№ 3782
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100508880 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца М. Л. М. срещу решение № 10581 от 20.06.2023 г., постановено по гр. дело
№ 8418/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „К.
И.И. БГ“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
недължимост на сумата от 590 лв., главница по договор за К. от 12.03.2008 г., ведно със
законната лихва върху нея за периода от 14.02.2011 г. до окончателното й изплащане, за
сумата от 142 лв., мораторна лихва за периода 15.08.2008 г. – 14.02.2011 г., както и за сумата
от 25 лв., разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.09.2011 г. по
гр.д. № 6484/2011 г. по описа на СРС, 64 състав, претендирани по изп. дело №
20188410401338 по описа на ЧСИ Н.М..
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на събраните доказателства, от
които не се установявало извършването на валидни изпълнителни действия в рамките на
петгодишен период, които да прекъснат давността за оспорените вземания. Въззивникът
счита, че молбите на взискателя с възлагане по чл. 18 ЗЧСИ не прекъсват давността, след
като не е платена таксата за извършване на изпълнителните действия, както и че
1
насрочването на опис на движими вещи също не прекъсва давността при положение, че
изпълнителният способ в действителност не е бил приложен. Намира, че по делото е
настъпила перемепция, която води до невалидност на извършваните след този момент
изпълнителни действия, както и че постъпленията по наложения запор на трудовото
възнаграждение не прекъсват давността, тъй като плащанията не са извършвани
доброволно. Счита, че договорът за цесия за прехвърляне на оспорените вземания в полза на
ответника е нищожен. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено и
предявените искове за недължимост на вземанията да бъдат уважени в цялост.
Въззиваемият „К. И.И. БГ“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави и следното:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 6484/2011 г.
на СРС, 64 състав, М. Л. М. дължи на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД оспорените вземания, като
последните са били прехвърлени на ответника „К. И.И. БГ“ ЕАД с договор за цесия, за който
длъжникът е бил уведомен. По делото не се установява наведеното от ищеца основание за
нищожност на договора за цесия – в първото по делото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд същият е заявил, че цесията е нищожна, доколкото е недопустимо
да се прехвърлят вземания на банка, но подобна законова забрана не съществува, а и в
случая предмет на цесията на са вземания по банков К., а такива по договор, сключен с
небанкова финансова институция. В останалата част възраженията срещу действителността
на сключения с ответника договор за цесия като основание за недължимост на оспорените
вземания са релевирани за пръв път едва във въззивната жалба, поради което се явяват
2
преклудирани и не следва да бъдат обсъждани по същество от въззивния съд, още повече, че
ищцовата страна не е представила процесния договор за К., с който да обоснове липсата на
предвидена възможност за К.ора да прехвърля вземанията си по него съобразно изискването
в ЗПК (отм., действащ към датата на сключване на договора за К.).
Видно от книжата по приетото за послужване заповедно дело, заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 16.08.2011 г. (с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение
съобразно действащата към онзи момент редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК,
след връчване на заповедта чрез залепяне на уведомление по чл. 47 ГПК), от когато е
започнала да тече новата давност за установените парични вземания, която на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД и по изложените от първоинстанционния съд мотиви, които настоящата
въззивна инстанция споделя, е 5 години.
За принудително събиране на вземанията с молба на взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от
23.11.2011 г. е образувано изп. дело № 20118410409705 по описа на ЧСИ Н.М., като за
периода от образуване на изпълнителното дело до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече –
изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г.,
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г.
Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че
постановлението е изгубило сила и липсва основание за спиране на давността по време на
изпълнителното дело. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се
прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело, като настоящият
въззивен състав е длъжен да се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от
върховната инстанция (арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Ето защо, едва от датата на постановяването
на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. е продължила да тече започналата от 16.08.2011
г. (датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение) погасителна давност за
установените вземания (спряла да тече за периода 23.11.2011 г. – 25.06.2015 г.).
По делото е прието копие на образуваното изпълнително дело, като от книжата по него е
видно, че след образуването му на 23.11.2011 г. са предприети валидни изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността – налагане на запор върху вземания на длъжника по
сметки в банка от 28.06.2012 г.; налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при работодателя Т.Е.П.“ ЕООД, считано от връчване на запорното съобщение на
работодателя на 12.12.2011 г., които са извършени в рамките на периода на спряла
погасителна давност. След 25.06.2015 г. са предприети множество валидни действия от
съдебния изпълнител и взискателя, годни да прекъснат започналата отново да тече
петгодишна погасителна давност – на 28.08.2015 г. е постъпила молба от цесионера „К. И.И.
БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото; на 09.11.2015 г. е постъпила
3
молба от взискателя с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – опис на
движими вещи на длъжника, като такъв е насрочен на 07.10.2016 г. Във връзка с
възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че насрочването на опис
представлява действие, изграждащо избрания изпълнителен способ и представляващо
активно поведение на съдебния изпълнител, насочено към конкретно имущество на
длъжника, поради което несъмнено прекъсва давността, без оглед на обстоятелството дали
впоследствие описът е бил извършен. Впоследствие отново са постъпвали молби от
взискателя с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия – на 01.06.2017
г., на 01.08.2017 г. и на 04.01.2018 г., като с постановление от 11.01.2018 г. ЧСИ е прекратил
делото поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Преди да изтече петгодишният давностен срок взискателят е инициирал ново изпълнително
дело – № 20188410401338 по описа на ЧСИ Н.М., като с молбата за образуване от 25.04.2018
г. е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, с което отново давността е
била прекъсната. На 05.06.2018 г. е бил наложен запор върху вземания на длъжника в банка,
на 30.09.2019 г. е насрочен опис на движими вещи, а на 03.10.2019 г. е наложен запор върху
вземания на длъжника за трудово възнаграждение от работодателя „Х.-10“ ЕООД.
Давността отново е била прекъсвана на 31.10.2019 г. и на 18.11.2020 г. с нарочване на нови
описи на движимото имущество на длъжника, както и с молба на взискателя от 15.02.2022 г.
за предприемане на конкретни изпълнителни действия – опис на движими вещи и запор
върху вземания от банки, като на 07.04.2023 г. е издадена обезпечителна заповед по
настоящото дело за спиране на изпълнителното производство и от този момент нататък
давността за вземанията е спряла да тече предвид лишаване на взискателя от възможността
да предприема активни действия, насочени към удовлетворяване на вземанията му.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че в рамките на образуваното срещу ищеца
изпълнително производство не е налице период от две години, в който взискателят и
съдебният изпълнител да са бездействали и в който да не са предприемани активни
действия, годни да прекъснат давността за оспорените вземания. Ето защо, изпълнителното
дело не е било прекратено поради перемпция, поради което възраженията на въззивника за
невалидност на предприетите след този момент изпълнителни действия са безпредметни и
не следва да се обсъждат по същество. От друга страна и за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение,
че перемпцията е без правно значение за давността, така че дори и при прекратяване на
делото по право поради перемпция не се препятства прекъсването на давността с
предприемането на изпълнителни действия преди изтичане на давностния срок. В т. 10 на
ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва
перемпцията, нито какви са последиците от нея по отношение на погасителната давност,
като трайната съдебна практика, постановена след тълкувателното решение и обективирана
в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение
№ 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. но ВКС и др., приема, че това са два
различни правни института с различни правни последици. За разлика от изтеклата
4
погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение,
поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди
изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско действие от
съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността.
Следователно, считано от последното прекъсване на давността на 15.02.2022 г. до
приключване на устните състезания по настоящото дело пред въззивната инстанция на
05.06.2024 г. петгодишният давностен срок за оспорените вземания не е изтекъл, т.е.
оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност, поради което предявените от него
отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е
достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10581 от 20.06.2023 г., постановено по гр. дело № 8418/2023
г. по описа на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА М. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, *******, да заплати
на „К. И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, Бизнес център „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5