№ 7
гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антония К. Роглева
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Търговско дело №
20205300900567 по описа за 2020 година
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П. А. Л. ЕГН ********** от ****, моли ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да бъде осъден да му заплати 80 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено
от Т. Т. Т. като водач на л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите, от които:
40 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и
счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;
35 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на
лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото
ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за
около 1.5-2 месеца,
5 000 лв. – за претърпените болки и страдания вследствие на двете разкъсно-контузни
рани на лявото ходило, обездвижване на краката, необходимост от рехабилитация,
1
дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани вследствие на
ПТП, обикаляне по институции – полиция и съд,
както и 8 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, от
които:
2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство
по ДП 92/2019 по описа на ОДМВР Пловдив – отдел „Разследване на престъпления по
транспорта“,
300 лв. – разходи за потребителски такси при лекари, закупени лекарства и
извършване на изследвания и рехабилитация,
5200 лв. – стойността на собствения му мотоциклет марка „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.№
РВ *** А,
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба –
01.09.2020 г. до окончателното плащане.
Подробни съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от
процесуалния представител на ищеца. Претендира присъждане на разноски.
Ответното застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********
моли да се постанови решение, с което претенцията за неимуществени вреди да се отхвърли
за сумата над 15 000 лв., а за имуществени вреди – да се отхвърли изцяло за претендираното
адвокатско възнаграждение, за сумата над 2 465.50 лв. по отношение стойността на
мотоциклета и за сумата над 150 лв. – за лекарства, потребителски такси, рехабилитация и
изследвания. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 01.08.2019 г., в гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ е настъпило ПТП с
участието на ищеца като водач на мотоциклет „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.№ РВ *** А и Т. Т.
Т. като водач на л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ.
С решение от 28.02.20 г. по анд 774/20 г. на ПРС, ІV н.с., Т. Т. Т. е признат за
виновен в това, че на 01.08.20 г. в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ срещу № 141, при
управление на МПС - л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ, е нарушил правилата за движение
– чл.6, т.1, предл. последно, чл.38, ал.1 и чл. 38, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищеца П.Л., а именно:
2
Средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на
дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;
Средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора
метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст
/палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за около 1.5-2 месеца.
Освен това ищецът твърди, че са му причинени и две разкъсно –контузни рани
на лявото ходило.
Ищецът твърди, че след ПТП бил откаран в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където
му била оказана спешна медицинска помощ, а впоследствие бил приет във Втора клиника по
хирургия в същото лечелно заведение. Бил лекуван там до 3.8.19, а след това бил изписан за
домашно лечение.
В резултат на ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания следствие причинените му травми, дискомфорт, стрес. Наложило му се за
срок около два месеца да му бъде поставен гипс и да ходи с патерици, през което време му
била необходима грижа от страна на неговите близки, което му причинило сериозно
неудобство. Непосрествено след ПТП изпитвал и силно главоболие от притеснение и страх.
Дори след като престанал да ходи с патерици, движенията му били силно болезнени, а всяка
крачка уморителна. Придвижвал се бавно, изпитвал унижение и срам. Многократно бил
призоваван да дава обяснения по досъдебното производство, което му причинило
допълнителни тревоги и при получаване на всяка една призовка отново изживявял целия
ужас от ПТП. След ПТП трудно заспивал, изпитвал безпокойство и страх, станал несигурен
и уплашен. Продължавал да изпитва болки в краката и към настоящия момент.
Предвид наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество по отношение на лекия
автомобил, управляван от Т., ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лв., от които:
40 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и
счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;
35 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на
лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото
3
ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за
около 1.5-2 месеца,
5 000 лв. – за претърпените болки и страдания вследствие на двете разкъсно-контузни
рани на лявото ходило, обездвижване на краката, необходимост от рехабилитация,
дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани вследствие на
ПТП, обикаляне по институции – полиция и съд.
Претендира се и заплащане на 8 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от същото ПТП, от които: 2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита
и представителство по ДП 92/2019 по описа на ОДМВР Пловдив – отдел „Разследване на
престъпления по транспорта“, 300 лв. – разходи за потребителски такси при лекари,
закупени лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация, 5200 лв. – стойността на
собствения му мотоциклет марка „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.№ РВ *** А
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието по отношение извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК. Същите последици има
и постановеното решение от 28.02.20 г. по анд 774/20 г. на ПРС, ІV н.с. на основание чл.
413, ал.3 вр.ал. 2 от НПК.
При това положение въпросите за виновността на лицето Т. Т. Т. и неговата
вина за причиняването на процесното ПТП се явяват разрешени с цитираното решение,
постановено по реда на глава 28-ма от НПК, и не могат да бъдат пререшавани в настоящето
производство.
Същият е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗДвП, според който
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
както и на чл. 38, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които завиването в обратна посока се
извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението, като при завиване
в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.
Тодор Т. е разпитан като свидетел по делото, като заявява, че е предприел
грешен обратен завой, като е минал през маркировка двойна непрекъсната линия, през която
е забранено преминаването, при което мотоциклетът се е ударил в предницата на неговата
кола преди да бъде завършена маневрата.
От страна на ответника се поддържа възражение за съпричиняване от страна
на ищеца, като се твърди, че същият се е движел с превишена скорост, не се е движел в най-
4
дясната лента, като е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране при навременна реакция, ако в момента, в който е било възможно да възприеме
опасността за движението, се е движел със скорост, равна или по-малка от 50 км/ч, а ако се е
движел в най-дясната лента, ПТП въобще нямаше да настъпи.
Ищецът оспорва възражението за съпричиняване, като твърди, че не е
допринесъл за настъпването на ПТП и не е нарушил правилата на ЗДвП.
По делото е назначена автотехническа експертиза с вещо лице С.М., чието
заключение съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От
същото се установява, че на мястото на произшествието платното за движение има четири
ленти, две за движение в посока запад-изток и две за движение в посока изток-запад;
ищецът е управлявал мотоциклета по лявата лента на южната половина на платното за
движение в посока от запад на изток. Мотивирано е заключение, че към момента на удара
скоростта на движение на мотоциклета е била около 81 км/ч; водачът на мотоциклета
„Хонда“ е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране; такава възможност същият би
имал при движение със скорост не по-голяма от 24 км/ч. Вещото лице сочи, че ако
мотоциклетът „Хонда“ се бе движил по дясната лента вместо по лявата, то удар не би
настъпил, дори и л.а. „Ауди А3“ да завърши маневрата си.
При така събраните доказателства съдът намира възражението за съпричиняване
за неоснователно и недоказано.
За да е налице съпричиняване от страна на ищеца, следва да е налице негово
противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото произшествие, като
двата елемента да са в условията на кумулативност.
В случая действително се установява, че ищецът е управлявал мотоциклета с
по-висока скорост спрямо разрешената. Към момента на удара скоростта на мотоциклета е
била около 81 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Т.е. налице
е противоправно поведение, но същото не е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като от
данните в заключението на САТЕ се установява, че дори и при положение, че ищецът
управлява мотоциклета със скорост от 50 км/ч, същият не е имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране. Такава възможност би била налице при
положение, че мотоциклетът се е движил със скорост почти два пъти по-ниска от
разрешената, а именно не по-голяма от 24 км/ч.
Що се отнася до движението на мотоциклета в лявата лента, това поведение не
е противоправно, тъй като не е налице законова забрана за това. При това положение това
обстоятелство не може да мотивира извод за съпричиняване, тъй като не е налице
противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
5
Относно неимуществените вреди:
Съобразно задължителната сила на решение от 28.02.20 г. по анд 774/20 г. на
ПРС съдът приема за установено, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени:
-средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост
на дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;
средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора
метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст
/палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за около 1.5-2 месеца.
Освен това ищецът твърди, че са му причинени и две разкъсно –контузни рани
на лявото ходило, което твърдение подлежи на доказване в настоящия процес.
По делото е прието заключение на СМЕ, което се възприема от съда като
компетентно изготвено и неоспорено от страните. След проследяване на медицинската
документация вещото лице е дало заключение, че освен визираните в решението по
наказателно дело увреждания, са налице и разкъсно контузни рани на лявото стъпало, които
сами по себе си причиняват болки, страдания и неудобство, но същите преминават по-бързо
н сравнение със зарастването на счупените кости и могат да се вземат под внимание за
първите 7-10 дни.
По делото са разпитани като свидетели Ц.Н.М.-Л.А / **а на ищеца/, Ц.Д.С. /
без родство/ и Г.И.К. /без родство/, чиито показания се възприемат от съда като достоверни
и убедителни, без вътрешни противоречия, и без противоречия помежду си и с останалите
събрани по делото доказателства.
Свид. Л.А заявява, че след ПТП ищецът е бил с два гипсирани крака и в общи
линии – неподвижен, поради което е имал нужда от непрекъсната помощ за ежедневните си
нужди /да ходи до тоалетна, да се къпе др./. Сутрин свидетелката му приготвяла всичко
необходимо за деня, вечер, след прибирането й от работа, също полагала всички
необходими грижи, а през деня се налагало някой близък да го посети, да му сложи обяд. Не
6
се чувствал изобщо добре. Преди ПТП бил активен млад човек, професионален шофьор,
като не преживял лесно периода, в който трябвало да бъде нон-стоп на легло и да има нужда
от физическа помощ на други хора. В гипс бил около 40 дни, през който период се
придвижвал с инвалидна количка, с помощта на други хора, като при необходимост да се
слезе на първия етаж, били нужни поне двама мъже. След като гипсът бил премахнат,
започнал да ходи с патерици, като болките продължили и по време на раздвижването и
рехабилитацията. Раздвижването продължило около месец – месец и половина. По
отношение мотоциклета, не знае да е приведен в движение след инцидента.
Свид. С. заявява, че е видял ищеца след ПТП в линейката, същият бил видимо
неадекватен, с яка на врата; получил счупване на двата крака, охлузвания по ръцете, по
коленете; изпитвал силни болки; докато бил в гипс, използвал инвалидна количка за
придвижване, а след това – патерици. По отношение на мотора заявява, че след инцидента
бил закаран в гаража на братовчед на ищеца, като не е ремонтиран и не е в движение.
Свид. К. заявява, че е видял ищеца на следващия ден след ПТП; същият не се
чувствал добре, бил много стресиран, уплашен, бил много променен; не можел да се движи
без чужда помощ, както и да се обслужва сам; случвало се свидетелят да ходи вкъщи, за да
му помага да се изкъпе; след свалянето на гипса, му помагал да ходи на рехабилитации;
имал непрекъснато болки, които продължавали и досега; бил уплашен, изпитвал
първоначално страх да се качи в кола. За мотора заявява, че е прибран в гаража на негов
приятел, като не е мърдан оттогава, не е ремонтиран.
При така събраните доказателства съдът приема за установено, че ищецът е
претърпял описаните в исковата молба болки и страдания вследствие на получените
увреждания, включително и двете разкъсно контузни рани на лявото стъпало, които са му
причинили допълнителни болки и неудобства, макар и за много по-кратък период от време -
около 7 – 10 дни съобразно заключението на вещото лице. Ищецът е изпитвал силни болки в
периода, докато е бил гипсиран /около 40 дни/, които са продължили и след това в периода
на развиждване и рехабилитация / около месец и половина/. Бил е лишен от възможността
да се придвижда и да се обслужва самостоятелно, като е имал нужда от помощта на
близките си, което е предизвиквало допълнително неудобство, тъй като преди това е бил
активен, здрав и ПТП драстично е променило начина му на живот. Изпитвал е страх и
притеснение, несигурност, безпокойство.
За причинените неимуществени вреди се претендират обезщетения в общ
размер на 80 000 лв. Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД и съдът намира, че в случая съобразно доказаните по
вид и интензитет емоционални болки и страдания, преживени от ищеца, описани по-горе в
7
настоящето решение, следва да се определи обезщетение в размер на 40 000 лв., от които:
1/ 20 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и счупване
на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;
2/ 19 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на лявото
ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 1.5-2 месеца,
3/ 1 000 лв. – за претърпените болки и страдания вследствие на двете разкъсно-
контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката, необходимост от рехабилитация,
дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП,
обикаляне по институции – полиция и съд.
За разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв./ съответното разликата
до 40 000 лв по п.1, до 35 000 лв. по п.2 и до 5 000 лв. по п.3/ исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като такива размери на обезщетението не съответстват
на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
За имуществените вреди:
В.л. по САТЕ, след извършен оглед на мотоциклета, дава заключение, че е
налице икономически тотална щета, тъй като стойността на ремонта за възстановяването му
е 5510 лв. Същевременно пазарната пазарната стойност на мотициклета към датата на ПТП
възлиза на 5023 лв. Обоснован е извод, че възстановяването на МПС е технически
възможно, но икономически нецелесъобразно. Заключението на вещото лице се приема от
съда като обосновано и компетентно изготвено.
При това положение се явява неоснователно възражението на ответника, че
мотоциклетът не е увреден до степен, че да не може да ползва. Налице е тотална щета,
доколкото възстановяването на МПС е икономически нецелесъобразно с оглед
съотношението между стойността на ремонта и пазарната стойност на мотоциклета към
датата на ПТП.
Неоснователно е и възражението, че МПС не е представена пред застрахователя
за оглед. Към исковата молба е представен опис на щетите по МПС – л. 56 от делото, от
който е видно, че такъв оглед е извършен от застрахователното дружество.
Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на МПС към датата
8
на ПТП е 5023 лв., което представлява имуществена вреда, пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП, която подлежи на обезщетяване. За тази сума претенцията
по този пункт следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 5200 лв.
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Извършените от ищеца разходи за потребителски такси при лекари, закупени
лекарства, за извършване на изследвания и рехабилитация също представляват
имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.
Към исковата молба се представят: Фактура **********/3.8.19 г., издадена от
УМБАЛ „Св. Георги“ , за потребителски такси в размер на 11.60 лв., ф. №
**********/17.2.20 г., издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ , за потребителски такси в размер
на 11.60 лв., както и фискални касови бонове за медицински услуги и закупени лекарства на
273.90 лв.
При това положение претенцията за имуществени вреди, изразяваща се в
разходи за закупени лекарства, изследвания, рехабилитации е доказана до размер на 297.10
лв., до който искът следва да се уважи, а за разликата до пълният предявен размер от 300 лв.
да се отхвърли.
Претендира се и сумата 2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
правна защита и представителство по ДП 92/2019 по описа на ОДМВР Пловдив – отдел
„Разследване на престъпления по транспорта“.
Представя се в тази връзка пълномощно и договор за правна помощ /л. 40 от
делото/, от който се установява, че за оказване на правна защита, съдействие и процесуално
представителство по образуваното досъдебно производство е договорено възнаграждение в
размер на 2 500 лв., което е платено в брой.
Ответникът поддържа възражение, че заплатеното адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по воденото наказателно производство не могат да бъдат
възложени на застрахователя.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Заплатеното адвокатско
възнаграждение представлява имуществена вреда, настъпила в патримониума на ищеца,
която се явява пряка последица от настъпилото ПТП, при което се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Тази претенция следва да се уважи в пълния й предявен размер.
Или общо следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на
9
7 820.10 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв. искът за имуществени
вреди следва да бъде отхвърлен. Следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение отговорността на ответника:
Няма спор по отношение на обстоятелството, че за автомобила, управляван от
виновния водач, е бил налице сключен застрахователен договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.
Това обстоятелство изрично е признато за безспорно между страните и с
изготвения доклад по делото.
При това положение е налице основание за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на осн. чл. 432 от КЗ
Относно разноските:
Съобразно уважената част на исковете ищецът има право на разноски в
размер на 1901.94 лв.
Съобразно отхвърлената част на исковете ответникът има право на разноски в
размер на 319.61 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направени разноски по делото в размер на 1582.33 лв.
На осн. чл. 768, ал.6 от ГПК съобразно уважената част на исковете ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ПОС държавна
такса в размер на 1912.80 лв., както и разноски в размер на 50 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на П.
А. Л. ЕГН ********** от **** сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено от Т. Т. Т. като водач на
л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, от които:
1/ 20 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната
телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и
счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;
2/ 19 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна
повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на лявото
ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 1.5-2 месеца,
3/ 1 000 лв. – за претърпените болки и страдания вследствие на двете разкъсно-
контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката, необходимост от рехабилитация,
дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП,
обикаляне по институции – полиция и съд,
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба –
01.09.2020 г. до окончателното плащане.
като за разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв. /съответното
разликата до 40 000 лв по п.1, до 35 000 лв. по п.2 и до 5 000 лв. по п.3/ ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни недоказани.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на П.
А. Л. ЕГН ********** от ****, сумата 7 820.10 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от същото ПТП, от които:
2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство
по ДП 92/2019 по описа на ОДМВР Пловдив – отдел „Разследване на престъпления по
транспорта“,
297.10 лв. – разходи за потребителски такси при лекари, закупени лекарства и
извършване на изследвания и рехабилитация,
5023 лв. – стойността на собствения му мотоциклет марка „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.
№ РВ *** А,
11
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба –
01.09.2020 г. до окончателното плащане.
като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв. /съответно разликите
до 5200 лв. – стойност на мотоциклета, до 300 лв. - разходи за потребителски такси при
лекари, закупени лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация/ ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на П.
А. Л. ЕГН ********** от **** сумата 1 582.33 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд 1912.80 лв. - държавна такса и 50 лв. - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12