Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В състав, в открито съдебно
заседание на трети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15216 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
чл. 273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, ГО, 73-ти състав, под № 423713 от 06.06.2018
г., постановено по гр. дело № 68491/2017 г., с което е признато за установено
по предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу В.С.Д. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че В.С.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 110,61 лева,
представляваща цената на доставена топлинна енергия и услугата дялово
разпределение в жилището й в гр. София, ул. „*******, за периода м. 05.2014 г.
– м. 04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2017 г. до
плащането на сумата, както и сумата от 213,44 лева, представляваща обезщетение
за забава за плащане на главниците за периода 15.03.2015 г. – 28.12.2016 г.
Въззивникът
В.С.Д. заявява искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че от представените по делото доказателства се установява, че процесният имот не е топлоснабден.
Сочи, че ищцовото дружество не е предоставило
услугата си качествено и не е ангажирало доказателства за това, че процесното количество топла вода реално е доставено на
абоната. Счита, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, доколкото в
имота й не е доставяна такава от страна на ищеца, респ. топлинна енергия не е
била ползвана от въззивницата. Излага, че по делото
не е установено исковата сума да е съответна на припадащия се на В.Д. дял от
стойността на дължимата от етажните собственици цена, както и че за
определянето й не са спазени изискванията на чл. 139 и сл. от ЗЕ. По изложените
доводи, подробно развити в жалбата, въззивницата
мотивира искането си за отмяна на обжалването решение и вместо него – за
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В
съдебното заседание заявява искане на присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД – не заявява
становище по въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба по реда на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като
подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
При извършената
проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба,
от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
За да бъде уважен предявеният от „Т.С.“
ЕАД иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, респ.
за да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му
потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че
нейната стойност възлиза именно на претендираната
сума.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно
с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и пар. 1, т. 2а
от ЗЕ
, като собственик на процесния
топлоснабден имот. Собствеността на ответницата върху
процесния апартамент се установява от представения по
делото нот. акт № 75 от 23.12.2008 г., том 4 по нот. дело 532/2008 г., с който С.П.Д.и В.Д.Д. са дарили на дъщеря си В.С.Д.
техния собствен недвижим имот, а именно апартамент № 19, находящ
се в гр. Софи, ул. „*******.
Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
каквито са Общите условия от 12.03.2014 г., публикувани във в-к „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г., и в-к „19 минути“, съгласно изискването на чл.
150, ал. 2 от ЗЕ. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл.
150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не
твърди и не установява да е упражнила правото си да възрази по горепосочения
начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приела. Нормата
на чл.
150, ал. 2 от ЗЕ не изисква публикация на Общите условия в ‚Държавен
вестник“ като условие за пораждане на правното им действие в отношенията между
страните. Единственото законово изискване те да са публикувани в един централен
и местен ежедневник, което изискване е спазено. С оглед изложените мотиви съдът
приема, че за исковия период от време между ищеца и ответницата е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.
139 – чл.
148 от ЗЕ и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г. /. Топлинна енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинна
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за
топлинна енергия за процесния период са
начислявани от „Т.С.“ ЕООД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени
фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна
са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния
период от време и изравнителни сметки,
изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за
разпределение и отчетите на общия водомер.
От тези документи, представени
по делото, както и от заключението на изготвената въз основа на тях пред
районната съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период за имота е начислена ТЕ за БГВ и ТЕ за
отопление на имот, която представлява 2,36 % от общата ТЕ за разпределение по
показанията на общия топломер в СЕС, след приспадане на технологичните разходи,
като за тази потребена от абоната /прогнозно/ ТЕ е
фактурирана общо сумата от 1 854,32 лева, от която 923,50 лева – за
заплащане на топла вода, и 930,82 лева – за заплащане на отопление на имот.
Посочено е, че за процесния период според
индивидуалните изравнителни сметки, изготвени от ФДР, са установени следните
корекции – за м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. – сума за доплащане от 202,14 лева,
а за м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. – сума за доплащане от 50,96 лева.
Основният спорен между страните
въпрос е, дали така начисленият обем на предоставената ТЕ за БГВ и ТЕ за
отопление на процесния имот, съответства на
действително доставения такъв в апартамента на ответницата, респ. дали ищецът е
предоставил услугата си в необходимото количество и качество.
За установяване на последното
настоящият съдебен състав съобрази заключението на изготвената пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, както и
представените и приети от СРС писмени доказателства – констативен протокол от
02.05.2017 г., изготвен във връзка с оплакване от недостиг на отопление на
сграда на ул.
„******* в гр. София, като в проверката са участвали инж. Б. Г./управител на
„ИТА КОМ“ ООД – фирма за производство и техническо обслужване на абонатната
станция/ и инж. Й. Диманов /главен инженер ТПМ – ТР „Земляне“/,
писмо от „Т.С.“ ЕАД от 26.10.2017 г. със становище от инж. Н. К.– Директор ТР „Земляне“, както и писмо от „Т.С.“ ЕАД от 27.10.2017 г.,
изготвено от инж. Б. П.– Директор дирекция „Експлоатационна дейност“, съдържащи
информация за актуалното състояние на абонатната станция, захранваща процесния апартамент, както и две писма от „Т.С.“ ЕАД от
19.12.2001 г. и от 09.12.2015 г., съдържащи дадени от ищцовото
дружество предписания до собствениците на апартаменти в сградата, находяща се на ул. „******* в гр. София, за отстраняването
на установения недостиг на топлинна енергия за отопление на сградата.
От
горепосочените доказателства се установява, че процесната
абонатна станция е инсталирана и въведена в експлоатация през 1998 г. Същата е
била предназначена първоначално да топлозахранва
сграда на ул. „Дедеагач“ 40 в гр. София /в която има 40 броя потребители/, като
впоследствие е присъединена към нея и сградата, в която се намира процесният имот, а именно - на ул.
„******* в гр. София с 24 броя абонати. Същевременно, главните тръби на ВОИ и
на двете сгради са с по-малък диаметър от нормите, което води до завишаване на
хидравличните съпротивления на сградната инсталация и
влошава качеството на доставяната до крайните потребители топлинна енергия,
която в най-отдалечените имоти /в това число и апартамента на въззивницата/ е с влошени показатели. По време на процесния период абонатната станция е с изчерпан
експлоатационен ресурс, като топлозахранването е с
влошено качество, поради недостиг на топлинния товар както за ТЕ за отопление,
така и за ТЕ за БГВ. Поради което за настоящия съдебен състав е несъмнено
установено, че по отношение на процесния имот на
ответницата, който представлява мезонет, чието местоположение е най-отдалечено
от абонатната станция, и е с най-голям пълен отопляем обем – 312 куб. м., топлозахранването е било със занижени показатели и в него е
постъпвало значително по-малко количество ТЕ за отопление и за БГВ.
Въпреки така констатираното влошено качество на
доставената топлинна енергия в процесния апартамент
съставът на СГС намира, че това обстоятелство не обуславя извод за пълно
неизпълнение от страна на ответното дружество на договорното му задължение за
доставка на ТЕ. В тази връзка от събраните по делото доказателства се
установява, че след направени проверки от страна на „Т.С.“ ЕАД същото е
констатирало, че действително абонатната станция, която топлозахранва
двете сгради, не функционира задоволително, поради което ищцовото
дружество е изразило готовност да я замени и е информирало собствениците на
апартаменти в сградите какви действия следва да предприемат за отстраняване на
проблемите – да подготвят подходящо помещение с необходимите размери и вътрешна
инфраструктура за изграждане на нова абонатна станция. Поради непредприети
действия от страна на собственици за изпълнение на така дадените от дружеството
предписания, необходими за подмяната на абонатната станция, „Т.С.“ ЕАД е монтирало
допълнителен топлообменник и циркулационна помпа на
сградата на ул. „*******. Поради техническа неизправност обаче – намалено сечение на тръбите, доставящи ТЕ в
сградата, монтираните уреди не са спомогнали за изпълняване на функциите си по
предназначение – автоматиката не е работила и не е успяла да осигури
доставянето на ТЕ за отопление и за БГВ в необходимите параметри и в необходимото
количество.
