Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
02.04.2020 г.
гр. Средец
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 10.03.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 601 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба /ведно с уточнителна молба/ на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против М.Б.О. и Л.Ш., в която
се твърди, че ответниците са страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. Несебър, т.
к. Слънчев бряг, местност ***, к-с ***, ет. *, ап. *, за който в ищцовото
дружество е открита и заведена партида с аб. № 989142 – за отчитане на водни
доставки от 1 бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на
потребители на услугите ВиК /като собственици на имота в равни квоти/ по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонати на дружеството, съобразно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответниците е следвало
да заплащат консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните
фактури. Сочи се, че за отчетния период от 01.10.2014 г. до 27.07.2016 г. по
процесния абонатен номер е налице частично незаплатено задължение за доставена,
отведена и пречистена вода на стойност 137,53 лева, осчетоводено посредством
фактура № **********/30.09.2016 г. на стойност 172,26 лева /салдо 137,53 лева/.
Иска се осъждане на ответниците да заплатят разделно частично дължимата сума по
фактурата – всеки по 1/2, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и разделно поравно лихва за забава в
общ размер 38,63 лева за периода от падежа на задължението до депозиране на
исковата молба. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът М.Б.О., чрез назначен на осн. чл. 47, ал.
6 от ГПК особен
представител адв. Р.Ш., в писмен отговор оспорва исковете срещу него по основание и размер.
Особеният представител не възразява против
потребителското качество на ответника, респективно валидно правоотношение между страните през
процесния период. Оспорва доказателствената стойност на представения с исковата
молба документ „справка-извлечение“ за процесния водомер с аргумент, че
начисленото количество вода е написано служебно наведнъж за близо 2-годишен
период без реален отчет на показанията на водомера, съответно оспорва
количеството водопозване, преминало през измервателния уред. Възразява против
липсата на регулярен ежемесечен отчет, вземайки предвид, че с исковата си молба
ищецът не е въвел фактически твърдения за наличие на изключенията за по-дълъг
отчетен период, регламентирани в общите му условия като оператор. Оспорва
доказателствената стойност на процесната фактура по съображения, че е на
стойност, различна от исковата сума, че не съдържа ежемесечни стойности и
конкретни периоди в рамките на общия исков период, че не е издадена до 5 дни
след настъпване на данъчното събитие съгласно ЗДДС. Счита се предвид
гореизложеното, че с така издадената фактура се цели заобикаляне на закона по
отношение на несъбраните вземания с цел ненастъпване на погасителна давност, на
която особеният представител позовава правоизключващо възражение многократно в
отговора. Счита се още, че ищецът сам се е поставил в забава по отношение на
задължението си за своевременно фактуриране в разрив с разпоредбите на чл. 31,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от ОУ, от което поведение, квалифицирано като
злоупотреба с право, не може да черпи права. Възразява, че до ответника не е
изпращана покана за доброволно изпълнение.
Ответницата Л.Ш., чрез назначен на осн.
чл. 47, ал. 6 от
ГПК особен представител адв. Р.Ш., в писмен отговор оспорва исковете по
основание и размер. Особеният представител възразява против
потребителското качество на ответницата през процесния период, считайки, че не са представени
писмени доказателства за валидно правоотношение между страните по силата на сключен
договор за потребление на вода. Независимо, че възражение в този смисъл
формално е отнесено към допустимостта на исковете срещу ответницата, то касае
спора по същество във връзка с качеството й на собственик/респ. потребител, а
не процесуалната й легитимация. В останалата си част възраженията на
ответницата са идентични с докладваните по-горе от отговора на ответника,
поради което е безпредметно да бъдат преповторени.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том ХХ, рег. № 12787, дело № 3782/30.09.2009
г., Заявление от 02.07.2014 г. за откриване на партида в ответното дружество, Фактура
**********/30.09.2016 г. и Регистър БУЛСТАТ, се установява, че ответниците М.Б.О.
и Л.Ш. са собственици при равни квоти на водоснабдения процесен обект с
административен адрес гр. Несебър, т. к. Слънчев бряг, местност ***, к-с ***,
ет. *, ап. *, за който в ищцовото дружество е открита на името на ответника
партида с абонатен № 989142.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа се установява, че водоснабденият имот
представлява апартамент в жилищна сграда във ваканционно селище за сезонно
ползване, с отчитане на водомерите два пъти годишно от инкасатор. В обекта е
монтиран един измервателен уред-водомер, който не е отчитан от инкасатор поради
неосигурен достъп. За процесния период 01.10.2014 г. – 27.07.2016 г. са
начислени служебно 79 куб. м. вода.
Според заключението
на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е
осчетоводено редовно в ищцовото дружество посредством Фактура
**********/30.09.2016 г. на стойност 172,26 лева /салдо 137,53 лева поради
частично авансово плащане под формата на депозит/. Фактурата е издадена по
абонатния номер на ответника. Във фактурите е указан в долния десен ъгъл
30-дневен краен срок за плащане на сумите. Вещото лице по СИЕ е изчислило лихвата
за забава върху дължимата сума по фактурата за периода от деня, следващ падежа
й до датата на подаване на исковата молба в общ размер 39,62 лева, т. е.
размерът на исковата сума 38,63 лева попада в рамките на изчислението на в. л.
