Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.08.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на тринадесети юни 2017год.,в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при секретаря
П.Славова, като разгледа
докладваното от съдията търг.дело № 4447 по описа за
2015год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД от „Б.“ ЕООД срещу
„П.“ ЕАД, както и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 367,
ал.4 ГПК от „П.“ ЕАД„ срещу „Б.“ ЕООД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че в качеството си на възложител ответникът по
договор с него от 12.09.2011 г. му е възложил в качеството му на изпълнител да
извърши строително монтажни работи (СМР) на обект „ЛОТ 19 Рехабилитация на път
II-53 Елена – Сливен от км.46+290 до км.72+916.53“, за която работа му дължи
заплащането на сумата от 1 048 581,90 лв. Твърди, че договорът им е сключен при
условията на договор от 03.08.2011 г. между „Агенция П.И.“ като инвеститор и
ДЗЗД „Път-Понс-ПСТБГВТ2011“, като в последното ответникът е съдружник. Твърди,
че за обектът на договора от 03.08.2011 г. е съставен констативен акт за
установяващ годността на приемане на строежа
и готовността му за въвеждане в експлоатация. Твърди, че е изпратил на
възложителя протоколи и фактури за всички извършени СМР. Твърди, че ответникът
му е доставял горива и битум, чиято стойност е приспадана от всяко междинно
плащане. Твърди, че възложителят му е превел аванс в размер на 10 % - 700 000
лв. от общата стойност на договорените работи. Твърди, че по фактура
00023/30.09.2012 г. е получил плащания на 03.10. и 13.11.2012 г. в общ размер
50 000 лв., а за неизплатения остатък е предявен частичен иск. Твърди, че
ответникът не му е заплатил суми по актувани протоколи на обща стойност 830
896,55 лв. Твърди, че е завършил изцяло възложените му СМР. Счита, че
ответникът е приел извършените СМР, тъй като изработеното е във фактическата
власт на възложителя АПИ и функционира по предназначение. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 830 896,55 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът
в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в който изразява становище,
че ищецът е извършил само работата по протоколи с № 1-5, за което му се дължи
заплащане на сума в размер на 991 111,81 лв. Твърди, че има насрещно вземане
срещу изпълнителя за извършени в периода 11.2011 г.-31.07.2012 г. продажби и
доставки на горива, услуги и транспорт в общ размер 1 184 015,89 лв., като след
прихващане „Б.“ ЕООД му дължи заплащане на 192 904,08 лв. Твърди, че ищецът е
работил на строителния обект до 26.11.2012 г. и затова последните извършени СМР
са описани в протокол № 5. Твърди, че е снабдявал ищеца с битум и горива, за
което е издал фактури с № **********/31.05.2012 г. и **********/30.06.2012 г.
Оспорва твърденията на ищеца, че последния му е изпратил протоколи № 6-8 и проформа фактури № 7/31.08.2013 г. и №8/20.11.2013 г. и че
е получил писмо с изх. № 151/08.06.2012 г.
Ищецът
по насрещната искова молба твърди в нея, че с ответника е сключил договор, по
силата на който е възложил на ответника да извърши СМР на обект „ЛОТ 19
Рехабилитация на път II-53 Елена – Сливен от км.46+290 до км.72+916.53“.
Твърди, че в изпълнение на договора е доставял и продавал на ответника битум,
горива и бетон. Твърди, че за извършените продажби и доставки за периода
11.2011 г.-31.07.2012 г. изпълнителят му дължи 175 413,80 лв. по фактура №
**********/30.11.2011 г., 258 207.77 лв. по фактура № **********/30.11.2011 г.,
88 057.94 лв. по фактура № **********/01.12.2011 г., 65 016.40 лв. по фактура №
**********/31.12.2011 г., 93 917.22 лв. по фактура № **********/31.05.2012 г.,
429.60 лв. по фактура № **********/31.05.2012 г., 331 893,16 лв. по фактура №
**********/3-.06.2012 г., 11 521.44 лв. по фактура № **********/30.06.2012 г. и
159 558.56 лв. по фактура № **********/31.07.2012 г. Твърди, че дължи на
ответника заплащането на 991 111.81 лв. за извършените от последния СМР.
Твърди, че след прихващане изпълнителят му дължи заплащане на 192 904,08 лв.
