№ 75
гр. Бургас, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
С Решение №148/07.06.2024 год. Постановено по ЧНД № 669/2024г.
Окръжен съд - Бургас е признал Решение № BHLI/612230022175/2023 от
24.07.2023 г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия –
Bezirkshauptmannschaft Liezenbh Liezen, влязло в сила на 17.10.2023 г., с което
на българския гражданин Р. К. Х. - роден на ... г., ЕГН **********, за
извършено на 20.10.2022 г. в Република Австрия административно нарушение,
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) евро, в
левова равностойност 586.75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки), на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG
/Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.
Недоволен от така постановеното решение санкционираният
гражданин Р. К. Х. го обжалва в срок по реда на въззивното обжалване, чрез
своя защитник - адв.М. от БАК със съображения за незаконосъобразност и
неправилност. В жалбата се навеждат доводи за непълнота на представеното
1
Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, тъй като не съдържа всички данни на засегнатото лице. Твърди, че е
налице разминаване в името на лицето, на което е наложена санкцията, както
и непълнота на адреса му, поради което са налице предпоставките по чл.16,
ал.7, т.2 от закона за отказване признаване и изпълнение на решението.
Поради сочените неясноти досежно лицето и адреса на същото, намира че
решението на окръжния съд следва да бъде отменено.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата за
неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно възражението досежно
самоличността на лицето и неговия пълен адрес. Намира, че не са налице
основанията за отказ за признаване, изпълнение или отлагане на
чуждестранното решение. Намира, че са налице всички данни за
идентифициране на лицето и неговата самоличност. Моли за потвърждаване
на решението на окръжния съд като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Служебният защитник на лицето – адв. М. заявява, че поддържа
подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Намира, че са налице
предпоставките на чл.16, ал.7,т.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ признаване,
изпълнение и изпращане на решението за налагена на финансова санкция.
Претендира отмяна на решението на Бургаския окръжен съд и постановяване
на отказ за признаване и изпълнение на процесното решение издадено от
несъдебен орган на Република Австрия.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, направените с жалбата оплаквания и становищата на страните,
заявени пред настоящата инстанция, и след като извърши цялостна служебна
проверка на решението, независимо от основанията посочени от страните, в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е по чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по искане на BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
2
LIEZENBH Liezen, Република Австрия за признаване и изпълнение на
решение на несъдебен орган на Австрия, с което на българския гражданин Р.
Х. е наложена финансова санкция на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs.
1BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.
Приложени са решение за налагане на финансова санкция и
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Решаващият съд след преценка съдържанието на удостоверението и
разпоредбите на закона, правилно е приел за установено следното:
С решение № BHLI/612230022175/2023, постановено на 24.07.2023 г. от
несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Liezenbh
Liezen, на Р. К. Х. е наложена финансова санкция – административно
наказание глоба в размер на 300 евро за това, че на 20.10.2022 г., 19:11 ч., в
Ardning, A9 Str.km 66,33, Abschnitt Ardning не е заплатил надлежно пътната
такса, зависеща от разстоянието, на моторно превозно средство с рег.
№РВ..НА. Санкцията е наложена на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1
BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.
Актът за налагане на тази санкция представлява решение по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на
страна-членка на ЕС за извършено административно нарушение на правилата
за движение.
Въз основа на решението е издадено удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.В удостоверението са посочени
достатъчно данни за категоричната идентификация на засегнатото лице, както
и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция. В тази насока
следва да бъдат изрично посочени и данните, съдържащи се в изисканата от
съда справка за задграничните пътувания на засегнатото лице. Видно от тази
справка, Р. Х. е излязъл от страната на 19.10.2022 г. през ГКПП Калотина шосе
с лек автомобил с рег.№ РВ..НА, като извършеното на следващата дата
административно нарушение се изразява в неплащане на пътна такса именно
за този автомобил.
Решението за налагане на финансова санкция е влязло в сила на
3
17.10.2023 г. Същото е издадено срещу български гражданин, чието постоянно
местоживеене е на територията на Република България – с. Д., общ. Руен,
Бургаска област. Засегнатото лице е санкционирано за деяние, което нарушава
правилата за движение по пътищата и за което съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Тоест налице са
задължителните условия за признаване и изпълнение на решението.
Липсват отрицателните предпоставки на чл. 32, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от
текста на решението, постановено в издаващата държава, е видно, че то се
отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава.
В случая не е налице някое от факултативните основания, изрично
посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже
признаване и изпълнение на решението. Удостоверението съдържа всички
предвидени в закона и рамковото решение реквизити и съответства на
съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. В него е
посочено, че не е постановявано решение срещу същото лице за същото
деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава. Давността за ангажиране за
административнонаказателната отговорност съгласно чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН
не е изтекла. Решението е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство е наказателно отговорно и по отношение на
което липсват доказателства за наличие на имунитет или привилегия, които
правят изпълнението на решението недопустимо. Размерът на финансовата
санкция не е по-малък от 70 евро, каквото е изискването на чл. 35, т.6 от
ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установява, че
производството срещу засегнатото лице е било писмено, като решението е
било връчено на Р. Х. на 02.10.2023 г. и същият е бил уведомен относно
правото си да го обжалва, както и за сроковете за обжалване, тоест посочено е
по какъв начин са били защитени правата на засегнатото лице.
По делото липсват доказателства за плащане на наложената глоба. Тъй
като паричното задължение е в евро - 300 евро, съдът определи
равностойността на сумата в български левове по курса на Българската
народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция, а именно 586.75 лева.
4
Оплакванията в жалбата за разминаване в името на лицето, на което е
наложена санкцията, както и непълнота на адреса му в представеното
Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции са неоснователни. Налице са всички данни за идентифициране на
лицето и неговата самоличност, като е допусната грешка единствено в името
на лицето като вместо Р. е записано Р.. Същото е идентифицирано със своето
фамилно име и дата на раждане, а посоченият адрес е пълен.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд на основание чл.
32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е постановил обосновано и
законосъобразно решение, поради което същото следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл.338 от НПК Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №148/07.06.2024 год. постановено по ЧНД
№ 669/2024 год. по описа на Окръжен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5