№ 5788
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110165820 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
11.04.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Паола Рачовска, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №65820 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката, /ЗЕ/, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от „фирма“ ЕАД, ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от К.
1
Г.- Изпълнителен директор, срещу Х. Л. Г. и Б. Л. Г. във връзка с указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответниците, при условията на разделна отговорност за
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр.София, адрес, за
отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., като е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41331/2021г. по описа на СРС, 165 състав. Претендират се
разноски.
Първият ответник не подава отговор на искова молба.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от Б. Л. Г., чрез
назначения на основание чл.94 от ГПК, вр. чл.21, т.3 от ЗППомощ, особен представител
адв.К. М. от САК, с който се оспорват исковете по основание и размер. Посочва се, че
изложените в исковата молба твърдения не кореспондират с приложените доказателства.
Поддържа се, че ищецът не е приложил доказателства относно титуляра на вещни права на
процесния имот и относно съответствието на посочения абонатен номер с процесния имот.
Сочи се, че от исковата молба не става ясен титулярът на партидата, както и дали
действително е доставена ТЕ до процесния имот и съответно за какви нужди- битови или
стопански. Оспорват се приложените фактури да се отнасят до процесния имот. Прави се
възражение за изтекла 3- годишна погасителна давност. Оспорва се дължимостта на лихви за
забава върху търсените главници. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендира
присъждане на разноски.
В депозираните възражения по чл. 414 ГПК двамата ответници са оспорили
да дължат процесните суми, тъй като в сочения за топлоснабден имот нямало монтирани
отоплителни тела, а от 2018г. била прекъсната и топлата вода. Посочват, че вертикалните
щрангове били изолирани и не отделяли топлина, което било установено и от вещо лице на
дружеството. Твърдят, че от 2018 г. не ползват услугите на ищцовото дружество.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „фирма“ ЕООД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Представен е препис на Нотариален акт за собственост върху жилище- апартамент,
пострен върху държавно място от ЖЦК „Модерно облекло“, кв. Банишора, гр.София
№76/15.01.1980г., н.д. №.....г. на Нотариус П.П., с който К.Св. Г.а и Любен Х.в Г.
придобиват правото на собственост върху Апартамент №27 находящ се в гр.София, адрес
Приложен към исковата молба е препис на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот на низходящ №39/10.08.1992г., н.д. №12589/1992г. на Нотариус Ч.Б., с който Б. Г. е
надарен с 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху горния апартамент, като е запазаено
пожизнено правото на ползване на имота от дарителя К.Св. Г.а.
Видно от представени по делото удостоверения за наследници се установяват
наследниците по закон на Любен Х.в Г., починал на 29.11.1985г. и на К.Св. Г.а, починала на
30.12.2014г.
Представено е удостоверение за идентичност на адреси от ГИС- София.
Видно от заявление от 30.07.2014г. ответният Б. Г. е посочен като титуляр на партидата
за процесния имот.
Представен по делото е Акт за изключване на отопление от 18.03.2002г. в имота,
издаден от ответника и Споразумение, сключено между ищеца и Б. Г. от 10.11.2017г., с
което се разсрочва изпълнението на задължения за ТЕ за имота, за периода: м.07.2014г.-
м.04.2016г.
2
Назначеното за трето лице- помагач представя справки за отопление и топла вода,
издадени на името на ответника Б. Г. за топлоснабдения имот.
Представено е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което през
процесния период в имота са начислявани задължения за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, на база от 211 куб.м., тъй като през 2002г. са демонтирани радиаторите в имота.
ТЕ за БГВ е начислявана за отоплителен сезон 2018/2019г., по данни на водомери, като за
следващия отоплителен сезон не е начислявана ТЕ по това перо, поради спиране на
топлоподаването на ТЕ за БГВ до имота.
Изготвено е и прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което през процесния период не са направени плащания, като в приложената
справка колона №6а и в открито съдебно заседание се установяват размери на заплатени
задължения. За отоплителен сезон 2018/2019г. Посочен е размери на задължение от 13.10
лв., което е погасено извън процесния период.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за
съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик
да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения
за ТЕ потребител. Видно от ангажираните доказателства по делото е, че ищецът е приел за
свой абонат втория ответник, на чието име е издал фактури, както и е сключено
споразумение с него по отношение разсрочване на дълг за предходен период за ТЕ.
Притежаваното от ответника Х. Г. 1/6 ид. ч от правото на собственост върху имота не е в
състояние да обоснове възникване на качеството „потребител на ТЕ“ при наличие на
надлежно изпълнена процедура за посочването на такъв от втория съсобственик на имота-
ответния Б. Г.. С оглед на горното, настоящият съдебен състав може да направи извод за
установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото Б. Г., като исковите
претенции срещу първия ответник Х. Г. са неоснователни и подлежат на цялостно
отхвърляне по горните съображения
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея.
Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с
допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана
през процесния период. Съгласно ОУ на ищеца е налице задължение да се поддържат
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата
мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух, като отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел
достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната
отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява
баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
3
на топлоснабдяването. В ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна
енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на
топлопреносната мрежа. С горните нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са
разписани качествените параметри на доставената услуга, кат ое въведено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване /БГВ/ от 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията е въведено
задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия да
осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са
определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за определянето
им в зависимост от предварително посочени критерии. В случая не се установява
надлежното начисление на ТЕ от сградна инсталация в имота, като се посочват различни
стойности на начислените задължения по съответните пера- за отопление от сградна
инсталация и за битово- горещо водоснабдяване. Горното несъответствие не може да бъде
преодоляно в хода на процеса по реда на чл.162 от ГПК, поради което претенциите за
заплащане на ТЕ, отдадена от сградна инсталация и за БГВ подлежат на отхвърляне. Видно
от заключението по ССчЕ е, че са извършвани плащания по партидата, като са погасявани
задължения за ТЕ, в периода: м.05.2018г.- м.08.2018г., като са погасени изцяло
задълженията за м.05 и м.06.2018г. и частично за м.07.2018г., което се явява погасено по
давност с оглед датата на съдебното сезиране.
С оглед на акцесорния характер на иска по чл.86 от ЗЗД, същият подлежи на
отхвърляне.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника.
Ответниците не са сторили разноски и такива не им се дължат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, адрес, представлявано от Ал. Ал.- Изпълнителен директор, срещу Х.
Л. Г., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми:
сума от общо 108,34 /сто и осем лева и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр.София, ул.
„Кавала“ №42, вх.Б, ет.2, ап.27, аб. №8837, за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г.,
сума от 14,80 /четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода: 15.09.2019г.- 21.06.2021г., сума от 6,53 /шест лева и петдесет и три
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.06.2018г.-
4
30.04.2020г. и сума от 1,20 /един лев и двадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода: 31.07.2018г.- 21.06.2021г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41331/2021г. по описа на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, адрес, представлявано от Ал. Ал.- Изпълнителен директор, срещу Б.
Л. Г., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми:
сума от общо 541,71 /петстотин четиридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се
в гр.София, ул. „Кавала“ №42, вх.Б, ет.2, ап.27, аб. №8837, за отчетен период: 01.05.2018г.-
30.04.2020г., сума от 73,99 /седемдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 21.06.2021г., сума от 32,65
/тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.06.2018г.- 30.04.2020г., сума от 5,99 /пет лева и деветдесет и
девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.07.2018г.-
21.06.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41331/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „фирма“ ЕООД, като трето лице- помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5