О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
гр.Пловдив, 9.07.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно отделение, I- ви състав, в закрито
заседание на 9.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2693/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр.
чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №
33094/ 18.06.2020 от адв. С.П., защитник на жалбоподателя в основното
производство С.К., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 837/5.6.2020
г., постановено по АНД № 2693/2020 г., по описа на Районен съд Пловдив, I- ви наказателен състав.
В предоставения срок за
отговор въззиваемата страна не взема становище за допустимостта и основателността
на жалбата.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото счита, че така депозираната молба се явява процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С Решение № 837/5.6.2020 г.,
постановено по АНД № 2693/2020 г. настоящият състав е отменил атакуваното Наказателно
постановление № 19-1030-012318, издадено от
началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на С.К.К.
е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на 98 ал. 2 т.4 от ЗДвП.
Предвид изхода на спора е
счел, че право на разноски има жалбоподателя. С оглед направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, и като е
съобразил, че размера му е два пъти по-голям
от размера на материалния интерес по делото го е намалил до минималния
размер съобразно приложимата редакция на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В тази връзка в решението са
изложени изключително подробни съображения, че двете точки на чл. 18 от Наредбата са дадени в условията на
алтернативност, като в зависимост от особеностите на конкретния случай
се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по двете.
Приложното
поле на точка едно е когато защитата и съдействието на адвоката се е състояла само в изготвяне на жалбата, но не и в
процесуално представителство. Затова и определеният размер е
по-малък-100 лева.
Приложното поле на т.2 пък е когато освен, че е изготвил жалбата, адвокатът е извършил и
процесуално представителство в
открито заседание. Затова и предвидения размер е доста по-голям 300 лева.
Адвокатското съдействие по чл. 18, т.2 от Наредбата е единно
процесуално действие и обхваща, както
изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради което в
случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал процесуално
представителство се дължи само възнаграждението по т.2, а не и двете
възнаграждения по т.1 и т.2, както се претендира в случая.
И към настоящия момент не са
налице основания да се отстъпи от изложените съображения.
Цитираните в жалбата решения
на административни съдилища от страната нямат обвързващо значение, още повече,
че не са представени доказателства да са били проверявани по касационен ред от
ВАС.
В подкрепа на становището на
настоящия състав, е трайната практика на Върховен административен съд.
Така изрично Решение № 7709
от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен съд,
Решение № 16273 от 27.12.2018 г. по адм. д. № 10321/2018 на Върховния
административен съд,Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на
Върховния административен съд.
В този смисъл е и практиката на Административен съд
Пловдив по касационни дела- Решение № 870 от 27.05.2020 г. по к. адм.
н. д. № 442 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и преобладаващата практика на
Административен съд- Пловдив по първоинстанционни дела- Решение № 422
от 14.02.2020 г. по адм. д. № 3894 / 2019 г. на XII състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 465 от 18.02.2020 г. по адм. д. № 3859 / 2019 г. на II
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 694 от 10.04.2020 г. по адм.
д. № 3907 / 2019 г. на XXVIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 976 от 15.06.2020 г. по адм. д. № 413 / 2020 г. на XXIX състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 947 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 223 /
2020 г. на X състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 711 от 13.04.2020 г. по адм. д. №
48 / 2020 г. на XII състав на Административен съд – Пловдив
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че към настоящия момент е налице законодателна
промяна в Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските
възнаграждения и минимума вече е 100
лева.
Поради което и като е присъдил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за отмяна на НП на стойност 200 лева
съдът в достатъчна степен е охранил интересите на жалбоподателя.
В този смисъл да се
претендира допълнително завишаване на присъденото адвокатско възнаграждение граничи
с процесуална недобросъвестност и стремеж
за неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което няма
как да бъде толерирано.
По изложените съображения молбата
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Районен съд-
Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба вх. №
33094/ 18.06.2020 за изменение на Решение
№ 837/5.6.2020 г., постановено по АНД № 2693/2020 г., по описа на Районен съд
Пловдив, I- ви наказателен състав в
частта за разноските.
Определението подлежи на
обжалване на основание чл. 248, ал.3 ГПК,
вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН чрез жалба пред
Административен съд- Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.