№ 212
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500986 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260036 от 26.11.2021 г., постановено по т. д. № 17/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Перник са уважени частично предявените искове от "Юробанк
България" АД, против В. Ц. И. за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на банката сумата от 166 985, 38лв., представляваща 150 960, 41
швейцарски франка, част от дължима остатъчна главница по договор за жилищен
кредит 2920/R/2008 г., сумата от 15 370.64 швейцарски франка, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 25.05.2017 г., сумата от 654,33
швейцарски франка, представляващи изискуема наказателна лихва за периода
16.09.2015 г. до 25.05.2017 г., както и сумата от 144 лв. представляващи нотариални
такси, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, както и е отхвърлен
иска на ответника с правно основание чл. 307 от ТЗ за прекратяване на договор за
жилищен кредит 2920/R/2008 г. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението е обжалвано от ответника В. Ц. И., в частта, с която исковете по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК са уважени и в частта, с която е отхвърлен предявеният от
ответника насрещен иск, с правно основание чл. 307 ТЗ, като се правят оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на съда, че
длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост, която не е била обявена надлежно
от банката. Неправилни са изводите на съда за липса на неравноправни клаузи в
сключения договор и въз основа на това се извежда извод за недължимост, както на
главница, така и на лихви и банкови такси. Счита, че първоинстанционният съд не е
съобразил правилно последиците от прогласените с влязло в сила решение на СРС, за
нищожни клаузи от процесния договор. Счита, че по делото безспорно са се
установили елементите от фактическия състав на стопанската непоносимост по
1
смисъла на чл. 307 ТЗ. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да
бъде постановено ново, с което предявените главни искове да бъдат отхвърлени
изцяло, а предявеният насрещен иск, с правно основание чл. 307 ТЗ, да бъде уважен.
Претендира сторените по делото разноски.
При служебна проверка САС констатира, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне относно
правилността на рашението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба и императивните правни норми.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства и проверката
следва да се осъществи на база наличните в първоинстанционното дело
доказателствени материали.
Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка, САС прави
следните изводи:
Видно от приложеното гр. д. № 3017/2017 г. по описа на СРС, на 31.05.2017 г. е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Банка Пиреос България“ АД, със сегашно наименование „Юробанк България“ АД
против В. Ц. И. за сумата от 160861,45 швейцарски франка, представляващи част от
дължима главница по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 15833,45
франка за периода от 16.09.2015 г. до 25.05.2017 г., включително и наказателна лихва
947,08 франка за периода от 16.09.2015 г. до 29.05.2017 г., дължими такси в размер на
2344,59 франка за периода от 16.09.2015 г. до 25.05.2017 г., произтичащи от жилищен
кредит от 03.10.2008 г. и допълнителни споразумения към него, както и въз основа на
документ - извлечение от счетоводни книги на банката. По заявлението е издадена
заповед за изпълнение от 18.07.2017 г. Против заповедта е подадено депозирано в срок
възражение на 08.01.2018 г., за което банката е уведомена на 08.02.2019 г.
Исковата молба по чл. 422 от ГПК за сумите, предмет на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирана от банката в родово компетентния съд на
08.03.2019 г. /изпратена на 06.03.2019 г./, което прави производството по делото
процесуално допустимо. Като резултат, първоинстанционното решение е правилно.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за установяване съществуването на задължение на
ответника, породено от договор за банков кредит, сключен между страните на
03.10.2008 г - искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ТЗ. В исковата молба
ищецът е заявил твърдение още, че е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението на ответника, поради неплащане на дължимите вноски по кредита, за
което кредитополучателят е уведомен.
Ответникът по делото възразява, че договорът и сключените въз основа на него
допълнителни споразумениая съдържат нищожни поради неравноправие клаузи.
Възразява, че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е
достигнало до него, поради нередовно връчване. Предявява насрещен иск за
прекратяване на договора за кредит, на основание чл. 307 ТЗ.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден
договор за банков кредит, получаването на кредита от кредитополучателя, а
ответникът следва да докаже заплащане на кредитните вноски или друг способ за
погасяване на задължението му, както и как се е отразила на страните световната
финансова криза и кои са конкретните факти, от които е видно, че ответникът е
надплатил на банката по процесния договор.
Между страните не се спори, че банката и ответникът В. Ц. И. са били в
2
договорни отношения, породени от договор за жилищен кредит № 2920/R/2008 г.,
сключен на 03.10.2008 г., с който банката се задължила да предостави на
кредитополучателя банков кредит в швейцарски франкове, със следните реквизити:
главница в размер на 180 000 швейцарски франка. Срокът на действие на договора
започва да тече от датата на заверяване на сметката на кредитополучателя със сумата.
Крайният срок за погасяване на кредита е бил 300 месеца, считано от датата на първо
поред усвояване. Кредитът е отпуснат при годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франка, валиден
за съответния период, плюс договорна надбавка от 3.0 %. Главницата по кредита е
усвоена от ответника с един транш, с което банката е изпълнила основното си
задължение по договора да предостави уговорената сума. От своя страна ответникът е
допуснал неколкократно просрочие в плащанията на главница, лихви и такси, което
поведение е станало причина за подписване на общо шест допълнителни
споразумения, при които просрочените задължения са преоформяни в нова единна
главница със съответно изготвяне на нови погасителни планове, към договора.
Независимо от посоченото предоговаряне, поради допуснати просрочия в общ размер
на 6 444,82 швейцарски франка към 26.03.2014 г., видно от Анекс № 6 от същата дата,
с нотариални покани рег. № 3667, том I, № 190 на нотариус В. Д. с peг. № *** на НК,
връчени при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на 23.01.2017 г.,
уведомленията на адресите на ответника В. Ц. И., в качеството на кредитополучател и
„Ве-груп“ ЕООД и „Ювекс-индръсти“ ЕООД, в качеството на солидарни длъжници, на
06.02.2017 г., кредитът е обявен за изцяло предсрочно и незабавно изискуем, като
задълженията към 20.10.2016 г. на ответника, към ищеца са в размер на 204 686,94
швейцарски франка по договора за жилищен кредит и анекси към него, посочени като
сбор от редовен дълг, лихви, такси и адвокатски хонорар.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, както и към датата на подаване на исковата молба - 08.03.2019 г. крайният
срок за издължаване на кредита не е настъпил.
Съдът намира, че от страна на банката е доказано настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Изложеното налага извода, че настъпването на предсрочната изискуемост е
обусловено от два юридически факта - неизпълнение на длъжника и упражняване на
правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. В настоящия
случай и двата посочени по-горе юридически факта, обуславящи предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор за банков кредит, са налице.
Посредством заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза
се установи обективния факт на неплатените вноски по договора за банков кредит. На
следващо място, се установи, че банката надлежно е упражнила правото си да обяви
процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Следва да се посочи, че
волеизявлението на банката - кредитор следва да бъде обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Начинът на удостоверяване на връчването на уведомителното писмо, изходящо от
3
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост
от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се
преценява според така избрания способ на връчване. В настоящия случай,
волеизявлението на банката, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита, е
обективирано в приложените по делото нотариални покани /лист 10 - 15 от делото пред
СГС/. В същите банката е посочила ясно и недвусмислено всички обстоятелства, които
й дават право да обяви предсрочната изискуемост на кредита, като се е позовала на чл.
27, б. „в“ от договора. С нотариалните покани кредиторът е поканил
кредитополучателите доброволно да заплатят сумите по посочения договор за кредит в
пълен размер, като е посочил последиците от това. На гърба на нотариалните покани се
съдържа удостоверяване, в което е отразено, че на 08.12.2016 г. нотариалните покани
са представени от пълномощник на банката пред нотариус В. Д. с район ПРС, с рег. №
*** на НК, за удостоверяване на датата на връчването. На 15.05.2017 г. е установено, че
за връчване на нотариалната покана на адреса на В. Ц. И., адреса е посетен
многократно, но на него не се намира никого. Поради което на основание чл. 47, ал. 1
ГПК на 23.01.2017 г. е залепено уведомление на вратата на апартамент № 6, бл. 3, вх. Б
на ул. „***“, гр. *** /същият, който е посочен от ответника в титулната част на
процесния договор за кредит/, с двуседмичен срок за получаване. В двуседмичния срок
лицето не се е уведомило, нито се е явило за получаване на нотариалната покана.