Невъзможността на
инкасатор, в качеството му на служебно лице, да отчете водомера на ответниците
за отчетния период 01.10.2014 г. – 27.07.2016 г., поради неосигурен от тяхна
страна достъп за отчитане, е обективирана съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба №
4/04.09.2004 г. в надлежен протокол от 27.07.2016 г. Разпитаната по делото отчетничка,
обслужваща процесния водомер – св. Т.М., изнася данни за обективна невъзможност
да отчита водното потребление в процесния обект предвид на това, че е обитаем
само един месец в годината и фактически няма осигурен достъп до индивидуалния
водомер. Сочи, че служебното начисляване на количество вода е на база голяма
потребена разлика, отчетена от общия в сградата-етажна собственост измервателен
уред, но разпределено съразмерно на индивидуалните водомери в сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените в
субективно съединение искове за заплащане на задължения, произтичащи от
консумирани ВиК услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяното неизпълнение от страна на
ответниците на задължения по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги до
процесния имот, за който в дружеството е открита и заведена партида под
абонатен № 989142. Предявените в субективно съединение искове за мораторна
лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги,
респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи
условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
собственост. В случая ответниците са съсобственици при равни квоти на
процесния водоснабден имот през заявения период на водоползване. Безспорно е,
че комуналната партида на имота се води на името на единия от ответниците. Тези
факти, отнесени към нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че
между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по
арг. от цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага
писмен договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.
88/08.10.2004 г./.
В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред,
че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за начина на определяне на
дължимите суми за обекти,
намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, какъвто е апартаментът на
ответниците. В конкретния
случай процесното количество вода не се явява инкасирано по индивидуален
водомер, а е начислено служебно при спазване на реда на разпределение, съгласно
чл. 39, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Липсват доказателства ответниците да са
възразявали по надлежния ред по чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. срещу начисленото количество вода – писмено пред
оператора в 7-дневен срок от изтичане на срока за плащане по фактурата. Не
се установиха данни да е било нарушавано правото им по чл. 4, т. 7 от Общите
условия да присъстват при отчитане /два пъти годишно касателно обекти със
сезонен характер/ на показанията на индивидуалния и общия водомери.
Същевременно се установи, че не са осигурили достъп на инкасаторката да отчита
водомера в имота им, каквито са изискванията на нормативната уредба /чл. 5, т.
1, чл. 24, ал. 1 от ОУ, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г./, което е довело до служебното начисляване на водни
количества.
Фактурираното количество
комунална услуга съвпада с начисленото количество по партидата на ответника. Ищецът
е изпълнил и задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издаде фактура
за съответния отчетен период, но извън изискуемия според нормата срок.
Съответно дължимата частична сума по тази фактура е 137,53 лева. Съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
В и К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Ответниците не представиха доказателства, които да установяват плащания по
издадената фактура, респективно от СИЕ следва, че по нея има частично
погасяване чрез депозитно плащане, като дължимият остатък възлиза на исковата
сума. По изложените съображения претенциите в рамките на заявената главница
137,53 лева за отчетния период от 01.10.2014 г. до 27.07.2016 г. по процесната
фактура се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Главницата
е дължима със законната лихва от подаване /по куриер/ на исковата молба на 12.08.2019
г. до окончателното й изплащане. При това положение се явяват основателни и
акцесорните претенции за лихва за забава, начислена през периода от деня,
следващ падежа на плащане на главницата, до датата на подаване на исковата
молба, като размерът се доказва от СИЕ. С оглед на диспозитивното начало съдът
следва да се съобрази с поисканото – 38,63 лева.
Въведеното от особения представител на ответниците възражение, че
задължението за посочения
в исковата молба отчетен период по фактура е погасено по давност, се преценя за
неоснователно, тъй като задължението е станало изискуемо един месец след
фактурирането му – на 30.10.2016 г., от когато не са изтекли три години до
подаването на исковата молба на 12.08.2019 г. /клеймо на куриер/. Не се
отразява върху давността фактът, че операторът не е издал в срок – на 30.07.2016
г., месечната фактура при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества, съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, тъй като крайният срок на плащане в
този случай щеше да бъде 30.08.2016 г., от когато също не са изтекли три години
до подаването на исковата молба на 12.08.2019 г. /клеймо на куриер/, поради
което с така издадената фактура не е заобиколен законът по отношение на
несъбраното по доброволен начин вземане с цел ненастъпване на погасителна
давност, в какъвто смисъл е възражението на особения представител.
При този изход на делото,
ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцовата страна
направените в производството
разноски в размер на 700 лева
/в т. ч. за държавна такса, за разноски за експертизи и за особен
представител на ответниците/.
Съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в предвидения минимален
размер, съобразно материалния интерес, равен на цената на исковете, което ответниците
следва да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Б.О., роден на *** г. и Л.Ш., родена
на *** г., представлявани
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. Р.Ш. ***, да заплатят разделно по
½ част, на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК
*********, представлявано от инж. Г. Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
сумата 137,53 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и
пречистена вода до партида с аб. № 989142, по издадена фактура №
**********/30.09.2016 г., ведно със законната лихва от 12.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 38,63
лева за периода 31.10.2016 г. – 11.08.2019 г., представляваща лихва за забава
върху главницата по фактурата, както и направените по делото разноски в размер
на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА М.Б.О. и Л.Ш. да заплатят разделно по ½ част на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ”
ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: