Р Е Ш Е Н И Е
№2806/14.6.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди и осемнадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря Даяна
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 1797 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.Т.Г. *** срещу В.М.Ш. ***, с която е се иска изменение на определения режим с решение №
3520/04.07.2014г., постановено по гр. дело № 17069/2013г. на ВРС, като
родителските права досежно детето ***Г.,
ЕГН ********** да бъдат предоставени
на бащата, при който да бъде определено и местоживеенето
на детето, да му бъде предоставено за ползване семейното жилище в гр.
Варна, апартамент *
** ** * * , да се определи режим на личен контакт на детето с
неговата майка, като същата да бъде осъдена да заплаща в полза на детето
месечна издръжка в размер на 200 лева, на осн.
чл. 59, ал.9 СК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ответницата не може да полага достатъчно грижи на детето Теодор
предвид това, че същата осъществява грижи и за други две деца. Счита, че
живеейки в града детето би имало по-голям достъп до извънкласни занимания,
които да подпомогнат физическото му и емоционално израстване, в подходяща за
него социална среда. В тази насока желае и предоставяне ползването на семейното
жилище в гр. Варна, местност Сотира, където детето да
бъде отглеждано от ищеца.
В отговора на
исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Излага възражения, като
посочва, че адекватно упражнява родителските права предоставени и със съдебно
решение по отношение на детето, като подпомага правилното неговото развитие.
Детето се подпомага в обучението си от ответницата, като за същото е създадена
благоприятна среда за живеене.Счита, че ищеца не би могъл да осъществява
родителските права досежно детето предвид неговата трудова ангажираност, която
предпоставя необходимост по постоянни посещения по служба в различни населени
места.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със съдебно решение №
3520/04.07.2014г., постановено по гр. дело № 17069/2013г. на ВРС е прекратен
гражданския брак между страните, като е одобрена съдебна спогодба, съобразно
която родителските права досежно детето Теодор се предоставят на майката, при
която се определя и местоживеенето на детето, определя се режим на личен
контакт на детето с неговия баща, като последния следва да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева в полза на детето.
Въз
основа на съдебно решение № 399/17.03.2014г. постановено по в.гр. дело №
360/2014г. на ВОС са наложени мерки по реда на ЗЗДН срещу настоящия ищец по
отношение на осъществено домашно насилие спрямо ответницата и детето Теодор.
С решение №25/08.01.2016г. ,
постановено по в.гр. дело № 3231/2015г. се потвърждава решение постановено по
гр. дело № 6723/2016г. на ВРС, с което е отхвърлена молбата на ответницата
срещу ищеца по реда на ЗЗДН.
Представено е съдебно решение №
645/14.05.2016г., постановено по в.гр. дело № 185/2016г., на ВОС, с което е
отменено решение №4500/12.11.2015г., постановено по гр. дело № 516/2015г. на
ВРС, с което родителските права досежно детето са предоставени на бащата, при
когото е определено и местоживеенето на детето, като е допуснато изменение на съдебно решение № 3520/04.07.2014г.,
постановено по гр. дело № 17069/2014г. на ВРС единствено в частта досежно
режима на личен контакт на детето с неговия баща.
Представено по делото е съдебно
решение № 378/01.02.2017г., постановено по гр. дело № 12087/2016г. на ВРС, с
което е уважена молбата на настоящия ответник срещу ищеца, като по отношение на
последния за наложени мерки по реда на ЗЗДН спрямо ответницата и детето за срок
от три месеца. Със съдебно решение №699/05.05.2017г., постановено по в.гр. дело
№ 539/2017г. на ВОС, допълнено със съдебно решение от 23.06.2017г., е изменено
съдебно решение постановено по гр. дело № 12087/2016г. на ВРС, с което е
уважена молба на настоящата ответница по реда на ЗЗДН по отношение на нея и
детето, като е забранено на ищеца да се доближава до детето на разстояние не
по-малко от 200 метра, за рок от 12 месеца.
Със съдебно решение от 13.12.2017г.,
постановено по гр. дело № 13904/2016г. на ВРС е отхвърлена молбата на
настоящата ответница срещу ищеца за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо нея и
детето. С решение постановено по в.гр. дело № 617/2018г. на ВОС е потвърдено
решение от 13.12.2017г., постановено по гр. дело № 13904/2016г. на ВРС.
Представено е съдебно решение №
232/30.11.2017г., потвърдено със съдебно решение № 176/17.04.2018г. постановено
по в.гр. дело № 148/2018г. на Окръжен съд гр. Русе, с което е уважена молба по
реда на ЗЗДН на настоящия ищец срещу ответницата, с което решение последната е задължена да се въздържа
от домашно насилие, да не се доближава до молителя за срок от 12 месеца.
По делото е представен социален
доклад №19786/22.03.2018г. от ДСП гр. Варна, в който се посочва, че към момента
на изготвяне на доклада детето се отглежда от своята майка в село Орешак. В
доклада се посочва, че служели на ДСП гр. Варна са започнали работа с детето
още през 2013г., като след осъществено социално проучване е предприета спрямо
детето мярка по ЗЗДт – „съдействие, подпомагане и
услуги в семейна среда“. Посочва се, че между родителите на детето са
възникнали противоречия досежно осъществяване на личния режим на детето с
неговия баща. Съобщава се за множество жалби от страна на родителите един към
друг, както до ДСП гр. Варна, така и до други институции във връзка с
упражняване на насилие и психически тормоз над детето. Посочва се, че по повод
постановено съдебно решение, с което са били уважени искания по реда на ЗЗДН е
взето решение осъществяваните телефонни разговори между бащата и детето да бъдат
осъществявани в защитена среда, в присъствието на социален работник в сградата
на ОЗД. Детето е водено от своята майка да осъществява контакт със своя баща по
телефона общо 52 пъти, като същото е отказвало да провежда разговори с него,
като не е споделяло пред социалните работници конкретни причини за отказа си.
В социалния доклад се посочва, че
детето е привързано към своята майка и
към членовете на новото си семейство. Детето посещава училище, като същото е в
трети клас записано в СУ „Захари Стоянов“ гр. Варна има личен педиатър, който
информира социалните работници, че на детето са поставени необходимите за възрастта му ваксини. При отглеждане на
детето майката е подкрепена от своя баща и от съпругът си, същата е осигурила
на детето сигурна среда, детето е с развити хигиенни навици и с определен
дневен режим. Посочва се, че жилищните условия, в които се отглежда детето са
много добри. Констатира се, че детето поддържа близки отношения с своя баща по
майчина линия. Поддържа и социални контакти с деца на неговата възраст. Посочва
се, че контакта на детето с неговите баба и дядо по бащина линия се осъществява
по линия на съдебно решение, като на 02.03.2018г. то е предадено със съдействие
на ЧСИ. Посочва се, че детето е добре интегрирано в учебната система, свободно
общува със своите съученици. Няма данни за агресивни и други негативни прояви.
Излага се, че ищеца е осъществил контакти с ръководството на училищното
заведение, като е проявявал интерес към развитието на детето. При срещи със
социалните работници ответницата споделя, че желае и може да се справи с
отговорностите на родител, като определя като неин приоритет грижите за децата.
Констатира се спокойствие и сигурност в емоционално отношение от страна на
детето при посещение в домът, в който същото се отглежда, като въпроси досежно
семейството будят напрежение у детето. Налична е изградена емоционална връзка
между майката и детето. Напрежение и безпокойство се констатират при разговор с
детето по отношение на семейството, като се дава заключение, че затова
допринася и необходимостта от контактите на детето с различни институции и
съответно със срещи с техните представители.
В заключение ДСП гр. Варна изразяват
становище, че с оглед запазване на правата и интересите на детето не следва да
бъдат променяни родителските права, като се обръща внимание, че майката следва
да се ангажира с насърчаване на контактите на детето с неговия баща. Намират за
неподходящ определения режим на контакт по телефон и скайп
между детето и бащата, определен в решение № 645/14.05.2016г., постановено по
в.гр. дело № 185/2016г., на ВОС.
Разпитана в хода на съдебното
производство е свидетеля Дарина Тодорова Генова – сестра на ищеца. Свидетеля
споделя, че познава детето, като последното е посещавало заедно с баща си гр.
Русе, където свидетеля живее. Два пъти в месеца детето бива взимано от ищеца,
но излага, че са й известни пречки, които биват създавани по повод
осъществяване на режима на личен контакт от майката на детето. Сочи, че отделно
от това бащата се чува два пъти в седмицата с детето, като и при осъществяване
на телефонните разговори се осъществяват действия от майката на детето, с които се цели да не бъде
проведен разговор между последното и баща му. Излага пред съда, че детето търси
контакт със своя баща, последните се забавляват заедно, като посочва, пример
при който бащата е завел синът си в хотела в който е бил отседнал любимия
футболен отбор на детето, при което последното получило автографи. С радост и
възхищение детето разказвало за преживяното през този ден. На свидетеля детето
е споделяло, че му е мъчно за баща му.
В съдебно заседание и на осн. чл. 59, ал.6 СК е изслушан явилият се родител – ищецът
Г.. Излага, че върху детето се упражнява натиск от страна на семейство
Шиварови. Намира, че действията на майката на детето не са в интерес на
последното. Намира, че действията на административния орган също не се в
интерес на детето.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 59,
ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно
може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. С Постановление на пленума на ВС № 1/74 г.
е дадено тълкуване на понятието
"изменение на обстоятелствата" по смисъла на чл. 29, ал. 2 СК(отм.),
сега чл. 59, ал.9 СК, като е прието, че такова е налице, когато настъпят нови
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото е
оставено за отглеждане и възпитание, както и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение.
Съгласно трайно установената
практика интересът на детето е основание за възлагане на родителските права, в
това число и за промяна на мерките за упражняването му. Този интерес е винаги
конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на
всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото
развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да
съответстват на нуждите му.
По силата на съдебно решение
родителските права досежно детето са предоставени на майката, при която е определено и
местоживеенето на детето. Установи се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че детето живее в село Орешак със своята майка и нейният съпруг.
Детето е ученик в трети клас, редовно посещава училищни занимания, като
наличните отсъствия от учебния процес за по извинителни за ученика причини.
Детето е в добро здравословно състояние, осъществява контакт с връстници на
неговата възраст, като същевременно липсват данни за нетипични реакции и отношение на детето
спрямо съучениците си. Налице е изградена емоционална връзка между детето и
неговата майка, същото при посещение на социалните работници в домът, в който
то се отглежда в село Орешак е спокойно, което предпоставя извода, че за
последното е осигурена сигурна и адекватна за възрастта му среда на отглеждане.
При тези данни не се откриват причини, които да предпоставят приложение на
понятието „изменение на обстоятелствата”, което да обоснове и съответния правен
извод за предоставяне на родителските права по отношение на детето на бащата. Детето
е сигурно, спокойно в създадената за него семейна и социална среда, като
единствено признаци за смущение при последното могат да бъдат наблюдавани при
посещенията му в съответните институции и срещи с представителите на
последните, което обаче обстоятелство е провокирано от взаимоотношенията между
родителите на детето. За последните съдът единствено ще посочи, че този начин
на поведение на ищеца и ответницата, последните родители на детето Теодор не
отговаря на интересите на последното. Детето все още е в ниска възраст, но
започва за формира трайни спомени по отношение на преживяното, при което ако
родителите на детето желаят да запазят в най – добра степен емоционалното му
усещане към всеки един от тях, то следа да преосмислят това си поведение. Тук
съдът само ще посочи, без да излага мотиви в тази насока, че комуникацията чрез
съответните административни и съдебни институции не би допринесла до създаване
на нормален диалог между родителите, който би осигурил нормална и спокойна атмосфера
на комуникация между родителите, в резултат на което биха се охранили в най –
висока степен правата и интересите на Теодор.
Интересите на Теодор при упражняване
родителските права от майката са защитени, който извод съдът прави на база
приетия по делото социален доклад изготвен от ДСП гр. Варна. Не се оборва същия
от събраните по почин на ищеца гласни показания, събрани от разпитания в хода
на съдебното производство свидетел, чиито показания съдът следва да кредитира
ограничително с оглед родствената връзка на свидетеля с ищеца. Свидетеля
посочи, че детето бива предавано на бащата за упражняване на режима на личен
контакт, съответно сподели и пречките които е възприела при опит за
осъществяване на телефонен разговор. Причините които предпоставят изложени от
свидетеля факти са както вече съдът посочи отношенията между родителите един
спрямо друга, а не отношение и действия на кой да е от тях по спрямо детето.
Както съдът вече посочи, водещ
критерия за вземане на решение досежно упражняването на родителските права по
отношение на детето, са именно неговите интереси. Съдът намира, че в интерес на
детето е същото да бъде отглеждано в спокойна среда, който да спомогне за
неговото правилно емоционално развитие. В тази връзка съдът намира, че с оглед
защита правата и интересите на Теодор не следва да бъде изменяно упражняването
на родителските права, като майката следва да продължи да упражнява същите, а
искането на ищеца за предоставяне упражняването на родителските права досежно
детето, определяне местоживеенето при него, осъждане на майката да заплаща
издръжка и предоставянето му за ползване на семейното жилище следва да бъде отхвърлено.
По
отношение на режима на личните отношения:
Както критериите при определянето на
родителските права се ръководят изцяло от интереса на детето, така и
конкретните мерки на лични отношения между детето и родител, който не упражнява
пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на детето.
В случая режима на личен контакт
между детето и бащата е определен с решение №645/14.05.2016г., постановено по
гр. дело № 185/2016г. на ВОС, с което е изменено в тази му част съдебно решение
№3520/04.07.2014г., постановено по гр. дело № 17069/2014г. на ВРС. В този режим
е дадена и възможност на бащата да осъществява контакт с детето по телефон или
по интернет посредством съответния софтуер за комуникация, отделно от
възможността да го вижда и взима. ДСП гр. Варна намира, че така определяния
режим на личен контакт не е в интерес на детето, като отчитат нежеланието му да
осъществява комуникация по посочените способи с баща си след посещение в
съответната институция. Съдът не споделя това виждане на контролиращата страна,
като намира, че по-широкия режим на личен контакт който е определен с
посоченото съдебно решение на Варненския окръжен съд е в интерес на детето, но
не и създаваната от родителите на детето среда за осъществяването му. Детето следва
да комуникира със своя баща в рамките и периода посочен в решение по гр. дело № 185/2016г. на ВОС. Майката в
качеството й на родител и законен представител на детето следва да осигурява
възможност на последното да провежда тези разговори.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявения иск от И.Т.Г.
срещу В.М.Ш. за изменение на определения режим с решение №
3520/04.07.2014г., постановено по гр. дело № 17069/2013г. на ВРС, изменено с
решение № 645/14.05.2016г., постановено по в.гр.дело №
185/2016г. на ВОС, като родителските права досежно детето ***Г., ЕГН ********** да бъдат
предоставени на бащата, при
който да бъде определено и местоживеенето на детето, да му бъде предоставено
за ползване семейното
жилище в гр. Варна,
апартамент * ** ** * * , да се определи режим на личен
контакт на детето с неговата майка, като същата да бъде осъдена да заплаща в
полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лева, е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвълен, на осн.
чл. 59, ал.9 СК.
Въпреки
изхда на спора в полза на
ответницата не следва да бъдат присъждани съдебно – деловодни разноски,
доколкото по делото липсват доказателства за заплащането на такива.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от И.Т.Г. *** срещу В.М.Ш. *** за изменение на определения режим с решение № 3520/04.07.2014г., постановено
по гр. дело № 17069/2013г. на ВРС, изменено с решение № 645/14.05.2016г.,
постановено по в.гр.дело № 185/2016г. на ВОС, като
родителските права досежно детето ***Г., ЕГН ********** да бъдат
предоставени на бащата, при
който да бъде определено и местоживеенето на детето, да му бъде предоставено
за ползване семейното
жилище в гр. Варна,
апартамент №**, местност ******, ет.*, да се определи режим на личен
контакт на детето с неговата майка, като същата да бъде осъдена да заплаща в
полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лева, на
осн. чл. 59, ал.9 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: