М
О Т И В И към Присъда № 86/2020 г. по НЧХД № 1578 /2019 г. на СлРС, изготвени
на 14.09.20г.
Тъжителят Д.Г.Г. е повдигнала
обвинение срещу Е.Н.Г. и М.Д.С. за извършено от него престъпление
по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
С тъжбата си пострадалият
не предявява граждански иск спрямо подсъдимите лица.
В с.з. тъжителят лично и чрез
процесуалния си представител поддържа тъжбата така както е предявена. Моли съда да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатото им обвинение и да присъди направените по делото разноски .
Разпитани в с.з. подсъдимите не
се признават за виновни. Не дават обяснения по предявеното им обвинение.
Упълномощеният от тях защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае
подсъдимите за невиновни, ведно с произтичащите от това последици
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Пострадалият Г. и подсъдимите М. С. и Е.Г. се познавали
добре помежду си ,тъй като били ученици в
„Професионална гимназия по механотехника „в гр. Сливен
На 12.05.2017 пострадалият Д.Г.,
ученик в 11 „в” клас на посоченото учебно заведение бил на училище първа смяна.
По време на голямото междучасие, около 10,50 ч. той излязъл от училището и
тръгнал към сградата на намиращото се в близост IV ОУ, за да си купи закуска . На
връщане от там, вървейки по ул. „Стефан Султанов”, той видял срещу себе си на
отсрещния тротоар подс. М.С. и подс. Е.Г.,
и двамата от 8 „а” клас на Професионална гимназия по механотехника, които
познавал.Заедно с тях вървели св. Е.Г. и св. С.М. . Постр. Г. се обърнал към
подс Е.Г. с думите „Хайде да се бием” и запретнал ръкавите си. Тогава Г. се
приближил до него , а пострадалият направил опит да го ритне в краката.. Веднага
след това подс. Е.Г. ударил пострадалия Г. с ръка в областта на корема.
Пострадалият се присвил, навеждайки се, но
в който момент се включил и подс.М.С.,който му нанесъл силен удар с коляно в областта на лицето.
От този удар постр.
Г. загубил равновесие и паднал на земята, като известно време не могъл да
стане,а подсъдимите и св. Е.Г. и св. С.М. се отдалечили от мястото на
инцидента. Малко след това по улицата минала св.С.Г. и видяла седящия на земята
пострадалия Г.,който плачел и бил много разстроен. Попитала го какво се е
случило и той й казал, че е бит от други двама ученици. Тогава тя е уведомила СЦ 112.
След подаден сигнал на телефон 112 на местопроизшествието пристигнал екип от бърза
помощ и постр. Г. *** , където му бил извършен
преглед и веднага е бил хоспитализиран за лечение в „Отделение по лицево –челюстна
хирургия” при МБАЛ „Иван Селимински „ -гр. Сливен. На същата дата му е била извършена оперативна интервенция
,за която е бил издаден оперативен протокол № 302 от 12.05.17г. На 15.05.2017г.
е бил изписан с диагноза „Фрактура на други лицеви кости”.
Пострадалият Г. е получил контузия на главата с наличие на болезнен
травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда
с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния
синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината
на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса,които осъществяват
медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” .
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира напълно показанията на
св. Г. , която е видяла състоянието на пострадалия след побоя и пред нея той е
заявил,че е бит от двамата.Г. е и лицето подало сигнал на телефон 112,като е
категорична ,че е видяла пострадалото момче
свито до стената на тротоара, същото е плачело и е имало нараняване на
челото , което е представлявало хлътване на костта в тази част.
Кредитира
дадените от св. Ю. пред настоящия състав показания , с
изключение на твърдението му ,че първия удар е бил нанесен на пострадалия отзад
. В останалата им главна част ги кредитира напълно. В тази връзка и за да
установи обективната истина досежно механизма на причиняване на телесното
увреждане ,съдът приобщи по реда на НПК дадените от свидетеля,находящи се на л.
108, стр. 2 от НЧХД № 1198/17г. по описа на РС – Сливен показания, тъй като
същите са безпротиворечиви и се
допълват от останалия доказателствен материал.
Св. Ю.,който е очевидец на
случилото се е категоричен,че е бил на
мястото на което подсъдимите са нанесли побой на пострадалото лице и е видял
как двамата,едни след друг му нанасят
удари. Свидетеля посочва точните действия на всеки един от подсъдимите като твърди ,че
единия от тях,който разпознава като подс. Г. го е ударил пръв , а другия /подс.С. /го
е ударил след като под силата на този удар пострадалият се е привел надолу и е приклекнал.Посочва
и мястото на ударите , а именно отпред е нанесъл удар подс. Г., след което се е
намесил подс. С., който му е нанесъл удар в областта на лицето.Този свидетел не
сочи ,дали това е станало с крак или ръка , но в тази връзка са налице
безспорните показания на св.Е.Г. и св. С.М.. Това са другите двама очевидци на
деянията на подсъдимите лица ,чийто показания съдът кредитира напълно като
безпротиворечиви и съответни на тия на св. Ю.и на установените телесни
увреждания. Тези две лица са били на
мястото на случилото се , познават тримата участници в сбиването и са
категорични ,че след неуспешния опит от страна на пострадалия да ритне подс. Г.,
той го е ударил отпред в областта на корема, което е довело до приклякването му
. Категорични са ,че веднага след това се е включил подс. С. , който го е
ударил с коляното си в областта на лицето след което заедно с тях и подс. Г. е
напуснал местопроизшествието като са оставили пострадалия сам.
На следващо
място съдът кредитира показанията на св.Г. Г., баща на пострадалото момче
,който пресъздава чутото от сина си , а именно ,че първо е бил ударен от подс. Г.
в корема ,след което се е намесил подс. С., който го е ударил в главата. Тези
му показания напълно съответствуват на получените от пострадалия увреждания и
на останалия доказателствен материал,поради което съдът ги кредитира. Дава вяра
и на показанията на св. С., и Н.Г./разпитани като родители на подсъдимите лица/,
в които липсват сведения относно нанесения побой,въпреки което са относими към
делото и като такива съдът ги кредитира.
Съдът дава
вяра и на становището изразено от представителя на ДПС при РУ на МВР-Сливен.
Съдът приобщи обясненията на подсъдимите, които заявиха ,че не се
признават за виновни и се възползваха от правото да не дават обяснения във
връзка със случилото се.
Съдът по реда на чл.
283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали,
имащи значение за разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са
относими към предмета му и не страдат от пороци.Дава вяра и на наличните
писмени доказателства по ДП № 491/17г. по описа на РУ на МВР- Сливен.
На първо място,съдът дава вяра на приложените медицински документи като, въз основа на тях приема за установено
,че след случилото се пострадалото лице е било прието по спешност в ЗСМП,бил му
е извършен преглед и е било
хоспитализирано за лечение в Отделение
по лицево –челюстна хирургия при МБАЛ „Иван Селимински „ -гр. Сливен . На
същата дата му е била извършена
оперативна интервенция ,за която е бил издаден оперативен протокол № 302 от
12.05.17г. ,която е наложила поставяне на пластина „Мондеал – Германия” с цел фиксация на фрактерираните
фаргменти на предната стена на
фронталния костен синус. На 15.05.2017г. е бил изписан с диагноза „Фрактура на
други лицеви кости”.
Съдът дава вяра и на
останалите събрани по делото писмени доказателства, като въз основа на
наличните медицински документи и приетото за установено в Постановление на
РП-Сливен за прекратяване на производството приема ,че на пострадалото лице е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 от НК . Въз основа
на съвкупния доказателствен материал, съдът прие ,че на Г. е причинена контузия на главата с наличие на болезнен
травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда
с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния
синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината
на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса,които осъществяват
медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” .
С оглед пълнота на изложеното следва да се отбележи ,че съдът прие така
установеното без да назначава съдебно –медицинска експертиза,доколкото по
делото е приобщено образуваното по случая досъдебно производство и са събрани
множество медицински документи.Въз основа на тях и като дава вяра на приетото за установено от РП-Сливен в
Постановлението за прекратяване на ДП от 27.07.17г. ,съдът квалифицира
извършеното от подсъдимите като умишлено нанесена лека телесна повреда по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
Съдът дава вяра и на приобщените по
делото педагогически характеристики на двамата подсъдими изготвена от учебното
заведение ,където са били ученици към момента на извършване на деянието както и
на даденото от ДПС при РУ на МВР-Сливен сведение.
Въз основа на така посочените
писмени доказателства и предвид събраните по делото гласни доказателства, съдът
прие,че макар непълнолетни двамата подсъдими са разбирали свойството на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си.Счете, че при наличните
доказателства не се налага назначаването на експертиза,която допълнително да
даде становище в тази насока,още повече, че такава възможност е предвидена в НПК, но не е въведена
като императивно правило.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна , съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимите са осъществили от субективна и обективна състава
на престъпление по чл. 130,ал.1 в вр.чл.20,ал.2 от НК, тъй като на 12.05.2017 година в гр. Сливен,
в близост до Професионална гимназия по Механотехника - гр. Сливен, макар и
непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие по между си като съизвършители
причинили на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК”, изразяващо се в увреждане в лявата половина на челото, над лявата
вежда с клинични и рентгенологични данни за счупване на предната стена на
фронталния синус в ляво с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре
към кухината на синуса, без да е засегната целостта на вътрешната стена на
синуса .
Безспорно е установен механизма на деянието и авторството
на същото.
Налице са всички изискуеми от закона
елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.
130 ал. 1 в вр.чл.20,ал.2 от НК.
От обективна страна е налице пострадало
физическо лице ,чието телесно увреждане е вследствие действията на подсъдимите и добре
отговаря да е получено по начина описан от пострадалия и потвърден от всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Установено е,че
първо е нанесъл удар подсъдимия Г. в областта на корема,след което пострадалия
е бил ударен и от подс. С. с коляно в областта на главата . Установено е
мястото на ударите нанесени на пострадалия както и в какво се изразява участието
на всеки един от подсъдимите.
Тези им действия са
довели до нараняване на пострадалия изразяващо се в болезнен травматичен
оток и кръвонасядане в лявата половина на челото, над лявата вежда с клинични и
рентгенологични данни за счупване на предната стена на фронталния синус в ляво
с хлътване на образувалия се костен фрагмент навътре към кухината на синуса,
без да е засегната целостта на вътрешната стена на синуса,които осъществяват
медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”, поради което деянието на
подсъдимите , съдът квалифицира като
умишлено нанесена “лека ” телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 в вр.чл.20,ал.1 от НК.
По делото е установена и причинно –
следствена връзка между извършеното от страна на подсъдимите престъпно деяние и
причинения резултат изразяващ се в полученото от пострадалото лице телесно
увреждане .
На
следващо място по делото е установено, че към момента на извършване на деянието
подсъдимите са били непълнолетни,разбирали са свойството на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си.
От субективна страна
подсъдимите са действали умишлено ,тъй като са съзнавали
характера на извършваните от тях действия както и последиците от тях, а
всички останали обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода ,че са целели да причинят на пострадалия нараняване засягащо телесната му неприкосновеност.
Деянието подсъдимите
са извършили с пряк умисъл, тъй като са съзнавали
обществено опасният му характер, предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните му
последици.
Деянието е извършено
от подсъдимите лица в съучастие помежду им, като извършители по смисъла на чл.
20, ал.2 от НК, доколкото всеки един от тях самостоятелно и с цел постигане на
общия престъпен резултат е участвал в изпълнителното деяние като е нанесъл удар на пострадалото лице .
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира в слабите
морално- волеви задръжки на подсъдимите, влошените междуличностни
отношения между тях и пострадалия ,както
и проявената самонадеяност .
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимите
обстоятелства, съдът отчете ниската възраст, доброто процесуално поведение, добри характеристични
данни .
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и го определи както следва:
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на обвиняемия, съдът се съобрази с
обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на чл.78А ,ал.1от НК – чисто съдебно минало на обвиняемия, който не се е ползвал досега от
привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този
вид престъпления, липса на причинени от престъплението имуществени вреди,
поради което прие,че следва да освободи подсъдимите от наказателна отговорност
като им наложи административно наказание
„Глоба” в полза на държавата .
Съдът ,след като
установи ,че към момента на извършване на деянието двамата подсъдими са били
непълнолетни/към датата на деянието, а именно 12.05.2017г.,подс.С.,роден на ***г.
е навършил 14 годишна възраст, а подс.Г.,роден на ***г.е навършил 15 годишна възраст/ прие ,че следва да наложи наказанието им при условията
на чл. 78а,ал. 6 в вр.ал. 1 от НК.
Съдът наложи на
подс. С. и подс. Г. наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”,за всеки един от тях , което следва да се изпълни
чрез прочитане на присъдата пред учителския и ученически колектив на Техникум
по „Механотехника” гр. Сливен/Професионална гимназия по
механотехника-гр.Сливен/,тъй като към момента на извършване на престъплението ,
а подс. Г. и към настоящия момент са ученици в посоченото учебно заведение.
Съдът счита така
определеното наказание за максимално справедливо и за отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Съобразно правилата на процеса съдът осъди
подсъдимите да заплатят на Д.Г. сумата от 400лв. ,представляваща разноски за
адвокатска защита.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: