№ 9840
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110133503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ОГН. Ф. П. срещу П* на Р* Б*, която е
редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са относими и необходими,
поради което следва да се приемат като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане за допускане до разпит на двама свидетели за фактите и
обстоятелствата, посочени в исковата молба, което искане съдът намира за допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи
пред ГДИН, което искане съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да
бъде уважено.
Основателно се явява и искането на страните за изискване за послужване на НОХД №
19905/2014г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2022г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните. ПРЕПИС от определението да се
изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията
към него.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
1
делото.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 19905/2014г. по описа на СРС, НО,1-ви
състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ОГН. Ф. П., ЕГН ********** лично и чрез адв. Б.И. А. съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят с документ (удостоверение) от ГДИН, от
което да е видно дали ищецът ОГН. Ф. П., ЕГН: **********, е бил задържан в местата за
лишаване от свобода по НОХД № 19905/2014г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, и за какъв
период.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 43-ти състав справка за страни, предмет и висящност по гр.
дело № 20340/2021г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от ОГН. Ф. П. срещу П* на Р* Б*
за заплащане на сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него наказателно производство, което е
завършило с влязло в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, а именно- 08.01.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 23.01.2014г. с постановление на прокурор в Софийска районна
прокуратура по пр.пр. № 1155/2014г. по описа на СРП срещу него е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 286 НК, за това че на 06.01.2014г. в гр.
София, в сградата на 05 РУ-СДВР набедил Ивайло Киров Василев в престъпление, за което
знаел, че е невинен. Твърди, че с постановление от 10.09.2014г. по описа на СРП, ДП № ЗМ
309/2014г. по описа на 05 РУ-ДСВР, предявено му на 02.10.2014г., ищецът бил привлечен
към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.
286, ал. 1 НК и му била определена мярка за неотклонение „Подписка“. След проведено
разследване, на 20.10.2014г. материалите по делото били предявени на ищеца и досъдебното
производство било изпратено на СРП със заключително мнение на разследващия полицай,
като на 27.10.2014г. в Софийски районен съд срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, по
който било образувано НОХД № 19905/2014г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав. По делото
били проведени повече от десет съдебни заседания. За част от тях ищецът не бил редовно
призован или не имал възможност да пътува от с. Яна, където живеел. Твърди, че не е могъл
да присъства или закъснявал за насроченото съдебно заседание поради недостиг на парични
средства. Впоследствие наложената му мярка за неотклонение била изменена от „Подписка“
на „Задържане под стража“, като ищецът бил задържан в затвора в гр. София. С присъда от
08.06.2017г. по НОХД № 19905/2014г. на СРС, НО, 1-ви състав, ищецът бил признат за
2
невиновен и оправдан за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Срещу оправдателната присъда
бил внесен протест от СРП, по който било образувано ВНОХД № 3611/2017г. по описа на
СГС, НО, 13-ти въззивен състав, по което било постановено Решение № 39 от 08.01.2018г.
на СГС, НО, 13-ти състав, с което окончателно оправдателната присъда била потвърдена.
Твърди, че от датата на повдигане на обвинение срещу него до приключване на
наказателното производство и доказване на неговата невинност били изминали повече от
три години. Налице било основанието на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорност на Държавата в лицето на П* на Р* Б*, предявила, внесла в съда и поддържала
обвинението срещу него. В резултат на неоснователното му обвиняване и невъзможността
да се явява в съдебно заседание поради обективни причини, у ищеца бил създаден страх, че
спрямо него се извършват незаконни действия. Нарушен бил начина му на живот за
продължителен период от време. Ограничено било правото му да потърси работа извън
пределите на Р* Б* и да положи усилия за различен начин на живот предвид изискването за
задължително участие в съдебно заседание на подсъдимия съгласно разпоредбата на чл.
269, ал. 1 НПК. Взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на страната“ също била препятствие ищецът да потърси прехрана и препитание
извън страната. Твърди, че всички описани последици от незаконното обвинение и
свързаните с него репресии, упражнение спрямо него и преживеният от него стрес били дали
отражение върху живота и психиката му. Търсенето му от органите на полицията, на
съдебната власт и пр. го накарали да се чувства неудобно сред съседите и приятелите си,
като твърди, че с. Яна, където той живеел, е малко населено място, където почти всички
живущи се познават и информацията се разпространява изключително бързо, поради което
ищецът е избягвал да посещава публични места, включително и магазини, тъй като същият
изпитвал срам. Описаните неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания
от незаконното обвинение, оценява на 20 000 лева. Искането съм съда е да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П* на Р* Б*, с
който не оспорва иска по основание, а по размер. Сочи се, че ищецът е ангажирал
доказателства за влязла в сила оправдателна присъда, поради което ответникът не оспорва
иска по основание. Заявява, че ищецът е доказал по основание своята претенция по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид обстоятелството, че ищецът е посочил датата, на която
оправдателната присъда е влязла в сила. Изложени са твърдения, че в тежест на ищеца е да
докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с
незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техният размер, за
установяване на които се твърди, че ищецът не е представил доказателства. Изложени са
твърдения, че ищецът не е представил доказателства за наличие на причинна връзка между
претендираните вреди и незаконното обвинение. Нямало представени доказателства за
претърпени имуществени вреди от ищеца. Оспорва се иска по размер, като заявява, че
същият е силно завишен. Излагат се твърдения, че срещу ищеца в процесния период са
били водени и други две наказателни производства, поради което за отрицателната
обществена нагласа са повлияли и други фактори, и не би могло да се направи
3
разграничение от кое производство произтичат вредите. Твърди, че ищецът е лице с трайни
престъпни навици, както и че не са представени доказателства относно репутацията на
ищеца преди обвинението, за да може да се направи преценка как обвинението се е отразило
на доброто му име сред приятелския и съседския му кръг. Не са били представени
доказателства за трудовата ангажираност на ищеца, нито за обективна възможност за
професионална реализация в чужбина, поради което се твърди, че не би могло да се
ангажира отговорността на П* за невъзникване на трудово правоотношение. Не били
представени доказателства органите на п* по досъдебното производство да са извършвали
спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Поддържа, че претенцията на ищеца била завишена и не съответствала на
претърпените вреди и икономическия стандарт в Р* Б* и на съдебната практика по
аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, като същата не била съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. Спрямо ищеца била взета най-леката
мярка за неотклонение, въпреки че воденото срещу ищеца наказателно производство било за
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК престъпление. Продължителността на наказателното
производство в двете му фази е било по-малко от 3 години (от привличането му в качеството
на обвиняем до постановяване на второинстанционното решение, с което се потвърждава
оправдателната присъда. Досъдебното производство било продължило от 10.09.2014г.,
когато ищецът бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение, до
27.10.2014г., когато бил изготвен обвинителният акт, т. е. 1 месец и 17 дни. В конкретния
случай липсвало доказателства досъдебното производство да е продължило извън разумния
срок за провеждането му, като за продължителността на съдебната фаза се твърди, че не
може да бъде ангажирана отговорността на П*, доколкото в този период друг субект,
различен от ответника, бил отговорен за своевременното разглеждане и решаване на
делото. Твърди, че интензивността на отрицателното въздействие на повдиганото обвинение
по отношение на личността на ищеца била ниска в сравнение с хипотезите на лицата, по
отношение на които е взета и се прилага по-тежка мярка за неотклонение и/или има по-
продължителен период на разследване. Твърди, че ищецът бил осъждан, спрямо него били
водени други наказателни производства и интензитетът на увреждането спрямо него бил
значително по-нисък, отколкото би било спрямо лице, което никога преди това не е било
обект на наказателна репресия. По отношение на предявената акцесорна претенция
ответникът да бъде осъден да заплати законна лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, а именно от 08.01.2018г., ответникът прави възражение за частично
погасяване на претенцията поради изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като
заявява, че законната лихва била дължима от 11.06.2018г., но не и от по-ранен момент.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетение в
размер значително по-нисък от претендирания.
За основателността на иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест
на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление,
по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда; претърпените от него
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно
4
преследване, по което е оправдан с влязло в сила присъда, размерът на вредите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5