№ 3753
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Х. Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110105385 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от ищците К. А. Я., ЕГН
********** и Р. Я. Я.,ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***, чрез адв. Х. Д. от АК
Варна активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, срещу ответницата С. И. К., ЕГН **********, с адрес
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че всяка от ищците
притежава по ¼ ид. ч. от урегулиран поземлен имот № ***, от *** по действащия
регулационен план на с.***, община ***, област Варна, одобрен със Заповед №3972 от
20.07.1971 г. за улична и дворищна регулация на председателя на Изпълнителния комитет
на Окръжен народен съвет, целият с площ от ***0 кв.м., при граници: улица, УПИ №***,
***, ***, ***,***, *** и ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 99 кв.м.
и навес с оградни стени, с декларирана площ 44 кв.м., по наследство и по силата на изтекла
в тяхна полза придобивна давност през периода от 21.01.1996 г. до 03.08.2016 г. и за
осъждане на ответника да предаде владението върху посочените идеални части от описаните
недвижими имоти.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска частична отмяна на констативен нотариален
акт, вписан в СВ-Варна с рег. № *** г., акт № ***, том ***, дело ***, по отношение на общо
2/4 ид.ч. от посочените имоти.
В исковата молба и уточнителните такива, ищците К. А. Я. и Р. Я. Я. твърдят, че са
наследници по закон на Я. И. Я. (от които първата - съпруга, а втората - дъщеря). Излагат,
че последният е придобил процесните недвижими имоти, находящи се в с. ***, по
наследство от своите родители - И. Я. Г. и С. И. Г., както и по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност, като давността по отношение на 1/6 ид.ч. от имотите започнала
1
да тече от 30.10.1981 г., когато е починал И. Г., а по отношение на 1/2 ид.ч. от имотите - от
21.01.1996 г., със смъртта на С. Г..
Поддържат, че от сключването на брака между К. Я. и Я. Я., двамата заживяли в
процесната къща в с.***, като това положение продължило до смъртта на последния.
Твърди се, че поради тежкото финансово положение на семейството, се наложило К. Я. да
замине да работи в Германия, като след смъртта на Янаки (03.08.2016 г.), общата им дъщеря
- Р. Я. също заминала за Германия.Излагат, че година след заминаването си, Р. се върнала в
България, когато установила, че ответницата е сменила ключалката на къщата в с.***, без
знанието и съгласието на ищците, и е отдала имота под наем на трети лица. Ищците
твърдят, че ответницата не е владяла къщата и не е живяла в същата в продължение на
повече от 20 години. Твърдят, че приживе Янаки и ответницата са имали уговорка имотът да
остане за него, тъй като той се е грижил за родителите им, но поради внезапната му смърт,
това не се е случило. Сочат, че техният наследодател цял живот е владял явно,
необезпокоявано и непрекъснато имота, като е живял в него заедно с ищците, поради което
последните присъединяват неговото владение към тяхното. Поддържат, че цялото
обзавеждане, оборудване, техника, домакинска посуда в къщата, били собственост на
ищците, като част от личното имущество им имущество останало там, тъй като ответницата
не им е осигурила достъп до имота.Ищцата Р. твърди, че е водила многократни разговори с
ответницата, за да й даде ключ за къщата, както и да уредят имуществените си отношения,
но последната отказвала, всеки път претендирала заплащането на различни суми или
отговаряла уклончиво.Р. Я. излага, че след смъртта на баща си е била много разстроена и не
е настоявала с леля си да уредят отношенията си, като отделно от това се изисквало и време,
защото документите за къщата били изгубени, което било и причината след смъртта на
Янаки ищците да не подадат коригираща данъчна декларация. Ищцата Р. Я. сочи, че на
08.03.2022 г., при разговор с нейна братовчедка -Й., узнала, че леля й - С. К., искала да
продаде къщата, като ищцата останала много учудена, защото никой не се бил свързал с нея
и майка й, а и вече знаели, че документите за собственост за имота са изгубени. След тази
новина, ищците организирали прибирането си до България, посетили къщата и на място
установили, че имотът има нови наематели, които обяснили, че са сключили предварителен
договор за закупуването му. Същите показали договора на ищците и им позволили да го
заснемат с телефона си. Сочат, че въпреки изминалия период от време, ищците отишли в
община *** и подали коригираща данъчна декларация, като заплатили всички неизплатени
до момента данъци и такси за имота. Излагат, че искали да се сдобият и със скица, но това
нямало как да се случи без документ за собственост.Излагат, че след справка в Служба по
вписванията, установили, че на 03.08.2021 г. С. К. се е сдобила с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по давностно владение, с
който последната била призната за единствен собственик на процесния имот, като при
съставяне на акта не било отразено, че всяка от ищците притежава по ¼ ид.ч. от
имота.Излагат, че не са съгласни имотът да бъде продаден, с оглед на което е обективирано
и искане настоящата искова молба да се счита за покана за предаване владението върху
имота.С оглед на изложеното по същество молят за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата С. К. признава иска по чл.124, ал 1 ГПК,
като заявява, че същата не е могла да придобие по давност собствеността върху 1/2 ид.ч. от
имота, с оглед на което счита, че е основателно и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт, вписан в СВ-Варна с рег. № *** г., акт № ***, том
***, дело ***, по отношение на посочените идеални части.Твърди, че искът за
предаване на владението върху посочените идеални части е неоснователен, тъй като
ответницата се е разпоредила с целия имот на 03.08.2022 г. и към настоящия момент същият
се владее от новия собственик-Р. Д. М.. Сочи, че е направила предложение за доброволно
решаване на спора чрез сключване на споразумение, като моли, в случай, че не бъде
постигнато споразумение, съдът да постанови решение по чл.237 ГПК - при признаване на
иска.
2
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 18.11.2022 г. ищците
чрез процесуалния си представите са предприели процесуални действия по чл.214 ГПК, като
са поискали изменение на ревандикиционния иск – да се счита предявен единствено и само
в частта, имаща установителен характер, с правно основание чл. 124 от ГПК, поддържайки и
искането си за отменяване на КНА.Ответницата,чрез процесуалния представител не се
противопоставила на исканото изменение .
Видно от протокола от открито съдебно заседание от 18.11.2022 г. , съдът на
основание чл. 214 от ГПК, е допуснал изменение на предявения от ищците К. А. Я., ЕГН
********** и Р. Я. Я., ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***, чрез адв. Х. Д. от АК
Варна, срещу ответницата С. И. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***,
обл.Варна, ***, главен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, който
следва да се счита предявен единствено и само в частта, имаща установителен характер,
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане за приемане за установено в
отношенията между страните, че всяка от ищците притежава по1/4 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот № ***, от *** по действащия регулационен план на с.***, община ***,
област Варна, одобрен със Заповед №3 972 от 20.07.1971 г. за улична и дворищна регулация
на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет, целият с площ от
***0 кв.м., при граници: улица, УПИ №***, ***, ***, ***,***, *** и ***, ведно с
построената в имота жилищна сграда с площ от 99 кв.м. и навес с оградни стени, с
декларирана площ 44 кв.м., по наследство и по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност през периода от 21.01.1996 г. до 03.08.2016 г.
В същото открито съдебно заседание ответницата, чрез адв.К. е завяла, че признава
установителната претенция и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, а адв.Д. –
процесуален представител на ищците, че желае постановяване на Решение при признание на
иска .
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 18.11.2022 г. съдът е
намерил, че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът е признал иска в установителната част и искането по чл. 537, ал.2 ГПК още в
срока по чл.131 ГПК. Ищците, чрез процесуален представител са изразили желание да бъде
постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е признал
установетелния иск и искането за частично отменяне на издадения КНА.
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска , по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може
да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а именно
– тогава, когато : 1. Признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните
предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение ,
съобразно направеното признание на изменения ревандикиционен в положителен
установителен иск и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отменяване на издадения в полза на
ответницата КНА за сбора от ¼ + ¼ ид.ч. от имота (или ½ ид.ч.,която ответницата не е могла
да придобие по давност ).
Единствено и само за пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да
конкретизира, че не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки
изключващи произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК.
С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска съдът уважава предявения
от ищците положителен установителен иск ведно със заявеното и поддържано искане по чл.
537 ГПК.
На последно място, съдът намира за необходимо да посочи, че тъй като спецификата
3
на ревандикационния иск се състои в кумулативното произнасяне по искането за
установяване на принадлежността на материалното вещно право на собственост и осъждане
на ответника за предаване на владението върху недвижимия имот, при предприетото от
ищците изменение на иска по чл.108 ЗС в положителен установителен вещен по чл.124
ГПК, съдът следва да се произнесе само по поддържания изменен иск – по чл.124 ГПК . В
този смисъл съдът съобразява дадените задължителни указания до съдилищата с
Тълкувателно Решение № 4 / 14.02.2016 г. постановено по тълкувателно дело № 4/ 2014 г. на
ОСГК на ВКС, като приема , че евентуално произнасяне по реда на чл.108 ЗС , предвид
предприетото изменение , само в осъдителната част на иска на чл.108 ЗС, че не следва да
предприема , т.к. само в мотивите на съдебния акт е достатъчно да се определи вида и
характера на поддържаната искова претенция, а СПН ще се формира съгласно
диспозитивите на акта по същество .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищците К. А. Я.,
ЕГН ********** и Р. Я. Я., ЕГН ********** , двете със съдебен адрес : ***, чрез адв. Х. Д.
от АК Варна и ответницата С. И. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***,
обл.Варна, *** , че всяка от ищците притежава право на собственост от по ¼ ид. ч. (общо
за двете ищци 2/4 ид.ч. или ½ ) от : урегулиран поземлен имот № ***, от *** по
действащия регулационен план на с.***, община ***, област Варна, одобрен със Заповед №
3972 от 20.07.1971 г. за улична и дворищна регулация на председателя на Изпълнителния
комитет на Окръжен народен съвет, целият с площ от ***0 кв.м., при граници : улица, УПИ
№ ***, ***, ***, ***,***, *** и ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ
от 99 кв.м и навес с оградни стени, с декларирана площ 44 кв.м., по наследство и по силата
на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода от 21.01.1996 г. до 03.08.2016 г.,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал.2 ГПК - КНА – нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение, издаден на
3.8.2021 г. от нотариус В. П.- нот. с рег.№ *** по описа на НК и район на действие ВРС , акт
№ *** , *** , рег. № ***8, дело № *** г. ,, акт вписан АВ СВ-Варна с рег. № *** г., акт №
***, том ***, дело ***, само в ЧАСТТА в която С. И. К., ЕГН ********** е призната за
собственик на общо 2/4 идеални части от посочените имоти урегулиран поземлен имот
№ ***, от *** по действащия регулационен план на с.***, община ***, област Варна,
одобрен със Заповед № 3972 от 20.07.1971 г. за улична и дворищна регулация на
председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет, целият с площ от ***0
кв.м., при граници : улица, УПИ № ***, ***, ***, ***,***, *** и ***, ведно с построената в
имота жилищна сграда с площ от 99 кв.м. и навес с оградни стени декларирана площ 44
кв.м.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна (чрез РС Варна ) .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5