№ 55
гр. Пещера, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100896 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба на С. С. С. – наследник по закон на С. С.ов Б.,
ЕГН **********, починал на 03.01.2005 г. (последният син на С. С. Б. и внук
на С. Д. Б.), чрез адв. М. М., против Решение № Р703-1/11.08.2023 г., издадено
от Общинска служба по земеделие – Пещера (ОСЗ - Пещера), с което е
отказано признаването на правото на собственост на наследниците на С. Д. Б.,
роден на 14.10.1880 г., починал на 21.04.1960 г., в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1) имот,
представляващ овощна градина, с площ от 18 дка, находяща се в землището
на с. Радилово, местността „Потом“, заявена с пореден № 9 в заявление №
703/20.04.1992 г., подадено от С. С. Б., ЕГН ********** – наследник на С. Д.
Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот и 2) имот,
представляващ нива, с площ от 6 дка, находяща се в землището на с.
Радилово, местността „Потом“, заявена с пореден № 10 в заявление №
703/20.04.1992 г., подадено от С. С. Б., ЕГН ********** – наследник на С. Д.
1
Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот.
В жалбата се твърди, че в оспорения административен акт липсват
мотиви и същият е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби относно реституцията на процесните
земеделски земи. Сочи се, че в атакуваното решение не са обсъдени
представените по преписката доказателства – удостоверение №
3426/22.12.1951 г., издадено от Председателя на Радиловския народен съвет,
писмо № 2208/1952 г. до С. Д. Б. и нотариално заверена декларация от С. Д.
Б., които са решаващи с оглед предписаната им от закона доказателствена
сила във връзка с производството по възстановяване правото на собственост
върху процесните земеделски земи.
Моли се обжалваното решение на ОСЗ – Пещера да бъде отменено.
Формулирани са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание жалбоподателката С. С., чрез
процесуалния си представител адв. М. М., излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение на ОСЗ – Пещера и моли
същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - ОСЗ – Пещера намира жалбата за
неоснователна, а атакувания административен акт, издаден от ОСЗ – Пещера,
за правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите страни А. С. Т., И. С. Н., В. Д. Б. и Д. С. Й., редовно
призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателката и ответника по
жалбата и като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници,
жалбоподателката С. С. С. е наследник по закон на С. Д. Б., ЕГН **********,
починал на 14.10.1880 г. Същата е дъщеря на С. С.ов Б., ЕГН **********,
починал на 03.01.2005 г., който е син на С. С. Б., ЕГН **********, починал на
2
05.07.1994 г. и внук на общия наследодател С. Д. Б..
От представените към административната преписка документи, касаещи
производството по възстановяването на имоти на наследниците на С. Д. Б., се
установява, че със заявление с вх. № 703/20.04.1992 г. С. С. Б., в качеството на
наследник на С. Д. Б., е поискал да бъде възстановена собствеността върху
земеделски земи, собственост на наследодателя С. Д. Б., находящи се в
землището на с. Радилово, общ. Пещера, както следва: 1) Нива в местността
„Ушите“ с площ от 3 дка; 2) Нива в местността „Златанов гроб“ с площ от 2,5
дка; 3) Нива в местността „Дърварски път“ с площ от 2,5 дка; 4) Нива в
местността „Тухлата“ с площ от 3,5 дка; 5) Нива в местността „Кутела“ с
площ от 2,5 дка; 6) Нива в местността „Йончевица“ с площ от 3,5 дка; 7) Нива
в местността „Гол. чал“ с площ от 3,5 дка; 8) Лозе в местността „Пожара“ с
площ от 1 дка; 9) овощна градина в местността „Потом“ с площ от 18 дка и
10) нива в местността „Потом“ с площ от 6 дка или обща площ от 46 дка.
С нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ (нормата е
отменена с ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.) от 21.05.1992 г. по същата
административна преписка заявителят С. С. Б. е декларирал, че като
наследник на баща си С. Д. Б. е носител на правото на собственост върху
следните имоти: 1) градина от 18 дка в землището на с. Радилово, местността
„Потома“, при съседи: наследници на М. К., Т. К. и баир, като 1/2 от тази
градина се ползвала от декларатора С. С. Б., а другата 1/2 се ползвала от Т. Б.
М.; 1) нива от 6 дка в землището на с. Радилово, местността „Потома“, при
съседи: Т. К. и наследници на М. К..
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение №
3426/22.12.1951 г., издадено от Председателя на Радиловския Народен съвет,
се установява, че на името на С. Д. Б. по основните данъчни книги на
Радиловски Народен съвет от 1929 г. на стр. 384 измежду другите имоти
имало записани и следните такива: нива от 7 дка в местността „Б.и ниви“
(„Потома“); нива от 16 дка в местността „Б.и ниви“ („Потома“) и ливада от 2
дка в местността „Б.и ниви“ („Потома“).
Видно от писмо/съобщение с № 2298/1952 г., адресирано до С. Д. Б.,
същият е предупреден, че цялата площ в местността „Потом“ от 150 дка, в
която влизат и неговите имоти, се дава за „вечно ползване“ на ТКЗС. Със
същото писмо/съобщение се изисква от С. Д. Б. след прибиране на реколтата
3
през 1952 г. той безусловно да напусне нивите си, за да се заведат във
владение на ТКЗС.
С Решение № 703/27.01.2023 г. на ПК-Пещера е възстановено правото
на собственост на наследниците на С. Д. Б. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на следните имоти: Нива, с площ от 2,50 дка, VIII
категория, находяща се в землището на с. Радилово, местността „Гешев
Кутел“, заявена с пореден № 5 от заявление вх. № 703/20.04.1992 г. и
установена със служебна бележка по данъчна книга и Нива, с площ от 3 дка,
VIII категория, находяща се в землището на с. Радилово, местността „Голям
чал“, заявена с пореден № 7 от заявление вх. № 703/20.04.1992 г. и установена
със служебна бележка по данъчна книга. В решението няма отказ за
възстановяване собствеността върху имоти и по-конкретно отказ за
възстановяване на двата процесни имота, заявени под №№ 9 и 10 от
заявление вх. № 703/20.04.1992 г.
С Решение № Р703-1/11.08.2023 г., издадено от ОСЗ – Пещера, е
отказано признаването на правото на собственост на наследниците на С. Д. Б.,
роден на 14.10.1880 г., починал на 21.04.1960 г., в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1) имот,
представляващ овощна градина, с площ от 18 дка, находяща се в землището
на с. Радилово, местността „Потом“, заявена с пореден № 9 в заявление №
703/20.04.1992 г., подадено от С. С. Б., ЕГН ********** – наследник на С. Д.
Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот и 2) имот,
представляващ нива, с площ от 6 дка, находяща се в землището на с.
Радилово, местността „Потом“, заявена с пореден № 10 в заявление №
703/20.04.1992 г., подадено от С. С. Б., ЕГН ********** – наследник на С. Д.
Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот. Като мотиви за
отказа се сочат: „В настоящия случай липсват основания и доказателства за
признаване и възстановяване на исканите площи. Съгласно чл. 12, ал. 2 от
ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени
протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства,
емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно
земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и
решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени
доказателства. В настоящия случай липсват документи от подобен характер,
4
доказващи правото на собственост върху площите“.
От извършената по делото съдебно-техническа експертиза, приета без
възражения на страните, която съдът кредитира, като обективна, обоснована и
компетентно изготвена от вещото лице се установява, че имот, представляващ
овощна градина, с площ от 18 дка, находяща се в землището на с. Радилово,
местността „Потом“, заявен с пореден № 9 в заявление № 703/20.04.1992 г. и
имот, представляващ нива, с площ от 6 дка, находяща се в землището на с.
Радилово, местността „Потом“, заявен с пореден № 10 в заявление №
703/20.04.1992 г. отговарят на условията за възстановяване в стари реални
граници в землището на с. Радилово, местността „Потом“. Част от границите
на процесните имоти, попадащи върху имот с идентификатор 61371.40.932 от
46,198 дка в същата местност - „Потом“, частна държавна собственост, са се
запазили и до настоящия момент: съществуващ път – от запад, а от изток –
имот с идентификатор 61371.40.1 на М. Б..
При така установеното от фактическа страна се налагат следните прани
изводи:
Жалбата е подадена в законноустановения срок от надлежно
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Производството по възстановяване на собствеността върху
земеделските земи по своя характер е реституционно производство, като
същото приключва с издаването на административен акт с конститутивно
действие.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на
собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са
притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са
били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации.
Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на
собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи,
включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са
5
възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на
горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на
собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие се
произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи
в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, като в
решението се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. В този смисъл е и нормата на чл. 18ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ.
Според нормата на чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган
издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Следователно
всеки административен акт, с който се засягат права и интереси на конкретни
лица, следва да бъде мотивиран. От мотивите на административния акт
трябва да се установява какви са конкретните фактически и правни
обстоятелства, които дават основание на административния орган да се
произнесе и да вземе крайното си решение.
Решенията на Общинските служби по земеделие са индивидуални
административни актове, които се постановяват от компетентния по
местонахождението на недвижимите имоти орган по поземлена собственост
при подадено по реда на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 от ЗСПЗЗ заявление.
Като такива те следва да бъдат мотивирани.
В производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ районният съд проверява
законосъобразността на издадените от Общинска служба по земеделие
административни актове. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК: липса на компетентност; неспазване на установената
форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Неспазването на някое от тези изисквания за действителност на
административните актове води до тяхното опорочаване.
В случая обжалваното Решение № Р703-1/11.08.2023 г., издадено от
6
ОСЗ – Пещера, с което е отказано признаването на правото на собственост на
наследниците на С. Д. Б. върху гореописаните два имота – овощна гадина от
18 дка и нива от 6 дка в местността „Потом“, е издадено от компетентен орган
– ОСЗ – Пещера, като е подписано от всички членове на органа по поземлена
собственост и в изискуемата от закона писмена форма. Същото обаче е
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени
правила – основание за оспорване на административния акт по чл. 146, т. 3 от
АПК. При издаването на атакуваното решение не е спазена разпоредбата на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която актът трябва да съдържа фактически
и правни основания за издаването му. В обжалваното решение липсват
фактически основания за издаването на акта. За имотите, като причина за
отказа да бъде признато правото на собственост на наследниците на С. Д. Б.
върху двата имота, посочени в решението, е записано само: „В настоящия
случай липсват основания и доказателства за признаване и възстановяване на
исканите площи“. След това дословно е възпроизведен текста на правната
норма на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ: „Правото на собственост се доказва с
нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни
земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в
трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане
на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за
трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото
приложение и други писмени доказателства“, след което е записано „В
настоящия случай липсват документи от подобен характер, доказващи
правото на собственост върху площите“. Следователно в процесния случай не
са изложени ясно и точно фактите, установени по административната
преписка, послужили като причина за постановения отказ. Не са обсъдени
всички налични по административната преписка доказателства. Изложеното
от ОСЗ – Пещера в обжалваното решение като „мотиви“, според настоящия
съдебен състав, не покрива изискванията за мотивираност на решението на
ОСЗ. Обжалваното решение не е в достатъчна степен мотивирано, така че да
са ясни фактическите и правни обстоятелства, които са наложили издаването
му. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации,
изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата,
както и формираните правни изводи за приложение на определената правна
норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение и основание
7
за отмяна на административния акт.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като в него не са
надлежно отразени фактите и правните основания, въз основа на които той е
издаден. Това налага неговата отмяна и връщането на преписката на
административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, който следва да
издаде надлежен акт, отговарящ на изискванията на чл. 59 от АПК при
стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на
административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от
АПК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да се
приеме, че решението на ОСЗ – Пещера е надлежно мотивирано, което не се
споделя от настоящия съдебен състав, то събраните по делото доказателства,
в т.ч. и тези по административната преписка, навеждат на правния извод, че
процесните два имота отговарят на условията за възстановяване в стари
реални граници в землището на с. Радилово, местността „Потом“.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателката.
Същата своевременно е направила искане за присъждане на разноски и е
представила доказателства за реално сторени такива в общ размер на 1510,00
лв., от които: 1000,00 лв. – за адвокатско възнаграждение (заплатено в брой,
видно от договор за правна защита и съдействие – л. 6 от делото), 500,00 лв. –
за депозит за вещо лице по извършената съдебно-техническа експертиза и
10,00 лв. – за държавна такса. Несновавателно е релевираното от ответника по
жалбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателката, тъй като същото е в минималния размер,
предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, на основание чл. 143 от
АПК ответникът по жалбата – ОСЗ – Пещера следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката С. С. сторените от нея разноски по делото в общ
размер на 1510,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № Р703-1/11.08.2023 г., издадено от Общинска
служба по земеделие – Пещера, с което е отказано признаването на правото
на собственост на наследниците на С. Д. Б., роден на 14.10.1880 г., починал на
21.04.1960 г., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следните имоти: 1) имот, представляващ овощна градина, с площ от 18 дка,
находяща се в землището на с. Радилово, местността „Потом“, заявена с
пореден № 9 в заявление № 703/20.04.1992 г., подадено от С. С. Б., ЕГН
********** – наследник на С. Д. Б. за възстановяване собствеността върху
посочения имот и 2) имот, представляващ нива, с площ от 6 дка, находяща се
в землището на с. Радилово, местността „Потом“, заявена с пореден № 10 в
заявление № 703/20.04.1992 г., подадено от С. С. Б., ЕГН ********** –
наследник на С. Д. Б. за възстановяване собствеността върху посочения имот.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие – Пещера за
повторно произнасяне с административен акт при съобразяване на указанията
на съда в мотивната част на настоящото решение относно надлежно
мотивиране на административния акт в изпълнение на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Пещера да заплати на С.
С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Беласица“ № 8, ет. 1, ап.
1, на основание чл. 143 от АПК, сумата в размер на 1510 лв. - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9