Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова частно гражданско дело № 5607 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т.1 и ал.4,  и чл. 436 Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 65661/24.09.2020 г., подадена от Л.М.М. – длъжник по изпълнително дело № 20188510402276 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, срещу изпълнителни действия, изразяващи се в насочване на изпълнение върху недвижим имот, подробно описан в жалбата и собствен на жалбоподателя, който последният счита за несеквестируем. Излага твърдения, че извършеният на 17.09.2020 г. опис на посочения недвижим имот бил незаконосъобразен, и тъй като не бил уведомен за неговото насрочване. Жалбоподателят моли обжалваните действия да бъдат отменени.

По делото е постъпила и жалба с вх. № 66438/28.09.2020 г., подадена от З.С.М.– трето лице/съсобственик срещу извършения по изпълнително дело № 20188510402276 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, опис на недвижим имот.

 Взискателите М.Б.К.и М.Н.Г.– Б. са подали възражения срещу постъпилите жалби, като  навеждат доводи, че имотът, предмет на изпълнение, не е единствен на жалбоподателя Л.М.М. и не е несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Поддържат, че налагането на възбрана върху несеквестируемо недвижимо имущество е допустимо изпълнително действие. Навеждат доводи за недопустимост на подадената от З.С.М.жалба. Взискателите К.Н.Ф., В.Л.П.и И.Ц.Р.не са депозирали становище по подадените жалби.

Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал становище във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата с вх. № 65661/24.09.2020 г., подадена от Л.М.М. е неоснователна, а жалбата с вх. № 66438/28.09.2020 г., подадена от З.С.М.е недопустима.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

По жалба с вх. № 65661/24.09.2020 г., подадена от Л.М.М..

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането  на  запор или възбрана  върху несеквестируема непотребима  вещ,  както  и  описът  на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Същите единствено задържат вещта в патримониума на длъжника и не нарушават забраната за нейното осребряване.

Съгласно разпоредбата на чл.444, ал.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

От друга страна, от представените по делото писмени доказателства се установява, че Л.М.М. и членовете на семейството му към датата на налагане на възбраната – 28.09.2018 г. притежават три жилищни имота – апартамент №76, находящ се на адрес: гр.София, ул. „*******“ №*******(придобит в режим на СИО); апартамент №16, находящ се на адрес: гр. София,  ж.к. „*******; УПИ II-563, ведно с построената в него къща, вила, лятна кухня, находящ се в с. Върбово, ул. „*******(придобит по наследство от починалия брат на Л.М.М. – З.М.).

Ето защо, жилището, представляващо апартамент №16, находящ се на адрес: гр. София,  ж.к. „*******, не е единствено за жалбоподателя, респ. за членовете на неговото семейство. В случая, обаче, предвид характера на възбраната като допустимо действие, преценката за наличието на предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК не би променила извода на съда за неоснователност на жалбата. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за липсата на редовно уведомяване за насрочения опис, доколкото от представените по делото писмени доказателства се установява, че същият е бил редовно уведомен за насрочения на 17.09.2020 г. опис на недвижим имот, от призовкар на кантората на ЧСИ М.П. при спазване на уредената в чл.47, ал.1 ГПК процедура.

Доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на недвижимия имот, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По жалба с вх. № 66438/28.09.2020 г., подадена от З.С.М..

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, в качеството й на съпруг недлъжник, но срещу изпълнително действие, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което жалбата е процесуално недопустима.

Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му, се определят от ГПК. Предвид това, право на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване. Ако подобна възможност не е предвидена, действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство.

В чл. 435 от ГПК са изброени лимитативно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. Други действия на съдебния изпълнител не могат да бъдат предмет на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Нормата предвижда кумулативно наличие на две предпоставки, когато изпълнението е насочено върху недвижими вещи: 1) насочване на изпълнението върху недвижими вещи чрез възбрана и 2) в деня на възбраната вещите да се намират във владението на третото лице. Настоящият състав счита, че не се установяват и двете предпоставки. Освен това, жалбоподателката не е изложила твърдения, нито е представила доказателства, че владее недвижимия имот към момента на налагане на възбраната.

С оглед изложеното жалбата е недопустима, тъй като с нея се обжалват действия извън посочените в чл. 435, ал. 2 и 4 от ГПК. За пълнота следва да се посочи и, че нередовностите в уведомяването, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол.

По изложените аргументи в разглеждания случай подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

 

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 65661/24.09.2020 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, подадена от Л.М.М., ЕГН **********,***, офис 1 – длъжник по изпълнително дело № 20188510402276 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 66438/28.09.2020 г.  по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, подадена от З.С.М., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20188510402276.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.