Решение по дело №1046/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Т.Д.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.И., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №03-РД/3855 от 15.08.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.

Оспорващият намира Решението за незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в подаденото от него Заявление с вх.№06-2-001-6500/20 от 09.08.2023 г. изрично бил визирал, че исканият достъп до обществена информация се подава на основание чл.2, ал.1 от ЗДОИ и поисканата информация обхващала изброените в две точки обстоятелства. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който бил задължен субект по ЗДОИ, по никакъв начин не бил мотивирал своя отказ, нито го бил подвел под правилната правна норма, за да разберял заявителят на какво точно основание му е отказан достъпа до исканата информация. Твърди се, че не били налице пречките по чл.5 и чл.7 от ЗДОИ, като заявената информация била обществена по смисъла на закона и достъпът до нея бил свободен по принцип – чл.13, ал.1 от ЗДОИ. Не била налице нито една от хипотезите по чл.13, ал.2 от ЗДОИ за ограничаване достъпа до нея, но дори и да била налице, при надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР, съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ, достъпът не можело да се ограничава. Отказът за предоставянето й можело да бъде аргументиран единствено с основание по чл.37 от ЗДОИ – лимитативно и императивно посочени, но не била налице нито една от тези възможности. Сочи се, че аргумент за постановения отказ бил, че посочената информация се намира на сайта на агенцията, но това касаело само 2021 и 2022 г., не касаело информацията по т.1 и т.2 от Заявлението, и от друга страна не касаело информацията по начина, по който била структурирана и поискана, поради което и този аргумент не бил основателен.

Претендира се обжалваното Решение, с което Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е отказал достъп до обществена информация, да бъде отменено.

Ответникът, Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощника си гл.юрк.Боян Митев, изразява писмено (с молба вх.№231/09.01.2024 г.) становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и претендира същата да бъде отхвърлена. Сочи, че по отношение на оповестяването на информация за извършени плащания на бенефициенти по заявления за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство (включително СЕПП), бил приложим директно акт от вторичното законодателство на ЕС, а именно Регламент (ЕО) №1306/2013 на Света от 17.12.2013 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика. Текстът на член 111 от този Регламент изрично указвал каква информация по отношение на получателите на финансово подпомагане е допустимо да бъде оповестена. В съответствие с това изискване на интернет страницата на фонда – [интернет адрес], под наименование „Списък на бенефициерите получили субсидии по ЕФГЗ и ЕФРСР за последните две финансови години“, ДФ „Земеделие“ бил публикувал списък на изплатените средства, от който можело да се направи извод за исканата информация за 2021 г. и 2022 г. Изискването на посочения регламент било да се публикува информация само за предходните две години, но не и да се съхранява архив за по-голям минал период. Твърди се, че съхраняването на архив за извършените плащания в по-голям обем от нормативно изискуемия щяло да доведе до неоправдани разходи на финансов, административен и технически ресурс. Поради това от публикувания списък не можело да бъде направен извод за исканата информация за целия период и обем. Твърди се също, че ДФ „Земеделие“ ежегодно бил публикувал нормативно определената информация, но тя не се съхранявала за минали периоди, по-дълги от предходните две години, а за текущата все още не била обработена и систематизирана. Отбелязва се, че съобразно начина на съхранение и обективните възможности за предоставяне на исканата информация за период, различен от предходните две години, ДФ „Земеделие“ не разполагал с исканата информация, която да е систематизирана по критериите, посочени от заявителя. За систематизирането на такава щял да бъде необходим допълнителен финансов и административен ресурс, което щяло да затрудни основната дейност на ДФ „Земеделие“.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя Т.Д.И. е подал по електронна поща до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр.София, Заявление за достъп до обществена информация, заведено под вх.№06-2-001-6500/20 от 09.08.2023 г.

Със Заявлението е поискал на основание чл.24, ал.2 от ЗДОИ да му бъде предоставена по електронен път, чрез изпращане на посочен електронен адрес, следната обществена информация:

1. Каква сума за подпомагане със средствата на Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони са изплатени за всяка отделна година от 2007 г.

2. Кои са първите 310 лица, получили най-голям размер на сумата, представляваща подпомагане със средствата на Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за всяка отделна година от 2007 г.

В Заявлението е посочено, че на основание чл.2, ал.1 от ЗДОИ информацията е свързана с обществения живот в Република България и подателят желаел да си състави мнение относно дейността на органа и начина и размера, по който са били разпределени средствата за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

С Решение №03-РД/3855 от 15.08.2023 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се произнася по постъпилото заявление, като на основание чл.28 от ЗДОИ, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗДОИ, отказва да предостави достъп до информацията по заявление вх.№06-2-001-6500/20 от 09.08.2023 г. на Т.Д.И..

В мотивите на решението е изложено, че по отношение на оповестяването на информация за извършени плащания на бенефициенти по заявления за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, включително и от Националния бюджет, е приложим директно акт от вторичното законодателство на ЕС, а именно Регламент (ЕО) №1306/2013 на Съвета от 17.12.2013 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика. Текстът на член 111 „Публикуване на списък на бенефициерите“ от Регламент (ЕО) №1306/2013 изрично указвал каква информация по отношение на получателите на финансово подпомагане е допустимо да бъде оповестена. В текста на разпоредбата било заложено, че държавите-членки осигуряват ежегодно ex-post публикуване на списък на бенефициерите от ЕФГЗ и ЕЗФРСР и на сумите, получени от всеки бенефициер в рамките на всеки от тези фондове. В съответствие с това изискване на интернет страницата на фонда [интернет адрес] под наименование „Списък на бенефициерите получили субсидии по ЕФГЗ и ЕФРСР за последните две финансови години“, ДФ „Земеделие“ бил публикувал списък на изплатените средства, включително и от НБ. От публикувания списък можело да бъде направен извод за исканата информация и в случая исканата информация се съдържала в публикувания списък.

Съгласно представените по делото пощенски плик и разпечатка за Проследяване на пратка на „Български пощи“, Решение №03-РД/3855 е било изпратено от ДФ „Земеделие“ до жалбоподателя и пратката доставена в гр.Димитровград на 11.09.2023 г.

Жалбата на Т.Д.И. срещу решението е депозирана в съда на 18.09.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Същата е депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ 14-дневен срок за обжалване на решението за отказ за предоставяне на достъп, отчитан от неговото съобщаване. Жалбата се явява подадена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и от надлежна страна, за която този акт не удовлетворява направеното искане, което поражда за заявителя правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваните части от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

На първо място следва да се посочи, че доколкото с обжалваното решение е отговорено на Заявление, подадено до Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на ЗДОИ, то административният акт се явява валидно издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи. Предвид това Изпълнителният директор, който представлява Държавен фонд „Земеделие“, безспорно се явява задължен субект относно предоставянето на достъпа до обществената информация, която се създава или се съхранява от администрацията на Фонда, създаден на основание чл.11, ал.1 от ЗПЗП. Съгласно чл.11, ал.2 и чл.11а от същия закон, Фондът подпомага финансово регистрираните земеделски стопани, както и изпълнява функциите на Разплащателна агенция, която приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика, и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство; извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика; осчетоводява операциите по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика, а също и предоставя на Министерството на земеделието и храните и на Европейската комисия информация за извършеното подпомагане. Поисканата от жалбоподателя информация касае изплатените суми за подпомагане със средства на Европейския фонд за гарантиране в земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и лицата, получили суми за подпомагане със средства от тези фондове, поради което именно Разплащателната агенция е органът, който следва да създава и съхранява така заявената информация.

По делото е представен Протокол №197 от заседанието на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, състояло се на 19.08.2022 г., съгласно който за нов Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е назначен Г. Щ. Т., с което е удостоверена и персоналната компетентност на подписалото оспореното решение лице в качеството му на Изпълнителен директор.

Въпросът, че поисканият със Заявление вх.№06-2-001-6500/20 от 09.08.2023 г. достъп е до обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ информация, на практика не е спорен между страните, като заявената информация несъмнено представлява такава, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект.

Отделно от това, достъпът до този вид информация не е ограничен по никакъв начин, т.е. информацията не представлява класифицирана такава, или друга защитена тайна в случаи, предвидени със закон, доколкото в чл.11а, ал.2 от ЗПЗП изрично е предвидено, че информацията, свързана с плащания от европейските земеделски фондове и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, се публикува и оповестява в съответствие с правилата на законодателството на ЕС за прозрачност и защита на личните данни.

Действително в член 111 „Публикуване на бенефициерите“, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета е предвидено, че държавите членки гарантират ежегодно публикуване ex post на бенефициерите на Фондовете (при праговете, предвидени в член 112 от Регламента), и това публикуване включва лично и фамилно на бенефициерите физически лица, или пълното регистрирано юридическо наименование на бенефициерите юридически лица, както и изплатените суми по всяка мярка, финансирана от Фондовете, получени от всеки бенефициер през съответната финансова година. Регламентирано е също, че посочената в първата алинея информация се оповестява на единен уебсайт във всяка отделна държава членка и тя остава на разположение за срок от две години след датата на първоначалното публикуване.

Макар с член 104, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) №1306/2013, последният Регламент да се отменя, то съгласно буква „а“ от разпоредбата, въпреки това член 111 от него продължава да се прилага по отношение на разходите и плащанията, направени за схеми за подкрепа съгласно Регламент (ЕС) №1307/2013 по отношение на календарната 2022 г. и преди това, и по отношение на ЕЗФРСР във връзка с разходите, направени от бенефициерите, и плащанията, извършени от разплащателната агенция в рамките на изпълнението на програмите за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) №1305/2013.

Тук следва да се посочи също, че задължението на държавите-членки да осигуряват ежегодно ex-post публикуване на списък на бенефициерите от ЕФГЗ и ЕЗФРСР и на сумите, получени от всеки бенефициер в рамките на всеки от тези фондове, е било предвидено още в член 44а на Регламент (ЕО) №1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (отм., в сила от 01.01.2015 г.), с член 2 от който Регламент се създават Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, (ЕЗФРСР).

Разгледаните разпореди от правото на ЕС сочат, че изначално информацията относно сумите за подпомагане със средствата от ЕФГЗ и ЕЗФРСР е предвидена като публична, и по принцип достъпа до същата като официална информация се осигурява чрез публикуването й по предвидения в правилата на законодателството на ЕС начин.

В процесния случай компетентният административен орган е посочил в оспореното решение, че исканата информация се съдържа в публикувания на основание чл.111 от Регламент (ЕС) №1306/2013 списък и е указал електронния адрес, на който може да бъде достъпен „Списък на бенефициерите получили субсидии по ЕФГЗ и ЕФРСР за последните две финансови години“. Така изложеното в решението обаче не изпълнява в пълнота изискването за предоставяне на достъп до исканата обществена информация по реда на Раздел II от Глава трета на ЗДОИ, с постановяване на решение за предоставяне на достъп до обществена информация във формата и със съдържанието, предвидени в чл.34 от същия закон, както и при спазване на задължението за съобразяване с предпочитаната от заявителя форма на достъп, предвидено в чл.27 от ЗДОИ.

Освен това от самото съдържание на оспореното решение е видно, че Списъкът на бенефициерите, към което същото препраща, се отнася до последните две финансови години, а заявителят е поискал информация относно общия размер на изплатените суми поотделно за всяка година от 2007 г. насам, каквато информация не се съдържа в публично достъпната официална страница на Държавен фонд „Земеделие“ в интернет. От представената по делото от страна на жалбоподателя разпечатка от същата страница е видно, че структурирано съдържанието на публикувания списък не дава възможност на заявителя да получи отговор на конкретно поставените въпроси дори за годините, за които Списъкът на бенефициерите се отнася, т.е. не може да се приеме, че с обжалваното Решение е предоставен частичен достъп до поисканата обществена информация – само за 2021 г. и 2022 г.

Административният орган изрично е постановил отказ да предостави достъп до информацията, поискана от жалбоподателя със Заявление вх.№06-2-001-6500/20 от 09.08.2023 г., без да изложи нито фактически, нито правни съображения, годни да обосноват отказа му. Посочените като правно основание разпоредби – чл.28 от ЗДОИ, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗДОИ, по никакъв начин не внасят яснота относно съображенията, поради които на заявителя не е предоставен достъп до конкретната поискана обществена информация. В този смисъл решението за отказ не отговаря на изричното изискване, предвидено в чл.38 от ЗДОИ – в него да се посочат правното и фактическото основание за отказ по този закон, съответно се явява немотивирано до степен, която препятства и възможността за осъществяване на съдебната проверка относно неговата законосъобразност. Следва да се посочи, че основанията за отказ от предоставяне на достъп са изброени в чл.37 от ЗДОИ, а в процесното Решение няма описано от фактическа страна, или визирано чрез конкретна правна норма, нито едно от нормативно изброените основания за отказ. Не са мотивирани и други пречки за предоставянето на достъпа до информация, различни от тези по чл.37 от ЗДОИ, включително административният орган не е посочил в решението си, че не разполага с исканата информация, защото не я съхранява, или няма задължение да я съхранява. Не е извършено такова уведомяване на заявителя и съобразно чл.32 или чл.33 от ЗДОИ, а според разгледаната по-горе нормативна регламентация на ЕС, обстоятелството, че оповестяваната публично информация за бенефициерите остава на разположение за срок от две години след датата на първоначалното публикуване, не означава, че държавният орган не следва да съхранява същата и за предходните години.

Решението е немотивирано, което представлява самостоятелно основание същото да бъде отменено. В случая е нарушен и чл.35 от АПК, тъй като административният акт е издаден без да са изяснени и обсъдени всички фактически обстоятелства от значение за случая.

Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата е основателна и оспореното Решение следва да бъде отменено като немотивирано, и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което го прави и незаконосъобразно.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне с решение по чл.34 от ЗДОИ по заявлението на Т.Д.И., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като при липса на установени основания за отказ, му се определи срок за издаване на акта, съобразно чл.28, ал.1 от ЗДОИ.

С оглед изхода на спора, основателна по чл.143, ал.1 от АПК се явява своевременно заявената от страна на жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, платими от ответника, като на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10 лева – внесена държавна такса.

Видно от представените по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, за производството пред настоящата инстанция жалбоподателят е ползвал безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), с оглед на което, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът му има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението в полза на адвокат Б.Д.И. на 1000 лева – по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не следва да обсъжда бланкетно направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено в минимален размер.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.41, ал.1 от ЗДОИ, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба Т.Д.И. ***55 от 15.08.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. ЗАДЪЛЖАВА Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да предостави на Т.Д.И. достъп до посочената в Заявление вх.№06-2-001-6500/20 от 09.08.2023 г. обществена информация, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, ***, да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 10,00 (десет) лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, ***, да заплати на адвокат Б.Д.И. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 (хиляда) лева, за предоставена безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

Съдия: