РЕШЕНИЕ
№…
13. 03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на тринадесети март през две хиляди и двадесета година
В закритото заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ………………….
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД № 45 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от „***“ООД с ЕИК*** със седалище гр.Плевен, срещу ОТКАЗ № 20200227104422/ 28. 02. 2020 г. за вписване промени в състава на съдружниците на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ. Жалботодателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като неправилно промяната в състава на съдружниците в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ се свързва в мотивите на отказа с решение за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството. Отправено е искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на Агенцията по вписванията, Търговски регистър с указания на съда за вписване на настъпилите промени в състава на съдружниците.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок и е ДОПУСТИМА.
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
От представените доказателства по делото става ясно, че по партидата на жалбоподателя в Търговския регистър на 27. 02. 2020 г. е постъпило заявление от адв. Д.Ц. като пълномощник на управителя на дружеството – жалбоподател с искане за заличаване на Д.З.Г. като съдружник в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, като е представено писмено предизвестие на Дамян Гаев от 31. 07. 2018 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 2033/ 31. 07. 2018 г. на нотариус И.И. с рег. № 007 на НК, получено от дружеството на 01. 08. 2018 г., декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за истинност на декларираните данни и документ за платена държавна такса.
В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че жалбоподателят не е представил доказателства за съдбата на освободените дялове на напусналия съдружник от капитала на дружеството в съответствие с разпоредбите на чл. 1 от обявения дружествен договор.
Съдът счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ дава възможност на съдружник да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най- малко три месеца преди датата на прекратяване. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ регламентира имуществените последици да бъдат уредени въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Следователно, основанието за прекратяване на членство в дружество по реда на чл. 125 ТЗ не предполага с прекратяването да бъде решен и въпросът за собствеността на освободените дялове, за размера на капитала и съответно за вида на дружеството, ако след прекратяването на участието на един от съдружниците, ще се премине към ЕООД. Това са въпроси, които са последица от прекратяването на участието в дружеството и се решават след заличаване на съдружника, чието участие е прекратено, а не се изисква да бъдат решени заедно със заличаването на съдружника. Разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ е въведена за случаите, когато съдружникът не може да свика събрание или дружеството не желае да свика събрание за решаване на въпроса за прекратяване участието на този съдружник. По тези причини е дадена възможност на съдружника въз основа само на заявление с предизвестие в определен от закона срок за прекрати своето участие в дружеството, като това обстоятелство подлежи на вписване в търговския регистър по чл.119, ал. 4 вр. ал.1, т.1 ТЗ независимо от това дали е формирано решение на общото събрание на съдружниците по отношение на капитала, вида на дружеството и собствеността на освободените дялове.
В този смисъл е Решение № 46 от
22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, съгласно което в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля
на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно
дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените
условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за
напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок -
тримесечен, съгл. диспозитивната норма на
чл. 125, ал. 2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор.
Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в
разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон - прекратяването следва
да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право,
законът не поставя като условие за възникване на правните последици от
реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника.
Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ
изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други
юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във
вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между
напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.
Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна
последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за
conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на
предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството
"съдружник".
В случая от представените по делото доказателства не става ясно кога е направено
заявлението за прекратяване на членството на съдружника с предизвестие и кога е
уведомено дружеството – заявител за това, поради което не може да се прецени
спазен ли е срокът за предизвестие по чл. 125, ал.2 ТЗ. Независимо от това
съдът приема, че обжалваният отказ е незаконосъобразен по изложените мотиви
относно преценката за заличаване на
съдружник на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, к които са предмет на съдебен контрол
в настоящото производство.
С оглед изложеното съдът счита, че отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен и следва да бъде указано на ДЛР да впише заличаването на съдружника Дамян Гаев, който е заявил прекратяване участието си в дружеството е прекратено на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ , след като установи изтекъл ли срокът по чл. 125, ал. 2 ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Отказ№ 20200227104422/ 28. 02. 2020
г. на длъжностното лице по регистрацията в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията.
УКАЗВА на ДЛР в Търговския регистър на Агенцията по вписванията да
извърши исканото вписване по заявление вх. №20200227104422/ 27. 02. 2020 г. по
партидата на „****“ ООД с ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :