Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.11.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.11.2019 г. в
състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Боряна Гащарова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
697 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Образувано е по жалба от взискателя
„Ф.и.а.“ ЕООД срещу постановление № 541/17.07.2019г. на ЧСИ Магдалена Стоянова,
с което е констатирано прекратяване на производството по изп.
д. № 20169280400893 по отношение на солидарния длъжник Е.Р.на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и е отказано извършване на изпълнително действие по
отношение на този длъжник. Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител
неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вр. ТР № 2/2015г. по тълк.д. №
2/2013г. ОСГТК на ВКС. Развива съображения за разлика между давностен
и преклузивен срок, касаещи правото на принудително
изпълнение. Сочи, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК може да се прекъсва
с изпълнителни действия, извършени в рамките на две години, и тази активност
поддържа висящността на изпълнителния процес. Прави
разграничение спрямо давностния срок по чл. 110 и чл.
111 от ЗЗД, в хипотеза на неговото прекъсване по чл. 116, буква „в“ от ГПК.
Прави извод, че по настоящото изпълнително дело са предприемани изпълнителни
действия по отношение и на двамата солидарни длъжници,
което обуславяло висящност на производството и давало
възможност за последващо прекъсване на погасителната
давност по отношение на солидарния длъжник Е.Р.и запазване на правото на
принудително изпълнение. Позовава се на част от измененията в ГПК от 2017г. –
чл. 442а и чл. 73а от ГПК. Изтъква, че по процесното
изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни действия в срок, както и
са извършвани доброволни плащания от другия солидарен длъжник – Й. Б.. Моли съда
да отмени обжалваното постановление и да даде указания на съдебния изпълнител
да продължи изпълнителното производство срещу Е.Р..
Видно от известието за доставяне на л. 431 от
изпълнителното дело, жалбоподателят е получил съобщение за обжалваното
постановление на 26.07.2019г., поради което подадената на 02.07.2018г. жалба е
в срок. Същата е насочена срещу подлежащи на обжалване действия по чл. 435, ал.
1, т. 1 и 3 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.
Поради това съдът намира, че жалбата е редовна и допустима.
Не са постъпили писмени възражения по чл. 436, ал. 3
от ГПК от страна на длъжника Е.Р.в законоустановения
тридневен срок от връчване на препис от жалбата на 12.09.2019г. (л. 455 от
изпълнителното дело).
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. В мотивите се изразява становище за нейната неоснователност. Съдебният
изпълнител описва хронологията на събитията по изпълнителното дело и изтъква,
че по отношение на длъжника Е.Р.са налице
два периода (от 25.11.2014г. до 21.03.2017г. и от 21.03.2017г. до датата на
постановяване на обжалваното постановление), всеки от които с продължителност
повече от две години, през които не са извършвани изпълнителни действия срещу
този длъжник и няма съответни искания от взискателя. Счита,
че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Развива съображение
относно началния момент на уредения в тази разпоредба двугодишен срок и се позовава
на мотивите към т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк.д. №
2/2013г. ОСГТК на ВКС, като сочи, кои са изпълнителните действия,
предотвратяващи изтичането му. Черпи аргументи и от разпоредбата на чл. 125,
ал. 1 от ЗЗД. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
обжалваното постановление.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано под номер 20107940400112 при ЧСИ Янко Стоянов, въз
основа на изпълнителен лист от 14.01.2010г., издаден в полза на „Ц. К.б.” АД
срещу длъжниците Й.Г. Б. и Е.Ц. Р., за сумата 16941,27
лв. – редовна главница по договор за потребителски кредит, сумата 444,83 лв.
просрочена главница, 22,75лв. – редовна лихва и 1324,70лв. – просрочена лихва, както
и разноски от 374,68 лв.
До длъжниците са били
изпратени покани за доброволно изпълнение.
Изискани са справки за трудовите договори на длъжниците, както и за притежавано от тях недвижимо
имущество и МПС.
С молба от 29.04.2010г. длъжникът Б. е изразил
готовност да изплаща задължението разсрочено, в резултат от което съдебният
изпълнител е разпоредил вдигане на наложените запори (л. 39 от изп.д.).
На 12.10.2011г. е постъпила молба от „Ф.и.а.“ ЕООД, с
която дружеството е заявило, че е придобило процесното
вземане по договор за цесия и е поискало да бъде конституирано като взискател. Към молбата е приложен и договорът за цесия.
С молба от 13.02.2012г. новият взискател
е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Е.Ц. Р. (л. 103
от изп.д.).
Поискани и извършвани са и други изпълнителни действия
до 25.11.2014г., когато с молба вх. № 6968 взискателят
е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжниците
Й. Б. и Е.Р.. Молбата е била удовлетворена, а описът – насрочен за 12.01.2015г.
На същата дата работодателят на Е.Ц. Р. е уведомил съдебния изпълнител, че
доходът й от трудово възнаграждение е несеквестируем
(л. 194 от изп.д.).