Всичко гореизложено сочи на проявено активно поведение
от страна на ищцовото дружество по предприемане на
възможните от техническа гледна точна действия по отстраняване констатираната
неизправност на процесната абонатна станция –
извършвани са множество проверки на същата, давани са предписания и указания на
етажните собственици за осигуряване на необходимите условия и съдействие по
подмяната на АС, както и са направено опити чрез монтирането на допълнителни
уреди - топлообменник и циркулационна помпа, за
подобряване качеството на доставяната топлинна енергия. Поради което и не би
могло да се приеме, че причината за некачествено изпълнение на договорното
задължение за доставяне на топлинна енергия се дължи изключително на виновно
поведение от страна на „Т.С.“ ЕАД. Още повече, че от събраните по делото
доказателства се установява, че през 2018 г. по-голямата част от собствениците
в процесните сгради са изявили желание за подмяна на
абонатната станция, но поради отказ на някои от собствениците, в това число и
поради отказ на ответницата В.Д., това не е осъществено, въпреки че е била
предвидена подмяна и назначен срок за изпълнение от страна на ищцовото дружество.
Доказателствено неподкрепено е и твърдението на въззивницата,
че е налице пълна липса на топлоснабдяване на процесния апартамент, респ. топлинна енергия не е била
доставяне и ползвана от същата. От заключението на приетата пред настоящата
съдебна инстанция техническа експертиза се установява, че макар доставяното
количество ТЕ за отопление, отдадена от сградна
инсталация, и за БГВ в процесния имот да е било със
занижено количество, то все пак определено количество топлинна енергия е
достигало до апартамента на ответницата. Вещото лице е посочило, че за процесния период доставената ТЕ за отопление и отдадена от сградна инсталация като количество е в размер на 50% от
определеното от ФДР, а доставеното количеството ТЕ за БГВ – в размер на 37,6%
от определеното от ФДР такова. Обстоятелството, че за процесния
периода не е налице пълна липса на топлоснабдяване на
имота на въззивницата се установява и от
представените пред СРС от топлинния счетоводител документи за отчет, от които е
видно, че при извършено отчитане на показанията от индивидуалните уреди за
разпределение в имота са отразени съответни стойности на количество реално
доставена ТЕ. Така направеният извод от настоящата съдебна инстанция не се
разколебава и от показанията на свидетелката Д.Г.С.– съседка на ответницата,
която живее на първия етаж в процесния блок, дадени
пред СГС в проведеното на трети октомври две хиляди и деветнадесета година
открито съдебно заседание. Действително, св. Сярова споделя, че при честите й
посещения в апартамента на В.Д., в същия е студено, като заявява, че въззивницата се отоплява с калорифер
на стената и ползва бойлер. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че
субективните усещания на свидетелката за пълна липса на отопление в процесния имот се опровергават от обективните данни,
събрани в хода на съдебното производството. Още повече в своите показания
самата свидетелка заявява, че в блока топла вода има, като не й е известно дали
същата стига до апартамента на ответницата.
Предвид всичко гореизложено и вземайки предвид
заключенията на двете изготвени по делото съдебно технически експертизи, съставът
на СГС намира, че стойността на реално доставеното количество ТЕ за БГВ в имота
на ответницата за процесния период, изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК и съобразена с даденото от вещото лице по приетата във въззивната инстанция експертиза процентно съотношение от
37,6% и установените стойности на количеството ТЕ по изготвеното пред СРС
експертно заключение, е в размер на 394,82 лева. Стойността на реално
доставеното количество ТЕ за отопление на имота на ответницата за процесния период, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК и
съобразена с даденото от вещото лице по приетата във въззивната
инстанция експертиза процентно съотношение от 50% и установените стойности на
количеството ТЕ по изготвеното пред СРС експертно заключение, е в размер на
528,69 лева. Или, исковата претенция на ищеца с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ се явява основателна
за сумата от 923,51 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия и
услугата дялово разпределение в жилището на ответницата в гр. София, ул. „*******,
за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. Поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която така предявеният иск е уважен
за разликата над 923,51 лева до 3 110,61 лева и да се отхвърли за сумата
от 2 187,10 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият
съдебния състав намира същия за неоснователен по следните съображения:
Обезщетението за несвоевременно
изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение. С оглед данните по делото ответницата не е изпаднала в
забава относно плащането на главните вземания, представляващи стойността на
дължимата се топлинна енергия за периода 15.03.2015 г. – 28.12.2016 г., поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и, ал.
2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2014 г. - в сила
от 12.03.2014 г., на основание чл. 146, ал. 1, пр.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи - противоречащи
на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и
водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и
тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1
от същите/ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 - падежът за изпълнение
на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ - отново в 30-дневен срок
след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящата съдебна инстанция приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на
специално техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да
му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя
да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го
поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от
тях - да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп
до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. С оглед горното
мнозинството на решаващия състав на СГС приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и,
ал. 2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на императивната норма
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1, пр.1 от ЗЗП -
са нищожни. Предвид това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца
за дължимата се стойност на топлинна енергия за времето 15.03.2015 г. – 28.12.2016
г. вкл., които попадат в приложното поле
на Общите условия от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./, ответницата не е
изпаднала в забава, тъй като липсва договорен срок за изпълнение между
страните, а по делото не е представена и покана за изпълнение на тези
задължения в съответствие с изискването на нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Така, поради
несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първата
инстанция по отношение искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, решението
на СРС следва да бъде отменено в частта, в която същият уважен, като бъде
отхвърлен изцяло.
В останалата обжалвана част
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на
първоинстанционното решение, дължимите от ответницата на основание чл. 78, ал.
1, вр. ал. 8 от ГПК разноски в исковото и заповедно
производство следва да бъдат преизчислени съразмерно с уважената част от
исковете. Поради което, атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски по гр. д. № 68491/2017 г. на
СРС за разликата над 202,24 лева до присъдения от СРС размер от 727,94 лева,
както и в частта, в която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски по ч. гр.
д. № 1285/2017 г. на СРС за разликата над 32,36 лева до присъдения от СРС
размер от 116,48 лева.
Пред въззивната
инстанция право на разноски имат и двете страни по делото.
В рамките на въззивното
производство въззивницата претендира и доказва сторени
разноски за адвокатски хонорар в размер на 420 лева, за техническа експертиза в
размер на 200 лева и за държавна такса в размер на 87,21 лева. С оглед
уважената част на въззивната жалба, „Т.С.“ ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати на В.С.Д. разноски във въззивното производство в
размер на 510,73 лева.
По отношение претендираното
от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД възнаграждение за юрисконсулт настоящият съдебен
състав намира, че такова не следва да се присъжда на ищцовото
дружество съразмерно с отхвърлената част от въззивната
жалба, тъй като от процесуалния представител на дружеството реално не са
извършвани никакви процесуални действия в конкретното въззивно производство,
извън депозирането на еднотипната молба, която ищецът подава по всички водените
от и срещу него дела, и с която е заявено бланковото искане за отхвърляне на въззивната жалба.
Воден от горните мотиви,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 423713 от 06.06.2018 г., постановено по гр. дело № 68491/2017 г., по
описа на СРС, 73-ми състав, в частта, в която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК по отношение на В.С.Д., че В.С.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 от ЗЕ сумата над 923,51 лева до установения от СРС размер от
3 110,61 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия и
услугата дялово разпределение в жилището й в гр. София, ул. „*******, за
периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., в
частта, в която е признато
за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на В.С.Д., че В.С.Д., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
213, 44 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците за
периода 15.03.2015 г. – 28.12.2016 г., както
и в частта, в която В.С.Д.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 202,24
лева до присъдения от СРС размер от 727,94 лева
– разноски по гр. д. №
68491/2017 г. на СРС, и сумата над 32,36 лева до присъдения от СРС размер от
116,48 лева - разноски по ч. гр. д. № 1285/2017 г. на СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
149 от ЗЕ за признаване за установено по отношение на В.С.Д., че В.С.Д., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 923,51 лева до установения от СРС
размер от 3 110,61 лева, представляваща цената на доставена топлинна
енергия и услугата дялово разпределение в жилището й в гр. София, ул. „*******,
за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на В.С.Д., че В.С.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата
от 213, 44 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците
за периода 15.03.2015 г. – 28.12.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 423713 от 06.06.2018 г., постановено по гр. дело №
68491/2017 г., по описа на СРС, 73-ми състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да плати на В.С.Д., ЕГН **********, сума в размер на 510,73 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.