РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. ХАСКОВО , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500353 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение №260134/01.03.2021г.,постановено по гр.д.№18/2020г. Районен съд-
Хасково: По предявените от Р. Н. Д. и В. Н. Д. против Р. Р. М., искове с правни основания
чл.26 ал.2 изр.1 пр.5,вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД:ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016г.,обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***г. на нотариус с рег.
№352,по силата на който Н.Р. Д.,починал на 18.12.2019г. в гр.*** е ПРОДАЛ на Р. Р. М.
следния свой собствен недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№77195.712.118.3.15,попадащ в сграда №3 в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и
КР на гр.***,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,с административен
адрес:гр.***,целият с площ от 83 кв.м.,с предназначение на обекта-жилище/апартамент,на
едно ниво,при съседни обекти: на същия етаж-№77195.712.118.3.14;
№77195.712.118.3.16;под обекта-№77195.712.118.3.9;над
обекта-№77195.1712.118.3.21,заедно с таванско помещение при граници по документ за
собственост: Р. и В.М.,А. и Г.А. и коридор,заедно с избено помещение,при граници по
документ за собственост:Р. и В.М.,парцели *** и *** и коридор,ведно с 2,33% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот,с
уговорената продажна цена от 15 000лв.,като ПРИВИДЕН, прикриващ договор за дарение;
1
ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН прикрития договор за дарение,по силата на който
Н.Р.Д.,починал на 18.12.2019г. в гр.*** е ДАРИЛ на Р. Р. М. посочения по-горе свой
собствен недвижим имот,описан в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***г. на нотариус с
рег.№352; ОСЪЖДА Р. Р. М. да заплати на Р. Н. Д. и В. Н. Д. сумата от общо
2 056,36лв.,представляваща деловодни разноски.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Р. Р. М. ,която
чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност,вътрешна противоречивост на правните изводи на съда ,които не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.Твърди,че от събраните по делото
доказателства не се установявало наличието на симулативна сделка-дарение,тъй като имало
представени две броя платежни нареждания за заплащане на посочената в процесния
договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена .Счита,че след като е
имало извършено плащане по банков път на посочената в нотариалния акт цена на имота, не
се установявало,че е налице дарение на същия имот.В подкрепа на този довод било и
обстоятелството,че прехвърлителят по покупко-продажбата нямал други близки хора освен
сестра си,а нямало наведени доводи или твърдения,че тя била изтеглила процесните суми за
себе си.От доказателствата по делото се установявало,че преобретателката на имота била
поела грижите и лечението на прехвърлителя,който бил тежко болен последните години от
живота си,като го обгрижвала лично или чрез други лица,което несъмнено намерило
отражение и във финансово отношение.Изложени са доводи и за вътрешна противоречивост
на изводите на съда.Направен е анализ на събраните по делото доказателства,които според
въззивницата водят до извод различен от този,който е направил първоинстанционният съд в
обжалваното решение.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение
на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли
предявените искове изцяло.Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемите Р. Н. Д. и В. Н. Д.,чрез пълномощника си са депозирали писмен
отговор на подадената въззивна жалба ,с който я оспорват и излагат доводи за нейната
неоснователност.Претендират въззивната инстанция да потвърди обжалваното решене на
РС-Хасково,както и направените разноски пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с обективно субективно съединени искове с правно
основание чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД ,предявени от ищците Р. Н. Д. и В. Н. Д.
против ответницата Р. Р. М..
По делото е установено,че ищците Р. Н. Д. и В. Н. Д. са единствени наследници по
закон на Н.Р. Д.,б.ж. на гр.***,починал на 18.12.2019г. в гр.***.Установено е също,че
приживе Н.Р.Д. е притежавал следния недвижим имот,а именно: самостоятелен обект в
2
сграда с идентификатор №77195.712.118.3.15,попадащ в сграда №3 в поземлен имот с
идентификатор № *** по КК и КР на гр.***,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК,с административен адрес:гр.***,целият с площ от 83 кв.м.,с предназначение на
обекта-жилище/апартамент,на едно ниво,при съседни обекти: на същия
етаж-№77195.712.118.3.14;№77195.712.118.3.16;под обекта-№77195.712.118.3.9;над
обекта-№77195.1712.118.3.21,заедно с таванско помещение при граници по документ за
собственост: Р. и В. М., А. и Г. А. и коридор,заедно с избено помещение,при граници по
документ за собственост:Р. и В.М., парцели *** и *** и коридор,ведно с 2,33% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.С договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016г.,обективиран в нотариален акт № ***,
том ***, рег.№ ***г. на нотариус с рег.№352 , наследодателят на ищците е продал на
ответницата Р. Р. М.,негова сестра, описания недвижим имот за сумата в размер на 15
000лв.,като в договора е посочено,че продавачът е получил от купувача изцяло по банков
път посочената сума,в деня на подписване на нотариалния акт ,както и,че продавачът си
запазва правото на ползване върху продавания имот до края на живота си.Посочената в
нотариалния акт данъчна оценка на имота е 45 547 лв.
От представените по делото платежно нареждане от 20.05.2016г. и вносна бележка от
същата дата,издадени от „УниКредит Булбанк“-филиал Хасково се установява,че в полза на
Н.Р.Д. и по негова банкова сметка,на основание покупко-продажба на недвижим имот с
пълномощно и отново в негова полза,на основание-вноска пълномощно са били приведени
сумата 8000лв. и 7000лв.,като наредител на двата превода е ответницата по делото.Още
същия ден,според заключението на назначената експертиза,ответницата е изтеглила сумата
от общо 15 000лв. и е закрила сметката на Н. Р. Д..
От представените по делото два броя пълномощни се установява,че наследодателят на
ищците Н.Р.Д. е упълномощил ответницата за различни процесуални действия,включително
за откриване и закриване на банкови сметки.По едно от пълномощните заверката на
подписа му е била съществена извън кантората на нотариуса ,с отбелязване поради
болест/пълномощно регистрационен № ***г/.Друго пълномощно е заверено от кмета на
с.***,община ***,област *** и е с рег.№ ***г.Налице са и пълномощно с рег.№ ***г. и с рег.
№ ***г.
Относно здравословното състояние на наследодателя на ищците са представени
многобройни писмени доказателства,събрани са и гласни доказателства-показания на
свидетели посочени от ищците и ответницата,които установяват факти и обстоятелства
свързани с конкретния договор за покупко-продажба на недвижим имот и действителните
отношения между страните по същия.
Предявените искове правилно и в съответствие с твърдените факти и обстоятелства в
исковата молба са квалифицирани като такива с правно основание чл.26 ал.2 изр.5 вр. чл.17
ал.1 от ЗЗД и ищците имат правен интерес от предявяването им,тъй като са единствени
3
наследници по закон на своя баща,който с оспорваната сделка прехвърля собствения си
недвижим имот на ответницата,негова сестра.Тъй като в случая се цели разкриване на
прикритото съглашение,то е предявен и иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД,който
също е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд.
Чл.26, ал. 2 ЗЗД обявява за нищожни и симулативните сделки. При тях има
обективиране на воля, но зад това изявление няма съответстваща й вътрешна воля. Воля
има, но тя не е в посоката на изразеното. Страните не желаят настъпването на изразените
правни последици и поради това волеизявлението не поражда правни последици. Поради
това и сделката е нищожна. Привидните сделки се определят като специален случай на
съзнателна липса на воля/съгласие. Привидните сделки се отличават от унищожаемите
сделки, при които също липсва воля/съгласие, по това, че при привидните сделки това
несъответствие между воля и изявление се желае от страните. При привидните сделки
фактическият състав е завършен. Съвсем друг е въпросът, че чрез привидните сделки
страните целят да скрият какво желаят да постигнат реално. При привидната сделка
насрещната страна на сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят тези
правни последици, а чрез нея само се прикрива истинската сделка.При привидните сделки
страните могат да желаят правният ефект на сделката въобще да не настъпи. В такъв случай,
когато страните въобще не желаят привидната сделка да прояви правните си последици
между тях, говорим за т.нар. абсолютна симулация. Възможно е страните да се намират и в
хипотеза на относителна симулация - тогава, когато сключват една сделка, но не желаят
настъпването на нейните правни последици, а желаят настъпването на правните последици
на друга сделка – напр. прави се безпарична продажба, с която се прикрива дарение.
Възможно е и страните да желаят настъпването на правните последици от сключената
сделка, но тези правни последици да настъпят по отношение на други страни – напр., когато
се прикриват дадени преобретатели. Следователно привидността може да е не само в
сделките, но и по отношение на лицата. Но, докато симулацията между лицата изисква
участието и на трето лице, то при симулативните сделки привидността е между същите
лица. Т.е. симулативната сделка е дисимулирана сделка. Симулацията не е забранена, освен
някои актове, които изискват сигурност спрямо третите лица. Но по отношение на
симулативните процеси – законът забранява последващото разкриване на симулацията,
защото по между си и по отношение на третите лица може да се симулира – санкция няма,
но по отношение на симулативния процес е обратното.Съществуват абсолютна симулация
,при която прикрита сделка в същинския смисъл няма ;относителна симулация ,при която с
привидната сделка се прикрива същинската, истинската сделка; дисимулативна (прикрита)
сделка при която с използването на дисимулацията, страните не желаят сделката, която
сключват помежду си да стане достояние на трети лица; пълна и частична симулация –
частичната симулация се отнася само до привидността на отделни клаузи на сделката – напр.
има един смесен договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка, където се симулира
клаузата, че съответният имот се прехвърля срещу гледане или издръжка. Или пък чрез
гледането и издръжката се симулира едно възнаградително дарение. Това са хипотезите,
4
когато симулацията засяга характера на определени права и задължения. Но може да е
засегнат и обемът на правата и задълженията.Симулативната сделка също трябва да
отговаря на изискванията за действителната сделка, т.е. да е спазена формата, да има
основание и пр. Ако прикритата сделка изисква дадена форма, то формата на привидната
сделка. Напр., ако формата за валидност на прикритата сделка е нотариален акт, то
привидната сделка (продажба) също трябва да е извършена с нотариален акт. В случай,че
някоя от страните или едно трето лице желае да разкрие привидността на сделката, трябва да
се докажат следните две неща:че страните не са желали настъпването правните
последици на тази сделка и да се докаже какви са действително желаните от страните
правни последици.
Утвърдено е в практиката на ВКС разбирането, че привидната сделка е винаги
нищожна, независимо дали нищожността е абсолютна или относителна и съдът прогласява
тази нищожност по иск или възражение съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД независимо дали има да
разглежда и иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД. Установяването на симулацията като основание за
нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД в този случай не се състои в пълно и главно
доказване на всички елементи на прикритата сделка, а е достатъчно да се установи
привидността, определяна като съгласие за симулация.
Симулативните или привидните /според термина, употребен в ЗЗД/ договори са
такива, при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната
действителност, сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се
съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или
желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във
втория - относителна симулация, която представлява съчетаване на привиден и прикрит
договор.В теориятасе приема, че симулативна сделка е тази, волеизявлението, по която се
нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно действие.
В съдебната практика е изразено становище, че привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да
не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката (т.нар.
относителна симулация).Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата
сделка валидно обвързва страните, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако
страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД
прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност.При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да бъдат
обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната
действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно
изобщо не желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно
5
изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по своя воля и с
постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е насочена към трети
лица.Когато привидната сделка е договор, характерно е съгласието на двете страни за
сключването му и за непораждане на целените с тях правни последици. В случая както
правилно е приел първоинстанционният съд намерението на наследодателя на ищците
,прехвърлител по договора за покупко-продажба на недвижим имот и
ответницата,преобретателка на имота не е било правото на собственост върху процесния
недвижим имот да се прехвърли възмездно,а точно обратното-желанието и на двете страни
по този договор е било ответницата да бъде надарена.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства опровергават отразените в
нотариалния акт волеизявления досежно наличие на уговорка за прехвърляне на правото на
собственост върху описания имот срещу продажна цена от 15 000лв. В тази връзка по
делото категорично се установява,че на 20.05.2016г. по сметка на наследодателя на ищците
са преведени 8000лв. и 7000лв. или общо 15 000лв. към 13,15-13,25 часа.Още същия ден
обаче към 16,20 часа ответницата е изтеглила от сметката на наследодателя на ищците
сумата от общо 15 000лв. и е закрила тази сметка.За това процесуално действие ответницата
е разполагала с генерално пълномощно от брат си,но не се доказва,че именно с изтеглената
от нея сума в размер на 15 000лв. са покрити разходите по лечението и грижите за брат й и
че това е било неговото изрично желание.В този смисъл съдът не споделя довода на
въззивницата,че дори да се приеме,че сделката,обективирана в нотариалния акт от 2016г. е
привидна,то същата прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане,а не дарение.Посоченото твърдение противоречи на доказателствата по делото,че по
процесния договор е платена сума в размер на 15 000лв. като продажна цена за имота,която
в последствие,още същия ден след превеждането й по сметка на продавача , е била
изтеглена от ответницата и сметката закрита.При наличието на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане няма плащане на продажна
цена.По делото са налице доказателства,а и анализа на показанията на разпитаните по
делото свидетели сочи, че между страните по договора е имало договорки различни от
отразените в неговото съдържание,поради което правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извод за симулативност на волеизявленията в нотариалния акт от 2016г.
досежно обстоятелството, че е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,а
не дарение на недвижим имот.От друга страна няма никакво основание по делото да се
приеме,от действията на страните по договора, че действителната воля на страните по
договора е била за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
поемане на задължение за полагане на грижи и издръжка.Напротив по делото е
установено,че договорът е „безпаричен“,тъй като посочената в договора продажна цена от
15 000лв. не е платена ,тъй като посочената сума още същия ден от внасянето й по сметка на
продавача е била изтеглена от ответницата и сметката закрита.
Като е достигнал до извода,че атакуваната сделка за покупко-продажба на
процесния недвижим имот е привидна,поради което и нищожна първоинстанционният
6
съд е постановил валидно ,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде
потвърдено.Делото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, при
задълбочен и пълен анализ на събраните по делото доказателства,поотделно и взети
в тяхната съвкупност,а правните изводи на съда изцяло кореспондират с
установените факти и обстоятелства по делото.В обжалваното решение не са
допуснати твърдените от въззивниците нарушения на процесуалния и материалния
закон,не е налице и твърдяната вътрешна противоречивост на правните изводи на
съда,които да не са подкрепени с ангажираните по делото доказателства.Настоящият
съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно
основателността на предявените искове ,поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. Предвид изхода на
делото и поради неоснователността на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест
на въззивницата следва да се възложат направените от въззиваемите разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1100лв.,платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260134/01.03.2021г.,постановено по гр.д.№18/2020г. на
Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********,с постоянен адрес с.***,област ***,община
***,*** да заплати на Р. Н. Д., ЕГН ********** и В. Н. Д., ЕГН **********,със съдебен
адрес:гр.Хасково,ул.“Хан Кубрат“ №8,ет.4,офис 20-адв.В.Л.-АК-Хасково направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1100лв.,платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7