Твърди, че изпълнената част от ответника е в размер на 2 174 882.32 лв., а
неизпълнената - 5 095 686.30 лв., в
какъвто размер изпълнителят му дължи неустойка. Твърди, че същата служи за
обезщетяването му за евентуалните вреди, които биха могли да настъпят по
договора му с АПИ, сключен чрез процедура по обществена поръчка. Моли съда да
осъди ответника да му заплати 192 904.08 лв. главница ведно със законната лихва
върху нея от предявяване на исковата молба до изплащането на дължимите суми,
сумата от 707 095.92 лв. – неустойка за неточно изпълнение, представляваща част
от 5 095 686.30 лв., заедно със законната лихва върху нея от завеждане на
исковата молба до окончателното ѝ заплащане.
Ответникът
по насрещната искова молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор,
в който изразява становище, че с определение
1355 от 27.11.2014 г. на БОС по т.д. № 158/2014 г. са приети вземанията
на ищеца по фактура на стойност 999 558.62 лв. за доставка на гориво по договор
от 12.09.2011 г. за обект „ЛОТ 19 Рехабилитация на път II-53 Елена – Сливен от
км.46+290 до км.72+916.53“ с направено възражение за прихващане. Твърди, че
възложителят не е направил плащане на извършените СМР и не е приспаднал
вземанията си по фактури. Твърди, че
част от претендираните от ищеца суми са предмет на
друго съдебно производство, а и че последният е прехвърлил част от вземанията
си на „М&С Бетон“ АД още преди предявяване на насрещната искова молба.
Счита, че възложителят е станал причина за прекратяването на договора, тъй като
не му е оказал дължимото съдействие чрез доставяне на горива, битум и
осигуряване на самосвали. Твърди и изтичане на давностния
срок за предявената неустойка. Твърди, че договорът между страните е прекратен
с писмо № 151 от 08.06.2012 г.
С
допълнителната насрещна искова молба ищецът прави изявление за прихващане на
дължимите му от ответника суми по фактури за извършени продажби и доставки в
размер на 1 184 015,89 лв. с дължимите от него на ответника суми по фактури за
СМР в размер на 943 241,21 лв., като към последната сума се прибавя 47 870,60
лв. за вземането, предмет на т.д. 158/2014 г. по описа на ОС – Бургас.
Съдът
е указал на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК по главния иск, че е в тежест на
ищеца да докаже наличието сключен договор с твърдяния
предмет между страните, изпълнение на възложените му СМР и приемането им от
ответника без възражения, както и че последния е получил процесните
фактури.
Съдът
е указал на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК по главния иск, че е в доказателствена тежест на ответника да докаже е снабдявал
последния с битум и горива и е извършвал услуги, за които има изискуеми
вземания срещу ищеца, както и че е извършил прихващане на дължимите към ищеца
суми с вземанията си от него.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК по насрещния иск, че е в тежест на
ищеца да докаже наличието на сключен договор с твърдяния
предмет, извършването на продажби и доставки за периода 11.2011 г.-31.07.2012
г., а също така че е извършил прихващане.
Съдът
е указал на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК по насрещния иск, че е в доказателствена тежест на ответника да докаже изпълнението
на всички възложени му СМР в срок, извършено прихващане на процесните суми
по по т.д. № 158/2014 г. на БОС, както и
прекратяването на процесния договор за СМР.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства
,приема за установена следната фактическа обстановка :
Между страните не се
спори, а и се установява, че на 12.09.2011год. между ответника „П.”ЕАД, в
качеството му на възложител и ищеца „Б.**”ЕООД, в качеството на изпълнител, е
бил сключен договор по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят
е приел да извърши работи, съгласно количествено-стойностна сметка- Приложение
№1 към договора на обект : “Лот 19 Рехабилитация на
път II-53 Елена-Сливен от км 46+290 до км 72+916,53“./чл.1.1/.
Не се спори, а и се
установява, че изпълнителят следва да извърши съответните работи, описани
по-горе, при условията на Договор № РД-33-18/03.08.2011год., сключен между ДЗЗД
„ПЪТ-ПОНС-ПСТ БГВТ 2011” и инвеститора Агенция „П.И.”, на база следните
приложения, представляващи неразделна част от настоящия договор : Приложение
№1- Количествено-стойностна сметка на СМР; Приложение №2- Общ линеен график и
Приложение №3- Договор № РД-33-18/03.08.2011год.
Съгласно чл.4 от
договора общата стойност на договорените СМР възлиза ориентировъчно на
7 270 568,65 лева без ДДС. Страните са дали изричното си съгласие
стойностите на реално извършената работа да се отчитат и приемат на база твърдо
договорени единични цени и количествата СМР съгл. Приложение №1, с Актове за
извършена работа и подробна ведомост, подписани от изпълнителя и възложителя.
Не се спори, а и се
установява, че съгласно чл.6 страните са се договорили, че възложителят ще
доставя необходимите горива и битум за договорените видове СМР по заявка на
изпълнителя по цени не по-високи от тези на Лукойл намалени с отстъпката
на доставчика, като стойността им се приспада от всяко междинно плащане.
Съгласно чл.10 от
договора възложителят превежда на изпълнителя аванс в размер на 10 % от общата
стойност на договорените работи в 7 дневен срок от датата на подписване на
договора срещу представена от изпълнителя фактура, като авансът се приспада
пропорционално от изпълнените и отчетени СМР с акт обр.19.
Страните са
предвидили, че изпълненият обем СМР, подлежащи на заплащане, ще се отчита и
заплаща месечно със следните документи : Количествено-стойностна сметка / акт обр.19/ и подробна ведомост; Доклад за извършените СМР с
информация по чл.45 от Договор № РД-33-18/03.08.2011год.; Междинен сертификат
за изпълнени СМР; Декларации за съответствие и сертификати на вложените
материали; Данъчна фактура, която се издава о изпълнителя след одобряването на
сертификата от страна на възложителя./чл.14 от договора/.
Съгласно чл.15
възложителят се задължава да провери и одобри или да върне на изпълнителя, ако
има основание за това, документите за плащане в срок до 5 календарни дни от
представянето им на изпълнителя. Разплащането се извършва след издаването на
фактура от изпълнителя в срок до 5 работни дни. В този срок възложителят ще
заплаща СМР до изчерпване на 50% от стойността по чл.4 от настоящия договор.
Останалите СМР ще бъдат заплащани от възложителя в еднодневен срок след
получаване на плащане от инвеститора- АПИ.
Съгласно чл.18 и чл.19
от договора срока за изпълнение на СМР се определя на четири месеца и половина.
Крайната дата на срока за строителство се удостоверява с датата на двустранен приключвателен протокол, ако е без забележки или от датата
на протокола за отстранени забележки.
Съгласно чл.69, ал.1
от договора при лошо или частично изпълнение на СМР изпълнителят дължи
неустойка в размер на 100% от стойността на СМР, които е следвало да бъдат
изпълнени точно/ в качествено или количествено отношение/.По силата на чл. 78
от договор неустойката по чл.69 се дължи само при условие, че е удържана
на възложителя от инвеститора- АПИ.
Между страните не се
спори, а и се установява, че на основание чл.10 от договора възложителят е
превел аванс в размер на 10% от общата стойност на договорените работи- 7 270 568,65
лева- 700 000 лева, който аванс съгласно чл.10 се приспада пропорционално
от изпълнените и отчетени СМР с акт обр.19. Не се
спори, че по фактура № 23/30.09.2012год. за извършени СМР по Протокол №1 и №2
на стойност 912 783,91 лева без ДДС са приспаднати авансово преведените
суми и е останала за плащане от възложителя сумата 255 340,69 лева с ДДС.
Не се спори, че по същата фактура на 03.10.2012год. и 13.11.2012год. ищецът е
получил преводи в размер на 30 000 и 20 000 лева.
Не се спори, а и се
установява, че за неизпълнената част от задължението за плащане по фактура
№23/30.09.2012год. пред Окръжен съд- Бургас е образувано исково производство по
т.д.№ 158/2014год. по предявен частичен иск в размер на 25 534,69 лева от
същата фактура № 23/30.09.2012год., което още не е приключило с влязъл в сила
окончателен съдебен акт.
По делото са
представени и приети като доказателства съставени от изпълнителя
Количествено-стойностни сметки/акт обр.19/,
удостоверяващи изпълнени обеми СМР, подлежащи на заплащане с номера
1,2,3,4,5,6,7 и 8. Всеки от протоколите е без дата, подписан е само от изпълнителя и без да е придружен с
предвидените в договора съпроводителни документи- подробна ведомост; доклад за
извършените СМР с информация по чл.45 от Договор № РД-33-18/03.08.2011год.;
междинен сертификат за изпълнени СМР; декларации за съответствие и сертификати
на вложените материали; данъчна фактура, издадена от изпълнителя след одобряването на сертификата от страна на
възложителя./чл.14 от договора/.
Въпреки липсата на
надлежно одобряване на работата по Протоколи от 1 до № 5 ответникът „П.”ЕАД в
отговора на исковата не оспорва изпълнението на работата по тези протоколи и че
дължи заплащането на възнаграждение по тях, което той счита, че възлиза на сумата от 991 111,
81 лева. Оспорва обаче изпълнението на работата на протоколи № 6,7 и 8, като
твърди, че изпълнителят е приключил работа на обекта на 26.11.2012год. след
съставянето на протокол №5, а протоколите под номера от 6 до 8 не удостоверяват
извършена от изпълнителя работа на обекта и че същите не са получавани от
представител на възложителя и съответно не са били одобрявани от него.
Във връзка с възражението на възложителя за наличието на
насрещно вземане срещу изпълнителя произтичащо от извършени през периода
ноември 2011год. до 31.07.2012год. продажби и доставки на материали, горива,
услуги и транспорт, които в съотв. с чл.6 от договора
следва да бъдат прихванати от задълженията на
„П.”ЕАД към „Б.**”ЕООД, ответникът е представил като доказателства
фактури с №№ 624/30.11.2011год.; 623/ 30.11.2011год.;625/01.12.2011;
654/31.12.2011; 801/31.05.2012;797 /31.05.2012;836 /30.06.2012; 818/30.06.2012
и 856/31.07.2012, които са на обща стойност от 1 184 015,89 лева.
От приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице Г.М.,
чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално
изготвено, се установява, че така описаните по-горе фактури са осчетоводени в
счетоводството на „П.”ЕАД с идентични счетоводни статии – с/ка
411- клиенти – „Б.**”ЕООД; с/ка 709- Приходи от други
продажби и с/ка 4532- начислен ДДС за продажби.
От заключението на
вещото лице се установява, че фактурите са включени в дневника за продажби за
съответния данъчен период и са намерили отражение в подадената
справка-декларация за ДДС за съответния данъчен период.
В счетоводството на „Б.**”ЕООД
експертизата е установила, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на
дружеството със следната идентична счетоводна статия : с/ка 302- Материали; с/ка
4531- начислен ДДС при покупки и с/ка 401- доставчици- „П.”ЕАД.
Установява се от
заключението на вещото лице, че фактурите са включени в дневника за покупки за
съответния данъчен период и са намерили отражение в подадената
справка-декларация за ДДС за съответния данъчен период. Установява се, че
дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с общо начислен
ДДС по тези фактури в размер на 197 335,98 лева.
От приетата по делото единична съдебно-техническа експертиза
изготвена от вещото лице А.А./оспорена от ответника/
и тройната съдебно-техническа експертиза в състав от вещите лица Т.Т., Л.Г. и Л.Г. се установява, че представените от ищеца и оспорени от ответника
Протоколи №№6, 7 и 8 на обща стойност от 1 237 111,62 лева без ДДС не
включват строителни и монтажни работи по смисъла на ЗУТ/ „Строителни и
монтажни” са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират,
реконструират, поддържат или възстановяват/, нито такива, предвидени в
количествено-стойностната сметка към Договора от 12.09.2011год., представляваща
Приложение № 1 км същия.
Установява се от
заключението на вещите лица тройна СТЕ, че посочените в протоколите доставки,
са както следва :
по Протокол №6- за
производствена дейност, дизелово гориво и битумна емулсия;
по Протокол №7 – за
производствена дейност, на трошен камък и фракция, също за наем и механизация,
както и за труд. Извършено е приспадане за поучени горива за превоз на
асфалтови смеси и трошен камък;
по протокол № 8- за
производствена дейност и дизелово гориво.
Установява се от
заключението на тройната експертиза, че при извършената проверка при ищеца на
вещите лица не са били представени първични счетоводни документи,
удостоверяващи направените разходи и въз основа на които са били съставени
протоколите. По отношение на всеки от оспорените протоколи вещото лице Г. в
представената от него т.нар. „обосновка на тройната експертиза”/която обаче се
поддържа и от останалите две вещи лица/,
констатира, че формата на протоколите не съответства на предвиденото за Акт обр. съдържание, като посоченото основание за актуването-
договора от 12.09.2011год. не съдържа в описанието на възложените СМР дейности с такъв характер/съобразно Приложение
№1 към договора/; не е записан конкретно участък от пътя, където е осъществено изпълнение във връзка с
дейностите; не са отразени преките разходи за материали, освен за доставки,
съгласно формата за съставяне на Акт обр.19; включени
са производствени дейности и доставки без посочено основание, като не е изяснен
начина за тяхното отчитане и отношението им към строежа, предмет на договора от
12.09.2011год.; не се установява сключен анекс към договора, в съответствие с
предвиденото в чл.9 от същия; не е видно от протокола дали се отчитат месечни
количества, съгласно изискването на чл.14 от договора.
Няма данни според
тройната експертиза да са били представени и другите, предвидени в чл.14 от договора
отчетни документи, а именно :
Подробна ведомост;
Доклад за извършените
строително-монтажни работи;
Междинен сертификат за
изпълнени строително-монтажни работи;
Декларации за
съответствие и сертификати за вложени материали.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна :
От представения по
делото и приет като доказателство Договор от 12.09.2011год. се установява, че между
страните е бил сключен договор за изработка, съгласно Чл.258- Чл.269 от ЗЗД, по
силата на който съгл. Чл.1.1 от договора
ищецът „Б.**”ЕООД е следвало да изпълни
възложените му от ответника строително-монтажни работи, съгласно
количествено-стойностна сметка- Приложение №1 към договора на обект : “Лот 19 Рехабилитация на път II-53
Елена-Сливен от км 46+290 до км 72+916,53“. Срещу изпълнението на възложените
СМР ответникът „П.”ЕАД е дължал заплащане на
възнаграждение, определено в общ размер на 7 270 568,65 лева с
ДДС, като плащането следвало да става поетапно след съставяне на Актове за
извършена работа/т.нар. от страните Акт обр.19/ и
подробна ведомост, подписани от изпълнителя и възложителя, с които се отчитат и
приемат реално извършените от изпълнителя работи на база твърдо договорените единични цени и
количества СМР, съгласно количествено-стойностната сметка, съдържаща се в
Приложение №1 към договора.
По делото не се
ангажираха от страна на ищеца доказателства за наличието на двустранно съставени
в хода на строителството актове обр.19 за отчитане и
приемане на реално извършените от изпълнителя работи, съставянето на които по
силата на чл.14 от договора представлява предпоставка за изплащането на
възнаграждението на изпълнителя за поетапно извършената от него работа.
Представените от ищеца
Протоколи с №№1 до 8 вкл. са едностранно изготвени от изпълнителя „Б.**”ЕООД , без подпис на представител на възложителя „П.”ЕАД;
във всеки от тях не е посочена датата на съставянето им; основанието за
актуването им- договора от 12.09.2011год.
не се съдържа в описанието на възложените СМР дейности с такъв характер/съобразно
Приложение №1 към договора/; не е записан конкретно участък от пътя, където е осъществено изпълнение във връзка с
дейностите; не са представени и предвидените в чл.14 от договора отчетни
документи, представляващи приложение към съставените акт обр.19-
подробна ведомост; доклад за извършените строително-монтажни работи; междинен
сертификат за изпълнени строително-монтажни работи; декларации за съответствие
и сертификати за вложени материали.
Конкретно по отношение
на оспорените от ответника Акт обр.19 с номера 6,7 и
8 от заключенията както на оспорената единична, така и на тройна експертиза се
установява, че те не отнасят до извършени СМР по предмета на договора, съгласно
приетата от страните количествено-стойностна сметка при подписването на
договора/Приложение №1/, а се отнасят до извършени производствени разходи за
материали и доставки на гориво, при които не е изяснен както начина за тяхното
отчитане и отношението им към строежа, така и по отношение на тяхното извършване
и заплащане да е бил сключен анекс към договора, в съответствие с предвиденото
в чл.9 от същия.
Не се установява също
така горепосочените приемо-предавателни
документи/вкл. и всички приложения към тях/ да са били изпратени на възложителя,
който в срока по чл.15 от договора да упражни правото си да ги провери и одобри
или да върне на изпълнителя, в срок до 5 календарни дни от представянето им от
изпълнителя.
Независимо от горното
ответникът „П.”ЕАД в отговора на исковата молба не оспорва, че ищецът „Б.**”ЕООД
е извършил работата по Протоколи от №1 до №5, за което му дължи заплащане
възнаграждение в размер на сумата от 991 111,81 лева, поради което съдът
все пак приема, че тези работи с оглед признанието на ответника на
неблагоприятен за него факт са изпълнени, поради което се дължи за тях
заплащането на уговореното възнаграждение. Ответникът оспорва единствено
изпълнението на дейностите по протоколи № 6,7 и 8 като твърди, че такива
дейности не са били договорени от страните, респ., че не са били извършвани на
обекта от изпълнителя.
Същевременно ответникът
твърди, че „П.”ЕАД има насрещно вземане от „Б.**”ЕООД в размер на
1 184 015, 89 лева, за извършени през периода ноември
2011-31.07.2012год. продажби и доставки на материали, горива, услуги и
транспорт.
Насрещното активно
вземане на ответника за което е упражнил в хода на настоящия процес възражение
за прихващане произтича от чл.6 от договора и стойността му следва да се
приспада от всяко междинно плащане. От приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като
обективно и професионално изготвено, се установява по безспорен начин, че представените
от „П.”ЕАД данъчни фактури за доставки „Б.**”ЕООД на строителни материали и
гориво- с №№ 624/30.11.2011год.; 623/ 30.11.2011год.; 625/01.12.2011;
654/31.12.2011; 801/ 31.05.2012;797 /31.05.2012;836 /30.06.2012; 818/30.06.2012
и 856/31.07.2012 на обща стойност от 1 184 015,89 лева, са били надлежно осчетоводени в счетоводството
на ищеца – отразени са в дневника за
покупки по ЗДДС и са отразени в справка- декларацията за ДДС . На следващо
място, установява се от заключението на вещото лице, че „Б.**”ЕООД е ползвал и
данъчен кредит по фактура № 1731 от 01.08.2012год.
След като „Б.**”ЕООД е
приел да осчетоводи в дневника си за покупки съставената въз основа на договора
данъчна фактура и дори се е възползвал
от правото си да се ползва от данъчен кредит по нея, очевидно е считал, че
дължи плащане на посочената в нея сума, а плащането на дължимата цена е
обусловена от предаването на стоката или на документите, които дават право на
купувача да я получи/ по арг. от чл.327, ал.1 от ТЗ/.
Следователно
ответникът „П.”ЕАД има насрещно вземане от ищеца „Б.**”ЕООД в размер на сумата
от 1 184 015, 89 лева за извършените от него доставки през периода от
ноември 2011г. до 31.07.2012год., което вследствие на предявеното от него
възражение за прихващане, прието за съвместно разглеждане от съда, се погасява
чрез прихващане признатото от него вземане на ищеца за приети, но неразплатени
строително-монтажни работи по протоколи с №№ 1 до 5, в размер на сумата, която
се претендира от ищеца, а за вземането на ищеца по протоколи с номера 6,7 и 8
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявения от „П.”ЕАД
насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да сумата от 192 904,
08 лева съдът приема следното :
Неоснователно е на
първо място твърдението на „Б.**”ЕООД, че искът е недопустим поради това, че е
едновременно и предмет на възражение за прихващане по друго дело. Видно от
представения по делото препис на Определение от 27.11.2014год. по т.д.№
158/2014год. на Окръжен съд- Бургас, в производството по това дело и предявено
и прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане в размер на
47 870, 06 лева, представляваща плащане по фактура № 23/30.09.2012год.,
която сума е приспадната от „П.”ЕАД от сумата, която е предявен частичният иск.
Следователно по отношение частта от вземането, което не е предмет на
възражението за прихващане по т.д.№ 158/2014год. на Окръжен съд- Бургас няма да
е налице визираната от ищеца пречка по чл.298, ал.4 от ГПК тъй като няма да е налице
формирана сила на пресъдено нещо по отношение на
непредявената част от възражението за прихващане.
Разгледан по същество
насрещният иск с правно основание чл.79, ал1. от ЗЗД е основателен. Както се
установи по-горе общата стойност на дължимите от „Б.**”ЕООД суми по фактури за
доставки на строителни материали и гориво възлиза на общата стойност от
1 184 015,89 лева. След прихващане на задълженията на „П.”ЕАД към „Б.**”ЕООД,
вземането на „П.”ЕАД е в размер на 192 904,08 лева и в този размер искът
следва да бъде уважен. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от
31.08.2015год.- предявяването на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на сумата.
Неоснователни са
възраженията на ответника по насрещния иск, че част от вземанията на П.”ЕАД към
„Б.**”ЕООД по процесните фактури, са цедирани от ищеца в полза на третото лице „М енд С
Бетон”АД. Видно от представения по делото и приет като доказателство договор за
цесия между „П.”ЕАД и „М енд С Бетон”АД цесията е за фактури, които са различни от процесните.
Неоснователен е обаче
предявеният насрещен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата
707 095,92 лева, представляваща неустойка за неточно изпълнение, дължима съгласно
чл.69, ал.1 от договора, който иск е предявен като частичен от общия размер
възлизащ на 5 095 686,30 лева. Съгласно цитираната разпоредба при лошо или частично изпълнение на уговорените
СМР изпълнителят дължи неустойка в размер на 100% от стойността на СМР, които е
следвало да бъдат изпълнени точно/ в качествено или количествено отношение/,
като неустойката е дължима само при условие, че вече е била удържана от
инвеститора АПИ. Така определена от страните неустойката има компенсаторен
характер и е дължима единствено в случаите на пълно неизпълнение/ в качествено
или количествено отношение/ и то при условие, че вече е била ангажирана
отговорността на „П.”ЕАД, явяващ се главен изпълнител на обекта за същите СМР,
които са предмет и на процесния договор. В настоящия
случай между страните няма спор, а и от представения по делото и приет като
доказателство Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа,
се установява, че са изпълнени всички СМР по позиция “Лот
19 Рехабилитация на път II-53 Елена-Сливен от км
46+290 до км 72+916,53“, като становището на комисията е, че в този участък
няма неизвършени, недовършени или недобре извършени работи, поради което и не
съществуват пречки за приемането и пускането на строежа в експлоатация.
Следователно липсва основание да бъде удържана неустойка за пълно неизпълнение
на работата от инвеститора по отношение на главния изпълнител „П.”ЕАД, респ. последният да претендира
заплащане на същата от неговия пряк подизпълнител „Б.**”ЕООД. В противен случай би се стигнало
до неоснователно обогатяване- „П.”ЕАД ще получи веднъж плащане от инвеститора
за извършената и приета съгласно договора с него работа и втори път неустойка в
размер от 100 % на стойността на неизвършените СМР по договора му с
подизпълнителя „Б.**”ЕООД. За ищеца по насрещния иск остава открита
възможността да претендира на общо основание вреди от неточно изпълнение/в
качествено или количествено отношение/ в размер на претърпени загуби или
пропуснати ползи- напр. направени от него разходи за изпълнение на
неизвършените от Берко строително-монтажни работи,
респ. за поправката на некачествено изпълнени от него СМР, но не и да
претендира неустойката по чл.69 от договора, тъй като това ще противоречи на предвидената обезщетителна функция на клаузата за неустойка и
размерът й ще надвишава значително
действително претърпените от възложителя вреди. Поради така изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от
гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.**”ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „П.”ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, офис 3 и 4, иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 830 896,55 лева, представляваща възнаграждение за приети СМР по Договор от 12.09.2011год. на обект : “Лот 19 Рехабилитация на път II-53 Елена-Сливен от км 46+290 до км 72+916,53“, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.**”ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „П.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, офис 3 и 4, на осн.
Чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 192 904,08 лева, представляваща цена по фактури
за доставки на строителни материали и гориво, съгласно чл.6 от договора от
12.09.2011год., ведно със законната
лихва от 31.08.2015год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.”ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
офис 3 и 4 срещу
„Б.**”ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 707 095,92 лева, представляваща неустойка за неточно
изпълнение, дължима съгласно чл.69, ал.1 от договора, който иск е предявен като
частичен от общия размер възлизащ на 5 095 686,30 лева, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :