Присъда по дело №1578/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20192230201578
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А  № 86

 

гр. Сливен, 14.07.2020 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.М.В.

                                                                         2.И.Д.

 

 

при участието на секретар Жанина Бояджиева и прокурор ИВАН И., разгледа докладвано от р. съдия  НЧХД № 1578 по описа за 2019 г., 

       

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимите М.Д.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неоъсждан с ЕГН ********** и Е.Н.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан с ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че:  на 12.05.2017 година в гр. Сливен, в близост до Професионална гимназия по Механотехника - гр. Сливен, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие по между си като съизвършители причинили на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”, изразяващо се в увреждане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса – престъпление по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.

На основание чл. 78 А, ал.6 вр. ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. М.Д.С. от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изразява в прочитане на присъдата пред учителския и ученическия колектив на Техникум по Механотехника гр. Сливен

На основание чл. 78 А, ал.6 вр. ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. Е.Н.Г. от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изразява в прочитане на присъдата пред учителския и ученическия колектив на Техникум по Механотехника гр. Сливен

 

ОСЪЖДА подсъдимите М.С. и Е.Г. да заплатят на Д.Г. направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред СлОС.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                          2.

 

                                              

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

 

М О Т И В И към Присъда № 86/2020 г. по НЧХД № 1578 /2019 г. на СлРС, изготвени на 14.09.20г.

 

 

 

Тъжителят Д.Г.Г. е повдигнала обвинение срещу Е.Н.Г. и М.Д.С. за извършено от него  престъпление  по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

С тъжбата си пострадалият не предявява граждански иск спрямо подсъдимите лица.

        В с.з. тъжителят лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата  така както е предявена.  Моли съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им  обвинение и да  присъди направените по делото разноски .

Разпитани в с.з. подсъдимите не се признават за виновни. Не дават  обяснения по предявеното им обвинение. Упълномощеният от тях защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимите за невиновни, ведно с произтичащите от това последици

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият Г. и подсъдимите М. С. и Е.Г. се познавали добре помежду си ,тъй като били ученици вПрофесионална гимназия по механотехника „в гр. Сливен

На 12.05.2017 пострадалият Д.Г., ученик в 11 „в” клас на посоченото учебно заведение бил на училище първа смяна. По време на голямото междучасие, около 10,50 ч. той излязъл от училището и тръгнал към сградата на намиращото се в близост IV ОУ, за да си купи закуска . На връщане от там, вървейки по ул. „Стефан Султанов”, той видял срещу себе си на отсрещния тротоар  подс. М.С. и подс. Е.Г., и двамата от 8 „а” клас на Професионална гимназия по механотехника, които познавал.Заедно с тях вървели  св. Е.Г. и св. С.М. . Постр. Г. се обърнал към подс Е.Г. с думите „Хайде да се бием” и запретнал ръкавите си. Тогава Г. се приближил до него , а пострадалият  направил опит да го ритне в краката.. Веднага след това подс. Е.Г. ударил пострадалия Г. с ръка в областта на корема. Пострадалият  се присвил, навеждайки се, но в който момент се включил и подс.М.С.,който му нанесъл   силен удар с коляно  в областта на лицето.

От този удар постр.
Г. загубил равновесие и паднал на земята, като известно време не могъл да стане,а подсъдимите и св. Е.Г. и св. С.М. се отдалечили от мястото на инцидента. Малко след това по улицата минала св.С.Г. и видяла седящия на земята пострадалия Г.,който плачел и бил много разстроен. Попитала го какво се е случило и той й казал, че е бит от други двама ученици. Тогава тя  е уведомила СЦ 112.

       След подаден сигнал на телефон 112 на  местопроизшествието пристигнал екип от бърза помощ и постр.  Г. *** , където му бил извършен преглед и веднага е  бил хоспитализиран  за лечение в „Отделение по лицево –челюстна хирургия” при МБАЛ „Иван Селимински „ -гр. Сливен. На същата дата  му е била извършена оперативна интервенция ,за която е бил издаден оперативен протокол № 302 от 12.05.17г. На 15.05.2017г. е бил изписан с диагноза „Фрактура на други лицеви кости”.

          Пострадалият Г. е получил контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса,които осъществяват медико-биологичния признак „Разстройство на здравето,  извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” .

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

          Съдът кредитира напълно показанията на св. Г. , която е видяла състоянието на пострадалия след побоя и пред нея той е заявил,че е бит от двамата.Г. е и лицето подало сигнал на телефон 112,като е категорична ,че е видяла пострадалото момче  свито до стената на тротоара, същото е плачело и е имало нараняване на челото , което е представлявало хлътване на костта в тази част.

           Кредитира  дадените от  св. Ю. пред настоящия състав показания , с изключение на твърдението му ,че първия удар е бил нанесен на пострадалия отзад . В останалата им главна част ги кредитира напълно. В тази връзка и за да установи обективната истина досежно механизма на причиняване на телесното увреждане ,съдът приобщи по реда на НПК дадените от свидетеля,находящи се на л. 108, стр. 2 от НЧХД № 1198/17г. по описа на РС – Сливен показания, тъй като същите са безпротиворечиви и се допълват от останалия доказателствен материал.  Св. Ю.,който е  очевидец на случилото се  е категоричен,че е бил на мястото на което подсъдимите са нанесли побой на пострадалото лице и е видял как  двамата,едни след друг му нанасят удари. Свидетеля посочва точните действия  на всеки един от подсъдимите като твърди ,че единия от тях,който разпознава като  подс. Г. го е ударил пръв , а другия /подс.С. /го е ударил след като под силата на този удар  пострадалият се е привел надолу и е приклекнал.Посочва и мястото на ударите , а именно отпред е нанесъл удар подс. Г., след което се е намесил подс. С., който му е нанесъл удар в областта на лицето.Този свидетел не сочи ,дали това е станало с крак или ръка , но в тази връзка са налице безспорните показания на св.Е.Г. и св. С.М.. Това са другите двама очевидци на деянията на подсъдимите лица ,чийто показания съдът кредитира напълно като безпротиворечиви и съответни на тия на св. Ю.и на установените телесни увреждания.  Тези две лица са били на мястото на случилото се , познават тримата участници в сбиването и са категорични ,че след неуспешния опит от страна на пострадалия да ритне подс. Г., той го е ударил отпред в областта на корема, което е довело до приклякването му . Категорични са ,че веднага след това се е включил подс. С. , който го е ударил с коляното си в областта на лицето след което заедно с тях и подс. Г. е напуснал местопроизшествието като са оставили пострадалия сам.

        На следващо място съдът кредитира показанията на св.Г. Г., баща на пострадалото момче ,който пресъздава чутото от сина си , а именно ,че първо е бил ударен от подс. Г. в корема ,след което се е намесил подс. С., който го е ударил в главата. Тези му показания напълно съответствуват на получените от пострадалия увреждания и на останалия доказателствен материал,поради което съдът ги кредитира. Дава вяра и на показанията на св. С., и Н.Г./разпитани като родители на подсъдимите лица/, в които липсват сведения относно нанесения побой,въпреки което са относими към делото и като такива съдът ги кредитира.

        Съдът дава вяра и на становището изразено от представителя на ДПС при РУ на МВР-Сливен.

       Съдът  приобщи обясненията на  подсъдимите, които заявиха ,че не се признават за виновни и се възползваха от правото да не дават обяснения във връзка със случилото се.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са относими към предмета му и не страдат от пороци.Дава вяра и на наличните писмени доказателства по ДП № 491/17г. по описа на РУ на МВР- Сливен.

   На първо място,съдът дава  вяра на приложените медицински документи като, въз основа на тях приема за установено ,че след случилото се пострадалото лице е било прието по спешност в ЗСМП,бил му е извършен преглед  и е било хоспитализирано  за лечение в Отделение по лицево –челюстна хирургия при МБАЛ „Иван Селимински „ -гр. Сливен . На същата дата  му е била извършена оперативна интервенция ,за която е бил издаден оперативен протокол № 302 от 12.05.17г. ,която е наложила поставяне на пластина „Мондеал – Германия”  с цел фиксация на фрактерираните фаргменти  на предната стена на фронталния костен синус. На 15.05.2017г. е бил изписан с диагноза „Фрактура на други лицеви кости”.

Съдът дава вяра и на останалите събрани по делото писмени доказателства, като въз основа на наличните медицински документи и приетото за установено в Постановление на РП-Сливен за прекратяване на производството приема ,че на пострадалото лице е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 от НК . Въз основа на съвкупния доказателствен материал, съдът прие ,че на Г. е причинена  контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса,които осъществяват медико-биологичния признак „Разстройство на здравето,  извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” . С оглед пълнота на изложеното следва да се отбележи ,че съдът прие така установеното без да назначава съдебно –медицинска експертиза,доколкото по делото е приобщено образуваното по случая досъдебно производство и са събрани множество медицински документи.Въз основа на тях  и като дава вяра на  приетото за установено от РП-Сливен в Постановлението за прекратяване на ДП от 27.07.17г. ,съдът квалифицира извършеното от подсъдимите като умишлено нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. 

        Съдът дава вяра и на приобщените по делото педагогически характеристики на двамата подсъдими изготвена от учебното заведение ,където са били ученици към момента на извършване на деянието както и на даденото от ДПС при РУ на МВР-Сливен сведение.

             Въз основа на така посочените писмени доказателства и предвид събраните по делото гласни доказателства, съдът прие,че макар непълнолетни двамата подсъдими са разбирали свойството на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.Счете, че при наличните доказателства не се налага назначаването на експертиза,която допълнително да даде становище в тази насока,още повече, че такава   възможност е предвидена в НПК, но не е въведена като императивно правило.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна , съдът изведе следните правни изводи:

         С деянието си  подсъдимите са  осъществили от субективна и обективна състава на престъпление по чл. 130,ал.1 в вр.чл.20,ал.2  от НК, тъй като на 12.05.2017 година в гр. Сливен, в близост до Професионална гимназия по Механотехника - гр. Сливен, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие по между си като съизвършители причинили на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”, изразяващо се в увреждане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса .

 

         Безспорно е установен механизма на деянието и авторството на същото.

        Налице са  всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна страна на престъплението по  чл.  130 ал. 1 в вр.чл.20,ал.2 от НК.

          От обективна страна е налице пострадало физическо лице ,чието телесно увреждане  е  вследствие действията на подсъдимите и добре отговаря да е получено по начина описан от пострадалия и потвърден от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Установено е,че първо е нанесъл удар подсъдимия Г. в областта на корема,след което пострадалия е бил ударен и от подс. С. с коляно в областта на главата . Установено е мястото на ударите нанесени на пострадалия както и в какво се изразява участието на всеки един от подсъдимите.

Тези им  действия са   довели до нараняване на пострадалия изразяващо се в болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса,които осъществяват медико-биологичния признак „Разстройство на здравето,  извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което деянието на подсъдимите , съдът  квалифицира като умишлено нанесена  “лека  ” телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 в вр.чл.20,ал.1 от  НК.

       По делото е установена и причинно – следствена връзка между извършеното от страна на подсъдимите престъпно деяние и причинения резултат изразяващ се в полученото от пострадалото лице телесно увреждане .

      На следващо място по делото е установено, че към момента на извършване на деянието подсъдимите са били непълнолетни,разбирали са  свойството на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

От субективна страна подсъдимите са   действали умишлено ,тъй като  са съзнавали  характера на извършваните от тях действия както и последиците от тях, а всички останали обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние   налагат извода ,че  са целели да причинят на пострадалия нараняване  засягащо телесната му неприкосновеност.

Деянието подсъдимите са   извършили с пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са и са  искали настъпването на обществено опасните му последици.

Деянието е извършено от подсъдимите лица в съучастие помежду им, като извършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, доколкото всеки един от тях самостоятелно и с цел постигане на общия престъпен резултат е участвал в изпълнителното деяние като е  нанесъл удар на пострадалото лице .

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира  в слабите  морално- волеви задръжки на подсъдимите, влошените междуличностни отношения между тях и пострадалия  ,както и проявената самонадеяност .

Като смекчаващи отговорността  на подсъдимите обстоятелства, съдът отчете ниската възраст, доброто  процесуално поведение, добри характеристични данни .

 Съдът  не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и го определи както следва:

 При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обвиняемия, съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на чл.78А ,ал.1от НК – чисто съдебно минало на обвиняемия, който не се е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, липса на причинени от престъплението имуществени вреди, поради което прие,че следва да освободи подсъдимите от наказателна отговорност като им  наложи административно наказание „Глоба” в полза на държавата .

Съдът ,след като установи ,че към момента на извършване на деянието двамата подсъдими са били непълнолетни/към датата на деянието, а именно 12.05.2017г.,подс.С.,роден на ***г. е навършил 14 годишна възраст, а подс.Г.,роден на ***г.е навършил  15 годишна възраст/ прие ,че  следва да наложи наказанието им при условията на чл. 78а,ал. 6 в вр.ал. 1 от НК.

Съдът наложи на подс. С. и подс. Г. наказание  „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”,за всеки един от тях , което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учителския и ученически колектив на Техникум по „Механотехника” гр. Сливен/Професионална гимназия по механотехника-гр.Сливен/,тъй като към момента на извършване на престъплението , а подс. Г. и към настоящия момент са ученици в посоченото учебно заведение.

Съдът счита така определеното наказание за максимално справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

         Съобразно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят на Д.Г. сумата от 400лв. ,представляваща разноски за адвокатска защита.

    

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: