РЕШЕНИЕ
№ 2658
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110121689 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
124137/15.4.2024г. от ищец С. П. Г., ЕГН **********, срещу ответник М*** като моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1/ 1817,44 лева/лв./ представляваща дължимо трудово възнаграждение по трудов
договор/ТД/ № 121/12.9.2022г. за период 12.9.2022г.-24.10.2022г. ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на искова молба в съда на 15.4.2024г. до окончателното й
изплащане, от които 870,24лв. дължими за месец септември 2022г. и 947,20лв. дължими за
месец октомври 2022г., както и 325,49лв. представляваща сбор от лихва за забава, от които
159,76лв. за период 25.10.2022г.-14.4.2024г. върху сумата 870,24лв. дължими за месец
септември 2022г., и 165,73лв. за период 25.11.2022г.-14.4.2024г. върху сумата 947,20лв.
дължими за месец октомври 2022г., на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД;
и
2/ 177,60 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск дължим за работен
период 12.9.2022г.-24.10.2022г. по ТД № 121/12.9.2022г.в размер на 3 дни, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на искова молба в съда на 15.4.2024г. до
окончателното й изплащане, както и 30,78 лв. лихва за забава за период 1.12.2022г.-
14.4.2024г., на основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че бил назначен при ответник М*** на длъжност „юрисконсулт“
1
по силата на трудов договор за неопределено време № 121/12.9.2022г.
Основното месечно БТВ/брутно трудово възнаграждение/ на ищеца било в размер на
1200лв., за работно време 6 часа, с периодичност на изплащане до 25-то число на следващия
месец и допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година признат трудов
стаж. Ищецът твърди, че изпълнявал съвестно и стриктно трудовите си задължения, но на
24.10.2022г. ТПО било прекратено със Заповед № 23/24.10.2022г. на основание чл.71 КТ - в
изпитателния срок, уговорен в полза на работодателя. В заповедта за прекратяване било
посочено, че на ищец не се дължи изплащането на обезщетения /включително за
неизползван платен годишен отпуск/.
В ИМ е посочено, че на ищец на били заплатени полагащите му се суми за ТВ и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни, затова подал сигнал до Д***,
като след проверка при ответник било установено, че не е начислено ТВ за месец октомври
2022г. на ищеца, а за месец септември 2022г. бил получил възнаграждението си. Ищецът
оспорва, че не е подписвал каквито и да било документи за получено ТВ за септември 2022г.
Ищецът твърди, че месечното му БТВ било 1200лв. основно трудово възнаграждение,
и допълнително възнаграждение в размер на 3,6%, равняващо се на 43,20лв. или общо
месечно трудово възнаграждение в размер на 1243,20лв.
Работните дни за месец септември 2022г. са 20 /двадесет/, което означава, че
дължимото ТВ за работен ден е 62,16лв. Ищецът е работил 14 работни дни от месеца и
общото му дължимо ТВ за м.септември 2022г. е 870,24лв. Работните дни за м. октомври
2022г. са 21, което означава, че дължимото ТВ за работен ден се равнява на 59,20лв. Ищецът
е работил 16 работни дни от месеца и дължимо ТВ за м.октомври 2022г. е 947,20лв.
Уговореният в ТД платен годишен отпуск е в размер на 25 работни дни, като за период
12.9.2022г.-24.10.2022г. ищецът не е използвал нито един ден платен годишен отпуск и му се
дължи обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за 3 работни дни, съответстващи на
отработения период.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна е подал ОИМ с вх.№ 227944/11.7.2024г., с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва, че ищецът не се е явил на
работа нито ден през м.октомври 2022г. поради което й в отчетната форма за
явяване/неявяване за месец Октомври 2022г. е отразено, че ищецът бил в самоотлъчка.
Оспорва се, че ищец няма отработен пълен месец, за да му се полага платен годишен отпуск.
За м.септември 2022г. било изплатено ТВ в размер на 651,82лв., което е отразено в Платежна
ведомост за м.септември 2022г., където ищец положил подпис срещу получената сума. За
м.октомври 2022г. ищецът нямал реално отработени дни.
Оспорва се, че ищецът е разписал платежната ведомост за заплатите на дружеството за
м.септември 2022 г. и е получил в брой сумата от 651,82лв.
Оспорва се твърдението на ищеца, че му се дължи допълнително трудово
2
възнаграждение за прослужено време, т.нар. „клас“, защото той не е представил при
постъпването си на работа трудова книжка или служебна такава, въз основа на
отразяванията, в която да бъде зачетен и начислен допълнително възнаграждение за
прослужено време, затова в трудовия договор е записано трудов стаж - 0 години, 0 месеца и
0 дни. Оспорва се също така, защото за да се начисли допълнително възнаграждение за
прослужено време ищецът е следвало да има отработен пълен месец в дружеството съгласно
утвърдените в дружеството Вътрешни правила за работната заплата - чл. 7, ал.1, т. 4, които
са представени с ОИМ. Съгласно цитираната разпоредба допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително
отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време
само по основното трудово правоотношение. Ищецът нямал отработен пълен месец в
дружеството-ответник, затова не може да претендира заплащане на допълнително ТВ за
м.септември 2022г., а за м.октомври 2022г. изобщо не е полагал труд при ответник.
Оспорва се, че не се дължат сумите по главните искове, затова не се дължат
претендираните лихви за забава и законната лихва след подаване на ИМ в съда.
Посочва се, че Д*** е извършила проверка по сигнал на ищеца, но не са констатирани
нарушения на трудовото законодателство.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете с присъждането на сторените в
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно-адвокат, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа подадения отговор, като моли съдът да отхвърли исковете
предявени срещу него.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и
относимите към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като съобрази
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните документи – Трудов
договор/ТД/ № *** от 12.9.2022г. сключен между страните с месечно ТВ от 1200,00 лева, със
срок за изпитване 6 месеца, и с трудов стаж 0г., 0м., 0дн. /л.7 от делото/; Заповед №
23/24.10.2022г. за прекратяване на ТД в срок на предизвестие/л.8/; сигнал до ИА „Гл.ИТ“ от
16.11.2022г.подаден от ищец/л.9-11/; Отговор по сигнал от ИА „ГлИТ“ с изх.№
23007032/6.2.2023г./л.12-15/; втори сигнал на ищеца до ИА „Гл.ИТ“ от 29.9.2023г./л.16-19/;
Отговор по сигнал от ИА „ГлИТ“ с изх.№ 23101172/14.12.2023г./л.20-15/; служебна книжка
на ищец с № ***/л.24-31/; Трудова книжка/ТК/ на ищец с ***, серия , № ***л.32-47/;
изчисляване на лихви с електронен калкулатор на НАП/л.48-50/; пълномощно за адв.подал
3
ИМ в съда и договор за ПЗ по чл.38 ЗАдв./л.51-52/; пълномощно за представител на
ответник подал ОИМ по делото/л.63/; отчетна форма за положени часове труд за
м.септември 2022г./л.64/; отчетна форма за положени часове труд за м.октомври 2022г./л.65/;
платежна ведомост за м.октомври 2022г./л.67/; вътрешни правила за раб.заплата на
ответник/л.68-72/; писмо на ИА „ГИТ“ с изх. № 24083122/9.9.2024г./л.112/; Протокол за
изв.проверка № ***г. на Г*** по отношение на М***/л.118/; Протокол за изв.проверка №
***г. на Г*** по отношение на М***/л.121/.
По делото е прието становище от ответник с вх.№372227/19.11.2024г. с приложени
документи, във връзка с твърдение, че ведомост за заплати за септември 2022г. е иззета като
оригинал от полицейски органи и се намира в досъдебно производство № 161/2022г./л.135-
145/.
По искане на страните по делото са разпитани свидетелите – Д***/доведена в о.с.з. на
29.11.2024г. от ответник, без дела и родство със страните/ и Д***/доведена в о.с.з. на
7.2.2025г. от ищец, без дела и родство със страните/. Показанията съдът възприема в частта,
в която съдържат данни за релевираните от страните факти и обстоятелства с ИМ и с ОИМ,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства събрани по
делото. Съдът прилага чл.172 ГПК по отношение на свидетелските показания дадени от
свидетеля воден от ответника, защото същия може да се счита заинтересуван от хода на
делото, доколкото обслужва ответника по договор за предоставяне на счетоводни услуги, за
които самия свидетел дава показания.
По искане на ответник съдът е изпратил писмо до СГП за установяване на
местонахождението на оригинал на ведомост за платени заплати за м.септември 2022г., като
по делото е получен и приет отговор с вх.№ 18592/20.1.2025г./л.155-162/, като се установява,
че претърсването и изземването по ДП№161/2022г. по опис на ГДНП е извършено на адрес
на счетоводно правна кантора в гр.С*** което не е седалището на ответник. По досъдебното
производство са налични оригинали на платежни ведомости и платежни фишове само за
фирма *** За ответник са намерени документи, които се отнасят за различни лица, които не
са касателни за ищеца.
С протоколни определения на съда в о.с.з. проведено на 29.11.2024г. и на 7.2.2025г. са
изключени от доказателствения материал приложените от страните към техни молби
документи и разпечатки, както следва – л.66 от делото, л.87-111, л.114-117, л.119-120, л.122.
Други относими към спора доказателства страните не са ангажирали по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от
работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира
уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено
изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245,
4
ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай е прието за безспорно обстоятелството, че страните са били във
валидно трудово правно отношение/ТПО/ по силата на сключен ТД, който е прекратен на
24.10.2022г., което е сторено с Определение по чл.140 ГПК № 30602/29.07.2024г.
В тежест на ищец е да докаже положен труд при ответник в спорния период, и по-
точно за м.октомври 2022г., доколкото в приетата ведомост за този месец не са отбелязани
положени часове труд.
От събраните доказателства се установява, че иска по чл.128 КТ е частично
основателен и подлежи на уважаване, като до този извод съдът достига поради следното –
от приетите писма от ИА-Г*** и протоколи за проверки се установява, че ищецът е положил
труд за м.септември 2022г. при ответни, но не е било платено дължимото ТВ, защото
подписа във ведомост за заплати е оспорен, а ответникът не представи оригинал, за да се
изследва дали е положен от ищец. В тежест на ответник е да докаже плащане на дължимата
заплата, което не е сторено, в същото време между страните няма спор, че ищецът е работил
при ответникът за този месец и това е отбелязано като часове във формата за положен труд
издадена от самия ответник. С оглед изложеното съдът достига до извод, че за месец
септември 2022г. на ищецът се дължи ТВ в размер на 840лв., а не претендиран с ИМ
доколкото с ТД е уговорено БТВ от 1200лв., като той е работел само 14 дни от 20 дни. Към
възнаграждението няма основание за добавяне на 0,6% доколкото с ТД няма договаряне за
заплащане на този процент, защото е посочен стаж 0г., 0м., 0дн. Ако ищецът е искал да му се
заплаща процента е следвало да поиска подписване на допълнително споразумение към
договора, което не е сторено. Отделно от това ТД е подписан със срок за изпитване за 6
месеца, което не е безсрочен трудов договор, следователно в спорния ТД няма включено
задължение за изплащане на ТВ за допълнителен процент от 0,6% върху 1200лв. заплата.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че на ищец се дължи ТВ само за
м.септември 2022г. в размер на 840лв. и за разликата над нея иска да се отхвърли. Всички
други претенции за главница са неоснователни, защото не е доказано, че ищецът е полагал
труд през м.октомври 2022г., нито, че страните са договорили по ТД със срок за изпитване
изплащане на допълнителен процент към ТВ от 0,6%.
Върху сумата за главница от 840лв. следва да се присъди лихвата за забава от 154,21лв.
за период 25.10.2022г.-14.4.2024г. до подаване на ИМ в съда/изчислена от съда с електронен
калкулатор на НАП/, а за разликата над тази сума до поисканите с ИМ 325,49лв. иска следва
да се отхвърли.
Върху сума за уважена главница се дължи и законна лихва от дата на подаване на ИМ в
съда на 15.4.2024г.
По отношение на предявен иск по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 177,60лв., съдът достига
5
до извод, че същия е изцяло неоснователен, защото ищецът няма пълен отработен месец при
ответник, а само 14 дни за м.септември 2022г. В тази връзка съдът, за да достигне до този
извод следва да съобрази чл.42, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските,
защото ищецът няма пълен работен месец при ответник. Затова иска по чл.224, ал.1 КТ
подлежи изцяло на отхвърляне, заедно с предявените към него законна лихва и лихва за
забава по чл.86 ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни
пропорционално на частично уважен/частично отхвърлени искови претенции.
Списък с разноски по чл.80 ГПК е представен само от ищец, като е приет от съда по
делото/л.164/.
Възражения по списък на ищец ответник не е направил по реда на чл.78, ал.5 ГПК,
като в последното проведено по делото о.с.з. на 7.2.2025г. двете страни са посочили, че
нямат възражения по поисканите разноски/л.168/, като ответник е поискал да се присъдят
200лв. за юр.к.възнаграждение.
Така съразмерно с уважена част от искове на адвоката на ищец следва да се присъди
адв.хонорар от 224,52лв. по реда на чл.38 ЗАдв.поради предоставена на ищеца безплатна
правна помощ, от поискана сума от 531лв.
В полза на ответник съразмерно с отхвърлена част от искове от сумата 200лв. за
юр.к.възнаграждение следва съдът да присъди 115,43лв.
Ответникът дължи заплащане на 100лв. по сметка на СРС за уважени искове на основание
чл.78, ал.6 ГПК и ако заплати тази сума доброволно, с представяне по делото на писмени
доказателства за това, преди СРС да издаде в своя полза ИЛ по решението и да пристъпи към
принудително събиране, чрез съдебен изпълнител, то ответник не дължи заплащане на ДТ от
5,00лв. за издаване на ИЛ в полза на СРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответник М*** със седалище и адрес на управление гр.С***, да заплати на
ищец С. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С***, СЛЕДНИТЕ СУМИ – 840 лева/лв./
представляваща дължимо трудово възнаграждение по трудов договор/ТД/ № ***/12.9.2022г.
за период 12.9.2022г.-30.9.2022г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на искова молба в съда на 15.4.2024г. до окончателното й изплащане, както и
154,21лв. представляваща лихва за забава върху сумата 840,00лв. за период 25.10.2022г.-
14.4.2024г., на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените искове за главница ТВ над уважени 840лв. до предявени 1817,44лв.
6
и за период 1.10.2022г.-24.10.2022г., и за лихва за забава над уважен размер от 154,21лв. до
предявена сума от 325,49лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец С. П. Г.,
ЕГН **********, с адрес ул. П***, срещу ответник М*** със седалище и адрес на
управление гр.С***, да бъде осъден ответник да заплати на ищец сумата от 177,60 лв.
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск дължим за работен
период 12.9.2022г.-24.10.2022г. по ТД № ***/12.9.2022г.в размер на 3 дни, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на искова молба в съда на 15.4.2024г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 30,78 лв. лихва за забава за период
1.12.2022г.-14.4.2024г., на основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М*** със седалище и адрес на управление гр.С***, да заплати по сметка
на СРС, в полза на съдебната власт, сумата от 100,00 лева, както и 5,00 лева за издаване
на ИЛ в полза на СРС, за дължима ДТ върху размера на всеки уважен иск, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М*** със седалище и адрес на управление гр.С***, да заплати на адвокат
С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С***, сумата от 224,52 лева представляваща разноски
за адв.хонорар пред СРС на ищец, съразмерно с уважена част от искове, на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН **********, гр.С***, да заплати на М*** със седалище и
адрес на управление гр.С***, сумата от 115,43 лева представляваща разноски за
юр.к.възнаграждение пред СРС на ответник, съразмерно с отхвърлена част от искове, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
връчване на препис на страните със съобщението за изготвяне и обявяване.
ПРЕПИС да се изпрати на страните на съдебните им адреси със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7