Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 16.07.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание нa двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 334 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр.София,  чрез адвокат пълномощник, предявява  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N  1124/2020г. на РС-Кърджали, произтичащо от неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената на потребени услуги по  договори за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнява сключени с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* договори за далекосъобщителни услуги от 23.02.2015г. с клиентски номер на абоната **********  за използване на мобилен номер ********** с избран тарифен план Vivakom MegaCall XL  с месечна абонаментна такса 99.80лв., по издадени въз основа на договора фактури N **********/22.08.2017г., **********/22.09.2017г., **********/22.10.2017г., **********/23.11.2017г., **********/22.12.2017г., за периода от 22.07.2017г. до 21.12.2017г., на обща стойност 265.67 лв., и дължима е върху тази сума мораторна лихва за  забава от 74.61 лв. за периода от 07.01.2018г. до 13.10.2020г., за което вземане за главница и лихва е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело  N 1124/2020г. на РС-Кърджали. Както с исковата молба, така и с допълнителна молба - становище, с оглед оспорването от страна на ответника, ищецът сочи, че правопораждащ факт на вземането са договори от 23.02.2015г. Твърди, че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия  от 16.10.2018г. вземането, а последното  на свой ред е прехвърлило вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. и длъжникът е уведомен за прехвърлянията.  Ищецът се позовава на клаузите на чл.29 от Общите условия на „БТК“ ЕАД към договорите за мобилни услуги и на чл.50, вр. чл.43, т.1 от същите, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги и при неспазване на това задължение, мобилният оператор може да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, както и че абонаментът на ответника е деактивиран на 04.12.2017г. поради неплащане на потребени услуги на обща стойност 265.67 лв. за пет последователни отчетни месеца –от месец 08/2017г. до месец януари 2018г., по фактури с дати 22.08.2017г., 22.09.2017г., 22.10.2017г., 23.11.2017г. и 22.12.2017г.. Ищецът сочи, че към датата на деактивация на процесния абонамент не е регистрирано плащане по фактурите, като деактивацията е генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора. По неплатените цени на услугите ищецът твърди, че е начислил мораторни лихви за забава, в общ размер от 74.61 лв., за периода от 07.01.2018г. до 13.10.2020г., с оглед на което и за посочените по-горе суми за главници, представляващи неплатена цена на предоставени услуги и за обезщетение за забава, претендира да се установи вземането му по издадената заповед за изпълнение срещу ответника, като излага и подробни съображения относно прехвърляне на вземането по цесиите и съобщаването им на ответника. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с молба - становище чрез упълномощен адвокат.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Р.Ф. оспорва иска по чл.422, ал.1 от ГПК, както като недопустим, поради липса на идентичност между заявеното в заповедното производство вземане и това в настоящето исково производство, така и като неоснователен, тъй като приложеното към исковата молба допълнително споразумение и декларация към него не са подписани от ответника както относно подписа, така и собственоръчно изписаното име „Ф.“. Оспорва иска поради това, че приложените към исковата молба месечни сметки не са й връчени и не е могла да упражни правото си своевременно да оспори същите в срок, независимо от което възразява и да дължи въобще суми по тях. Оспорва иска и защото дружеството „С.Г.Груп“ ООД, прехвърлило вземането на ищеца, е свързано дружество с ищеца, и документите, установяващи сочените от ищеца цесии, са нередовни и не установяват реална сделка между сочените дружества, явяващи се цеденти и цесионери, като в публичния регистър на Агенция по вписвания в Търговски регистър, при посочения ЕИК за „С.Г.Груп“ ООД фигурира „С.Г.Груп и партньори“ ООД, а „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕАД са свързани, тъй като управителите им са свързани лица и едноличен собственик на капитала на ищеца е „С.Г.Груп“ ООД, поради което е налице според ответника заобикаляне на закона и нищожност на сделката по отношение на нея. Оспорва да дължи и претендираната мораторна и договорна лихва от датата на забава, тъй като не е получила изрична покана от ищеца за плащане на претендираните суми с оглед и правилото на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и прави възражение, че мораторната лихва е прекомерна по размер, нарушава чл.9 от ЗЗД и противоречи на добрите нрави, което представлява основание за обявяване на нищожността й относно уговорения размер съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.Оспорва иска и защото договорите и допълнителните споразумения съдържат неравноправни клаузи, които са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, за което излага подробни съображения, позовавайки се на правилата на ЗЗП, чл.9 от ЗЗД, ЗПК и Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане съгласно чл.110 и чл.111, буква „б“ и „в“ от ЗЗД. Прави възражение, при условията на евентуалност, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, както и, че претендираните суми за главница и лихва са неправилно изчислени и не отговарят в действителност на ползвани услуги.Възразява, че клаузите на договорите  и представените общи условия към тях установяват забранена от чл.68в от ЗЗП нелоялна търговска практика и като такива са нищожни, защото установяват неблагоприятни условия за ползвателите на мобилни услуги. Моли за отхвърляне на исковете и за разноски по делото.В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, но с писмени молби поддържа възраженията срещу иска.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Със Заповед  N 260100/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1124/2020г. на РС-Кърджали е разпоредено ответникът като длъжник  да заплати на ищеца като кредитор 1.сумата 265.67 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **********  с дати 19.09.2013г., 23.02.2015г. и 23.02.2015г., за отчетен период от 22.07.2017г. до 21.12.2017г. по фактури NN **********/22.08.2017г., **********/22.09.2017г., **********/22.10.2017г., **********/23.11.2017г., **********/22.12.2017г., 2.сумата 74.61 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.01.2018г. до 13.10.2020г., и 3.сумата 205 лв., представляваща разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

В заповедта са посочени обстоятелствата, от които произтичат вземанията, а именно неизпълнено парично задължение по сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* договори за далекосъобщителни услуги  с клиентски номер **********  с дати 19.09.2013г., 23.02.2015г. и 23.02.2015г., вземането за което кредиторът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД  е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия  от 16.10.2018г., което на свой ред е прехвърлило вземането на заявителя „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 01.10.2019г., и длъжникът е уведомен за прехвърлянията на 21.10.2019г.

В действителност по делото ищецът представя Споразумение за заместване на страна по договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ********** от 19.09.2013г., с който Българска телекомуникационна компания АД/БТК АД/, „Природа ВВООД“ ООД гр.Кърджали, представлявано от М.Ф., като абонат юридическо лице, и М.Р.Ф. като физическо лице – нов абонат, е постигнато съгласие новият абонат да замести предишния, по договор с абонатен номер **********, считано от 19.09.2013г. , при избран номер *********, с абонаментен план Vivacom MegaCall XL + I  и срок на договора до 17.04.2015г., преди изтичането на който М.Р.Ф. като абонат сключва с БТК АД допълнително споразумение към договор за електронни услуги с дата 23.02.2015г., за срок до 23.02.2017г., за същия номер, абонаментен план с месечна цена 99.80 лв. с ДДС и клиентски номер, с отчетна/падежна дата 22-ро число, като споразумението има за предмет : продължаване на срока на договора, и в същото е посочено устройство на лизинг за 24 месеца/ 357466062235801/, условията за получаване на което са посочени в Приложение N  1 към споразумението и Общи договорни условия за лизинг на устройства. Представените в заповедното производство две допълнителни споразумения към договор за електронни съобщителни услуги за идентични едно с друго, както и с това, приложено към исковата молба, като в настоящото исково производство ищецът представя Приложение N 1 oт 23.02.2015г., озаглавено Договорни условия за лизинг на устройство/което представлява GSM Samsung Galaxy Alpha, N  357466062235801 и фактура от 23.02.2015г. за същото, на стойност 481.89 лв., издадена от БТК ЕАД на М.Ф., в която е посочено, че формата на плащане е лизинг. Така, независимо, че в настоящото производство не се сочи така, както в заповедното производство като правопораждащ вземането факт и договор от 19.09.2013г., то доколкото този договор е обуславящ този от 23.02.2015г., в т.ч. и за закупеното от абоната устройство, тъй като с тях е продължено действието му, както и доколкото предявените вземания, както за главница, така и за лихва за забава, са в размер идентичен по издадената заповед за изпълнение, не е налице липса на идентитет между настоящето исково и заповедното производство и по същество е необходимо да се изследва дължимостта на заявените вземания по посочените договори от 23.02.2015г..

 Оспорването от ответника на истинността на допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги с вх. N 20150223143510-33059161/23.02.2015г./лист 23 от делото/ и Декларация от 23.02.2015г./лист 19 от делото/ за получен екземпляр от Общи условия и съгласие, по откритото за целта производство относно авторството на положения в тях подпис за абонат/респ. декларатор, както и изписване на  името „Ф.“ в договора, е неуспешно, тъй като заключението на вещото лице по експертизата на почерк и подпис установяват, че те са изпълнени от ответника М.Р.Ф., а не от друго лице.

 Установява се от доказателствата към исковата молба, че първоначалният кредитор на ответника „БТК“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г. прехвърля свои вземания  на „С.Г.Груп“ ООД, което на свой ред ги прехвърля на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., като измежду прехвърлените вземания  е това, което БТК ЕАД има към ответника в размер на 265.67 лв. и за което потвърждава цесията, с уведомление до ответника, което потвърждава и сключен с „БТК“ ЕАД - страна по договорите с ответника от 27.01.2017г. и „С.Г.Груп“ ООД по договор с ищеца от 01.10.2019г., като връчването на книжата по цесиите, ведно с уведомлението за това, като приложени към исковата молба, е обстоятелство, което съдът съобразява на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, тъй като прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от узнаването му съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, при което ищецът формално има легитимация на кредитор на ответника на основание договора за цесия от 01.01.2019г. и без значение е какви са вътрешните отношения между цедента и цесионера, тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР N 3/2011 г. по тълк. дело N 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на  чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от съдържанието на процесните договори и на месечните сметки, както и на общите условия към договорите/раздел VII, т.29 и т.35.1/, че предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата и неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок, то вземанията по договора съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на  чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват по давност в посочения тригодишен срок.Съответно вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, щом главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119, вр. чл. 111, б. "в" ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа, т.е. от деня, в който задължението подлежи на изпълнение като определено по основание и размер, а забавата на длъжника, тъй като задълженията са уговорени като срочни, е от деня, следващ изтичане на срока за плащане на месечните сметки съгласно чл.84, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Претендираното парично главно вземане, както общо, така и като цена по всяка една от сочените от ищеца и неоспорени от ответника фактури е частично погасено по давност по възражението на ответника, основано на чл.111 б „в“ от ЗЗД, при съобразяване на чл.3 т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение/13.05.2020г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, както и при отчитане, че погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа, в случая от 22-ро число, на което е издадена всяка една от  процесните фактури, изключая тази с номер **********/23.11.2017г., издадена на 23-то число.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, откогато искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен, е подадено на 29.10.2020г., п.кл.28.10.2020г., при което не е прекъснало давността съгласно чл. 116 б „б“ предл.1-во от ЗЗД за вземането по първата фактура/месечна сметка/ N  **********/22.08.2017г., тъй като към тази дата давността за същото е изтекла на 22.10.2020г./поради продължаване на срока на течение на давността с два месеца съгласно чл.3 т.2 от ЗМДВИП/, при което то е погасено по давност, което не се отнася за дължимите суми по останалите процесни фактури/месечни сметки както следва: **********/22.09.2017г. за 101.98 лв./с краен срок за плащане 09.10.2017г./ и **********/22.10.2017г. за 99.80 лв./с краен срок на плащане 08.11.2017г./, давността за които е прекъсната на 28.10.2020г., като по останалите две месечни сметки **********/23.11.2017г. и  **********/22.12.2017г. не са начислявани услуги, а само лихва за забавено плащане съответно от 1.89 лв. и 1.96 лв., поради което по същите не са дължими каквито и да са парични задължения, произхождащи от договори от 23.02.2015г.

С оглед общата претендирана сума и дължимата цена на услугите по всички месечни сметки, то може да се направи извод, че плащане е правено по същите, но такова не се сочи нито от ищеца, нито от ответника.За посочените по-горе суми, които не са погасени по давност, от 101.98 лв. по месечна сметка с номер **********/22.09.2017г. и от 99.80 лв. по месечна сметка **********/22.10.2017г., обезщетение за забава е дължимо от деня следващ този на крайния срок за плащането им и до 13.10.2020г., като  с оглед претенцията на ищеца, за началната дата, от която претендира обезщетение за забава – 07.01.2018г., която следва действителната такава по всяка месечна сметка,  съгласно  Калкулатор НАП върху сумата от 101.98 лв. е дължима законна лихва от 28.64 лв. за периода от 07.01.2018г. до 13.10.2020г. , а върху сумата от 99.80 лв. е дължима законна лихва от 28.03 лв. за периода от 07.01.2018г. до 13.10.2020г..

Независимо от горното, искът по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло, тъй като договорът на който ищецът се позовава в настоящото производство, така и договорите, на които ищецът се позовава в заповедното производство, които са неразривно свързани, доколкото тези от 23.02.2015г. продължават действието на този от 19.09.2013г., са с изтекъл срок на действие на 23.02.2017г., а дължими суми по договора ищецът претендира след този срок, без да сочи друго основание на което процесните суми се дължат длъжника, като съдът сам служебно не може да определя предмета на делото и да дава защита извън определения от страните обема на защита и съдействие съгласно чл.6, ал.2 от ГПК, в частност да определя срока на действието на договора и основанието за това.  

С оглед на горното, следва да се признае за недоказано оспорването на  истинността на допълнително споразумение от 23.02.2015г. към договор за електронни съобщителни услуги с вх. N 20150223143510 -33059161/лист 23 от делото/  и Декларация от 23.02.2015г. за получен екземпляр от Общи условия и съгласие, относно авторството на положения в тях подпис за абонат/респ. декларатор, и изписване на  името „Ф.“ в договора, и предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземането, за което е издадена Заповед  N 260100/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1124/2020г. на РС-Кърджали, се отхвърли – за главница от 265.67 лв. и за обезщетение за забава от 74.61 лв. за периода от 07.01.2018г. до13.10.2020г.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на разноски, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски няма и ответникът, който прави такива само по неуспешно проведеното производство по чл.193-194 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

 

РЕШИ  :

 

ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на допълнително споразумение от 23.02.2015г. към договор за електронни съобщителни услуги /лист 23 от делото/ и Декларация от 23.02.2015г. за получен екземпляр от Общи условия и съгласие/лист 19 от делото/, в частта относно авторството на положения  подпис за абонат и изписване на  името „Ф.“ в първото, и в частта относно авторството на положения  подпис за декларатор във втората.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, срещу М.Р.Ф. с ЕГН **********, с регистриран настоящ адрес ***, с посочен по делото адрес гр.Велинград, ул.Христо Смирненски N  5/Бивше предприятие „Детски играчки/  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 265.67 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **********  с дата 23.02.2015г. /допълнително споразумение  от 23.02.2015г. към договор за електронни съобщителни услуги с вх. N 20150223143510-33059161/ и за сумата 74.61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.01.2018г. до 13.10.2020г., за което вземане е издадена  Заповед  N 260100/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1124/2020г. на РС-Кърджали.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                 

Съдия: