Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /          2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шести март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 15816 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба В.С.С. твърди, че на 11,03,2016г. в района на с.Мишеморков хан пострадал при настъпило ПТП, причинено виновно от Д.М.М., водач на л.а. марка „Фолкваген”, модел „Фаетон”, per. № *******, за което е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 262/2016г., от ОД на МВР - Велико Търново и постановена Присъда № 63/27.09.2017г. по НОХД № 2210/2016г., по описа на PC гр. Велико Търново, за това това, че на 11.03.2017г., нарушавайки правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, навлизайки в лентата за насрещно движение, Д.М.М. допуснал причиняването на средни телесни повреди на ищеца, удряйки се в насрещно движещия се л.а. марка "Киа", модел "Рио", с per. № *******, управляван от него, с поставен обезопасителен колан. Отговорността на ответинка била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до 01.06.2016г. 

Твърди, че след ПТП е откаран по спешност в иЗ.лючително тежко състояние, в УМБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. София. Престоял в болничното заведение от 12.03.2016 г., до 22.03.2016г. След прегледа било установено, че е получил следните травматични увреждания: компресивно закрито счупване на тялото и дъгите на пети поясен прешлен с компресия на гръбначно-мозъчния канал; фрактура на дясна илиячна кост; раЗ.ъсно-контузна рана на брадичката; раЗ.ьсно-контузни рани в областта на тялото и лицето. Вследствие тежката фрактура на пети поясен прешлен, на 14.03.2016 г. бил подложен на оперативна интервенция, при която са му сложени 4 титаниеви канюлирани винта, е цел постигане на декомпреция в областта на фрактурата.

Твърди, че след изписването продължил лечението и възстановяването си в домашни условия. В продължение на 6 месеца не е могъл да става от леглото. Всяко движение за него било свързано е неимоверни болки. За битовите ми и ежедневни нужди се е грижила майка му, т.к. бил напълно безпомощен.

Твърди, че и към настоящият момент поради тежките травми получени от пътния инцидент не се е възстановил напълно. Поради поставената му металическа стабилизация на гръбначния стълб в областта на пети поясен прешлен, е налице ограничение в обема на движенията гръбначния стълб в поясен отдел, изразяващо се в намален обем на движенията напред и настрани. Поради получената травма в областта на гръбначния стълб е невъзможно да се навежда, кляка да вдига по-тежки предмети. Вследствие на фарктурата на дясна илиячна кост изпитва спорадични болки в областта на таза, придружени с изтръпване в областта на слабините и крайниците. Към момента докторите не се ангажират със становище колко време ще продължи възстановяването му и дали ще е нужна нова операция. С оглед на получената тежка травма поставената стабилизация не подлежи на премахване, което практически означава, че настоящото ограничение в движенията ще остане за цял живот.

Твърди и, че пътният инцидент се отразил иЗ.лючително тежко на психиката му. Често се връща към спомена, че непосредствено след като настъпил иницидентът, колата, която е управлявал се запалила, като той, заедно е колежката си успели да излязат от нея секунди преди да се възпламени напълно. Страдал от нарушения на съня и изпитвал страх от автомобили. Страда от постоянно чувство на тревожност, лесно раздразнителен е, отказва да води предишния начин на живот. Не може да извършва какъвто и да било физически труд. Всичко преживяно създало за него чувство за несигурност и безизходица. Изпитва страх, че няма да се възстановя напълно и ще остане в тежест на семейството си, както и че няма да може да води нормален социален живот. Цялата случка и свързаните е нея преживявания наложили да посещава психилог, с помощта на който да превъзмогне тежките постравматични състояния. Вследствие изживения стрес получил кожен проблем, който му създава иЗ.лючителен ежедневен дискомфорт. Кожата по цялото тяло се бели, което налага ежедневно да я третира с лекаства и мехлеми и създава у него чувство за малоценност и усещането, че околните се отвращават от него.

Ежедневно е подложен на стрес, тъй като му се налага да упвалява МПС в работата си. Видно от приложената с настоящата искова молба психологическа оценка на психолог Василева, водещите емоции, които изпитва към настоящия момент В. са паника, отчаяние, пасивна подчиняемост, безисходица и безпреспективност. Полученият кожен проблем създава в него чувство за малоценност. Чувства, че хората около него изпитват отвращение от него.

Твърди, че  с оглед поставената вследствие на ПТП стабилизация заплатил сумата от 7 060,00лв., за което е съставена Фактура № 70000010992/12.03.2016г., издадена от МБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. София придружена с фискален бон.

С молба с Вх. № 5684/19.05.2017г. завел писмена претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество, но такова не му било заплатено.

Претендира присъждане на сумата 200000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на поканата – 19,05,2017г. и сумата 7060,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 11,03,2016г., виновно причинено от Д.М.М. при нарушение правилата на ЗДвП, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до 01.06.2016г. 

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до 01.06.2016г., както и, че на на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал ищеца.

Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението за наличието на причинно-следствена връЗ.а на претендираните вреди с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в ИМ като вид и характер вреди. Оспорва твърдението за иЗ.лючителна вина на водача на лекия автомобил. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че с поведението си нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл с превишена скорост в лентата на движение на л.а. марка „Фолкваген”, модел „Фаетон”, per. № ******* управляван от Д.М.М..

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлата в сила Присъда № 63/27.09.2017г. по НОХД № 2210/2016г., по описа на PC гр. Велико Търново, Д.М.М. е признат за виновен в това, че на 11.03.2017г., нарушавайки правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, допуснал ПТП с насрещно движещият се в посока от гр.Гурково към гр.Велико Търново л.а. марка "Киа", модел "Рио", с per. № *******, управляван от В.С.С. и причинил телесни повреди на повече от едно лице, като на В.С.С. изразяващи се в компресивно закрито счупване на тялото и дъгите на пети поясен прешлен с компресия на гръбначно мозъчния канал, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок от около 8 месеца; постоянно  ограничение на движението на гръбначния стълб на ниво поянсен отдел, причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна илиячна кост, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок около 3 месеца, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на постадалите, поди което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00лв.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.М.М. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия процес.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до 01.06.2016г.

От приетото по делото заключение на СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:  

В резултат на процесното ПТП настъпило на 11,03,2016г., ищеца е получил травматични увреждания с доказан поизход, в пряка причинна връзка с ПТП, доказателство за което са механизма, по който най често се получават такъв вид увреждания, както и събраните писмени доказателства – материали от воденото НОХД и медицИ.ка документация. Травматичните увреждания са следните: компресивно закрито счупване на тялото и дъгите на пети поясен прешлен с компресия на гръбначно мозъчния канал, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок от около 8 месеца; постоянно  ограничение на движението на гръбначния стълб на ниво поянсен отдел, причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна илиячна кост, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок около 3 месеца.

След инцидента пострадалия е постъпил в МБАЛ В.Търново, а в последствие транспортиран и приведен за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София, където е открито многофрагментно счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен с фрагменти към гръбначния канал. След проведена подготовка е извършена операция на 14,03,2016г.

Съгласно заключението през 6месечния период след ПТП ищеца е търпял болки и страдания, като през първите два месеца непосредствено след злополуката и около два месеца по време на проведената рехабилитация болките са били с по интензивен характер. Извън този период е търпял периодично явяващи се болки при рязка промяна на времето. Последните са го принуждавали да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с болките през първите 2 месеца ищецът е провеждал лечението си повече на постелен режим, като през този период е ползвал чужда помощ за обслужване. Започнал е активна рехабилитация в началото на 3тия месец, но през този период се е привдижвал с помощни средства.

Съгласно заключението към момента ищеца се намира в добро общотелесно състояние Движенията в поясния отдел на гръбначния стълб са трайно ограничени поради наложеното оперативно обездвижване на сегмента Л4, Л5 Ес1 прешлени. ПРи наклон напред разстоянието пръсти под е 30см при норма 0см.  Счупената дясна хълбочна кост е зарастнала окончателно, а движенията на десния долен крайник са в норма. Движи се самостоятелно, без помощни средства, с нормална походка. Следоперативния белег в поясната област на гръбначният стълб е с размери 17см дължина и до 5мм ширина. Белегът на брадичката е с дъговидна форма и дължина 4см.

Видно от Фактура № 70000010992/12.03.2016г., издадена от МБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. София придружена с фискален бон ищецът е заплатил за стабилизация сумата от 7 060,00лв. Съгласно заключението сумата е заплатена във връзка с лечението след ПТП.

От показанията на св. Р.И.И.– майка на ищеца се установява, че узнала за ПТП по телефона, след което го видяла в болницата в гр.Търново. Ищецът говорел, бил адекватен, но изглеждал много зле. Бил на обезболяващи. Казвал, че го боли, че оцелял и оживял. Разказал за ПТП, че усетил зверска болка и след отва колата пламнала и някой го измъкнал и го сложил отстрани. Повтарял, че са го оставили на дъжда и никой чадър не дал. Наложило се да го преместят в Пирогов. Там го оперирали. До операцията била за понеделни, като от деня на инцидента до понеделник не трябвало изобщо да се движи. Не се хранел. Свалил около 10кг. Свидетелката и баба му се грижели за него. След болницата се възстановявал в къщи. От доста време бил обездвижен и трябвало да започне разходки. През повечето време имал нужда от пълно обслужване – обслужване при къпане, тоалет, хранене. Постепенно през втори месец започнал да се разхожда навън. Движел се със затруднение и страх. И към момента не бил изцяло възстановен. Доста движения му били ограницени, като лекарите казвали, че това няма да се промени. ПТП зле се отразило на кожата му. Преди това имал атопичен дерматит, който се обострил. Инцидента му се отразил и психически зле. Демотивирал се да живее, станал скептичен, напуснал работа, защото била свързана с много пътувания. След инцидента нямал право да шофира. Свидетелката го возела почти легнал, защото не можел да седи изправен. Страхувал се, стискал се за нея.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че по отношение на увреждащия автомобил и водача Д.М.М. е имало валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до 01.06.2016г.

С влязлата в сила присъда са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинените травматични увреждания на ищеца.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съдът цени показанията на св. Иванчева при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Намира приетата СМЕ за обективна и безпристрастно дадена, във връзка с останалите даказателства по делото.

Въз основа показанията и СМЕ приема за установено, че ищецът е търпял твърдяните физически и морални болки и страдания. Недоказано е останало твърдението за обостряне на вече съществуващото кожно заболяване. Свидетелските показания в тази връзка са изолирани и неподкрепени с други доказателства, включително и приетата СМЕ.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното застрахователно събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в трудоспособна възраст /32 години към датата на произшествието/, претърпял множество тежки увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: компресивно закрито счупване на тялото и дъгите на пети поясен прешлен с компресия на гръбначно мозъчния канал, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок от около 8 месеца; постоянно  ограничение на движението на гръбначния стълб на ниво поянсен отдел, причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна илиячна кост, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок около 3 месеца.

Ищецът следва да бъде обезщетен и за остатъчните увреждания, за които не се очаква пълно възстановяване, а именно: Движенията в поясния отдел на гръбначния стълб са трайно ограничени поради наложеното оперативно обездвижване на сегмента Л4, Л5 Ес1 прешлени. ПРи наклон напред разстоянието пръсти под е 30см при норма 0см.  Следоперативния белег в поясната област на гръбначният стълб с размери 17см дължина и до 5мм ширина. Белег на брадичката с дъговидна форма и дължина 4см.

Ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените болки и страдания, за претърпените неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ, през първите два месеца, когато е провеждал лечение при постелен режим, както и необходимстта да се придвижва с помощни средства след началото на третия месец, по време на рехабилитацията, както и за търпяните през  6месечния период след ПТП болки и страдания, като през първите два месеца непосредствено след злополуката и около два месеца по време на проведената рехабилитация болките са били с по интензивен характер. След този период е търпял периодично явяващи се болки при рязка промяна на времето, което е налагалоползване на седативни и обезболяващи средства.

Ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Такива доказателства не са събрани.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 80000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 80 000,00лв. и отхвърлен за сумата 120000,00лв., която е разлика над присъдените 80000,00лв. до общо претендираните 200000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, искът подлежи н отхвърляне.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно: тази на писмената покана до ответника – 19,05,2017г.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищецът е заплатил по повод лечението си сумата 7060,00лв., която се явява претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от деянието. При това положение в негова полза следва да се присъди сумата 7060,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Съобразно направеното искане главницата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 8200,00лв., формирани от заплатен за защита от адвокат хонорар. Съдът, предвид изричното възражение на ответника за прекомерност и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и направените искания намира, че адекватният размер на разноските е 5672,00лв., съответен на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, до който следва да бъде редуциран претендирания хонорар.

Ответникът е направил разноски в размер на 120.00лв. за депозит за разпит на свидетел  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 320,00лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2191,44лв., а ищеца на ответника сумата 270,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3200,00лв., както и сумата от 310,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Г. И. САК сумата 80000 /осемдесет хиляди/лв., която е част от общо претендираната в размер на 200000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, както и сумата 7060,00 /седем хиляди и шестдесет/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – заплатена сума за стабилизация по Фактура № 70000010992/12.03.2016г., издадена от МБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. София, вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 11,03,2016г. в района на с.Мишеморков хан, виновно причинени от водача Д.М.М. на л.а. марка „Фолкваген”, модел „Фаетон”, per. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до 01.06.2016г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на поканата – 19,05,2017г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 120000,00 /сто и двадесет хиляди/лв.,  която е разлика над присъдените 80000,00лв. до пълния претендиран размер от 200000,00лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Г. И. САК сумата 2191,44 /две хиляди сто деветдесет и един, 0.44/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Г. И.САК ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. сумата 270,00 /двеста и седемведесет/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3200,00 /три хиляди и двеста/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 310,00 /триста/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: