Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 330 08.08.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 566 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Валериев Радулов, със съдебен адрес:***5 – адв. Биляна Попова *** против „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, представлявано от управителя Султана Христова Г., със съдебен адрес:***, офис 3, адв.Детелина Димова ***, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 49 193.86 лв. дължима по неизпълнен спедиционен договор и представляваща главница съгласно фактури № ****73/ 16.11.2016 г. в размер на 8417.50 лв., законната лихва от падежа – 02.12.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 787.20 лв.; № ****28/ 19.10.2016 г. в размер на 31 155.08 лв., законната лихва от падежа – 04.11.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 3156.43 лв. и № ****50/ 30.11.2016 г. в размер на 9621.28 лв., законната лихва от падежа – 16.12.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 862.29 лв., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените съдебно-деловодни разноски. С определение № 1188/ 12.12.2018г., съдът прие за разглеждане в настоящото производство предявеният от „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК ********* против „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК ********* насрещен иск, да бъде осъдено да заплати сумата от 500 евро, представляваща сбор от дължими неустойки по договор, уговорени в т.8 от договор за заявка от 09.11.2016г., договор за заявка от 07.10.2016г., договор за заявка от 07.11.2016г., договор за заявка от 07.10.2016г. и договор за заявка от 21.11.2016г., ведно със законната лихва считано от 02.07.2018 г. до окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцовото и ответното дружество „Старт Трейс“ ЕООД имат трайно установени търговски отношения, свързани с извършването на транспортни услуги и превози на стоки и товари, по повод заявки от ответника. Ищецът предоставял транспортни и спедиционни услуги с всякакъв вид транспортни средства, предимно превоз на хранителни продукти с автоцистерни и контейнеровози. Обичайно, с оглед естеството на работата, транспортните дейности се уточнявали между възложителя и ищеца по телефон и електронна поща, като проведената кореспонденция се финализирала в заявка – договор за транспорт с посочени дестинация, адрес, време на товарене и разтоварване, тонаж, навло, начин на плащане, условия на превоза и специални условия. Отношенията между страните се организирали по посочения начин – заявка изпратена от ответника, а извършените услуги се удостоверявали с изискуемите транспортни документи (международна товарителница за автомобилен превоз), които заедно с издадените фактури били основание за заплащане на договореното възнаграждение. Първоначално ответникът възложил на ищеца с нарочна заявка-договор извършването на изброени транспортни услуги с различни дестинации, след изпълнението на които последният издал фактури, които били заплащани от възложителя, макар и със забава, като страните продължили търговските си взаимоотношения. Услугите са следните: със заявки от 07/10/2016 г. и 17/10/2016 г. ответникът възложил превоз на стоки от Австрия, съответно Унгария, до България, при определени цени и условия, като ищецът изпълнил качествено и в срок заявените услуги, приети от ответника без възражения и забележки, вследствие на което издал фактура № ****28/ 19.10.2016 г. за общата сума от 31 155.08 лв., със срок на отложено плащане 15 дни; със заявка-договор от 09/11/2016 г., изпратена от ответника по ел.поща, било възложено извършването на транспорт по релация Унгария – България, след изпълнението на която била издадена № ****73/ 16.11.2016 г. за сумата от 8 417.50 лв., с падеж 15 дни след издаването й; с фактура № ****50/ 30.11.2016 г. за сумата от 9 621.28 лв., били вписани като предмет извършени транспортни услуги въз основа на заявки-договори от 16/11/2016 г. и 21/11/2016 г., изпратени от ответника по ел.поща при определени в тях условия и цени. Въпреки, че услугите били извършени качествено и в срок и били приети от ответника без възражения, ведно с предявените фактури, ищецът не получил плащане по гореописаните фактури и отправил покана за доброволно заплащане на сумите по фактурите в общ размер на 49 193,86 лв., ведно със законната лихва, начислена от датата на забавата. С оглед големия размер на натрупаните задължения към края на месец ноември 2016 г., ищецът преустановил изпълнението на възлаганите от ответника услуги. Въпреки дадената възможност за разсрочване на плащането, такова към подаване на исковата молба не било направено от страна на ответното дружество, което ставало ясно от представените извлечения от счетоводните регистри. В издадените фактури бил определен падеж на плащане на всяка една от фактурите, което води до заключението, че ответникът изпаднал в забава и дължи лихви в общ размер на 4 805.92 лв. считано от датата на падежа за всяка една фактура.