Върху поканата е поставен печат, че на 15.05.2017 г. нотариус В. Д. е удостоверила
връчването на поканата. Уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост чрез
нотариална покана съставлява допустим способ при приложение на правилото на чл.
50 ЗННД. По силата на посочената разпоредба при връчването от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват
правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК. За да се извърши призоваване по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК, е необходимо ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес,
респективно адреса по чл. 38 ГПК, да не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят да е залепил уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне
уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в
пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в
двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да
получи книжата, с неговото изтичане се счита, че същите са връчени съгласно чл. 47,
ал. 5 ГПК. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия и
обстоятелства във връзка с връчването.
В конкретния случай ответникът-длъжник оспорва връчването, като сочи, че то е
нередовно. От разписката за връчване не са посочени каквито и да е дати, на които
връчителят е посетил адреса. Връчителят е трябвало да посети адреса в присъствени и
в неприсъствени дни и в различни часове. В представената разписка за връчване, обаче
нямало данни в кои дни и в кои часове, е бил направен опит за връчване.
На първо място, съдът приема, че нотариалните покани са били изпратени на
адресите, които кредитополучателят и солидарните длъжници са посочили. От
отразеното от нотариуса, съдът намира, че при връчването не е била нарушена
процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017 г./. Доколкото, за да
бъде надлежно осъществено връчването чрез залепване на уведомление, е необходимо
ответникът да не е намерен на адреса. За пълнота следва да се добави, че в закона
липсва изискване връчителят да събира данни дали страната е променила адреса си. На
следващо място, връчването е извършено преди изменението на разпоредбата на чл. 47
ГПК, поради което няма изискване адресът да бъде посетен повече от един път, в
различни часове или пък в работни и/или почивни дни. Предвид това, настоящият
4
съдебен състав приема, че съобщението до ответника, във връзка с уведомяването му
за обявената предсрочна изискуемост, е било оформено от връчителя съобразно
изискванията на закона, поради което официалната му удостоверителна сила, следва да
бъде зачетена. В този смисъл съдът приема, че е налице надлежно упражняване на
правото на банката да обяви вземането по кредита за предсрочно изискуемо преди
подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК на 31.05.2017 г.
Във въззивната жалба на ответника е изложено, че въпреки влязло в сила
съдебно решение от 25.04.2019 г. постановено по гр. д. № 74746/2019 г., по описа на
СРС, 48 с-в, с което е прогласена нищожността на чл. 13, ал. 3, чл. 28, б. „в“ и чл. 15, б.
„в“ от процесния договор за кредит, ответника-потребител не може да бъде защитен
ефективно, тъй като за кредитора продължава да съществува възможността скрепена
със съдебна санкция, да иска връщане на сумата по кредита в отпуснатата валута, при
последващи котировки на валутата, различни от тази, която е била актуална към
момента на отпускането му. Ответникът счита, че следва да изпълнява своето
задължение по кредита в швейцарски франкове съгласно действащата котировка на
курса швейцарски франк – български лев към датата на усвояване на кредита.
Размерът на претенциите възлиза на 166 985,38 швейцарски франка - остатък по
кредита. Този размер е установен от приетата и неоспорена съдебно-икономическа
експертиза, като обявените за нищожни клаузи по договора са взети в предвид от
вещото лице при изготвяне на експертизата.
С оглед възражението, относно неравноправния характер на клаузите,
предвиждащи прехвърляне на валутния риск върху потребителя, настоящият състав на
САС намира, че установяването на дълга стойностно, следва да съответства на
договореностите на страните при отпускането на кредита.
В случая при оспорването на действителността на целия договор, чрез
изложеното в жалбата на въззивника „за неравноправността на клаузите от процесния
договор“, трябва да се има предвид, че разпоредбите на ЗЗП дават възможност за
оспорване на определени неравноноправни клаузи, от договорите, но не и на целите
договори, освен ако те не могат да се прилагат без неравноправните клаузи /чл. 146, ал.
5 от ЗЗП/. Освен това след отмяната на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД със ЗИДЗЗД, обнародван в
ДВ бр. 83/21.09.1999 г. не съществува задължение за това всички парични задължения
да се уговарят в местна валута, освен в изрично предвидените в закона случаи. Затова е
допустимо да се сключва договор за кредит в чужда валута, така както е направено в
случая, като договорът е уговорен в швейцарски франкове.
Относимият курс на швейцарската валута в случая не може да е различен от този
към момента на изпълнението - както се иска от ищеца. Именно предвид плаващия
курс на швейцарския франк съдът не следва да извърши преизчисляване към минал
момент. Затова правилно първоинстанционият съд е определил, че искът следва да
бъде уважен общо за сумата от 166 985,38 швейцарски франка, или равностойността
им в левове 309 305 лв. по курс купува за швейцарския франк към лева, към настоящия
момент.
Следва да се съобрази, както е отбелязал и въззиваемият в отговора на жалбата,
че при наличието на възмездна сделка цената на кредитирането ползва приложими към
договорите в тази валута преференциални лихвени проценти, които формално ползват
кредитополучателите и са били обстоятелство, мотивирало ответника да сключи
договора в тази валута. Клаузите на чл. 1 и чл. 6 от договора, сами по себе си, са ясни и
разбираеми - договаряне на кредитен ресурс в швейцарски франкове и връщането му в
същата валута. С посочените договорни клаузи ответникът е поел за своя сметка риска
и всички вреди от промяната на курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
5
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
При сключване на договора кредитополучателят е могъл да прецени дали да
носи валутния риск при нисък лихвен процент по кредита или да получи кредит с по-
висок лихвен процент, но без да носи валутния риск.
В случая се увеличава размерът на задължението на кредитополучателя,
определено в български левове, но това увеличаване както се посочи се дължи не на
установени в договора за банков кредит неравностойни клаузи, а на промяна на
валутните курсове и на продължителния период, за който е срокът на договора, който
предполага по-големи възможности за промяна на този курс. При това
неравноправната клауза се определя не с оглед на крайния резултат от договора, а в
оглед на това дали осигурява равенство на правата и задълженията на двете страни по
договора.
По направеното възражение във въззивната жалба за отхвърляне на предявения
от страната насрещен иск с правно основание чл. 307 ТЗ за прекратяване на договора за
жилищен кредит, настоящия състав счита, че прекратяването на договора ще е
равнозначно на преустановяване на действието му, в който случай всеки е длъжен да
възстанови това, което е получил по него. В случая кредитополучателят ще трябва да
върне получената по договора за кредит сума, заедно с лихвите до момента на
прекратяването. Това е възможно и при предсрочното погасяване на договора за
кредит, което е предвидено в чл. 16 от същия. Отделен е въпросът за евентуалната
дължимост на такси при предсрочно погасяване на кредита. Затова ответникът е могъл
да прекрати действието на договора, при неудовлетворяваща го промяна на банковите
котировки на швейцарския франк спрямо лева чрез предсрочно погасяване на кредита.
Прекратяването без да се възстановят сумите, би означавало недобросъвестно
поведение от страна на кредитополучателя.
Разпоредбата на чл. 307 от ТЗ урежда прекратяване на договорната връзка в
бъдеще, а не освобождава едната страна от изпълнение на задължението и то при
вече изпълнено насрещно задължение на другата страна. Правната промяна настъпва
от момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 307 от ТЗ. Това решение
има действие за в бъдеще от момента на влизането му в сила, като законът не му е
придал обратно действие. Затова съдебното решение, с което искът по чл. 307 от ТЗ,
евентуално би бил уважен няма да засегне настъпилото преди влизането му в сила
неизпълнение на една от страните по договора и не може да лиши другата страна от
възможността да събере вземането си по установения за това ред.
Предвид изложеното, и като споделя и мотивите на първоинстанционния съд,
относно предявения насрещен иск по чл. 307 ТЗ, настоящата инстанция счита, че
същият следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Тъй като въззивният състав достига до изводи, идентични с направените от
първостепенния съд, решението следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но тъй като
не са представени доказателства за извършването на такива, съобразно предоставянето
на списък по чл. 80 ГПК, разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/26.11.21 г., постановено по т. д. 17/19 г. по
6
описа на ОС Перник.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
предпоставките по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7