Впоследствие изпълнителното дело е било прехвърлено
(заедно с целия архив на ЧСИ Стоянов) на ЧСИ Магдалена Стоянова, и е продължило
под номер 20169280400893. Извършени са справки за имущественото състояние на длъжниците. За 28.07.2017г. е бил насрочен опис на недвижим
имот, който Й. Б. притежава в съсобственост с трето лице, но, съгласно
уведомления от 27.07.2017г., същият не се е състоял поради нередовно
уведомяване на съсобствениците на имота.
С молба от 29.08.2017г. взискателят
е заявил, че не желае насрочване на нов опис на възбранения
имот поради постигнато споразумение с длъжника (л. 321 от изп.д.).
По изпълнителното дело няма данни за изявления на взискателя след този момент до 24.06.2019г., когато същият
е подал молба за извършване на справка в НАП за декларирано имущество и доходи
на длъжниците, както за налагане на запори и възбрани
върху него.
Съдебният изпълнител е уважил молбата и на
03.07.2017г. е изискал съответните справки, но, преценявайки, че по отношение
на Е.Р.е налице хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е издал обжалваното в
настоящото производство постановление, с което е прекратил изпълнителното дело
по отношение на този длъжник.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017
г., IV г. о., ГК, ВКС, Решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г.
на II т. о. на ВКС, Решение № 2834 от
18.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 965/2018 г., ГО, ІV-В състав, Решение №
4080 от 4.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 4050/2019 г., І-15 състав), предприемането
на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на
срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници.
С оглед различните изпълнителни правоотношения в рамките на едно и също
изпълнително производство, по които отделните солидарни длъжници
са страни, срокът по този нормативен текст се брои от различен начален момент
по отношение на всеки длъжник, а именно - от последното поискване на валидно
изпълнително действие спрямо всекиго от длъжниците.
Съответно, при изтичане на този срок за някого от длъжниците,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона (арг. от т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК), но само по
отношение на него, без този факт да обуславя прекратяване на производството по
отношение на тези длъжници, за които срокът не е
изтекъл. Следователно, нито предприемането на изпълнителни действия спрямо един
солидарен длъжник препятства изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
по отношение на друг солидарен длъжник, нито прекратяването на изпълнителното
производство по отношение на последния обуславя прекратяване и по отношение на
останалите длъжници, за които този срок не е изтекъл.
В конкретния случай, по делото безспорно се
установява, че по отношение на Е.Р.не са предприемани изпълнителни действия
след 25.11.2014г., когато с молба вх. № 6968 взискателят
е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжниците
Й. Б. и Е.Р.. С оглед горните принципни съображения, не съставляват такова
действие извършваните доброволни плащания от страна на другия солидарен длъжник
– Й. Б.. Не съставлява такова действие и насроченият за 28.07.2017г. опис на
недвижим имот, който длъжникът Й. Б. притежава в съсобственост с трето лице,
тъй като това не е изпълнително действие по отношение на Е.Р., а и същото е
поискано след изтичане на повече от две години след последното изпълнително
действие спрямо нея (21.03.2017г.).
Фактът, че този опис не се е състоял, има значение
единствено за изводи във връзка с прекъсването на давността, но не и за
изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което е ирелевантен за изхода на настоящия правен спор, и съдът не
го обсъжда, въпреки по принцип правилните съображения на жалбоподателя за
разликата между давностния срок по ЗЗД (обуславящ
погасяване на процесното вземане) и преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (обуславящ
прекратяване на изпълнителното производство).
Неоснователно жалбоподателят се позовава на чл. 442а и
чл. 73а от ГПК (създадени през 2017г.). Същите касаят таксите по изпълнението и
съизмеримост на задължението с упражняваната от
съдебния изпълнител принуда, но нямат отношение към спорния в настоящото
производство въпрос за последиците спрямо един солидарен длъжник от
предприетите спрямо друг солидарен длъжник изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на Е.Р.е изтекъл на 25.11.2016г., от
когато изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона по
отношение на тази длъжница.
Съответно, липсва основание за извършване на последващи изпълнителни действия спрямо нея, каквото действие
е било поисканото от взискателя на 24.06.2019г. - за
извършване на справка в НАП за декларирано имущество и доходи на длъжниците (вкл. Е.Р.), както за налагане на запори и
възбрани върху него, т.е. за насочване на принудителното изпълнение върху това
имущество.
Констатирайки това обстоятелство, съдебният изпълнител
е постановил правилно постановление, а жалбата срещу него е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Ф.и.а.“ ЕООД срещу постановление № 541/17.07.2019г. на ЧСИ Магдалена
Стоянова, с което е констатирано прекратяване на производството по изп. д. № 20169280400893 по отношение на солидарния длъжник
Е.Р.на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е отказано извършване на
изпълнително действие по отношение на този длъжник.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Магдалена
Стоянова.
Председател: Членове: 1.
2.