№ 3212
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110110388 по
описа за 2023 година
Образувано е по предявени от ... срещу Н. М. Д. и Ц. Т. М. обективно съединени искове с
правна квалификация чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответниците да заплатят /всеки един от тях по 1/2/ на ищеца следните суми: сумата 163.69
лева – главница за неоснователно ползвана топлоенергия за периода от месец 01.11.2015г. до
30.04.2018г. за топлоснабден имот, представляващ магазин с № 3- 4, находящ се в ..., ведно
със законната лихва, считано от 19.08.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането; сумата 167.55 лева – обезщетение за забава за периода от
01.10.2014г. до 30.04.2015г. и сумата от 15.5 - дялово разпределение , от която сума в размер
на 15 л.в - главница и 11.16 лв.. - лихва / исковете за главница за дялово разпределение и
лихва върху дялово разпределение са нередовни, за което са дадени указания, след връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав - настоящия/.
В исковата молба са изложени твърдения, че продажбата на топлинна енергия з а стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори
при общи условия, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от КЕВР.
Между страните по делото не е сключен договор за продажба на топлинна енергия, но
ответникът е консумирал такава, без да заплаща стойността й. Твърди се, че по този начин
ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество.
Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки. Съгласно ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ доставката, след
1
получаване на данъчна фактура. В законоустановения срок ответниците по делото са
депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове като неоснователни
като в тази връзка са релевирали, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване
на вземанията си. В тази връзка счита, че процесните суми са незаконосъобразно начислени.
Производството е образувано по искова молба с вх, № 2021584/2019г., по която е образувано
гр. д. № 47876/2019г. по опис ана СРС, което след постановяване накраен съдебен акт, е
обезсилено върнато от СГС за разглеждане от нов състав.
Производството по гр. д. № 10388/2023г./ настоящото/, следва да бъде продължено от етапа,
на който е извършено нарушението, за което въззивната инстанция връща делото. При
връщане на делото,поради допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд
за ново разглеждане,делото следва да продължи от момента на порочното процесуално
действие. В настоящия случай, делото е върнато след установяване на порок на съдебното
решение, доколкото е предявен осъдителен иск, но диспозитивът на съдебния акт е
установителен.
С оглед горното, производството на по гр. д. № следва да започне на етап последно
заседание и обявяване на края на съдебното дирене и даване ход на устните състезания.
При насрочване на открито съдебно заседание, съдът е открил нередовност на исковата
молба по отношение на предявения иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата в размер на 15.50 лв., за дялово разпределение, като заявената дължима главница за
същото вземане и лихва в общ размер не правят заявената сума,поради което са дадени
указания единствено за уточнение на този иск.
С молба от ищецът е уточнил размерът на главница и лихва за дялово разпределение, но е
направил искане за промяна на периода , за който претендира дължимост на главница за
топлинна енергия. Такова изменение на периода, представлява въвеждане на ново основание
и е допустимо до първо съдебно заседание, като съгласно Решение №235/11.07.2013г. по т. д
№ № 425/2011г. II ТО e изяснено, че изменение на основанието е допустимо само в
първоинстанционно производство при първоначално разглеждане на делото, но не и след
връщането му за ново разглеждане , тъй като с решението въззивният съд очертава рамките
на дължимото от съда ново произнасяне.
С оглед горното, исканото изменение на периода на претенцията за дължимост на топлинна
енергия е недопустимо, а настоящия съдебен състав счита, че остава сезиран с първоначално
предявения иск, както е обявен на 09.03.2020г. за окончателен доклада по делото. Следва да
се вземе предвид и уточнението редовността на искова молба, като ищецът уточнява , че
искът следва доколкото не е налице облигационно отношение между страните, да се счита
предявен като осъдителен.
Така съгласно и решение на СГС от 12.01.2023г., с което делото е върнато за ново
разглеждане на СРС, съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от ...
2
срещу Н. М. Д. и Ц. Т. М., с които се претендира осъждането на ответниците да заплатят
/всеки един от тях по 1/2/ на ищеца следните суми: сумата 163.69 лева – главница за
неоснователно ползвана топлоенергия за периода от 01.11.2015год. до 30.04.2018год. за
топлоснабден имот, представляващ магазин с № 3-4, находящ се в ..., ведно със законната
лихва, считано от 19.08.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; сумата 15.00 лева – главница за неоснователно ползвана услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2019г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 167.55 лева – обезщетение за забава
за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. и сумата 5.80 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение./ след уточнение на иска за главницата и лихва за
претенция за дължимост на суми за дялово разпределение, направено с молба от
06.04.2023г. /.
С доклада по делото, с който е допълнено определение по гр. д .№ 47876/2019г. , е разпредЕ.
и доказателствената тежест , като в тежест на ищеца е да докаже, че неговото имущество се
е намалило, а имущественото състояние на ответниците се е увеличило, както и че
намаляването и увеличаването произтичат от общи факти, като докаже твърденията си, че
ответниците са ползвали топлинна енергия за процесния период, че им е предоставено
твърдяното количество топлинна енергия, както и че същото е на претендираната стойност.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане, давност и др.). Релевантните
факти към иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД са: 1.парично задължение на ответника,
2.настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължени.
Представен с искова молба е нотариален акт № ... на нотариус ....., е видно, че ответниците са
собственици на процесния имот. Ответниците в срока за отговор оспорват да са ползвали
топлинна енергия, същата да е отчита, както и оспорват да са получили покана за заплащане
на суми, не оспорват да са собственици на имота, както и да са го ползвали.
Не е спорно по делото, а и са представени доказателства ответниците да са собственици на
имота, в посочената дялова съсобственост по 1/2 ид ч. за всеки, като не е спорно да няма
сключен договор между ответниците и ищеца. Оттук и претенцията на ищеца може да се
основе единствено на извъндоговорно основание /по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД/, в случай че са
налице посочените по-горе предпоставки от фактическия състав на неоснователното
обогатяване. Обстоятелството, че именно ответниците през исковия период са собственици
на топлоснабдения имот /което се установява и от посочения по-горе договор за замяна/ и,
че в това си качество именно те са полвали същия през процесния период, не се оспорва в
отговора на исковата молба. Същевременно от страна на ответника не се излагат твърдения
топлоснабдения имот да се ползва за битови, а не за стопански нужди. Ето защо, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответникът в
качеството си на собственик с оглед използването на стопански обект, е ползвал топлинна
енергия за стопански нужди /небитови нужди/ по смисъла на цитираните разпоредби.
Процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост,
3
присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени
доказателства, представени от ищеца. Количеството на доставената топлинна енергия и
начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно заключение по СТе
с вх. № 5027849, намираща се в кориците на делото по гр. д. № 47876/2019г. по описа на
СРС, доколкото същата касае процесния период, начислените суми са за сградна инсталация
203,78лв. , както и сумата в размер на 35.34г. подгряване на вода. От СТЕ се установява, че
имотът се намира в сграда с непрекъснато топлоснабдяване. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпредЕ. между всички потребители. В имота
през процесния период е начислена ТЕ единствено за отопление отдадена от сградна
инсталация и подгряване на вода, начислена на база, поради непредоставен достъп до
обекта. От СЧЕ не се установява ответниците да са правили плащания на суми. Според СЧЕ
начислените суми за топлоснабдяване за процесния период е в размер на 249.55лв. -
незаплатена сума по фактури за топлоснабдяване за процесния период, като доколкото се
претендира по - малка сума от ищеца, а именно: 163.69лв. искът по размер е доказан.
Собственикът на имот в топлоснабдена сграда е длъжен да участва в разходите за общите
части, доколкото притежава идеални части от сградата, макар да няма договор с ищеца,
поради което сумата в размер на 203.78 лв. се дължи от ответниците за суми дължими за
сградна инсталация. С оглед диспозитивното начало на ищеца следва да се уважи иска до
предявения размер от 163.69лв., или за по 1/2 от тази сума за всеки ответник.
Не са представени доказателства за това, че суми за дялово разпределение, сторено от
третото по делото лице - помагач, дружество за дялово разпределение, се дължи да се
заплатят на ищеца, доколкото и представения договор между двете дружества е за период,
предшестващ процесния, сключен 2011г. за срок от една година, тоест срокът на
облигационното отношение е изтекъл, поради което исковете за дължимост на суми за
дялово разпределение и лихва върху последното следва да бъде отхвърлен.
Искът за лихва за дължимост на суми, върху главница, претендирана на основание
неоснователно обогатяване, е неоснователен, доколкото липсват доказателства , а и не се
твърди покана на ответниците ,което е елемент от фактическия състав. Представянето на
покана е разпределено с доклада по делото в доказателствената тежест на ищеца, но
доказателства за покана, не са представени по делото, дори след изричното възражение на
ответника, поради което искът за лихва върху главница топлинна енергия следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК. Следва да се заплати сумата в размер на 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, 25 лв. -държавна такса, 600 лв. - възнаграждение
вещи лица, пропорционално на уважената част или 45.71 % от горното или сумата в размер
4
на 331.39лв.
Ответниците също не представят списък по чл. 80 ГПК, представен по делото е договор за
правна помощ и съдействие, от който е видно, че е заплатено възнаграждение в размер на
800 лв. от двамата ответници по договор за представителство на последните, същото не е
прекомерно, съответно следва да се заплати общо сумата в размер на 434.24лв. или по
217.12лв. на всеки един от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Д. с ЕГН: .. и Ц. Т. М. с ЕГН: ********** да заплатят на ... с ЕИК . всеки
един от тях по 1/2 от общата сумата в размер на 163.69 лева – главница за неоснователно
ползвана топлоенергия за периода от месец 01.11.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабден
имот, представляващ магазин с № 3- 4, находящ се в ..., ведно със законната лихва, считано
от 19.08.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, с
която сума ищецът е обеднял, а ответниците са се обогатили, доколкото са спестили разходи.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... с ЕИК . срещу Н. М. Д. с ЕГН: .. и Ц. Т. М. с ЕГН: **********
искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки един по 1/2 от следните
суми: 167.55 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. и сумата
от 15.5 - дялово разпределение , от която сума в размер на 15 л.в - главница и 0.5лв. - лихва,
за топлоснабден имот, представляващ магазин с № 3- 4, находящ се в ..., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Н. М. Д. с ЕГН: .. и Ц. Т. М. с ЕГН: ********** да заплатят на ... с ЕИК . всеки
един от тях по 1/2 от общата сумата в размер на 331.39лв. - разноски, сторени в исковото
производство.
Осъжда ... с ЕИК . да заплати на Н. М. Д. с ЕГН: .. и Ц. Т. М. с ЕГН: ********** на всеки
един от тях сумата в размер на 217.12лв.
Решението е постановено при участието на трето - лице помагач Б. Б. на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5