основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.)
сумата от 2546,58 лева (две хиляди
петстотин четиридесет и шест лева и 58 стотинки)- регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за неговото определяне
по щета №0000-1361-11-252291, за повреди, настъпили на 19.05.2011г., в
гр.София, върху автомобил с ДК№********, от паднала върху предното стъкло на
автомобила дъска по време на извършвани на покрив на сграда на ул.„Цар *******строителни
дейности от „П.Г.“ООД, професионалната отговорност на което е била застрахована
от праводателя на ответника „И.Б.“ЗЕАД по договор за застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“ №00063713/00 от
04.06.2010г. със срок на валидност от 00:00 ч. на 01.07.2010г. до 24:00 ч. на
30.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2016г. до
окончателното изплащане; на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 505,19лв.
(петстотин и пет лева и 19 стотинки)- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 2546,58 лева за периода от 09.05.2014г. до
20.04.2016г.; на основание чл.78, ал.1 ГПК и по компенсация сумата от 732,60 лева (седемстотин тридесет и два лева и
60 стотинки)- разноски по делото за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/