№ 854
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500426 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4. Обжалва се Разпореждане № 2247 от 21.02.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 457 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против А.М.П. с ЕГН **********, за
сумите в размер на 11.15 лв. представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 19.12.2019 г. до 06.02.2020 г. и 179.98 лв. представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 20.12.2019 г. до 24.01.2022 г.,
без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят намира за
неоснователни и несъобразени с константната съдебна практика изложените
от районния съд изводи за накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД. Посочва, че доколкото възнаградителната лихва
представлявала цена за ползване на заетата сума, размерът на годишния
лихвен процент се обосновавал с разходите, направени от заемодателя, както
и с поетия риск. Подчертава, че в случая ГПР не надвишавал петкратния
размер на законната лихва ( чл.19,л.4 от ЗПК). Моли се за отмяна на
разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за претендираната със заявлението сума за възнаградителна
лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за
връчване на насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
1
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд- Бургас, въз
основа на депозирано заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против длъжника
А.М.П., за следните суми: главница в размер на 354,04 лева, дължима по
Договор за паричен заем № 373553 от 21.11.2019г. ведно със законната лихва
върху нея; договорна лихва от в размер на 11.15 лв. представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2019 г. до 06.02.2020 г. и
179.98 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
20.12.2019 г. до 24.01.2022 г., без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., до
датата на подаване на заявлението, както и присъждане на сумите за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от Договор за паричен заем № 373553 от
21.11.2019г., сключен със ,,Сити кеш“ ООД, по който на длъжника е
предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 500
лева. По силата на Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания(цесия) от 02.11.2020 г. между , ,,Сити кеш“ ООД и ,,Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл. 99 ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника.
Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 373553,
ведно с погасителен план и пълномощно.
С разпореждане № 2247 от 21.02.2022 г. Бургаският районен съд е
отхвърлил частично заявлението на кредитора ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД,, в частта за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за парично вземане за заплащане на сумата от 11.15 лв. представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2019 г. до 06.02.2020 г. и
179.98 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
20.12.2019 г. до 24.01.2022 г., без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
Това разпореждане се обжалва само в частта, в която е отхвърлено
заявлението за претендирано парично вземане представляващо договорна
лихва.
В мотивите си, заповедният съд е посочил, че искането за издаване на
заповед за изпълнение за възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави и уговореният ГЛП от 40.05 % надвишавал значително трикратния
размер на законната лихва, поради което клаузата била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е отхвърлил заявлението в тази част на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Посочва се още, че е недопустимо
поставянето на субектите, предоставящи потребителски /бързи/ кредити в по-
благоприятно положение чрез приравняването на ГЛП с ГПР, от останалите
заемодатели и на потребителите в по-неблагоприятно положение от другите
заематели /доколкото голяма част от заемните правоотношения не попадат в
2
обхвата на ЗПК/.
В тази връзка следва да се посочи, че Договор за паричен заем №
373553 има характер на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т. 12, б. Б
/редакцията ДВ бр.59/2006 г./ от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата
разпоредба. Ищецът /респ. праводателят му/ е търговец по смисъла на пар. 13,
т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на пар.13, т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл. 2 от Директива
93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Поради това спрямо договора за паричен заем, във
връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заявлението по
чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка:
дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от
депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са
индивидуализирани в достатъчна степен.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК "годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит".
Въззивната инстанция не споделя извода на районния съд, че
уговорената от страните годишна договорна лихва противоречи на добрите
нрави, понеже надхвърля трикратния размер на законната лихва. Доводите на
районния съд почиват на съдебна практика, която не е актуална. Същата е
постановена по времето, когато в закона липсва законоустановена горна
граница на договорната лихва при потребителските кредити /т. е. липсва
императивна правна норма, регулираща размера на възнаградителната лихва/,
поради което единственото ограничение на свободата на договаряне на
страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на
добрите нрави. Понастоящем обаче, такава горна граница има и това е 5-
кратния размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като
процесната лихва не надвишава посочения размер, тоест е договорена в
рамките на закона, основателно е оплакването в жалбата, че същата не може
да противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка
не противоречи на закона, то тя не може да противоречи на правилата на
добрите нрави. Освен това, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят
основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен
случай договорът не би бил сключен.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 ЗЗД, страните са
свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които
влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и
добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на
разходите, който включва и годишен лихвен процент по кредита, не
3
надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям
от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
По отношение на отхвърляне на заявлението за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва: съдът е отхвърлил
заявлението по чл. 410 ГПК по отношение на сумата 179.98 лева обезщетение
за забава по съображения, че заявителят не е отстранил констатирана
нередовност на заявлението: не става ясно как е формирана същата, тъй като
размерът на мораторната лихва и то върху цялата сума, изчислен
с калкулатор е 63.23 лева. С разпореждане от 27.01.2022 г. съдът е оставил без
движение заявлението, като е указал на заявителя да посочи как е формирано
обезщетението за забава – върху какви главници, за какви периоди и при
какъв лихвен процент е начислено. В отговор на това е постъпила молба от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в която е уточнено, че
обезщетението е начислено върху непогасената главница, приложения лихвен
процент е в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ЗЗД, посочен е и
периода: 20.12.2019 г. до 24.01.2022 г. /без 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./. С
това заявителят е изпълнил указанията на съда и отхвърлянето на заявлението
на това основание е неправилно. Съдът в производството по чл. 410 ГПК не
проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен или не. При наличие
на твърдения за изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем,
безспорно е, че се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва и не е налице основание за отхвърляне на заявлението в тази
му част, само защото според съда размерът на обезщетението е друг. Този
въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято
основана цел е да провери дали вземането е спорно.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми от 11.15 лв. представляваща договорна лихва, начислена за периода от
19.12.2019 г. до 06.02.2020 г. и 179.98 лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода 20.12.2019 г. до 24.01.2022 г.
В полза на частния жалбоподател следва да бъдат изплатени
направените в заповедното производство разноски в пълен размер – а именно
над уважената част и разноските пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2247 от 21.02.2022 г., постановено по ч. гр.
д. № 457 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК против А.М.П. с ЕГН **********, за сумите в размер на 11.15
лв. представляваща договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2019 г. до
4
06.02.2020 г. и 179.98 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода 20.12.2019 г. до 24.01.2022 г. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в
полза на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу А.М.П. с ЕГН **********, за
вземане по Договор за паричен заем № 373553 от 21.11.2019г., за сумите в
размер на 11.15 лв. представляваща договорна лихва, начислена за периода от
19.12.2019 г. до 06.02.2020 г. и 179.98 лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода 20.12.2019 г. до 24.01.2022 г., както и за сумата
в размер на 73,76 лв. представляваща разноски пред заповедния и въззивния
съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената в диспозитива на настоящото
съдебно определение сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5