Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-31 23.04.2019
година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
шести март две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 275 по описа
за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от „Уни инвест мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „И.“ бл.192, ап.114 чрез адвокат Ана Панайотова,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 1, против
решение № 2614 от 18.12.2018 г., постановено по гр. дело №5504/2018 г. по описа
на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против Т.Д.С.-Д., ЕГН **********,
от гр. Б., ж.к. „З.“ бл.**, вх.*, ап.**, с които се претендира установяване
съществуването на вземания в полза на въззивника за сумата от 720 лева, дължима
за неизпълнени задължения за заплащане на възнаграждение по вписани договори за
поддръжка от 04.01.2017 г. на апартамент 811, пм.82 и пм.83, находящи се в гр.
Б., ж.к. „И.“ бл.*** за периода от месец септември 2017 г. до месец май 2018
г., в размер на 60 лева месечно за апартамент № 811 и 20 лева месечно за
паркоместата, за което са издадени 9 броя фактури, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4400/2018 г. на
БРС.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда за отмяна на
решението. Излага подробни съображения.
Твърди, че поради процесуални нарушения първоинстанционният съд не е допуснал
исканата съдебно-техническа експертиза и моли съда същата да бъде допусната от
настоящата съдебна инстанция.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, която счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и законосъобразно, като моли съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
СЪДЪТ след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено следното:
Въззивникът „УНИ
ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД твърди, че по силата на сключен между него като
изпълнител и „УНИ ИНВЕСТ“ ЕООД като възложител, договор за поддръжка на общите
части в затворен жилищен комплекс с административен адрес гр. Бургас, ж.к. “И.“
бл.***, извършва посочените в договора дейности. Договорът е вписан по имотните
партиди на самостоятелните обекти по реда на чл.2 ЗУЕС и е обвързващ за
последващите приобретатели. Посочва, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект и две паркоместа, като при подписването на нотариалния акт за
покупко-продажба е бил запознат с това, че има вписан договор за поддръжка и
управление. Твърди, че ответницата е ползвала всички услуги, предоставени от
ищцовото дружество в изпълнение на договора, издавани са му регулярно фактури
по ЗСч, които тя е получавала, но плащане не е последвало.
За горните суми
е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4400/2018г.
по описа на БРС, но в срока по чл. 414 ГПК длъжницата е
възразила, поради което заповедта не е влязла в сила, а за ищцата е възникнал
правния интерес от предявяване на
установителен иск за сумите, за които и издадена заповед за изпълнение по
посоченото частно гражданско дело.
Въззиваемата Т.Д.С.-Д.
е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който е
оспорила предявения иск. Заявява, че не дължи претендираната сума на посоченото
основание - договор за поддръжка и управление. Прави възражение за нищожност на
същия. Излага доводи, че процесната сграда не отговаря на дефиницията за
„жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на чл.2 ЗУЕС, че ищецът няма
качество на инвеститор и не може да сключва договор за поддръжка и управление
със собственика. Подчертава, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗУЕС,
приложими по отношение на сградата, в която се намират процесните недвижими
имоти.
В подкрепа на
твърденията си страните ангажират писмени и гласни доказателства. Представени
са нотариални актове, договори за управление и поддръжка от 04.01.2016 г. и от
04.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите, вписани в Службата по
вписванията. Пред първата инстанция са разпитани двама свидетели – В. Ж.- К. и С.Г..
Страните не спорят,
а се установява от представения нотариален акт №**, том *, рег.№****, нот.дело
№***/20** г. по описа на нотариус В.Дралчева с район БРС, че въззивницата е
собственик на самостоятелен обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „И.“ бл.***,
ет.*, ап.***, който самостоятелен обект се намира в сграда № * и е разположен в
поземлен имот с идентификатор 07079.501.217, както и на паркоместа №82 и 83.
Спорът по делото
е за дължимост на претендираната сума на основание договор за поддръжка и
управление, сключен между „УНИ ИНВЕСТ“ ООД в качеството на собственик на
самостоятелни обекти в сграда в гр. Бургас, ж.к. “И.“ бл.*** от една страна, и
„УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ищец в настоящото производство, в качеството на
изпълнител. Твърдението е, че договорът е сключен на основание чл.2 ЗУЕС.
Съгласно
посочената разпоредба управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен
договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. Ал.2 повелява, че договорът по ал.1 се вписва от
инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен
обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието, дадено в §1, т.3 от ДР
на ЗУЕС, жилищен комплекс от затворен тип е комплекс, обособен като
отделен УПИ, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други
обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на
контролиран достъп на външни лица. В настоящия случай от доказателствата по
делото се установява, че в поземлен имот с идентификатор 07079.501.217 има
построена само една сграда в режим на етажна собственост, а не няколко такива с
минимум четири самостоятелни обекта във всяка с минимум четири различни етажни
собственици. Няма други обекти, които да обслужват собствениците. Не се
установява „контролиран достъп“ до сградата. Според свидетелските
показания по всяко време има достъп до
сградата и никой не следи за влизащите или излизащите. Следователно сградата не
представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на
ЗУЕС, поради което спрямо нея се прилагат общите правила на ЗУЕС за управление
на общите части на етажната собственост, а не специалните такива и процесният договор
не поражда действие. По тази причина същият се явява нищожен поради липса на
предмет -основание по чл.26, ал.2 ЗЗД.
В контекста на
изложеното се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Не намира опора
в закона тезата застъпена от ищцовото дружество, че под „сгради“ следва да се
разбира четири самостоятелни обекти в сграда. В посочената разпоредба законодателят
е употребил формата за множество число на понятието „сграда“, което идва да посочи, че в общия урегулиран
поземлен имот трябва да има повече от една сграда в режим на етажна
собственост, при всяка от които са обособени поне четири самостоятелни обекта,
притежавани от повече от едно лица.
Във въззивната
жалба са изложени доводи, че процесният договор следва да се разглежда като
договор за поръчка.
Както бе
посочено по-горе, настоящото производство е по чл.422 ГПК. За допустимостта на
установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълна идентичност на
претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство
се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е
специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита
за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от
ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се
приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или
отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в
заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск,
следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не
може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум. В случая със заявлението ищцата е посочила като
основание за вземането неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение
по вписан договор за поддръжка за месеците от септември 2017 г. до май 2018 г. за
апартамент № 811 и паркомясто 82, паркомясто 83 в размер на по 60 лева месечно
за апартамента и по 20 лева месечно – за двете паркоместа. Така е заявено и с
исковата молба. По това искане се е произнесъл първоинстанционния съд.
Недопустимо е да бъде променяно с въззивната жалба.
Предвид
изложеното наведените с въззивната жалба доводи в горния смисъл са
неоснователни и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Неоснователни са
доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка с искането на ищцата да бъде допусната съдебно-техническа експертиза. С протоколно
определение от 06.11.2018 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, кото се е позовал на
наличието на многобройни писмени доказателства и на обстоятелството, че не са
нужни специални знания. Хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК предвижда, че във
въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са
били допуснати от съда поради процесуално нарушение. В случая искането е
оставено без уважение като неотносимо към съществото на спора.
Обжалваното
решение е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви настоящият състав споделя изцяло.
Съобразно изхода
от делото разноски се дължат на въззиваемата, която е представила доказателства
за сторени такива - заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2614 от 18.12.2018 г.,
постановено по гр. дело №5504/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.192, ап.114 чрез адвокат Ана Панайотова,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 1, да заплати на Т.Д.С.-Д., ЕГН **********,
от гр. Б., ж.к. „З.“ бл.**, вх.*, ап.**, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.