Ответникът в депозирания писмен отговор е изразила становище за неоснователност на претенциите. На първо място се оспорва твърдението, че между страните била налице облигационна или търговска връзка, породена от договор за транспорт. Ответникът отрича да е възлагал извършването на транспортни услуги по цитираните в исковата молба договори за превоз, както и че бил поемал задължение да заплаща тяхната стойност. Представените заявки-договори не били подписани от нито една от страните, нито „Старт Трейс“ ЕООД е получавало представените фактури. Не можело да се установи връзка между издадените фактури и посочените заявки-договори, още по малко по представените ЧМР-та. Това било видно от посоченото във фактурите основание, както и от обстоятелството, че ЧМР-та не били подписани от представител на ответното дружество. Като страни били посочени изпращач, получател и превозвач, поради което същите не ги обвързвали. В случай, че бил извършен превоз по тях, то същият следвало да се заплати от изпращача или от получателя на стоката, на когото съответно да бъде издадена фактура от ищеца. Ответникът възрази и относно размера на претенциите, като сочи, че видно от текста на заявките, цената била крайна, т.е. с включен ДДС. За разлика от заявките, в представените фактури тази цена била посочена като цена без ДДС и върху нея било начислено допълнително още веднъж ДДС, която стойност се счита за недължима и неоснователно се претендира сумата за ДДС, начислено допълнително над уговорената като крайна, окончателна цена. С оглед на това следвало да се отхвърли иска за сума в размер на сбора на дължимото ДДС по процесните фактури както следва: 1402.92 лв. по фактура № ****73/ 16.11.2016 г., 1603.55 лв. по фактура № ****50/ 30.11.2016 г. и 5192.51 лв. по фактура № ****28/ 19.10.2016 г. Оспорва се и отразеното в представените ЧМР тегло на товара, въз основа на което била определена крайната цена на превоза. Не били представени от ищеца нито кантарни бележки, нито складови разписки или други доказателства, от които да се установи теглото на действително превозвания товар и в тази връзка се оспорва отразеното в представените ЧМР товарителници тегло на товара. Не са настъпили посочените в заявката-договор условия за плащане на цената, доколкото в същите изрично било посочено като условие за плащане на цената при представяне на фактура и оригинал на ЧМР. А такива не са били представени, следователно не бил започнал да тече и срокът за заплащане на уговорената цена за превоз, поради което искът се явявал неоснователен и преждевременно заведен. Наред с това ответникът прави възражение за неизпълнение на договорите от страна на ищеца, в частност възражение за неточно изпълнение и неспазване на дадените указания за място на разтоварване на стоката. Видно от заявка от 19/11/2016 и 07/11/2016, като място на разтоварване било посочено гр. Церковски-Винпром, а от представените ЧМР-та с № 0139885 и № 0140018 в т. 3 от същите място на разтоварване на стоката било гр. Варна. От друга страна, нито един от представените към исковата молба документи не бил подписан от ответното дружество, което навеждало на извода, че работата по транспортиране не била приета, поради което не се дължало и възнаграждение. Твърди се, че транспорта не бил възлаган от ответника, не бил извършен и на следващо място не бил приет поради неспазване на дадените указания. В тази връзка ответникът предяви насрещен иск, с който претендира ищецът да заплати сума в общ размер от 500 евро, представляваща сбор от дължими неустойки поради неспазване условията на превоза, уговорени в т. 8 от договори - заявки от 09.11.2016 г., 07.11.2016 г., 07.10.2016 г. и 21.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
Ищецът в депозираната допълнителна искова молба, поддържа твърдението си за наличие на трайни търговски взаимоотношения с ответното дружество, като последното е осъществявало контакт с представител на ищеца както по телефон, така и чрез ел.поща, по която били направени почти всички заявки. Като подписващо лице под търговската кореспонденция се посочвало името на представляващия ответното дружество – Д. Гаджева, която видно от справка в ТРРЮЛНЦ била вписана като законен представител и управител на ответника. С оглед нуждите и възможностите за извършване на конкретни заявки, ищецът възлагал на трети лица, които са имали възможност да изпълнят заявката за превоз на стоки. В случая ищецът възложил някои от направените от ответника заявки на превозвача „ПИМК“ ООД за изпълнението им, след което заплатил услугата на третото лице-превозвач, в потвърждение на което се прилагат заявки от ищеца към „ПИМК“ ООД във връзка със заявки от „Старт Трейс“ ЕООД. Разменяните между страните търговска кореспонденция и документация били приемани за електронна документация, носеща всички съществени реквизити за установяване на електронното изявление в документа и наличие на авторство, като тази кореспонденция била осъществявана чрез ел. пощи на ответника и ищеца, съответно start******@***.** и ******@******.**. Твърди се, че представените с исковата молба документи представлявали електронен документ по смисъла на закона и на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., като били спазени изискванията за издаването им. Всички транспортни услуги били заявявани по този начин, а в случаи на спешна нужда ответникът отправял заявки по телефона. По този начин чрез телефонна заявка, ответникът поръчал услугите по описаните във фактура № *55/ 30.09.2016 г. за сумата от 13 868.87 лв., извършени в цялост и без забележки с посочени дати 29.09.2016 г. – 2 броя заявки и от 30.09.2016 г., като видно от действията на „Старт Трейс“ ЕООД, поръчката била приета за изпълнена предвид извършеното плащане с посочване на количеството на превозвания продукт в СМР документите. Това доказва наличието на установени търговски отношения между ищеца и ответника при условията на взаимна размяна на електронни документи, без да е било необходимо нарочно подписване на същите от страните. Основният клиент, за който ответникът правил поръчки, било дружество „НАЛАН“ АД, ЕИК *********, което било регистрирано със седалище и адрес на управление във гр. Варна, от което обаче не следвало, че доставките трябвало да бъдат направени на неговия административен адрес. По отношение на възражението, че липсват подписи в процесните транспортни документи, ищецът счита, че не било необходимо да бъде положен подписа на ответника, тъй като не той бил получател на стоките. Самият ответник сочил в нарочните заявки, кой е получател и къде са товарният и разтоварният пунктове, както и кое е лицето „получател по клетка 2 в ЧМР: НАЛАД АД, ЕИК *********“. Често пъти когато в месеца имало повече от една заявка от страна на ответника, ищецът издавал една обща фактура за всички поръчки, като посочвал същите детайлно. Така била издадена фактура № *55/ 30.09.2016 г., която била изцяло заплатена от ответника въпреки уговорения в нея начин и срок за плащане. Две от услугите по посочената фактура били извършени от „ПИМК“ ООД, поради което и положените подписи и печати на превозвач не били на ищеца. По същия ред и договореност били извършени и услугите, описани във фактури № *24/ 27.09.2016 г. и № *63/ 29.08.2016 г., заплатени изцяло от ответника. В самата заявка ответникът записал, че „заявката се счита за окончателно сключен договор за превоз, като страните признават за официални този договор (заявка), прилежащата кореспонденция и всички документи към нея“, което отново потвърждавало начина на регулиране на търговския оборот между страните. Кореспонденцията била осъществявана от изпълняващата тогава длъжността управител на ответното дружество Д. Гаджева. Ответникът поръчвал услугите към ищеца, като доставката на превозвания товар била за трето лице, а не за възложителя, което било видно от самата заявка графа 3, 4 и 4.1 и от графа 11 „допълнително условие“, че ако превозвачът осъществи директен контакт с клиента, всички последствия са за сметка на превозвача, а именно неустойка в размер на 50 % от договореното навло. Видно от представените ЧМР, стоката била приета от третото лице без забележки и възражения. Освен това, при почти всички заявки за превоз, стоката била контролирана и от НАП, за което били съставяни конкретни протоколи за вида на стоката и количеството, което се превозвало, тъй като била стока с „висок фискален риск – вътреобщностно придобиване“, поставяни са печати на документите, пломби на товара в съответствие с нормативните изисквания към фискалните контролни пунктове. Твърди се, че съставените и подписани от служители на НАП протоколи се явявали официални документи, издадени от длъжностни лица. Всички извършени от ищеца заявки били реализирани в срок и съобразно изискванията на възложителя. Ищецът счита за невярно и неправилно твърдението, че договорената продажна цена била с начислено ДДС. Всички направени от ответника заявки били направени без начислен ДДС, което се установявало и от представените документи. Оспорването на отразените количества товар в превозните документи счита за неоснователно, тъй като ответникът не присъствал на товареното и разтоварването на продуктите. Единствено получателят на стоката можел да възрази по отношение на количеството, както и НАП при извършване на проверките. А дори и да е имало несъответствие, ответникът не направил своевременно възражение за това към ищеца. Видно от положените подписи върху документите, всички участващи страни в извършването на превозната услуга са приели за вярно посочени стойностите количество за превозната стока. По повод направеното възражение за неизпълнен договор, ищецът твърди, че всички възложени от ответника поръчки били изпълнени при спазване на изискванията, зададени от последния и в указаните срокове, с посочено място на доставка. Стоката била приета без възражение и забележки, поради което възражението е формално. От друга страна, след многократно провеждани разговори с представител на ответника във връзка със задълженията по процесните фактури и други, по които имало образувано изпълнително дело, на 15.06.2017 г. ищецът получил чрез електронната си поща изготвено и подписано от ответника предложение, с което признавал съществуващите задължения и предлагал условия за плащане. Предвид дългия срок за плащане, ищецът не приел, но счита, че това обстоятелство допълнително потвърждавало, че ответникът получил издадените фактури, както и прилежащите към тях документи. В тази връзка се сочи, че по образуваното срещу ответника изпълнително дело при ДСИ в РС-Бургас, последният не оспорил липсата на търговски отношения и недължимост на сумите по други фактури, още по-малко на недължимо ДДС по тях.
Ищецът оспори изцяло по основание и размер предявения насрещен иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 211, чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неясен бил както размерът на претендираната от ответника сума, така и изложеното основание на насрещната му претенция.
Ответникът е
депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който не е заявил нови
факти и обстоятелства. Счита, че заплащането
на една фактура извън процесните не установявало трайни търговски отношения
между страните и не обосновавало дължимостта на сумите. Отрича представените
заявки да са изпратени от електронната поща на дружеството, още по малко от
управителката Д. Гаджева. Ответникът релевира възражение за погасяване на
исковете по давност. Съгласно чл. 32 от Конвенцията, исковете, свързани с
превози по тази конвенция, се погасявали с изтичане на едногодишен давностен
срок. Доколкото фактурите били с дата 16.11.2016 г., съответно 30.11.2016 г.,
като срокът започвал да тече от шестдесетия ден от деня на приемане на стоката
за превоз от превозвача – когато не бил уговорен срок на доставката.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Изложени бяха допълнително доводи за неоснователност по възражението за настъпила погасителна давност. В подкрепа на исковете ангажира съдебно-икономическа експертизи, както и свидетелски показания. Подробни доводи бяха изложени в писмени бележки. По отношение на предявения насрещен иск, пълномощникът на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД счита, че съда следва го отхвърли като неоснователен и изцяло недоказан.
В съдебно заседание ответникът не изпрати пълномощник, не направи искания за събиране на доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. Това се отнася и до приетия за разглеждане насрещен иск.
Предявените обективно
кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
вр. чл. 365 и чл. 294 от ТЗ. Приетият за разглеждане насрещен иск е с правно
основание чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Приложени са 3 бр. фактури: № *28/ 19.10.2016г. за сумата от 31 155.08 лв. със срок на отложено плащане 15 дни; № *73/ 16.11.2016г. за сумата от 8417.50 лв. с падеж след 15 дни и № *50/ 30.11.2016г. за сумат от 9621.28 лв. Същите са били съставени след изготвени международни товарителници за извършени от ищцовото дружество транспортни услуги, по заявки-договори със заявител „Старт трейс“ ЕООД. Приложени са 3 бр. платежни нареждания за извършени парични преводи от ответника в полза на ищеца на сумите от 23 813.09 лв. на 28.10.2016г. (л.38), 5390.58 лв. на 17.09.2016г. (л.39), 13 868.87 лв. на 24.11.2016г. (л.40), изплатени по други издадени от ищеца фактури, за които са били издадени товарителници, по повод заявки-договори за транспорт. Приложени бяха осчетоводени фактури и извършени плащания от страна на трето лице – „Налан“ АД, ЕИК ********* към „Старт трейс“ ЕООД (л.212-283).
Според заключението на вещото лице по проведената по делото съдебно-икономическа експертиза (л.191-205), процесните фактури са заведени в счетоводството на „Старт трейс“ ЕООД и дружеството се е възползвало от правото си на данъчен кредит по отразените суми. Размерът на законната лихва по фактура № *28/ 19.10.2016г. е 7676.26 лв. за периода 04.11.2016 – 08.12.2017 г.; по фактура № *73/ 16.11.2016г. е 2008.51 лв. за периода 02.12.2016 – 08.12.2017г.; по фактура № *50/ 30.11.2016 г. е 2258.33 лв. за периода 16.12.2016 – 08.12.2017г. Освен процесните, в счетоводството на „Старт трейс“ ЕООД са осчетоводени още 5 бр. фактури с получател на суми „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД.
От показанията на разпитания свидетел К. Х.– служител в „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД между 2010 и 2018 г. става ясно, че транспортните заявки от „Старт трейс“ ЕООД са били получавани по телефона, с есемес, на имейл, вкл. референтни номера. Фактурирането се е извършвало еднократно в край на съотв.месец за всички месечни услуги. Свидетелят е бил в контакт с управителката Д. Гаджева. По някои от фактурите имало плащания, по други не. Ответното дружество никога не е правило възражения във връзка с извършените транспортни услуги.
Предмет на разглеждане са суми, представляващи стойността на извършени и незаплатени транспортни услуги. Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Страните са били в облигационни отношения, като ответникът е правил заявки за извършване на транспортни услуги – по телефона, чрез мейл или есемес, а ищецът е изпълнявал срещу договорено възнаграждение. Този извод следва от приложените фактури, по които ответната страна е извършила плащане (№№ *63/ 29.08.2016; *24/ 27.09.2016 и *55/ 30.09.2016г.), което е било установено и от вещото лице (л.194). Процесните 3 бр. фактури са били съставени въз основа на действително извършени транспортни услуги, за които са били съставени международни товарителници. В подкрепа на този извод са също и показанията на свидетеля Х., относно търговските практики между двете дружества. Ответникът е осчетоводил съставените 3 бр. фактури и се е възползвал от правото си на данъчен кредит. С оглед на тези му действия, съдът приема факта за изпълнението на поетите от ищеца задължения, за безспорен. По делото липсват доказателства за платени общо 49 193.86 лв., което прави иска за присъждане на главница в този размер за основателен и доказан.
На основание чл.86 от ЗЗД, длъжникът следва да заплати и законната лихва върху всяка от сумите, считано от деня на забавата до завеждане на исковата молба. Заявените суми за дължими лихви по всяка от фактурите (л.76, стр.2) са значително по-малки от установените от вещото лице, поради което и следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По делото не бяха ангажирани доказателства за изпълване хипотезата на т.8 от заявки - договори от 09.11.2016г., 07.11.2016г., 07.10.2016г. и 21.11.2016г. Както стана ясно от показанията на разпитания свидетел, ответното дружество в никой момент не е правило възражения по повод неизпълнение от страна на ищеца на поетите задачи. Поради изложеното, предявените насрещни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД общо за сумата от 500 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед направените други възражения, следва да се отбележи следното. Приложените от трето лице по смисъла на чл.192 от ГПК документи, разкриват напълно практиката на ответника при сключване на договори не само с ищеца. Декларацията от изп.директор на третото лице относно заявените транспорти с цистерни от държави в ЕС до България за периода 01.09.2016 – 31.12.2016г. с доставчик „Старт трейс“ ЕООД (л.213) сочи, че всички заявки са били направени по телефона и не са били оформени в писмен вид. От друга страна, приложените фактури разкриват оборот от няколко десетки хиляди лева между фирмите. По всички фактури като МОЛ за ответното дружество е посочена Д. Гаджева, което съвпада с показанията на свидетеля Х..
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Старт трейс“ ЕООД следва да заплати на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД направените по делото разноски от 7047.19 лв., включващи: 2193.99 лв. внесени държавни такси, 220 лв. възнаграждение на вещо лице, 22.20 лв. деловодни разноски и 4611 лв. адвокатско възнаграждение. Общата сума се различава от тази според приложения списък по чл.80 от ГПК, със 70 лв., представляващи доплатеното възнаграждение на вещото лице, както и със сумата от 40 лв., която е прибавена 2 пъти и адвокатския хонорар от 360 лв., който е дължим на друго основание.
С оглед отхвърлянето на предявения насрещен иск, на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Старт трейс“ ЕООД следва да заплати на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД сумата от 360 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, също съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, чл.365 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, представлявано от управителя Султана Христова Г., със съдебен адрес:***, офис 3, адв.Детелина Димова *** да заплати в полза на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Валериев Радулов, със съдебен адрес:***5 – адв. Биляна Попова *** следните дължими суми по неизпълнен спедиционен договор и представляваща главници съгласно: фактура № ****73/ 16.11.2016 г. в размер на 8417.50 (осем хиляди четиристотин и седемнадесет лв. петдесет ст.), законната лихва от падежа – 02.12.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 787.20 (седемстотин осемдесет и седем лв. двадесет ст.); фактура № ****28/ 19.10.2016 г. в размер на 31 155.08 (тридесет и една хиляди сто петдесет и пет лв. осем ст.), законната лихва от падежа – 04.11.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 3156.43 (три хиляди сто петдесет и шест лв. четиридесет и три ст.) и фактура № ****50/ 30.11.2016 г. в размер на 9621.28 (девет хиляди шестстотин двадесет и един лв. двадесет и осем ст.), законната лихва от падежа – 16.12.2016 г. до завеждане на исковата молба в размер на 862.29 (осемстотин шестдесет и два лв. двадесет и девет ст.), както и законната лихва върху главницата в размер на общо 49 193.86 лв. от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, представлявано от управителя Султана Христова Г., със съдебен адрес:***, офис 3, адв.Детелина Димова *** против „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Валериев Радулов, със съдебен адрес:***5 – адв. Биляна Попова *** насрещен иск, да бъде осъдено да заплати сумата от общо 500 (петстотин) евро, представляващи сбор от дължими неустойки по договори, уговорени в т.8 от договор за заявка от 09.11.2016г., договор за заявка от 07.10.2016г., договор за заявка от 07.11.2016г., договор за заявка от 07.10.2016г. и договор за заявка от 21.11.2016г., ведно със законната лихва считано от 02.07.2018г. до окончателното заплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, представлявано от управителя Султана Христова Г., със съдебен адрес:***, офис 3, адв.Детелина Димова *** да заплати в полза на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Валериев Радулов, със съдебен адрес:***5 – адв. Биляна Попова *** сумата от 7047.19 (седем хиляди и четиридесет и седем лв. деветнадесет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, представлявано от управителя Султана Христова Г., със съдебен адрес:***, офис 3, адв.Детелина Димова *** да заплати в полза на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Валериев Радулов, със съдебен адрес:***5 – адв. Биляна Попова *** сумата от 360 (триста и шестдесет) лв. направени по делото разноски по повод отхвърлен насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: