Решение по дело №2128/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 941
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330202128
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 941, гр. Пловдив, 17.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 28.05.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2128/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0435-000185/ 13.01.2020г. на Началник на 02 РУ към ОД на МВР – Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на А.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 8 /осем/ контролни точки.

          А.И.А. навежда в жалбата си твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззиваемата страна – Второ РУП на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 21.12.2019г. около 21:45 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят А.И.А. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 230 КОМПРЕСОР” с рег. № ********– чужда собственост, като преминал на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба на бул. „Пещерско шосе” № 168, работеща в нормален режим. Това обстоятелството било констатирано от св. М.А.Д.    полицейски инспектор към  ОДМВР - Пловдив, който спрял за проверка водача, след която съставил на последния акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков номер 035239/21.12.2019г. Нарушението в същия било квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като посочил, че има възражения, но не ги конкретизирал, а в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не подал писмени такива, като въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

          В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел бе разпитани актосъставителят М.А.Д.. От показанията на свидетеля Д. се установява, че той е съставил процесния акт и че поддържа последния. В допълнение актосъставителят разяснява, че при полицейска операция, изразяваща се в КПП на различни територии в град Пловдив, на едно от които е бил и той, св. Димитрив лично е видял как жалбоподателят е преминал на процесната дата и място на червен сигнал на светофарната уредба.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, обективни и достоверни, съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. 

          При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Двата акта са съставени от оправомощени длъжностни лица /приложено по преписката копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи/, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

   Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и  категорични доказателства за извършено от А.И.А. административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Въз основа на цялостния доказателствен материал съдът установява, че действително на процесната дата в гр. Пловдив жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 230 КОМПРЕСОР” с рег. № ********, е преминал през бул. „Пещерско шосе” № 168 на забранителен /червен/ сигнал при функционираща светофарна уредба. В подкрепа на горния извод са преди всичко показанията на св. Д., за който се установи, че е съставил АУАН след като е възприел лично нарушението, като именно той се явява и очевидец на същото, който от друга страна е непредубеден и независим източник на информация. От показанията на последния се установи, че той лично е видял как жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като тези му възприятия се подкрепят дори и от самия жалбоподател, който не оспорва, че на процесната дата и място именно той е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 230 КОМПРЕСОР” с рег. № ********и реално не е преминал на разрешителен сигнал. В подкрепа на горните изводи е и АУАН, който има доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, като от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта, тъй като на никой етап от развитието на административното производство, включително и в съдебната фаза пред настоящата инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства от А.А., които да подкрепят възраженията изложени в жалбата му.

Нарушението е правилно квалифицирано. Разпоредбата на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, а разпоредбата на чл.6, т.1 от същия закон предвижда задължение на водача на МПС да се съобразява със светлинните сигнали. В случая в санкционният акт ясно и точно е посочено в какво се състои несъобразяването на поведението на водача на МПС със светлинните сигнали, а именно – преминаване на забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Това описание е достатъчно ясно, за да може привлечения към отговорност да организира защитата си относно това нарушение, а административнонаказващия орган изчерпателно е посочил признаците от състава на вменената на санкционираното лице нарушена разпоредба. Става ясно, че нарушителят е преминал на червен сигнал, което е забранено и за което му е съставен акт.

Мястото на нарушението също е достатъчно ясно посочено и не поставя под съмнение къде се намира, което си личи и от съдържанието на жалбата,  от което следва, че не е ограничено правото на лицето да разбере и да се защити по изложените в постановлението факти.

С оглед гореизложеното правилно е ангажирана  административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 100 лева, поради което и не може да подлежи на корекция от съда.

С атакуваното наказателно постановление правилно административно наказващият орган е постановил и отнемане на 8 /осем/ контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като в чл.6, т.12 от Наредбата изрично е предвидено, че за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването се отнемат /чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП/  осем контролни точки.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0435-000185/ 13.01.2020г. на Началник на 02 РУ към ОД на МВР – Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на А.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 8 /осем/ контролни точки.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                    

                                                            

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.