№ 11075
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110125131 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявен от „Софийска вода“ АД срещу С. А. А.
положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите, да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1144,78 лв. –
задължения за доставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: адрес,
отразени във фактури, дължими в периода 13.10.2013 г. - 16.12.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на задълженията, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 28528/2021 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между ответника и „Софийска вода” АД са налице
договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги за имота,
посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес адрес, като за
задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на
дружеството е била създадена договорна сметка ********** към партидата,
отнасяща се за имота - с кл.№ **********. Сочи, че по силата на чл. 8 от
Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става чрез публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
1
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Посочва, че ответникът е подал заявление на 30.11.2020 г.
за откриване на партида на негово име, като декларирал, че е придобил имота
на 10.06.2012 г. Твърди, че съобразно общите условия ответникът е бил
длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактуриране. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен, както и счита,
че исковата молба е нередовна. Оспорва да е клиент на ищеца и да е приемал
общите му условия. Оспорва твърдението за доставена и потребена от него
питейна вода в процесния имот, както и начина и методиката, по който е
определен размерът й. Прави възражение за погасяване на задълженията по
давност. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен e за разглеждане по реда на по чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения
период срещу заплащане на определена цена от ответника; 2. действително
предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
3. настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; 4. липса на
плащане на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже
наличието на първите три предпоставки. В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване
2
изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет
на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните
услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и
другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка,
отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към
водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. същият има
качеството „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона
са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на
ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги, които са солидарно задължени със собствениците за
дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното
3
правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от
собственика.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на
ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е
предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от
наемателя нарочна писмена декларация за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител
следва да се приеме, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на ВиК
услуги възниква между „Софийска вода“ АД и собствениците или
ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на
декларация от собственика. Предвид това, за да докаже, че ответникът е бил
през исковия период потребител на ВиК услуги от страна на ищеца е следвало
да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се установи, че
ответникът С. А. А. е собственик или вещен ползвател на обект (къща),
находящ се в адрес или поне наемател на същия.
В тази връзка следва да се посочи, че от приетите като писмени
доказателства по делото документи се установява следното:
4
Представено е заявление за промяна на титуляр на партида от 30.11.2020
г., подадено от ответника относно процесния обект, от което се установява, че
ответникът е посочил, че е придобил собствеността на процесния имот на
10.06.2012 г., като е приложил документ за собственост и удостоверение за
наследници. Заявлението съдържа подпис на ответника, който първоначално е
бил оспорен, но впоследствие оспорването бе оттеглено.
Същевременно ответникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес:
адрес.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и от
съвкупната преценка на събраните в производството доказателства се налага
извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е бил собственик на
недвижимия имот, находящ се на посочения адрес, през този период.
Доколкото делото не е предмет иск за собственост, съдът намира, че не е
необходимо да бъде представен нотариален акт или друго доказателство, което
да установява собствеността върху процесния имот. Налице е верига от
доказателства, въз основа на които у съда се създава убеждението, че
ответникът е собственик на процесния имот, респ. има качеството потребител
на ВиК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че
общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото
обстоятелство съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
5
2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период
между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор
за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по
отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
От заключението на назначената по делото съдебна техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Ищецът е доставял
ВиК услуги за исковия период до процесния имот, като доставеното
количество на ВиК услугите възлиза на 881 куб. м. Стойността на доставените
услуги възлиза на 1144,78 лв. Определената стойност на използваните ВиК
услуги е в съответствие с решенията на КЕВР.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че за исковия период
непогасените задължения за ВиК услуги по партида на клиентски №
********** с титуляр ответника са в размер на 1144,78 лв., представляваща
главница за периода от 13.10.2013 г. до 16.12.2020 г.
От представените по делото писмени доказателства, заключенията на
СТЕ и ССЕ и приложенията към тях, съдът приема за установено, че ищецът е
изпълнил задълженията си по чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 32, ал. 2 и чл.
39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показанията на
общия водомер на водопроводно отклонение и показанията на
индивидуалните водомери, а когато отчетеното по общ водомер е повече от
сбора на отчетите по индивидуалните водомери разликата се разпределя
пропорционално на индивидуалната консумация на потребителите.
По отношение на възражението за изтекла давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
6
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на ВиК услуги са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в
ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК
настоящият иск се счита предявен на 21.05.2021 г. В периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 13.03.2018 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
Ето защо, вземанията на ищеца за периода от 13.03.2018 г. до 16.12.2020
г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), не са погасени по
давност, станали изискуеми преди 28.05.2018 г.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ВиК услуги на стойност
229,44 лв. за периода от 13.03.2018 г. до 16.12.2020 г.
При това положение искът се явява установен по своето основание и за
размера от 229,44 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
следва да се отхвърли като погасен по давност.
7
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора с оглед изхода на спора право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 600,00 лв., от
които за заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 25,00 лв. за ДТ,
400,00 лв. за депозит за вещи лица и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 128,12 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 1025,00 лв.,
от които за заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и 400,00 лв. за
адвокатско възнаграждение и за исковото производство 600,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
му се присъдят 806,14 лв.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер
съгласно НМРАВ, с оглед на което възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК
се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. А., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
Закона за водите дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, следните
суми, а именно: сумата от 229,44 лв. – задължения за доставени ВиК услуги за
имот, находящ се на адрес: адрес, отразени във фактури, дължими за периода
от 13.03.2018 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на задълженията, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ЧГД № 28528/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 229,44 лв. до пълния предявен
размер от 1144,78 лв. и за периода от 13.10.2013 г. до 12.03.2018 г. ПОРАДИ
ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
8
да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 128,12 лв.
разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на С. А. А., ЕГН ********** сумата от 806,14 лв.
разноски за заповедното и исковото производство, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9